Шизофренията: нежеланата лудост

| от chronicle.bg |

От 1949г. по света и от 1998г. в България на днешната дата, 11 април, се отбелязва деня за борба с шизофренията.

И поради прекалено високото ниво на стигматизация и неразбиране що е то психична болест у нас, сме ви подготвили един относително кратък материал за това що е то шизофрения и има ли почва у нас.

Шизофренията е онази психична болест, която се случва на хората, които наричаме „луди“ – не в забавния, ексцентричен смисъл на думата. Или както казва доц. д-р Владимир Велинов, психиатър от Александровска болница, шизофренията е ракът на психичните заболявания.

Симптоми

Болният от шизофрения може да получава халюцинации (най-често съобщавани са чуване на гласове), налудности (често фантасмагорични по характер или свързани с чувство за преследване) и дезорганизираност на говора и мисленето. Последното може да варира от загубване на нишката на мисълта до изразяване на изречения, които са само бегло свързани по смисъл или до пълна смислова несвързаност, наречена шизофазия и позната още като „словесна салата“, в по-тежките случаи. Социалната изолация, занемаряването на облеклото и личната хигиена, загубата на мотивация и способност за преценка, са обичайни явления при шизофрения.

Обикновено се наблюдава модел на емоционална затрудненост, например липса на адекватни емоционални реакции. Шизофренията често се свързва и с нарушение в социалната когниция , както и със симптоми на параноя, а често се наблюдават и прояви на социална изолация. Обикновено болният изпитва затруднения с работната и дългосрочната памет, вниманието, изпълнителните функции на паметта и скоростта на осмисляне на информацията. При един не толкова често срещан подтип, болният може да демонстрира продължителна липса на говор, да застива неподвижно в причудливи пози или да показва безпричинно раздразнение. Всички тези прояви са признаци на кататония.

Кога се появява?

Късната юношеска и ранната зряла възраст са върхови периоди за началната проява на шизофрения , критични години при подрастващите за тяхното социално и професионално развитие . При 40% от мъжете и 23% от жените, диагностицирани с шизофрения, първоначалната проява на заболяването е била преди 19-годишна възраст. В последно време се полагат много усилия да се сведе до минимум свързаното с шизофренията нарушение в развитието чрез идентифициране и лечение в продормалната фаза (преди първата проява) на заболяването, което може да се установи до 30 месеца преди първата проява на симптомите. Хората, които впоследствие развият шизофрения, може да имат преходни или самоограничаващи се психотични симптоми,  както и неспецифични симптоми на социално отдръпване, раздразнителност, дисфория и непохватност в продормалната фаза.

Видове

Според съвременните класификации шизофренията най-общо бива параноидна, кататонна, хебефренна и обикновена. Най-често срещана е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите може да проявят агресия като форма на самозащита. Може също да имат слухови и визуални, сценоподобни халюцинации.

Нито един от признаците обаче сам по себе си не е причина за поставяне на диагноза на шизофрения. Всеки от тези признаци може да се проявява и при други медицински и психиатрични синдроми. Съгласно съвременната класификация на психозите, за да се постави диагноза, тези симптоми трябва да са били демонстрирани в продължение на поне един месец през период от най-малко шест месеца на нарушеното функциониране.

37842_416923329381_226203_n-696x495

Причините

Главна роля за развиване на заболяването шизофрения играе комбинация от генетични фактори и фактори на средата. Хора с установена фамилна обремененост от шизофрения, които имат преходна или самоограничаваща се психоза са с 20 – 40% шанс да бъдат диагностицирани година по-късно.

Генетични фактори

Изчисляването на потенциалната наследственост варира, тъй като е трудно да се разграничат ефектите на генетичните фактори от тези на факторите на средата. Най-голям риск от развиване на шизофрения има при хора с роднина от първа линия, който страда от заболяването (рискът е 6,5%), повече от 40% от монозиготните близнаци  на хора с шизофрения също биват засегнати.

Фактори на средата

Факторите на средата, които се свързват с развиването на шизофрения включват битова среда, употреба на наркотици и пренатални стресори. Характеристиките на родителската среда обаче не представляват основен ефект, въпреки че болните, израснали в атмосфера на положителна родителска подкрепа се справят по-добре, отколкото тези, които са израснали с критични или недружелюбно настроени родители. Установено е, че животът в градска среда по време на детството или в зряла възраст увеличава риска от шизофрения два пъти, в допълнение на вече отчетените фактори на употреба на наркотици, етническа принадлежност и размер на социалната група.

Злоупотреба с психоактивни вещества

С развиването на шизофрения са свързани редица психоактивни вещества, предимно канабис, кокаин и амфетамини. Около половината от засегнатите от шизофрения са с прекомерна употреба на наркотици и/или алкохол. Ролята на канабиса може да е каузална, но други наркотични средства може да се използват от болните като средства за справяне с депресия, безпокойство, скука и самота.

