Ще спре ли Европа да се грижи и за крушките?

| от |

В ЕС има много регулации и директиви. Срещу тях е по-лесно да се роптае, отколкото да бъдат отменени, пише Дойче веле. Но онези, които искат да се изкорени всеки опит за регулация, явно не разбират същината на проблема, смята Б. Везел.

При встъпването си в длъжност новата Европейска комисия обеща да не изнервя европейските граждани с нови, дребнави правила. Говори се за „дебюрократизация“, а всеки познавач на европейската политика тутакси ще се сети поне за няколко примера. Много от тях са толкова изтъркани, че вече отдавна не се споменават – като този с кривите краставици. Но не трябва да бъдеш враг на Европа, за да сметнеш за безсмислени идеите за директива, гарантираща слънчевата защита на строителните работници. В крайна сметка всяка страна поотделно може да уреди подобен вид проблеми в своето законодателство – ако поиска. А по сходен начин стоят нещата и с пестенето на тока: на Европейския съюз му се наложи да определи цели и мерки и да принуди страните-членки да ги изпълняват, тъй като в противен случай и след 50 години не би се постигнало нищо. От друга страна: отмяната на традиционната електрическа крушка струваше много политически капитал на Брюксел – без гаранция, че си струва по отношение на очаквания ефект за пестене на енергия.

Европейската комисия иска по-малко закони

Дискусиите около нагревателните плочи на кафемашините, мощността на прахосмукачките и на сешоарите се оказаха истински подарък за карикатуристите и сатириците, респективно – импулс за изкуството в Европа. Но на този вид шеги трябва да бъде сложен край, обещава сега Европейската комисия. Тя иска да ограничи своята законодателна дейност до най-необходимото и да се освободи от някои отживелици.

В името на тази цел Франс Тимерманс, новият вицепрезидент на Европейската комисия, възнамерява да изхвърли зад борда някои вече подготвени законопроекти – като например един регламент за събирането на сметта, по който Европейският съвет и парламентът спорят от години. Същото се отнася и до новите прагове за замърсяване на въздуха или до уеднаквяването на европейските правила за защитата при майчинство.

Тези законодателни намерения не са приложими във формата, в която са планирани, дебатите по тях водят в задънена улица, твърди Комисията, и затова те трябва или изцяло да отпаднат, или да бъдат преработени. Това предизвиква радост у всички, които намират правилата за опазване на околната среда за безполезна пречка пред фирмите. Еколозите обаче са недоволни и предупреждават, че правилата за рециклиране на стари автомобили, електроника или батерии са нужни за бъдещето ни в Европа. Защото се знае, че индустрията няма кой знае колко големи задръжки да изхвърля отровни химикали там, където никой не гледа.

Целта е правилна, но трудно достижима

Да правиш по-малко, но по-добри закони обаче за съжаление не е толкова лесно, колкото го представят популистите. Разбира се – Европейският съюз няма нужда да решава всеки проблем и да се чувства отговорен за всичко. В бъдеще той би трябвало най-вече да подбира по-добре политическите си битки и да предоставя по-малко благодатна почва за изява на антиевропейските кресльовци. От тях не може да се очаква да млъкнат изцяло, дори догодина в Брюксел да бъде приет един-единствен закон, те пак ще намерят причина за полемика.

Но големите общи теми, предимно в сферата на опазването на околната среда и защитата на потребителите, могат да се решат само на европейско равнище. Затова там не бива да се правят компромиси заради нечие удобство или политическа нерешителност. Европейската комисия трябва да намери съответен баланс между необходимата регулация и потребностите на икономиката.

Еврокритиците, които постоянно настояват за облекчаване на малките и средните предприятия, не са малко. Но повечето ограничителни предписания не произхождат непременно от Брюксел. Един поглед към регламентите във Франция, например, показва, че има огромен брой местни самоограничения. Същото важи и за всепоглъщащата бюрокрация в Италия, която в голямата си част е „домашно“ производство.

Въпреки това: Европа има нужда от по-малко и по-умни закони – в това няма съмнение. И всяка стъпка в тази посока е правилна. Този обаче, който сега изисква от Европейската комисия да изкорени до дъно всеки опит за регулация, явно не осъзнава същината на проблема. За намаляването на огромното по размери европейско законодателство има нужда от търпение и усет. Прибързаността не е правилният метод да се коригират грешки, които са се трупали с години.

 
 

Полуголи пожарникари и животинки в благотворителен календар. Дерзайте!

| от chr.bg |

Австралийската пожарна продължи една от любимите ни традиции и отново разсъблече служителите си.

Мускулестите австралийски пожарникари се съблякоха за поредна година, за да заснемат календара с животинките, приходите от продажбата на който ще отидат за благотворителност.

Календарът за 2019 година е повече от това, което познаваме – мускули, австралийски чар и кучета, котки, коне, коала, пате и още много…

Неделя е. Дерзайте. В галерията горе.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.