Северна Корея екзекутира чичото „предател” на Ким Чен Ун

| от |

Чичото на севернокорейския ръководител Ким Чен Ун – Джан Сон Таек, които беше отстранен от всички високи длъжности по обвинения в тежки престъпления, е бил екзекутиран, съобщава агенция Йонап, позовавайки се на медиите в Пхенян.

1512709_10152059715104411_1052859881_n

Според севернокорейската официална агенция КЦТА, смъртната присъда срещу Чан Сон Таек е била изпълнена в четвъртък, след заседание на специален военен трибунал. Обвинението срещу него бе в опит за сваляне на държавната власт. Преди това се говореше, че обвиненията са във финансови измами и морално разложение.

Чичото но Ким Чен Ун беше смятан за втория най-могъщият човек в КНДР.

Шейсет и седемгодишният Чан, който бе заместник -председател на Националния комитет за отбрана, е бил осъден вчера от военен съд на министерството на народната сигурност, след като е бил признат за виновен в антидържавна и антипартийна дейност. Присъдата е била изпълнена незабавно, съобщи КЦТА.
1

Според информацията на агенцията той е създал група с цел „завземане на върховната власт в партията и държавата, сваляне на ръководството на партията, промяна на социалистическата система“. КЦТА нарича екзекутирания Чан „предател“, съобщава, че на процеса вината му е била доказана, а той си е „признал престъпленията си“. В съобщението се казва, че Чан е заемал отговорни постове и се е ползвал с доверието на ръководителя на страната Ким Чен-ун, но „три пъти е извършил проклето предателство“. Имал е „мръсни политически амбиции“, вкарвал е в състава на ръководните органи на Корейската трудова партия хора, „които в миналото не са изпълнявали инструкциите на Ким Чен-ир и е бил сурово наказан за това“. С негово помощ в партията проникнали „случайни и чужди й елементи“, които искали да подкопаят единството на ръководството й.

Говори се за „групировка на Чан Сон-Таек“, нанесла огромни щети на усилията за изграждане на процъфтяваща държава. Той самият и хората около него са обвинени във финансови престъпления като разпродажба на ниски цени на националните ресурси. Казва се, че чичото на лидера е навредил и на младежкото движение в КНДР.
2

Съдейки по изказванията на процеса за дейността на Чан се е знаело отдавна, той неведнъж е бил предупреждаван, че такива действия са недопустими. В неделя Дан бе изключен от партията, свален от всички постове и лишен от всички звания. Обвинен бе в корупция, морално разложение, злоупотреба с алкохол, използване на наркотици, пилеене на пари при посещения в казина, докато е бил на лечение в чужбина.

Той бе съпруг на Ким Кьон-хи – по-малката сестра на починалия в края на 2011 г. Ким Чен-ир, бащата на сегашния лидер.

Смяташе се, че Чан помага на Ким Чен-ун да укрепи властта  си след смъртта на баща си, отбелязва Асошиейтед прес.  Отстраняването му преди няколко дни бе поредната сериозна персонална промяна, извършена от севернокорейския лидер, който очевидно се опитва да заздрави позициите си. Анализатори видяха в свалянето на Чан знак, че севернокорейският лидер започва да действа все по-уверено като върховен ръководител. Смяташе се, че чичо му е привърженик на икономически реформи в китайски стил и след отстраняването му от всички постове в Сеул се засилиха опасенията, че свалянето на толкова влиятелна фигура може да създаде опасна нестабилност, дори да доведе до нападения срещу  Южна Корея.

00a26b0d686e6929450f6a7067005468

Анализатори отбелязват, че в КНДР за пръв път от много години се съобщава публично за разобличаване на фракционна групаи екзекуция на партиен функционер, съобщи ИТАР-ТАСС.

Чан бе завеждащ организационния отдел на ЦК на Корейската трудова партия, а от 2009 г. – заместник-председател на Националния комитет за отбрана, който от 2012 г. се ръководи от
Ким Чен-ун. Според конституцията председателят на този комитет е върховният ръководител на страната и като върховен  главнокомандващ управлява въоръжените сили.

75d1189e686e6929450f6a70670053e9

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.