Ще промени ли Крим света?

| от |

Светът отново е разделен на два лагера – заради кримската криза, която съживи болезнения спомен за Студената война, пише Дойче веле. Връщат ли се онези мрачни години?

putin

В годините на Студената война двата враждуващи лагера – Изтокът и Западът, се бяха изправили един срещу друг въоръжени до зъби. Само в арсенала на Бундесвера имаше 4 600 бойни танкове. След края на Студената война много европейски държави съкратиха въоръженията си. Германската армия намали броя на бойните си танкове до 225, а Холандия премахна изцяло танковите си подразделения.

Нова надпревара във въоръжаването?

Дали сега обаче – заради кримската криза, няма да настъпи нова надпревара във въоръжаването? Този сценарий е малко вероятен, твърдят експерти и посочват следните две причини: държавните каси са празни заради финансовата криза, а и Русия едва ли ще тръгне да напада някоя страна-членка на НАТО.

Кристиан Мьолинг от берлинската фондация „Наука и политика“ припомня обаче следния позабравен факт: „Руската интервенция в Грузия през 2008 година беше един вид предупредителен сигнал за държавите от източната периферия на НАТО“, казва експертът и посочва, че от известно време насам Полша се въоръжава усилено. Понастоящем страната разполага с малко над 900 бойни танка. До 2030 година техният брой ще надхвърли 1 000. От което следва, че междувременно отбраната на страната отново е приоритет за правителството.

„Изхождам от предположението, че по-малките държави и най-вече тези, които имат обща граница с Русия, ще последват примера на Полша. България и Румъния обаче имат сериозни социални проблеми и трудно биха легитимирали покупката на нови танкове“, казва Мьолинг. Скандинавските държави също следят със загриженост действията на Русия. Миналата година руски самолети симулираха бомбардировка над Стокхолм, а сегашната криза около Крим отново подклажда дебата за присъединяването на Швеция към НАТО. Въпреки всичко това обаче едва ли ще се стигне до нова надпревара във въоръжаването, казва Кристиан Мьолинг: „Европа е затънала в дългове. Откъде да дойдат парите за нови оръжейни програми?“.

Докато от 2008 насам военният бюджет на Русия се е повишил с 30 процента, военните разходи на страните от ЕС са спаднали с около 15 на сто. И Съединените щати реагираха тогава на новите дадености, като изтеглиха десетки хиляди от своите 300 000 войници, които по времето на Студената война бяха разположени в Европа. Покрай сегашния конфликт обаче е твърде вероятно САЩ да засилят присъствието си в държавите от източната периферия на НАТО. Преди няколко дни Вашингтон изпрати бойни самолети в Литва, като по този начин даде ясен сигнал на Москва, че Алиансът е загрижен за съдбата на съюзниците си в балтийския регион. Германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен подчерта в тази връзка, че не става дума за разполагане на войски в балтийските държави, а за засилване на присъствието по външните граници на Алианса. Балтийските страни са смятани за най-чувствителния фланг на НАТО – поради причината, че там, както и в Украйна, живеят много етнически руснаци.

8 – 1 = 7

Кримската криза беше основна тема на провелата се вчера извънредна среща на лидерите на водещите индустриални държави. Тя бе свикана по инициатива на американския президент Обама и се проведе без участието на Русия, която не бе поканена – в знак на протест срещу действията ѝ в Крим. По този начин водещите индустриални държави прекратиха сътрудничеството си с Москва в рамките на групата Г-8, в която Русия членува от 1998 година насам.

Междувременно Москва пое военния контрол над полуостров Крим. Вчера руски войски са завзели и украинската база Феодосия. Тази база беше един от последните военни обекти, на които все още се развявяше украинският флаг.

 
 

Пет дни на ниските цени организира Bulgaria Air

| от chronicle.bg |

Около нарастващата еуфория към предстоящите големи разпродажби в края на ноември, тази година националният превозвач „България Ер“ също готви специална изненада за всички пътуващи, но много по-голяма и по-дълга! От 24 до 28 ноември включително авиокомпанията стартира кампания с билети на доста ниски цени.

Специалната изненада тази година е, че в рамките на тези 5 дни всеки ще може да купи промоционални самолетни билети за всички директни полети на „България Ер“ с тръгване от София, без ограничения в дестинацията или периода на пътуване, и да ги използва до края на 2018 г. По този начин пасажерите могат да инвестират в бъдещите си пътувания, като купят повече билети на ниски цени и ги използват за полети отсега до края на следващата година. За по-голяма гъвкавост при планирането, датата на полета може да бъде променена по всяко време при много добри условия.

BGAir

Най-изгодните еднопосочни самолетни билети ще бъдат до Рим, Милано и Атина – еднопосочните ще струват 49 евро, а двупосочните 99 евро. Полетите в едната посока до Берлин, Франкфурт, екзотичната Ларнака и красивата Барселона пък ще струват само 59 евро, а тези до Виена, Лондон и Мадрид – 69 евро.

В промоционалната кампания са включени още билети за Прага, Амстердам, Цюрих, Тел Авив, Лисабон, Париж, Палма де Майкорка, Малага и Москва.

Петдневната кампанията на „България Ер“ започва точно в 00.01 часа на 24 ноември и ще продължи до 00.00 часа на 28 ноември.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.