Северна Корея е оттеглила поканата към високопоставен представител на САЩ да я посети

| от |

Северна Корея е оттеглила поканата си към високопоставенпредставител на Съединените щати да я посети, за да се опита да издейства освобождаването на американеца Кенет Бей, предаде Ройтерс, като се позова на източник от Държавния департамент на САЩ.

Kim Jong-un
45-годишният мисионер бе арестуван в края на 2012 г. и осъден на 15 години тежък физически труд по обвинение в опит да свали режима в Пхенян. След месеци работа в земеделско стопанство и загуба на 22 килограма телесно тегло, американецът бе настанен миналата година в болница, но на 20 януари бе върнат обратно в трудов лагер.

Цитираният представител на правителството на САЩ изрази съжаление, че Северна Корея е оттеглила, за втори път, поканата си за посещение към посланик Робърт Кинг, който от 2009 г. е специален пратеник на Съединените щати по въпросите на човешките права в изолираната комунистическа държава. КНДР обяви публично през май 2013 г., че няма да използва съдбата на Кенет Бе като
политическа разменна монета, припомни той.

По молба на семейството на Бей, американският активист за граждански права Джеси Джексън е предложил да отиде в Пхенян в опит да издейства освобождаването на мисионера.

2

Съединените щати и Южна Корея ще проведат ежегодни съвместни учения от 24 февруари до 18 април въпреки недоволството на КНДР, предаде още Ройтерс, като се позова на изявление на общото командване на съюзническите сили в Сеул. САЩ са уведомили предварително Северна Корея за предстоящите маневри.

КНДР призова за анулиране на ученията, които определи като подготовка за война. Тя предупреди, че ако маневрите се състоят, може да отмени договорените с големи усилия срещи на разделени от войната на полуострова преди повече от 60 години корейски семейства, предвидени за края на този месец.

Последва отговор, който гласи, че Южна Корея и САЩ не смятат да отменят  съвместните учения на техните въоръжени сили и ще ги проведат според съгласувания график, съобщиха южнокорейски военни източници.

Те добавиха, че в сряда във въздушното пространство на Юга  са летели, изпълнявайки своите задачи, американски стратегически бомбардировачи Б-52, способни да носят ядрено оръжие.

Тези полети, както и планираните ежегодни военни маневри на Съединените щати и Южна Корея, станаха причина за остра реакция от Северна Корея, която заплаши да отмени договорените едва вчера срещи на разделени от Корейската война преди половин век семейства, предвидени за края на този месец.

По-рано Сеул и Вашингтон съобщиха, че в сценария на маневрите тази година са внесени някои съкращения. В ученията, например, няма да участват американски самолетоносач и самолети от стратегическата авиация на САЩ.

И докато се готвят за мирни преговори и събиране на семейства Севернокорейският кораб, който беше задържан в Панама от средата на 2013 г. заради недеклариран товар от кубински оръжия, беше освободен след изплащане на глоба от около 700 000 долара, предадоха световните агенции, като се позоваха на Администрацията на Панамския канал.

North Korean container ship ''Chong Chon Gang'' docks in Colon City
Глобата е била платена в брой и корабът „Чхон чхон ган“  може да отплава. Припомняме, че на  10 юли 2013 г. идващият от Куба северокорейски кораб беше задържан на входа на Панамския канал, след като на борда мубяха открити 25 контейнера с укрит военен материал под няколко тона захар. Тридесетте и пет членове на екипажа бяха арестувани.

5

Куба разкри, че става дума за 240 тона стари оръжия, произведени в средата на миналия век, които трябвало да бъдат ремонтирани в Северна Корея, а после да бъдат върнати на острова. Но според панамските власти става дума за военно оборудване за самолети от типа МИГ-21, за пускови ракетни установки и за военни возила.

6

На 28 януари 32 от 35-те арестувани членове на екипажа бяха освободени. Само капитанът, един офицер и политическият секретар ще бъдат съдени в Панама за трафик на оръжия.

7

Захарта, намерена на борда на кораба, ще бъде разпродадена на търг, но засега не става ясно какво ще се случи с оръжието.

Емоционалните роднински събирания са насрочени за между 20 и 25 февруари, т. е. за след началото на ежегодните американско-южнокорейски военни маневри.

8

Междувременно стана ясно ,че държавният секретар на САЩ Джон Кери ще бъде между 13 и 18 февруари на обиколка в Азия, която ще включва посещения в Южна Корея, Китай, Индонезия и Обединените арабски емирства. В Сеул и Пекин държавният секретар на САЩ ще обсъди ситуацията около Северна Корея. Кери ще отправи послание, че Съединените щати „приветстват възхода на един мирен и проспериращ Китай, който играе позитивна роля в световните дела“.

