shareit

Шоколадът може да изчезне до 2020-та година

| от |

72916Почитателите на шоколада със сигурност ще останат разочаровани да научат, че любимото им изкушение е застрашен вид и може да изчезне до 2020 г., пише в. „Мирър“, позовавайки се на водещ британски експерт.

Причината е в глобалния недостиг на какао, обяснява Ангъс Карнеги. Експертът допълва, че шоколадовите блокчетата вероятно ще бъдат заменени от плочки от палмово масло и растителни мазнини с добавени стафиди и нуга.

„Какаовите насаждения отстъпват пред по-доходоносните каучукови плантации, което не вещае светло бъдеще за шоколада“, казва Ангъс Кенеди.

Експертът вече е опитвал „шоколадовите“ блокчета на бъдещето и казва, че те нямат нищо с любимото на мнозина изкушение.

„Тези заместители ще бъдат много по-сладки, тъй като захарта е най-евтината съставка, с която производителите ще се опитат да „замажат“ какаовата липса. Най-скъпите съставки в шоколада – какаото и какаовото масло, ще бъдат заменени от евтини продукти като стафиди и нуга. Заради присъствието на повече растителни мазнини, „шоколадът“ на бъдещето няма да се чупи, а ще се огъва и ще бъде лепкав“, казва Кенеди.

 
 
Коментарите са изключени

Шах с вързани очи

| от |

През 1744, на 18-годишна възраст, Франсоа-Андре Деникен Филидор (1726 – 1795) очарова парижкото общество след като игра едновременно две партии шах със завързани очи. И въпреки че губи една, а втората завършва с реми, самата демонстрация прави Филидор в очите на съгражданите си шах майстор от най-висок калибър и вдъхва нов живот в древната практика за шаха със затворени очи.

Съвременникът му, Жан д’Аламберт – учен-енциклопедист, философ, математик и механик – казва за тази демонстрация: „Това е един от най-необичайните примери за силата на паметта и въображението“, като удивлението му разкрива, че голяма част от слепите шахматни партии през историята са били забравени.

André Philidor

Франсоа-Андре Деникен Филидор

През 8 век в Близкия изток Саид бин Джубаир (665 – 714) става първият играч в историята, които се обръща с гръб към дъската, докато играе, а неговият съвременник Михамед бин Сирин също се радвал на способността да играе шах без да гледа фигурите. Но понеже по това време по тези земи шахът бил mukarrah (неодобрен) по мюсюлманското законодателство, един от наблюдателите на тези партии казва за играчите, че „те са в съюз със дявола“.

През 13 век във Флоренция, Бусека играе срещу трима от най-добрите шахматисти в града-държава едновременно, но не гледа само две от дъските (в крайна сметка завършва реми на една от тях, а другите спечелва). Това може и да не е първият път, в който подобно нещо се случва, но е първият документиран случай, в който един играч играе на няколко дъски с вързани очи и печели.

Слепият шах бил изключително разпространен в арабския свят и историческите извори ни разказват за играч на име Аладин, който през 14 век доминирал конкурентите си сред благородниците на Египет. Друг „сляп“ шахматист, Низам ал-Аями, също играел по няколко игри едновременно, но този път в Дамаск. До 16 век вече имало много арабски играчи, които имали интелектуалните способности дори за 5 едновременни игри, в които да играят конкурентно на противниците си.

Никое от дотук изброените събития не намалява постиженията на Филидор и публиката на мачовете му определено била впечатлена, а не малко и не вярвали на това, което виждат. Изявени личности като Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо и Волтер искали да играят срещу него. През 1747 той вече живее в Лондон, където играе шах професионално, побеждавайки най-добрите играчи в Англия.

