shareit

Ще торпилира ли Сенатът Женевското споразумение?

| от |

Конгресът на САЩ, който на 2 декември започва работа след непродължителна ваканция, заплашва да провали женевските договорености на „шесторката” международни посредници по Иран от 24 ноември. При това тези договорености са критикувани както от демократите, така и от републиканците. Сенатът дори заплашва до Нова година да приеме проектозакон за ожесточаване на „ядрените санкции” против Техеран, което фактически ще погребе женевските договорености.

us_senate_chamber

Новите санкции против Иран ще бъдат вредни и могат да окажат обратен на очакванията ефект, заяви официалният представител на Държавния департамент на САЩ Джен Псаки:

Причините за това са няколко. Едната от тях – такива санкции могат да причинят разцепление в редиците на „шесторката”. За страните-членки на групата „пет плюс един” (САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция и Германия) може да се създаде впечатлението, че САЩ не са способни да изпълнят своята част от задълженията. Това ще накара иранците да заемат още по-твърда позиция.

Санкциите против Иран дадоха добри резултати, а сега ние самите неутрализираме този удар, заявил сенаторът Линдси Грем. Аргументацията на Грем, един от най-убедените противници на нормализирането на отношенията с Иран, това е квинтесенция на мненията на всички противници на закриването на „иранското досие”:

Тази междинна сделка по санкциите освобождава за Иран 7 млрд. долара кеш. Тя по никакъв начин не засяга програмата за обогатяване на уран. Преди десет години Иран имаше 200 центрофуги за обогатяване на уран, сега те са 18 хиляди. Някога направихме същото за Северна Корея. Те обещаха да не пускат в действие реактор, който беше почти създаден. Когато против Северна Корея отслабихме санкциите, корейците прибраха парите и не участваха в сделката. Същото ни безпокои и днес. Съществуващите в наличие центрофуги лесно ще дадат възможност на Иран да стане ядрена държава.

В сложнните отношения на Белия дом и конгреса, балансът на силите се колебае ту към едната, ту към другата страна. Към края на годината симпатиите на Америка съвсем не са на страната на законодателите. Действащият конгрес от 113 мандат го наричат „най-празния и най-безпомощния”. По данни на статистическите служби на конгреса, за една година депутатите приели едва 60 закона. Както се изрази вестник „Вашингтон пост”, до такова равнище на „законодателна импотенция” не е падал нито един конгрес за всичките следвоенни години.

Разбира се, популярността на Обама пада: средно тя се колебае на равнище 39-41 процента. Но в сравнение с рейтинга на конгреса, може да се каже, че 44-ият президент е огрян от лъчите на славата. В края на ноември социологическата служба „Гелъп” е фиксирала падане на доверието към конгреса до позорните 9 процента. В историята на САЩ не се е случвало подобно нещо.

В същото време, мнозинството американци, 44% по данни на последната анкета на агенция „Ройтерс” и социологическата служба Ipsos, подкрепят договореностите с Иран. Против са само 22%.

 
 
Коментарите са изключени

На практика няма такова нещо като електрически змиорки

| от |

Има обаче електрически риби: 2,4 метра дълги, 600 волта мощност, риби, които могат да убият алигатор.

Въпреки че има редица риби, които произвеждат електрически заряд, видът, който ние наричаме „електрическа змиорка“ – Electrophorus electricus – всъщност е член на рибното семейство. И по-точно на втория най-голям клас риби – Лъчеперките (Ostariophysian).

YellowPerch

Жълт костур (Perca flavescens) – един от представителите на класа Ostariophysian

Съвсем разбираемо бъркана за змия заради формата си и липсата на каудални и дорзални перки, Е. electricus има дълго (до  2,4 метра) цилиндрично тяло и плоска глава. Органите й се намират в предната част на тялото (близо до главата), докато останалата част съдържа три електрически органа, заедно с близо 6000 специализирани електроцитни клетки, които, както подсказва името, произвеждат, съхраняват и пускат електричество.

Електрическите органи започват да се развиват в началото на живота на рибата. Клетките, които произвежда само слаб електрически заряд и се използва за ехолокация, започва да се развива много скоро след раждането. Останалите два електрически органа произвеждат много по-високо напрежение от около 600 волта и около 1 ампер, така че около 600 вата, за около 2 милисекунди.