 
 

Как започва конспирацията за кацането на Луната

| от chronicle.bg |

От началото на 70-те години на 20 век конспираторите създават най-различни теории за това как НАСА успява да инсценира кацането на Луната за досада на буквално стотиците хиляди хора, които допринасят в малка или голяма степен към историческата мисия. Да не говорим за неуважението към труда и най-вече към риска, който поемат астронавтите, които застават на върха на гигантска контролирана експлозия, изстрелват се в страховития черен безкрай на Вселената в изключително сложен космически кораб, построен от предложилите най-къса оферта и за всичко това взимат почти никакви пари и трябва да правят разни номера и хитрини, за да уредят семействата им да вземат поне някаква „застраховка живот“, ако нещо се обърка по пътя им към Луната или обратно.

Та кой е първият, на когото му идва наум, че кацането на Луната може да е било инсценирано?

Разбира се, много е вероятно по онова време повече от един човек да таи съмнения към истинността на кацането, особено при условие, че то става половин век след края на периода, в които хората се придвижват с каруци. Но първият човек, които задвижва популярността на конспирацията, е авторът Бил Кейсинг. Той сам пише и сам публикува книгата „We Never Went to the Moon: America’s Thirty Billion Dollar Swindle“ („Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара“) през 1976 .

maxresdefault

Бил Кейсинг

Книгата излиза малко след последната от серията Apollo мисия, Apollo 17, и представя едни от иконичните аргументи на конспирацията: защо астронавтите не са починали, след като преминават радиационните пояси на Ван Алън, защо няма звезди на снимките, защо няма кратер под лунните модули и т.н.

Освен тях, Бил представя и някои, да ги наречем „необичайни“, а понякога и обидни твърдения, от които може би и най-пламенния конспиратор би предпочел да се разграничи и които ще засегнем след малко. 

capricorn_one

Кадър от филма „Capricorn 1″ 

Идеята набира още скорост и след филма „Capricorn 1″ от 1978, в които НАСА инсценира кацане на Марс и после прави всичко възможно да го запази в тайна. Режисьорът Питър Хайъмс казва, че идеята му дошла, когато размишлявал над мисията Apollo 11 и си мислел: „Това е едно от най-значимите събития в историята и почти няма свидетели. А единственото доказателство идва от… телевизионна камера.“ Това не е ни най-малко правилно твърдение, но Хайъмс вече развива сценария.

Ами Кейсинг? Как стига до идеят, че НАСА мамят с кацанията на Луната. Той твърди, че през 50-те години успява да се добере до силно засекретено вътрешно изследване на Агенцията за това какъв е шансът човек успешно да стъпи на Луната, което по негови думи: „Твърдеше, че шансът е нещо от сорта на 0,0017%. С други думи, беше невъзможно.“ Той не обяснява как точно НАСА стигат до този процент, нито казва името на изследването.

1084px-Pratt_&_Whitney_Rocketdyne_Division

Бившият офис на Rocketdyne в Лос Анджелис

Ако Бил беше някакъв случаен човек, които вика по вятъра, едва ли някои щеше да му обърне внимание. Но той за кратко работи в Rocketdyne – компания, която произвежда ракети за програмата Apollo. Той не е инженер и не заема някаква подобна техническа длъжност. Бил е завършил Английски език в Университета в Редландс след което работи в магазин за мебели. За Rocketdyne той е технологичен редактор от 1956 до 1963, когато напуска и заедно със семейството и караваната си пътува из Америка. По това време изкарва пари като пише книги на най-различни теми – от мотори до земеделие.

Това ни довежда до 1969, когато той, както и всеки по света с телевизор, гледа приземяването на Луната. Докато наблюдава събитието се сетил за секретния документ, който твърди, че е чел, както и за обясненията на инженери, че имаме технологията да пратим астронавти дотам, но не и такава, с която да ги върнем. По-късно той казва: „През 1967 трима астронавти загинаха по ужасяващ начин във огнено кълбо на космодрума, но някак си през ’69 вече можехме да изстрелваме човек след човек? Със 100-процентов успех? Това е много малко вероятно.“

Относно това защо въобще НАСА ще се занимава, Бил твърди, че тя работи заедно с Агенцията за военно разузнаване, за да натрият носовете на руснаците. Освен това, парите: „И НАСА, и Rocketdyne искат финансирането им да продължава. Работил съм достатъчно дълго в бранша, за да знам каква им е целта.“

Според Кейсинг всичко е заснето в Area 51. 

Кейсинг също така твърди, че F-1 двигателите не са в състояние сами по себе си да изстрелят Saturn V в орбита и затова НАСА слага в тях няколко ракети B-1. Всъщност двигателите F-1 абсолютно могат да изпратят Saturn V в орбита, дори ако резервоарите са почти празни. Освен това ракетите B-1 не се побират в камбаните на двигателите. Но историята на Бил ще се промени много пъти през годините.

Как успяват да измамят руснаците, както и други държави, които следят целия процес и самия полет от изключително близо, Бил обяснява със създаването на лъжливи сигнали, с които станциите по цял свят да се залъжат…

Aldrin_Apollo_11_original

Бъз Олдрин на Луната

Какво правят тогава Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, докато трае мисията? В първото издание на книгата Кейсинг твърди, че тримата са откарани в Лас Вегас, където обикалят по стриптийз клубове, когато не са в стаите си на 24 етаж в хотел Sands. Конспираторът твърди и че един от тях се сбива с цивилен човек посред бял ден заради стриптизьорка, но не знае кой точно и не казва откъде е научил. Малко преди предаването от Луната да започне, астронавтите са закарани Area 51, където хапват сандвичи с кашкавал.