Във върха на кариерата си, той е смятан за най-добрият шахматист в света. И този връх трае доста време – както казва Андрю Солтис, гросмайстор от наши дни: „Той е най-добрият играч в света в продължение на 50 години. Всъщност той е поне около 200 точки (рейтинг) по-добър от всички останали. Определено беше разгадал някои от мистериите на играта.“

Philidor-L‘Analyse du Jeu des Echecs

L’analyse du je des Eschec

През 1748, Франсоа-Андре Филидор написва „L’analyse du je des Eschecs“ („Анализ на играта шах“), публикувана през 1749, където съгражда популярната фраза „les pions sont l’ame due jue“ – „пешките са душата на шаха“. Тези думи са в директна противоположност на практиките в играта по това време. Гросмайсторът Борис Алтерман отбелязва: „Преди 500 години шахът е бил различен от днес. Пешките не са имали стойността, която имат днес. Най-добрите играчи започвали игрите си с гамбити (дебюти, при които една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура ). За тях пешките са били просто малка цена, която плащат, за да отворят хоризонтал или диагонал, да създадат моментална атака срещу противниковия цар. Това е бил италианския стил шах. Тогава всички дебюти около царския гамбит са били много популярни.“

Книгата на Филидор е известна, освен с друго, и с това, че е първата, която представя анализ на така нареченият мителшпил или средния етап на играта – така тя дава стратегия за същинската игра на шах и описва идеите зад тактики като профилактични ходове, жертви, блокади и „мобилността на пешъчните формации“.

Филидор продължава да играе „сляп“ шах като побеждава трима играчи в едновременна игра в Берлин през 1750 и прави едно реми и една загуба в шахматния клуб Парсло в Лондон на 27 май 1782. На следващата година на 9 май, печели две и губи една партия отново в едновременна сляпа игра пак в Лондон – тогава играчите дори подписват документ, който потвърждава провеждането на игрите в такъв формат, в случай че някой не повярва.

Последният му сляп мач е на 20 юни 1795, в Парсло – той е срещу трима играчи като една от партиите на Филидор е позволено да гледа дъската. И до ден днешен резултатът не се знае. Великият шахматист умира на 31 август 1795.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени

Кметът, който спаси 3000 евреи – Георги Ефремов

| от |

Вече ви разказахме за инж. Иван Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София. Днес ще ви разкажем за друг впечатляващ кадър, също академично титулуван, заемал длъжността кмет този път на Кюстендил, доктор Георги Ефремов.

На 19 януари 1883 Томас Едисън създава първата електрическа инсталация с цел домашно осветление – в град Росел, Ню Джърси. На 4 октомври пък Ориент Експрес тръгва на първото си официално пътуване от Париж за Истанбул. Някъде между 19 януари и 4 октомври и между Истанбул и Росел:  на 30 март 1883 в Кюстендил се ражда Георги Ефремов.

Той получава медицинското си звание в Чикаго, САЩ, през 1910 – на 27-годишна възраст. След което се връща в родния си град. Там работи в кюстендилската болница от 1925 до 1931 като е управител и завежда хирургическото отделение. Освен това Георги има и влечение към перото като не само е автор на трудове на здравна тематика и превежда специализирана литература от английски и руски, но създава публицистика и редактира и издава вестник „Добро здраве“ (1923 – 1944), а до края на 1949 прави притурка към вестник „Нов Живот“.

15 ноември 1942 е просто още един тежък ден от Втората световна война като по това време има остър недостиг на храни и облекла и в следствие действа купонната система, при която държавата налага монопол върху разпределението на съответните редки стоки, за да контролира равномерното им разпределение. На тази дата д-р Героги Ефремов е назначен за кмет на Кюстендил.

Най-силният му стремеж е да превърне града в международен курорт и за целта кани четирима специалисти балнеолози, а самият той посещава лечебни центрове е Унгария и Словения. Балнеолечението е метод за изцеряване от болести посредством къпане в минерални извори. На практика д-р Ефремов иска да привлече туристи със спа центрове, което, разбира се, не е никак лоша тактика. За целта той строи лечебен комплекс с нови бани, физиологически институт, нови хотели и така нататък. Паралелно с това от встъпването си в длъжност д-р Ефремов започва да редактира вестник „Кюстендилски вести“.

На 6 август 1944 с инициатори Драган Лозенски, Кирил Цонев и Георги Ефремов, в Ахмед бей джамия в града се открива музейна сбирка и художествена галерия с 50 творби на Владимир Димитров – Майстора, събирани от кмета от цялата страна.