Въпреки че рибата има хриле, тя поема по-голямата част от кислорода си през силно наситената си с кръвоносни съдове уста, и затова често идва на повърхността на водата, за да диша.

Рибата също така е покрита с гъста, сива до кафеникава или направо черна кожа. Предполага се, че тази кожа я предпазва от собствения й електрически ток.

За да се възпроизведе, женската снася до 17 000 яйца в гнездо, направено от мъжкия по време на сухия сезон, и средно около 1200 от тези яйца се излюпват. В плен мъжките електрически риби живеят до 15 години, а женските до 22 години.

Електрическата риба е родом от Южна Америка, по-специално реките Ориноко и Гвиана, както и от големи части от река Амазонка. Живее на речните дъна и в блатата и й е добре в сравнително ниско кислородни води понеже диша през устата.

Electric-eel

E. electricus използва своите електрически органи за ориентация, лов и защита.

Докато плува в мътното през нощта, електрическата риба се ориентира, като периодично излъчва слаб електрически заряд:

Това по-ниско напрежение може да се използва за „виждане“ в околната среда. Различните обекти имат различна проводимост и съответно ще изкривят електрическото поле, което змиорката произвежда.

След като намери плячката си с тези слаби електрически импулси, рибата:

…използва много по-голям електрически ток, за да я зашемети.

И понеже няма зъби, тя яде улова като отворя уста и я всмуква.

Когато е нападната от хищник, способна да произведе напрежение до 600 волта, електрическата риба излъчва силен кратък (2 милисекунди или по-малко) токов удар. Въпреки че специалистите казват, че шокът рядко е фатален сам по себе си, той все пак може да убие някои животни.

Произвеждането на ток се контролира, разбира се, от нервната система. Всяка електрогенна клетка носи отрицателен заряд от малко по-малко от 100 миливолта от външната си страна в сравнение с вътрешната. Когато нервен сигналът пристигне, се освобождава ацетилхолин, който е невротрансмитер.

Този ацетилхолин се секретира чрез нерви от едната страна на клетката, карайки от същата страна да се отворят йонни канали. Натриевите йони са в състояние бързо да влязат в клетката по тези канали, което променя равновесието на клетката и за да го възстановят отново, калиевите йони напускат клетката от другата страна.

Резултатът е пътечка с ниско електрическо съпротивление, свързваща вътрешната и външната страна на клетката. По този начин всяка клетка се държи като батерия като активираната страна носи отрицателен заряд, а противоположната страна – положителен. И тъй като клетките са ориентирани вътре в електрическия орган точно като поредица от батерии във фенерче, например, токът задейства всичките клетки само за 2 милисекунди. Така се създава краткотраен токов заряд по тялото на змиорката.

От 2009 г. учените в аквариума Living Planet в Санди, щата Юта, използват тока на техните живи електрически риби, за да захранват светлините на коледната елха на аквариума.

По същество два електрода от неръждаема стомана са прикрепени към резервоара на Спарки (електрическата риба) и всеки път, когато Спарки пуска електричество, което е част от „неговата естествена, нормална активност“, това електричество преминава през електродите към светлините на дървото. Маркетинг директорът на Living Planet обожава тази система, защото „помага да се даде визуална представа за това какво едно животно наистина прави ежедневно“.

Токът от рибата може да има и друго приложение. Някои медицински импланти и устройства се нуждаят от батерии, за да функционират. През последните години учените търсят начини да създадат био-батерии, които биха били като всяка друга клетка в тялото ни, само дето произвеждат електричество.

Няколко изследователи проучват дали електроцитите на E. electricus могат да бъдат пресъздадени или поне по техен пример да се създадат изкуствени клетки.

 
 
Коментарите са изключени

Малката нацийка на Княжество Сийланд

| от |

Ако не сте чували за Княжество Сийланд – това е микронация, формирана на един от британските морски платформи, Монсел, ползвани по време на Втората световна война (първоначално се е казвал HM Fort Roughs). Основната функция на платформата е била да пази бреговете на Англия от германските мини, а на нея могат да се поберат до около 300 души. След войната остава в експлоатация за известно време, но е изоставен от Кралския флот през 1956г.

Платформата седи без надзор 11 години преди на нея да се появи пиратска радиостанция.