Фактори по време на развитието

Фактори като хипоксия и инфекция или стрес и недохранване във фазата на вътреутробното развитие на плода може да доведат до леко увеличаване на риска от шизофрения в по-късен етап от живота. Сред хората с шизофрения вероятността да са родени през зимата или пролетта е по-голяма, което може да се дължи на повишеното излагане на вируси in utero (в утробата).

1915077_416923189381_1508197_n-696x495

Диагностициране

Диагноза на шизофрения се поставя въз основа на критериите на издавания от американската психиатрична асоциация „Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства“ , издание DSM-IV-TR (ДСН) или на приетата от СЗО Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, МКБ-10. Тези критерии използват съобщаваните от самия болен преживявания, както и съобщаваните аномалии в поведението, след което се прави клинична оценка, провеждана от специалист-психиатър. Симптомите, свързвани с шизофрения, се проявяват при болните в хода на заболяването и трябва да достигнат определена степен на тежест, преди да може да бъде поставена диагноза.

Лечение

Основно лечение при шизофрения са антипсихотичните лекарства, често в комбинация с психологични и социални помощни средства. При тежки епизоди може да се наложи хоспитализация, доброволна или (ако това се допуска от законовите разпоредби, касаещи психичното здраве) принудителна. Дългосрочната хоспитализация не е обичайно прилагана мярка от началото на деинституционализацията, която започна през 50-те години на ХХ век, въпреки че понякога все още се прилага. По-обичайни мерки са обществените служби за помощ, които включват амбулаторни центрове, посещения от членове на службата за психично-здравни грижи, осигуряване на трудова заетост и групи за подкрепа.

Прогноза

Шизофренията налага огромни човешки и икономически разходи. Очакваната обща продължителност на живота на болните е с 15 – 20 години по-малка от тази на общото население, главно поради това, че се свързва с потенциално затлъстяване , заседнал начин на живот и пушене , като повишеният процент на случаите на самоубийство , свързван с това заболяване, играе по-малка роля

Шизофренията е една от основните причини за инвалидност  (недееспособност), като активната психоза се нарежда сред трите най-инвалидизиращи състояния. Приблизително три четвърти от болните с шизофрения са с трайна недееспособност с възобновяване на симптомите.

Някои хора наистина се възстановяват напълно, а други функционират добре в обществото.

Повечето болни с шизофрения водят самостоятелен живот с помощта на обществените служби. При хората с първи епизод на психоза добър дълготраен изход от епизода може да се очаква при 42%, средно добър изход при 35%, а неблагоприятен изход при 27% от случаите.

 
 

Plus size модели протестират на Лондонската седмицата на модата

| от chronicle.bg |

Лондонската седмицата на модата вече не е просто място за нови колекции – събитието вече е и сцена за социални послания и агитация. Заедно с редовните апели към компаниите да не използват животинска кожа, сега вече се провеждат и нови протести. 

Модели с наднормено тегло протестираха пред 180 The Strand, където много от най-големите модни брандове правят шоутата си. Те държаха плакати с надписи като „Модата трябва да ни дава сила“, „Красотата ни е неизмерима“ и „Модата не трябва да ни засрамва“.

sei_52368696-ee9b-e1550402764195

За да подчертаят допълнително, че жените са повече от тяло, протестиращите носеха и тениски с различни надписи като: „предприемач“, „визионер“, „арт директор“, „артист“ и още. 26-годишната американска актриса Хейли Хаселхоф поведе шествието заедно с моделите Фелисити Хейуард и Сони Търнър.

Хейли, дъщеря на известния актьор от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф, участва в подобна кампания и на Лондонската седмицата на модата миналата година, както и на протест срещу избора на модели от страна на Victoria’s Secret.

Лондонската седмицата на модата също беше критикуване за това, че не пуска транссексуални жени на дефилетата си. На снимката виждаме Елия Че, активистка от Transmissions, която също влезе в медийния обзор.

До края на модното събитие остават 3 дни.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Почина модният дизайнер Карл Лагерфелд

| от chronicle.bg |

Карл Лагерфелд почина, предаде сайтът Le Figaro, последван от други френските медии. Според тях информацията идва от източници близки до модна къща Chanel.

Иконичният дизайнер, който е и една от най значимите, талантливи и популярни личности в модната индустрия, си  отиде на 85-годишна възраст.

Модни личности от цял свят изказаха съболезнования след печалната новина.

Лагерфелд изпълнява длъжността творчески директор на Chanel от 1983 година.

Според френското списание Closer, дизайнерът  е починал след кратко боледуване. Лагерфелд работи почти до края на живота си, като дори е дал инструкции на персонала си за предстоящата колекция есен/зима на Fendi, която трябва да бъде представена в Милано тази седмица.

Очаквайте подробности.