Vladimir Dimitrov Gallery in Kyustendil

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

По това време в Кюстендил живеят 3000 евреи. Арестите на евреи в града започват още на 7 март 1943. На 8 март вече е съставена делегация от 40 души, която взима решение да отиде до София, за да изрази позицията си относно очевидно несправедливите задържанията на нейните съграждани. От 40 отиват само 4 и те са: адвокатът Иван Момчилов, пенсионираният професор Владимир Куртев, търговецът Асен Суичмезов, и местният народен представител Петър Михалев. В столицата те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил. Пешев вече знае за положението. Той кани четиримата да се срещнат с него в Народното събрание още същия следобед след пристигането им. След това настоява за среща с министър-председателя Богдан Филов, но такава му е отказана. Вместо от него, приет е от вътрешния министър Петър Габровски, при когото Пешев отива заедно с делегация от седем други народни представители. В началото Габровски отрича да има каквато и да е информация за арестите. Въпреки незнанието му и по настояване на посетителите си в крайна сметка Габровски дава разпореждане по телефона арестите да бъдат спрени, а арестуваните – освободени.

Като кмет на Кюстендил, Георги Ефремов помага за спасяването на българите евреи. Определената от правителството акция за депортиране на кюстендилските евреи пропада, защото датата й е била разгласена от околийския управител П.Милтенов и кмета Георги Ефремов.

Независимо от качествата му като кмет, на 9 септември 1944 Ефремов е уволнен от новата власт. В следващите години се отдава на писане.

Все пак обаче след време работата му получава необходимото признание и той е удостоен е с титлата Заслужил лекар през 1964. През 1997 получава и званието Почетен гражданин на Кюстендил.

В библиографията си д-р Георги Ефремов изследва някои доста любопитни въпроси, както можем да видим в този списък:

  • „Първа помощ при заболяване и злополука“ (1915)
  • „Дълголетие и здраве“ (1921)
  • „Просвета и предпазна медицина“ (1922)
  • „Домашен лекар“ (1925, 1932)
  • „Храната като източник на живот и смърт“ (1935)
  • „Защитните сили на организма“ (1929)
  • „Как да живеем“ (1930)
  • „Как да не стареем бърже“ (1931)
  • „Алкохолизъм и наследственост“ (1948)

След Георги Ефремов начело на града застава Георги Ангелов, който ще построи стадион „Осогово“, Автогарата, хотелите „Пауталия“ и „Хисарлъка“, хижите „Три буки“ и „Студен кладенец“. Ангелов е бивш затворник, осъден през 1942 на 15 години затвор за антифашистка дейност и освободен на 8 септември 1944.

 
 
Коментарите са изключени

Джони Кеш и Джун Картър: 35 години в огнения кръг на любовта и ада

| от Вучето |

Първият ми контакт с “порочната” западна музика беше през далечната вече 1980-та, когато за първи път поех в ръцете си плоча не с детска приказка или детелините на Лили Иванова. Държах двоен винил на концерт на живо на най-известните за времето американски кънтри изпълнители! То не бяха Уили Нелсън, Лорета Лин, Чарли Прайд, Доли Партън и… този странен мъж, облечен целият в черно – Джони. Джони who?

Джони Кеш, момиче!

С напредването на 80-те, интересът ми към американското кънтри замря, потиснат от влиянието на други “покварени” западни изпълнители и групи като Хулио Иглесиас, Айрън Мейдън, Куийн и Модърн Токинг (за последните си признавам с неохота). А в края на 90-те дори бях забравила, че някога изобщо сме въртяли до претъркване онази плоча. До 2005 г., когато излезе филмът на Джеймс Манголд “Да преминеш границата” (Walk the Line). Превъплъщението на Хоакин Финикс в ролята на отдавна забравения ми любимец Джони Кеш направо ми отнесе главата и ме накара да преоткрия не само музиката на Кеш, но и да погледна с нови очи на най-най-най емблематичната, турбулентна и ужасно романтична любовна история на американския юг за всички времена (е, след Скарлет О’Хара и Рет Бътлър, разбира се!) – тази на Джони Кеш и Джун Картър.