Един ден обаче мъж на име Рой Бейтс, водещ на също нелегалното „Радио Есекс“, известно и като „Британската по-добра музикална станция“ е заловен от властите и затова се нуждае от ново място за пиратската си станция. А какво по-добро място за такова начинание от международни води – така решава, че иска платформата за себе си. Като майор от британската армия по време на войната, има необходимите знания и умения и успява да изгони предните обитатели на платформата, с помощта на петнадесетгодишния си син Майкъл.

Бейтс обаче никога не използва платформата за радиостанция.

Principe di Sealand

Рой Бейтс

Малко след като превзема мястото става незаконно по Закона за нарушения на морските предавания да се излъчва пиратско радио дори извън радиус от 5 километра от бреговата ивица. Преди това такова предаване беше напълно законно извън този обсег.

В резултат, Бейтс прави това, което всеки разумен човек би направил – той обявява платформата за независима държава и я преименува на Сийланд. Странно, но това е напълно легалено, благодарение на вратичка в закона, която адвокатът на Бейтс успява да намери. Тъй като структурата не е само в международни води, но и е била и изоставена от Обединеното кралство, то е напълно законно всеки, който иска, да си я присвои.

Военните в Обединеното кралство за известно време обмислят да си вземат платформата обратно, но решават, че ако семейството на Бейтс окаже съпротива и, не дай боже, са принудени да стрелят по семейството, това не би довело до хубави неща, така че се отказват от тази идея. Те обаче унищожават друга такава платформа, за да не се случи същото и там.

През 1968 г. става и един проблем, който обаче ще завърши доста по-добре от очакваното. Майкъл стреля по група инженери, които работят върху шамандури близо до Княжеството му. Но въпреки това, тъй като нападението се случва в международни води и платформата, според съда, вече не е под юрисдикцията на Великобритания, никой не може да го съди. Това беше важно съдебно решение, тъй като от този момент нататък британската съдебна система официално обявява, че платформата не е под британското управление.

Flag of Sealand

Знамето на Княжество Сийланд

С решението на съда от 1968 г. до 1975 г. Бейтс прави всичко възможно, за да докаже, че е сериозен в намеренията си да направи Сийланд законова страна. Той написва конституция, прави знаме, национален химн, измисля валута и дори прави пощенски марки. В следващите години той ще изготви и паспорти, които до ден днешен се продават.

През това време с него влизат в контакт безброй хора и организации с най-различни предложения, но Бейтс ги отклони всички. Поне до 1978 г., когато група търговци на диаманти от Холандия и Германия канят него и съпругата му да се присъединят към тях в Австрия, за да обсъдят бизнес предложение.

Всичко изглежда законно, докато не идва време за срещата, на която групата така и не идва. Загрижен, Бейтс се опитва да се свърже с Майкъл като позвънява на един рибар, но от него научава само, че над държавата му е забелязан хеликоптер. Оказва се, че платформата е била превзета и принц Майкъл е бил затворен в килия без храна и вода, а след това изпратен в Холандия, без лична карта или пари.

Окупаторите са холандски, австрийски и германски наемни войници, ръководени от самопровъзгласилия се премиер на Сийланд германския адвокат Александър Ахенбах.

След като отново се събира със сина си, двамата заедно се въоръжават и се свързват с техен приятел пилот на хеликоптер, който е работил по франчайза на Джеймс Бонд… Майкъл разказва как те се доближили до платформата с хеликоптера призори, когато нашествениците вероятно ще са още сънени или все още спят, но все пак ще има достатъчно светлина, за да атакуват.

В крайна сметка те залавят нападателите, които вече са де факто военнопленници, и искат за тях от съответните им държави откуп от 125 000 долара днешни пари на калпак. Въпросните държави призовават Великобритания да се намеси в ситуацията, но тя отказва, позовавайки се на съдебното решение от 1968.

След няколко седмици преговори семейство Бейтс пускат пленниците. Въпреки това, след като се връща у дома, „сваленият от власт“ премиер на Сийланд, Ахенбах, създава въстаническото „правителство в изгнание“…

Никой друг не се опитва отново да превзема страната. Поне до Фолклендската война през 1982 г., когато аржентинци карат Бейтс да им продаде Сийленд, защото е близо до Англия. Той уважително отказа.

