Ще спре ли Европа да се грижи и за крушките?

| от |

В ЕС има много регулации и директиви. Срещу тях е по-лесно да се роптае, отколкото да бъдат отменени, пише Дойче веле. Но онези, които искат да се изкорени всеки опит за регулация, явно не разбират същината на проблема, смята Б. Везел.

При встъпването си в длъжност новата Европейска комисия обеща да не изнервя европейските граждани с нови, дребнави правила. Говори се за „дебюрократизация“, а всеки познавач на европейската политика тутакси ще се сети поне за няколко примера. Много от тях са толкова изтъркани, че вече отдавна не се споменават – като този с кривите краставици. Но не трябва да бъдеш враг на Европа, за да сметнеш за безсмислени идеите за директива, гарантираща слънчевата защита на строителните работници. В крайна сметка всяка страна поотделно може да уреди подобен вид проблеми в своето законодателство – ако поиска. А по сходен начин стоят нещата и с пестенето на тока: на Европейския съюз му се наложи да определи цели и мерки и да принуди страните-членки да ги изпълняват, тъй като в противен случай и след 50 години не би се постигнало нищо. От друга страна: отмяната на традиционната електрическа крушка струваше много политически капитал на Брюксел – без гаранция, че си струва по отношение на очаквания ефект за пестене на енергия.

Европейската комисия иска по-малко закони

Дискусиите около нагревателните плочи на кафемашините, мощността на прахосмукачките и на сешоарите се оказаха истински подарък за карикатуристите и сатириците, респективно – импулс за изкуството в Европа. Но на този вид шеги трябва да бъде сложен край, обещава сега Европейската комисия. Тя иска да ограничи своята законодателна дейност до най-необходимото и да се освободи от някои отживелици.

В името на тази цел Франс Тимерманс, новият вицепрезидент на Европейската комисия, възнамерява да изхвърли зад борда някои вече подготвени законопроекти – като например един регламент за събирането на сметта, по който Европейският съвет и парламентът спорят от години. Същото се отнася и до новите прагове за замърсяване на въздуха или до уеднаквяването на европейските правила за защитата при майчинство.

Тези законодателни намерения не са приложими във формата, в която са планирани, дебатите по тях водят в задънена улица, твърди Комисията, и затова те трябва или изцяло да отпаднат, или да бъдат преработени. Това предизвиква радост у всички, които намират правилата за опазване на околната среда за безполезна пречка пред фирмите. Еколозите обаче са недоволни и предупреждават, че правилата за рециклиране на стари автомобили, електроника или батерии са нужни за бъдещето ни в Европа. Защото се знае, че индустрията няма кой знае колко големи задръжки да изхвърля отровни химикали там, където никой не гледа.

Целта е правилна, но трудно достижима

Да правиш по-малко, но по-добри закони обаче за съжаление не е толкова лесно, колкото го представят популистите. Разбира се – Европейският съюз няма нужда да решава всеки проблем и да се чувства отговорен за всичко. В бъдеще той би трябвало най-вече да подбира по-добре политическите си битки и да предоставя по-малко благодатна почва за изява на антиевропейските кресльовци. От тях не може да се очаква да млъкнат изцяло, дори догодина в Брюксел да бъде приет един-единствен закон, те пак ще намерят причина за полемика.

Но големите общи теми, предимно в сферата на опазването на околната среда и защитата на потребителите, могат да се решат само на европейско равнище. Затова там не бива да се правят компромиси заради нечие удобство или политическа нерешителност. Европейската комисия трябва да намери съответен баланс между необходимата регулация и потребностите на икономиката.

Еврокритиците, които постоянно настояват за облекчаване на малките и средните предприятия, не са малко. Но повечето ограничителни предписания не произхождат непременно от Брюксел. Един поглед към регламентите във Франция, например, показва, че има огромен брой местни самоограничения. Същото важи и за всепоглъщащата бюрокрация в Италия, която в голямата си част е „домашно“ производство.

Въпреки това: Европа има нужда от по-малко и по-умни закони – в това няма съмнение. И всяка стъпка в тази посока е правилна. Този обаче, който сега изисква от Европейската комисия да изкорени до дъно всеки опит за регулация, явно не осъзнава същината на проблема. За намаляването на огромното по размери европейско законодателство има нужда от търпение и усет. Прибързаността не е правилният метод да се коригират грешки, които са се трупали с години.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора