shareit

Шизофренията: нежеланата лудост

| от chronicle.bg |

От 1949г. по света и от 1998г. в България на днешната дата, 11 април, се отбелязва деня за борба с шизофренията.

И поради прекалено високото ниво на стигматизация и неразбиране що е то психична болест у нас, сме ви подготвили един относително кратък материал за това що е то шизофрения и има ли почва у нас.

Шизофренията е онази психична болест, която се случва на хората, които наричаме „луди“ – не в забавния, ексцентричен смисъл на думата. Или както казва доц. д-р Владимир Велинов, психиатър от Александровска болница, шизофренията е ракът на психичните заболявания.

Симптоми

Болният от шизофрения може да получава халюцинации (най-често съобщавани са чуване на гласове), налудности (често фантасмагорични по характер или свързани с чувство за преследване) и дезорганизираност на говора и мисленето. Последното може да варира от загубване на нишката на мисълта до изразяване на изречения, които са само бегло свързани по смисъл или до пълна смислова несвързаност, наречена шизофазия и позната още като „словесна салата“, в по-тежките случаи. Социалната изолация, занемаряването на облеклото и личната хигиена, загубата на мотивация и способност за преценка, са обичайни явления при шизофрения.

Обикновено се наблюдава модел на емоционална затрудненост, например липса на адекватни емоционални реакции. Шизофренията често се свързва и с нарушение в социалната когниция , както и със симптоми на параноя, а често се наблюдават и прояви на социална изолация. Обикновено болният изпитва затруднения с работната и дългосрочната памет, вниманието, изпълнителните функции на паметта и скоростта на осмисляне на информацията. При един не толкова често срещан подтип, болният може да демонстрира продължителна липса на говор, да застива неподвижно в причудливи пози или да показва безпричинно раздразнение. Всички тези прояви са признаци на кататония.

Кога се появява?

Късната юношеска и ранната зряла възраст са върхови периоди за началната проява на шизофрения , критични години при подрастващите за тяхното социално и професионално развитие . При 40% от мъжете и 23% от жените, диагностицирани с шизофрения, първоначалната проява на заболяването е била преди 19-годишна възраст. В последно време се полагат много усилия да се сведе до минимум свързаното с шизофренията нарушение в развитието чрез идентифициране и лечение в продормалната фаза (преди първата проява) на заболяването, което може да се установи до 30 месеца преди първата проява на симптомите. Хората, които впоследствие развият шизофрения, може да имат преходни или самоограничаващи се психотични симптоми,  както и неспецифични симптоми на социално отдръпване, раздразнителност, дисфория и непохватност в продормалната фаза.

Видове

Според съвременните класификации шизофренията най-общо бива параноидна, кататонна, хебефренна и обикновена. Най-често срещана е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите може да проявят агресия като форма на самозащита. Може също да имат слухови и визуални, сценоподобни халюцинации.

Нито един от признаците обаче сам по себе си не е причина за поставяне на диагноза на шизофрения. Всеки от тези признаци може да се проявява и при други медицински и психиатрични синдроми. Съгласно съвременната класификация на психозите, за да се постави диагноза, тези симптоми трябва да са били демонстрирани в продължение на поне един месец през период от най-малко шест месеца на нарушеното функциониране.

37842_416923329381_226203_n-696x495

Причините

Главна роля за развиване на заболяването шизофрения играе комбинация от генетични фактори и фактори на средата. Хора с установена фамилна обремененост от шизофрения, които имат преходна или самоограничаваща се психоза са с 20 – 40% шанс да бъдат диагностицирани година по-късно.

Генетични фактори

Изчисляването на потенциалната наследственост варира, тъй като е трудно да се разграничат ефектите на генетичните фактори от тези на факторите на средата. Най-голям риск от развиване на шизофрения има при хора с роднина от първа линия, който страда от заболяването (рискът е 6,5%), повече от 40% от монозиготните близнаци  на хора с шизофрения също биват засегнати.

Фактори на средата

Факторите на средата, които се свързват с развиването на шизофрения включват битова среда, употреба на наркотици и пренатални стресори. Характеристиките на родителската среда обаче не представляват основен ефект, въпреки че болните, израснали в атмосфера на положителна родителска подкрепа се справят по-добре, отколкото тези, които са израснали с критични или недружелюбно настроени родители. Установено е, че животът в градска среда по време на детството или в зряла възраст увеличава риска от шизофрения два пъти, в допълнение на вече отчетените фактори на употреба на наркотици, етническа принадлежност и размер на социалната група.

Злоупотреба с психоактивни вещества

С развиването на шизофрения са свързани редица психоактивни вещества, предимно канабис, кокаин и амфетамини. Около половината от засегнатите от шизофрения са с прекомерна употреба на наркотици и/или алкохол. Ролята на канабиса може да е каузална, но други наркотични средства може да се използват от болните като средства за справяне с депресия, безпокойство, скука и самота.

Фактори по време на развитието

Фактори като хипоксия и инфекция или стрес и недохранване във фазата на вътреутробното развитие на плода може да доведат до леко увеличаване на риска от шизофрения в по-късен етап от живота. Сред хората с шизофрения вероятността да са родени през зимата или пролетта е по-голяма, което може да се дължи на повишеното излагане на вируси in utero (в утробата).

1915077_416923189381_1508197_n-696x495

Диагностициране

Диагноза на шизофрения се поставя въз основа на критериите на издавания от американската психиатрична асоциация „Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства“ , издание DSM-IV-TR (ДСН) или на приетата от СЗО Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, МКБ-10. Тези критерии използват съобщаваните от самия болен преживявания, както и съобщаваните аномалии в поведението, след което се прави клинична оценка, провеждана от специалист-психиатър. Симптомите, свързвани с шизофрения, се проявяват при болните в хода на заболяването и трябва да достигнат определена степен на тежест, преди да може да бъде поставена диагноза.

Лечение

Основно лечение при шизофрения са антипсихотичните лекарства, често в комбинация с психологични и социални помощни средства. При тежки епизоди може да се наложи хоспитализация, доброволна или (ако това се допуска от законовите разпоредби, касаещи психичното здраве) принудителна. Дългосрочната хоспитализация не е обичайно прилагана мярка от началото на деинституционализацията, която започна през 50-те години на ХХ век, въпреки че понякога все още се прилага. По-обичайни мерки са обществените служби за помощ, които включват амбулаторни центрове, посещения от членове на службата за психично-здравни грижи, осигуряване на трудова заетост и групи за подкрепа.

Прогноза

Шизофренията налага огромни човешки и икономически разходи. Очакваната обща продължителност на живота на болните е с 15 – 20 години по-малка от тази на общото население, главно поради това, че се свързва с потенциално затлъстяване , заседнал начин на живот и пушене , като повишеният процент на случаите на самоубийство , свързван с това заболяване, играе по-малка роля

Шизофренията е една от основните причини за инвалидност  (недееспособност), като активната психоза се нарежда сред трите най-инвалидизиращи състояния. Приблизително три четвърти от болните с шизофрения са с трайна недееспособност с възобновяване на симптомите.

Някои хора наистина се възстановяват напълно, а други функционират добре в обществото.

Повечето болни с шизофрения водят самостоятелен живот с помощта на обществените служби. При хората с първи епизод на психоза добър дълготраен изход от епизода може да се очаква при 42%, средно добър изход при 35%, а неблагоприятен изход при 27% от случаите.

 
 
Коментарите са изключени