Днес Сийленд генерира приходи, предлагайки титли на обикновени хора като нас. Само за 29,99 лири можете да станете лорд или лейди, а за 199,99 паунда – граф или графиня.

 
 
Коментарите са изключени

Защо кръщаваме корабите с бутилка шампанско

| от |

Днес в определени страни разбиването на бутилка шампанско в корпуса на кораб се счита за традиция преди пускането му във водата, особено във Великобритания и Съединените щати. Хората обаче извършват такива церемонии привидно, откакто правят плавателни съдове.

Както и днес, така и преди това чупене по същество се е извършвало за късмет, успех и берекет в пътешествията на кораба и пътниците му. Например, едно от най-ранните известни споменавания на подобна традиция при пускането на кораб във вода е още отпреди около 5 000 години, когато човек от Вавилон пише: „На боговете съм направил жертва от волове“, преди да пусне кораб, който сам е направил.

Friedland Van Bree-1810

Древните гърци, римляни и египтяни също призовавали респективните си богове да защитят новия им кораб и неговия екипаж по време на първото му пускане във водата. Например, древните гърци, по време на своите тържества при пускането, пият вино, за да почетат боговете и поливали кораба с вода като някакъв вид благословия.

Религиозните аспекти на кръщенето на кораби се запазват и в доста по-модерни времена, особено в католическите страни. Например, има данни за кръщене на кораб от рицарите на Малта през 17 век, когато двама братя, които се качват на нов военен кораб, казват молитва и поръсват със светена вода по целия кораб, преди да го пишат готов и да го изпратят във водата.

След протестантската реформация, започнала сериозно след представянето на „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер през 1517 г., определени държави в Европа махат някои аспекти на религиозната част от кръщението. Вместо религиозните водачи да извършват тази процедура, членовете на монархията или военните водачи биха поели задълженията за кръщенето.

The-Prince-Royal-arriving-at-Flushing-in-1613

Prince Royal

Например, 65 години преди гореказаната история с рицарите на Малта, през 1610 г. принцът на Уелс присъства на кръщенето на Prince Royal. В този случай на борда на кораба е поставена чаша, която е просто голяма и скъпа чаша, направена от някакъв скъпоценен метал, обикновено сребро. Принцът отпива церемониална глътка вино от чашата и след това хвърля останалото съдържание по палубата. След това чашата пък е хвърлена от борда на кораба, за да си я улови някой щастлив наблюдател на церемонията.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама на САЩ, Нанси Рейгън, кръщава кораба USS Ronald Reagan

В края на 17 век церемонията с чашата е заменена с разбиване на бутилка вино. Тази смяна беше отчасти, защото чашките бяха изключително ценни, а британският флот бързо растеше и просто не е практично да продължаваш да раздаваш скъпите чаши всеки път, когато кораб се пусне във вода.

Що се отнася до преминаването от вино към шампанско, смята се, че предпочитанията просто са се променили с времето. Шампанското се разглежда като „аристократичен“ алкохол – за известно време през XIX век е по-популярен от виното сред елита в различни държави – и затова това се смята за най-добрият вариант за кръщене на кораби. И в някои страни традицията за използването му се задържа оттогава.

Виното и шампанското не са били единствените видове течност, използвани за кръщене на кораби дори и през най-новата история. Ползвали са се също и уиски, ракия и дори морска вода. Например, по време на сухия режим в Съединените щати, алкохолът донякъде изпада от церемонията, а вместо него често се използват вода, сок или сайдер.

Вместо да използват шампанско за кръщене на нови кораби, в Япония е традиционно да се прави специална сребърна брадва, като тази брадвата се използва за рязане на въжетата, които държат кораба да не влезе във водата. След церемонията брадвата обикновено остава за собственика на кораба.

Днес се смята за лош късмет, ако бутилката шампанско не се счупи в кораба. През 2007 г. херцогинята на Корнуол се опита да разбие бутилка шампанско в корпуса на Queen Victoria, но бутилката не се чупи. Няколко седмици по-късно близо осемдесет пътници се разболяват от някакъв заразна стомашен вирус. Обществото нарича случая „Проклятието на Камила“ и всички посочват към херцогинята и неуспеха й да счупи бутилката шампанско като причина пътниците да се разболеят.