Дали заради абсурдно романтичното брачно предложение на Джони към Джун, поетичните любовни писма, които са си писали, или за непоколебимата вяра един в друг, която им е помагала да оцелеят и да спасят връзката си в най-трудните моменти – затова ги харесваме и завиждаме на любовта им. Любов, която не се случва всеки ден, но заради която си заслужава “да преминеш границата”.

“Осъзнах, че.. че се влюбвам в Джони Кеш. И това е най-болезненото нещо, което ми се е случвало в живота. Чувството е като да си в средата на огнен кръг, от който никога не можеш да избягаш.” Така описана любовта не звучи като най-прекрасното нещо на света, а по-скоро като дантевия ад, но в достоверността на думите на Джун няма как да се съмняваме. Връзката й с Кеш никога не е била само цветя и рози, а камо ли праволинейна и предвидима. Всъщност началото на тази връзка в никой случай не е показателно за бурите, които ще се разразят в последствие. Любопитен факт: “Ring of Fire” (Огнен кръг) е заглавие на песен, която Джун написва под влияние на силната емоция, която й докарва влюбването в Кеш. По-късно песента ще ги направи дуетен хит и ще бъде включена в албумите и на двамата изпълнители.

Сватовникът Елвис
Точно така, не кой и да е, а самият Елвис Пресли има пръст (даже повече от един!) в запознанството на Джони и Джун. Всъщност смуглата певица (която, между прочем е и роднина на президента Джими Картър), родом от Мейсис Спринг, Вирджиния, дори не е чувала името на бъдещия си съпруг, преди Елвис Пресли да спомене, че има там един пич, Джони се казва, който непременно трябва да прослуша, за да се убеди в таланта му. И така един ден, по време на едно от общите им турнета из южните щати, Елвис води Джун в малко кафене и й пуска да джукбокса няколко от парчетата на “пича”. Следва и реалната среща на двамата, която става зад кулисите на концерт на Елвис в зала “Опри” в Нешвил през 1956-а.
- Извинете, може ли да се запознаем Аз съм Джони Кеш? – казва почтително певецът, поемайки ръката на Джун в своята.
- О, знам кой сте. – възкликва Джун и добавя:
- Елвис дори не може да си настрои китарата, ако не си пусне началото на песента ви “Cry, Cry, Cry” (Плачи, плачи, плачи).

Още в тази минута Джони полудява по мъничката Джун. Вълната на внезапно връхлетялата го любов е толкова мощна, че за няколко секунди е неспособен да чувства тялото си като свое.

Johnny-Cash_1972

Снимка: By Heinrich Klaffs – https://www.flickr.com/photos/heiner1947/4399081211/in/faves-24788065@N02/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12514886

Ето така Джун и Джони се запознават, а останалото, както казват, е история.

Първите години
По време на паметната среща през 56-а и двамата са женени. За други хора. В началото Джун не е толкова обсебена от новия си познайник, колкото е той от нея, но постепенно и в нейната душа започват да се случват странни трансформации. “Нищо не помня от първите ни срещи освен очите му,” е нейно признание, което излиза заедно с тройния албум на Кеш Love, God, Murder през 2000 г. “Тези черни негови очи, които искряха като ахати… Той беше абсолютен властелин на сцената – нещо, което аз самата така не успявах да постигна преди да го срещна. Бяха само той, китарата, басът. Присъствието му беше толкова мощно, ще караше всички да го обожават.” И така искрите на колебливото влюбване се разрастват в пожар.

Дуетите им на сцената са експлозивни и запомнящи се като пищни фойерверки. Втори любопитен факт: Именно дуетното им изпълнение на “Огнен кръг” ги изстрелва на върха на класациите за кънтри музика. А откъде е дощло вдъхновението вече знаем…

60-те: Годините на изпитания
Джони буквално не знае на кой свят се намира. Не стига, че съпругата Вивиан постоянно му вгорчава живота, обвинявайки го, че й изневерява и постоянно го няма у дома, ами и зависимостта му към алкохола и амфетамините става все по-тежка. Стига се дотам, че му се налага да отменя ангажименти, защото “не се чувства добре”. Десетилетието не се отразява добре и на Джун. Докато тя самата се опитва по всякакъв начин да помогне на любимия да се изчисти, изсипвайки понякога в тоалетната веселите му хапчета, самата тя развива зависимост към медикаментите, които докторите й предписват за изблиците на параноя и гняв. А гневът идва оттам, че Джони изневерява и на нея и дори не се опитва да скрие този факт. Бившата съпруга обаче е в по-неизгодна позиция и накрая не издържа. Развежда се с Кеш през 1967 г.

