Ще засегне ли операцията в Газа нормализирането на отношенията между Турция и Израел

в. „Тудейс заман“, Емре Услу, 21 юли

Операциите на Израел в Газа продължават да отнемат живота на невинни. Както може да се очаква, хора по целия свят реагират на това, което Израел причинява на хората в Газа.

Очаквано турската общественост реагира гневно на ужасяващите кадри, показани по новините. Турците излязоха на улицата, за да изразят своя гняв към Израел.

Правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) не пропусна възможността да превърне яда на хората в свой предизборен коз. Първо дъщерята на премиера Реджеп Тайип Ердоган се появи пред посолството на Израел, за да протестира, а след това депутати и представители на ПСР отидоха на протестите. Последно, но не по значение, премиерът Ердоган се качи на подиума и остро критикува Израел. Дори сравни това, което Израел върши в Газа, с геноцида на Хитлер срещу еврейския народ.

Онези, които не познават достатъчно добре Ердоган, лесно биха си помислили, че реакцията му към Израел е искрена, израз на неговия ислямски произход. Дълго време аз самият си мислех, че реакцията му спрямо Израел произхожда от ислямисткото му минало.

Когато обаче по-задълбочено разгледах кога и как той реагира към Израел, осъзнах, че за неговата реакция няма друга причина освен да консолидира избирателите му.

Например, реакцията му с „one minute“ (фраза на английски език, с която Ердоган се обърна към модератора на икономическия форум в Давос през 2009 г., недоволствайки от предоставеното му време за реч, преди да напусне разгневен след остри критики към Израел, бел.ред.) спрямо израелския президент Шимон Перес в Давос през 2009 г. беше точно преди местните избори същата година. Това стана по времето, когато икономическата криза засегна турската икономика и подкрепата за ПСР беше на най-ниското си ниво от 2007 г. Тогава никой не си помисли, че реакцията „one minute“ на Ердоган е била предварително планирана. Днес обаче един от основателите на ПСР Невзат Ялчънташ разкри, че това е било така.

Следващият инцидент между Израел и Турция беше кризата с „Мави Мармара“ (израелския рейд през 2010 г. срещу турския кораб „Мави Мармара“, част от международна флотилия с помощи за Газа, при който бяха убити десет турци, бел.ред.). Няма съмнение, че инцидентът с „Мави Мармара“ е бил планирана операция на турски разузнавателни кръгове не само да мобилизират турската общественост около Ердоган, но и да представят Ердоган като новия лидер на Близкия изток. От самото начало та до края, на турското правителство беше добре известно, че Израел ще реагира агресивно. И на депутатите на ПСР беше казано да не бъдат на кораба. Те слязоха от борда в последната минута, след като получиха информация от кръговете на разузнаването.

Всъщност, когато разглеждаме имиджа на Ердоган в очите на арабските общества, инцидентът „Мави Мармара“ беше върхова точка на неговата популярност. С този случай турските политици се опитаха да превърнат реакциите „one minute“ в политически дивиденти.

Пресметнато беше, че Турция ще използва популярността на Ердоган в арабския свят като коз, така че Турция да стане ключов регионален играч. В действителност до Арабската пролет Турция изведнъж се оказа държава номер едно в очите на арабските маси, а турският политически елит започна да се облагодетелства от тази популярност. От туризъм до инвестиции, политическо сближаване в образованието – Турция се превърна в център за много араби.

Но след Арабската пролет планът „Мави Мармара“ се превърна в голям провал, особено след като стана ясно, че турските външнополитически стратези не са успели да предвидят последствията от Арабската пролет в Египет и Сирия.

Когато Арабската пролет засегна негативно турския план, турските политици трябваше да нормализират отношенията между Турция и Израел. Всъщност през последните няколко месеца беше съобщено, че Турция и Ираел са постигнали споразумение да нормализират отношенията си.

Изглежда Турция очакваше предстоящите президентски избори, за да нормализира отношенията си с Израел.

Когато Израел започна нова офанзива срещу Газа, Ердоган изчака няколко дни, преди да покаже някаква реакция спрямо Израел. Мълчанието на Ердоган беше критикувано от опозицията, но той предпочете да не слуша критиките.

Когато обаче обществената реакция достигна такова ниво, което би значило, че случаят може да се използва в негова полза преди предстоящите избори, Ердоган излезе на сцената и още веднъж осъди остро агресията на Израел.

Човек би казал, че операцията на Израел в Газа е предоставила златна възможност на Ердоган да започне предизборната си кампания въз основа на антиизраелска реторика. Както на всеки едни избори, той намира враг, срещу когото да се бори – този път израелската агресия го „спаси“, явявайки се като така нужния му враг на тази предизборна кампания.

Понеже това е само част от предизборната реторика, не мисля, че операцията на Израел срещу Газа ще влоши полувъзобновените отношения с Израел. След изборите очаквам, че Ердоган щ