Разбира се, очевидно е, че цялата церемония е суеверие, но за да се избегне „лошия късмет“, хората са измислили различни начини да гарантират, че бутилката ще се счупи. Основният проблем е, че бутилките са направени да не се счупят – в края на краищата човек като си вземе шампанско, го взима, за да го пие, и е кофти да се счупи случайно. Те също трябва да издържат на високото налягане вътре, така че са доста твърди по принцип. Но когато бутилката има някакъв малък дефект в нея, якостта й намалява. Така че бутилките често се набраздяват предварително, за да се избегнат неловки ситуации.

 
 
Коментарите са изключени

Колко видео касети са необходими за 30-годишен запис на телевизия

Колко видео касети ще ви бъдат необходими, за да запишете 30 години време. Това е един интересен въпрос, чийто отговор може да откриете при Марион Стоукс. Отговорът е 71 000 видео касети. Физическият архив на дамата се намира в специален склад в Ричмонд, Калифорния и много скоро ще бъде дигитализиран. Касетите не са подредени в хронологичен ред. При транспорта е имало малко размествания, но все пак няма пълно щастие за онзи, който реши да ги изгледа. Първият запис е направен във Филаделфия.

Хобито на Стоукс започнало да изисква повече пространство и жената закупувала апартаменти, където да складира касетите си. По тази причина има около 9 апартамента. Жилищата за закупувани единствено и само по тази причина. Наследствието е предадено на децата ѝ, които преценили, че могат просто да наемат склад и да използват имотите по предназначение. За периода от 1975 до 2012 година, жената е записвала отбрани предавания с единствената цел да запази този специален времеви период.

'The Ikea House Party' Celebrates 30 Years Of The Brand In The UK

И всичко започва със закупуването на видео плеяр Betamax. След като разбрала, че новата придобивка може да записва филми, било време да се колекционират серии на комедийни сериали, научнопопулярни филми, политически новини, специални събития и още много други. От една страна е напълно нормално, имайки предвид липсата на всякакви стрийминг услуги, както и по-достъпно съдържание. През 1979 година дори се озовава в документален филм, където тя разказва как един ден е натиснала бутона за запис и просто никога повече не е спряла. Основен мотив на хобито ѝ е създаването на база данни, с които човек може да вземе правилните решения. Нека не забравяме, че Айнщайн някога е споделил как цялото знание в света е много добре синтезиран опит.

През 1980 г. CNN става 24-часова телевизия и Стоукс започнала да използва по 8-9 касети на ден, за да може да записва всичко. И така всичко било записано от новинарските емисии до рекламите. На кого би била необходим този архив, след като телевизията трябва да го запазва. Оказва се, че не е точно така. Повечето студиа изтривали старите предавания и така пестели пари за нова лента, докато Стоукс е използвала всички налични ресурси, за да записва. Не може да си мислите, че героинята в тази история е лентяй, който записвал стари предавания, за да има какво да гледа. Нищо подобно! Жената е била активист, библеотекар и след близо 20 години на работното си място е уволнена в обвинение, че организатор на комунистически сбирки. За 3 години е продуцент на предаването „Input“.

Продукцията събирала различни професори, хора от обществото, религиозни лидери, активисти, учени и дори артисти, които да говорят върху различни социални теми. Някъде по тази линия се появила идеята за създаването на много сериозна база данни с всичкото необходимо знание. Създаването изисквало жертви и целият живот се формирал около времето на една видео касета и колко точно време ще е необходимо за поставянето на следващата. С времето се включили роднини, личната ѝ асистентка, както и още много други близки. През по-голямата част от времето трябвало да говорят за събитията и случките в определено предаване.

Islamic Madrassa Students Burn DVDs And Music Videos In Capitol

Коментирали какъв точно щеше да е животът им, ако им възложат да въртят телевизия. След като дошли комунистическите обвинения, дамата наистина се замислила дали да не избяга в Куба. С напредването на технологията е започнала да използва и други устройства като Tivo. След това решила да инвестира парите си в акции на Apple.

Освен това накарала и роднините си да направят същото. С времето се оказало дяволско добро решение. Друг е въпросът, че през целия си живот не е използвала нито един път модерна технология и не е изпратила нищо по електронната поща. В момента семейството се бори да дигитализира целия архив и да го направи достъпен за света. Въпросът е да се провери хронологията за последните 30 години.

 
 
Коментарите са изключени