Ще видим свръхнова от Земята до 50 години

| от |

remnant-supernova-1600

Астрономите от университета в Охайо са заключили, че съществува вероятност от почти 100 процента, че звездите от нашата галактика Млечен път, ще се превърнат в свръхнова в следващите петдесет години.

Експлозията ще бъде видима от Земята, казват те. Въпреки това, шансовете този спектакъл да бъде видим с невъоръжено око се само от 20 до 50 процента. Също така, най-добре би било това да се следи от южното полукълбо. В ново проучване се отбелязва, че има добър шанс да направи нещо, което досега не e било направено – да се открие суперновата достатъчно бързо, за да се изследва самото начало на смъртта на звездите.

[youtube id=“tzuzFivr8ng“ width=“667″ height=“356″]

„На всеки няколко дни имаме шанс да гледаме супернова на звездите някъде извън нашата галактика. Нашите детектори обаче могат да направят измерване само в рамките на нашата галактика, където суперновите могат да се случат само веднъж или два пъти в един век „- казва Адамс, един от учените.

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

А вие как ще споделите София с непознат?

| от chronicle.bg |

Как ще представите София на някого, който за пръв път идва на това многолико място? Няма верен отговор, зависи от вас… и от събеседника. Днес обаче е най-подходящия ден да видим едно такова представяне на София във видео, което ни показва едни от най-яките места в столицата – онези, които само местните си знаят и обикновено пазят само за себе си. То е продължение на поредицата, посветена на големите български градове и в него наш гид е колоритната и вечно усмихната Гергана Гугунска.

Тя е меломан, експерт в областта на комуникациите, изявен ценител на хубавите питиета и добрите барове, познавач на всяко кътче от този красив град. Гергана с огромна радост прие предизвикателството на Jameson да покаже София на Ина Сингеорзан от Дъблин такава, каквато я обича и каквато я споделя със своите най-близки приятели и гости.

Във видеото „Сподели София“ Гергана отвежда Ина, която е посланик на Jameson в България през последните 2 години, на най-любимите си места – скейт парка FIVE HIGH, най-високата стена за катерене на Балканите Walltopia, емблематичната и цветна улица „Шишман“, алтернативното и модерно място за артисти GIFTED, корнера на бръснаря Skinny J, едно от най-старите модни и tattoo студиа в България на братя Смокови, спиращите дъха гледки от Витоша, както и на едни от най-вкусните места за хранене и най-яките craft бирени барове – Made in Blue и Vitamin B. За Гергана София не спира да се развива, защото непрекъснато се появяват все повече нови локации, интересни не само за жителите на столицата, но и за нейните гости. Вълнуващо е, че колкото повече опознаваш тези места с хора, които не са част от ежедневието на града, толкова повече започваш да разбираш и харесваш София.

Поредицата „Сподели града си. С Jameson.“ стартира в морската ни столица Варна, след което се отправихме на пътешествие през красивият Бургас, малката Виена на балканите – Русе и градът, към който няма как да останем безразлични – сърцатият, вечен, цветен и артистичен Пловдив. Въпреки това, поредицата от вълнуващи видео истории няма как да бъде пълна без последното парче от пъзела – историята на Jameson от столицата, която расте, но не старее – София.

И понеже София е дом, Пънкарка и всички знаем, че има още хиляди лица, ви питаме, как вие бихте я споделили с непознат?

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Какво споделиха актьорите от Game of Thrones с българската публика?

| от chronicle.bg |

Този уикенд Даниел Портман (Подрик), Крисчън Найрн (Ходор) и Владимир Фурдик (Краля на нощта) от оригиналната продукция на HBO “Игра на тронове“ се срещнаха с българските си фенове. Актьорите дойдоха за първи път у нас за Aniventure Comic Con 2018 по съвместна покана на HBO България и агенция Key Events&Communication.

Тримата актьори, играещи тотално различни образи, споделиха как са се подготвили за тях и какво е било предизвикателно в снимачния процес.

За Владимир Фурдик, който е добре познат каскадьор, кастингът е бил съвсем лесен – обаждане по телефона с въпрос дали иска да бъде Краля на нощта – „Казах, щом е крал, какъвто и да е ме устройва, приемам“. Даниел също минава леко, като се явява на кастинг и взима ролята на Подрик отведнъж. Крисчън Найрн, обаче залага на подготовката и преди да се яви намира бебе, което да носи, за да е максимално автентичен в ролята си на Ходор от първи сезон.

За Владимир и Крисчън основното предизвикателство е роля с минимум и без реплики. И двамата споделят, че трябва да си много прецизен с предаването на емоции и реакции само с тялото си. „Понякога да нямаш реплики е супер – мълчиш си и те снимат, друг път обаче от една дума трябва да извадиш много по-голям контекст и с нея да изнесеш цялата сцена – това е изключително трудно“, казва Найрн.

За Даниел и Владимир едни от най-предизвикателните моменти са свързани със студа и влагата. „Подрик има сцена, в която пада от кон в плитко езеро. Трябваше да стоя във водата известно време докато снимаме, а локацията беше в Северна Ирландия – можете да си представите, колко вледеняващи часове изкарах.

За Владимир Фурдик, който не може да бъде изненадан от почти никакви трудности, свързани с каскади, един от най-трудните моменти е бил да върви в права линия – „може да не ви се вярва, но и понякога просто да вървиш пред камера може да е трудно. Веднъж снимахме на кален терен с локви, а за кадъра трябваше да вървя абсолютно в права линия. Краката ми не влизаха в кадър и не виждаше, че има локви, а аз знаех, че ако стъпя в локва ще си изкарам целия ден с мокри крака. Представете си как се върви, така че да изглежда, че горната част на тялото ви се движи направо, а всъщност с краката си се опитваш да заобиколиш дълбоки локви.

На въпроса дали четат многобройните фенски теории за развитието на сериала и тримата споделиха, че дори избягват да са запознати в детайли с книгите, за да не са предубедени за ролите си. „Много е здравословно да не четеш, защото това помага да изградиш образа по свой начин и да не си предубеден.“ , каза Крисчън.

Очакваме осмия сезон на „Игра на тронове“ през първото полугодие на 2019-та година. Повече информация за биографията на тримата актьори, можете да видите в галерията горе.