Джони затъва все повече. Веднъж дори прави опит за самоубийство, поглъщайки цяла шепа лекарства. Докато съзнанието му е се рее някъде между този и онзи свят, в пещера някъде по течението на река Тенеси, певецът не се съмнява, че е на път да срещне Бог. Когато отваря очи обаче, вместо в божиите селения, се оказва в прегръдките на Джун и майка си.

JohnnyCashHouse1969

Снимка: By Joel Baldwin – LOOK Magazine, April 29, 1969. p.72, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1208091

Кеш многократно моли Джун да се омъжи за него, но тя все отказва. И така до 22 февруари 1968 г., когато, по време на концерт в Лондон Джони пада на коляно и моли Картър да стане негова жена. Разбира се, когато седемхилядна публика бурно аплодира подобно брачно предложение, на човек не му остава нищо друго, освен да каже “Да”.

Сватбата
Две седмици след прочутото публично предложение на Кеш, двойката прави връзката си официална във Франклин, Кентъки. Кумува човекът, който е съавтор на “Огнен кръг”, Марл Килгор. Церемонията е изпипана до последния детайл, а след нея гостите се отправят към дома на Кеш в Хендерсънвил, Тенеси, където младоженците дават… внимание!… безалкохолен обяд. По този начин те искат символично да отбележат началото не само на брачния си живот, но и на живота без алкохол и наркотици.

Пълна къща
Въпреки че и Кеш, и Картър имат деца от предишните си бракове, това не ги спира в желанието им да имат общо дете. Така през 1970 г. на бял свят се появява Джон Картър Кеш. Заедно с него децата в семейство Кеш-Картър стават общо седем. Всички живеят в мир и разбирателство, без да чувстват каквото и да е разделение на “наши” и “ваши”. Години по-късно, когато журналист пита Джун Картър как би искала да я запомнят след смъртта й, тя простичко отговаря: “Като майка.”

Johnny_Cash_and_The_Tennessee_Three_1963

Снимка: By Saul Holiff, Ventura, California (management) – eBay itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23286500

В добро и лошо… докато смъртта ни раздели

Двамата обичат да си разменят бележки с шеговито и често любовно съдържание. Ето, например, какво съдържа един от списъците на Джони за предстоящите задачи за деня:

1. Да не пуша.
2. Да целуна Джун
3. Да не целувам никой друг
4. Да кашлям
5. Да пикая
6. Да ям
7. Да не ям твърде много
8. Да се притеснявам
9. Да отида да видя мама
10. Да посвиря на пиано
Забележка: Да не пиша повече бележки

Въпреки че на пръв поглед всичко върви добре и двамата се подкрепят във всяко едно начинание, житейско и професионално, бракът им често се натъква на подводни камъни, които правят някои непоправими пробойни в семейната лодка. Последвалите години са един дяволски кръг от влизания и излизания от рехабилитационни клиники, необясними предсмъртни видения, изневери и параноични кризи. И Джун, и Джони се опитват да се борят с демоните си, но много често губят битката с 10:0.

В биографичната книга за известнaта си майка, която Джон издава през 2007 г., той споменава, че като дете често е ставал свидетел на грозни обиди, които родителите му си разменяли. Въпреки тежките моменти обаче двамата някак успяват да приемат недостатъците на партньора си и да се пригодят към тях. А това очевидно е и разковничето за успешния им съвместен живот, продължил цели 35 години – до деня, в който Джун не напуска този свят през май 2003 г. Ироничен, а може би съдбовно демоничен е фактът, че нейният любим мъж умира само няколко месеца по-късно. Явно огненият кръг, в който двамата са били заложници толкова дълго, най-после се е отворил и душите им най-сетне могат да го напуснат. Свободни (или завинаги съединени?) от любовта.

 
 
Коментарите са изключени