Apollo_11_Crew

Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс – екипажът на Apollo 11

След блюдото Армстронг и Олдрин слагат някакви космически костюми и се правят, че ходят по лунната повърхност, докато рецитират „добре отрепетирани фрази“ и играят „не прекрасно“, но „достатъчно добре“. Всичко се предава на живо със 7 секунди забавяне. Лунните камъни, които донасят със себе си астронавтите, всъщност са метеорити, намерени в Антарктика, а някои от тях „очевидно“ са създадени в геоложка лаборатория на НАСА.

Самата Aгенция успява да потули всичко, въпреки че по програмата Apollo работят почти половин милион човека – както нейни служители, така и хора от други независими организации. Тоест, всички тези хора, които създават различни части от ракетите и всичко останало спрямо критериите на космоса, все пак успяват да построят всичко така, че да работи както трябва, щом никой не казва нищо. Според Кейсинг те не успяват и НАСА подкупва, който може да бъде подкупен, повишава, който предпочита да бъде повишен, заплашва, който още се бунтува и убива няколко човека.

***

Във второто издание на книгата, от 2002, Бил Кейсинг редактира голяма част от глупостите си. Двигателите на Saturn V вече работят и Нийл, Бъз и Майкъл наистина отиват космоса (а не в Лас Вегас), където обаче обикалят планетата, докато по телевизията тече предварително направен запис.

Така, сред забележително смели, детайли и абсурдни твърдения, чиито автор никога не защитава, оправдава или по какъвто и да било начин доказва, се ражда една от най-иконичните конспирация. 

 
 

Драсканиците на Пабло Пикасо

| от chronicle.bg |

Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрисио Руис и Пикасо е може би най-известният художник от модерни времена. 

Подобно на имената му, той има и много повече творения освен тези, за които всички знаем. Всъщност доста повече – хиляди рисунки, скулптури и други дребни произведения, като също така всичко се категоризирало и педантично запазвало. Абсолютно всичко. През 1998, след като една от многото любовници на художника, Дора Маар, умира, в дома й е намерено цяло съкровище от изкуството му. Освен големи и по-значими творби, неща като изографисани камъчета, малки хартиени кученца, направени от салфетки, и драсканици върху всякакви неща от пакети цигари до листа тоалетна хартия.

618x566

Пабло Пикасо и Дора Маар

Но защо въобще се пазят такива неща?

Противно на класическaта представа за гладуващия творец, Пабло Пикасо, въпреки че в началото на кариерата си и той изпитва някои трудности, този период при него е кратък, а след него художникът се радва на небивал успех, величие и богатство. С нарастване на известността му, Пикасо си дава сметка и колко точно е ценно всяко, дори най-малкото парченце негово творчество.

Има популярен (и най-вероятно измислен) анекдот по тази тема. Пикасо седи във френско заведение, когато е помолен от мениджъра вместо да плати за ястието си, да нарисува нещо. Художникът се съгласява, набързо надрасква нещо върху салфетка и му я подава. Мениджърът го пита дали може и да я подпише, на която Пикасо отговаря: „Искам само да платя сметката, не да купя ресторанта“.

Още една подобна ситуация (и с подобна съмнителна достоверност) се случва между Пабло и негов фен, който иска от него рисунка за спомен. Художникът отново надрасква нещо набързо и му го дава: „Ето, това са около $30 000″. Момчето учудено отвръща: „$30 000? Това отне 5 секунди“, на което Пикасо отговаря: „Не, това ми отне цял живот.“

Въпреки че тези истории са апокрифни, те не се раждат без повод, доколкото разказват приближени на художника. Например, дори да не е сигурно, че абсолютно същият разговор се е състоял между мениджъра и Пикасо, за него се знае, че често дава простички рисунки на персонала на заведението вместо да си плати сметката. Втората история също отразява реалността, но само до известна степен. Пабло като цяло е мил и естествен с феновете си като няма нищо против да нарисува по нещо на тези, които го заслужават. Както всеки човек обаче и той не е винаги в настроение и когато ситуацията е такава, изглежда че Пикасо проявявал малко пакостлив, хаплив и ексцентричен хумор.

Даян Руут, чийто чичо, Робърт Албинели, от време на време пече керамичните произведения на Пикасо, разказва в текст за The New York Times през октомври 2008 как баща й я взима с него на ресторант, където тя, той и чичо Робърт хапват с Пикасо. По време на вечерята: „Пикасо извади черна химикалка от дълбините на джоба на шортите си и започна да драска нещо на някаква хартиената подложка. Храната вече беше сервирана, но гостите – обикновено доста общителни и разговорливи – сега притаяваха дъх.

„Сега ще ти покажа как да превърнеш жена в коза и после коза в жена,“ каза ми Пикасо. След това направи именно това, докато напръскан и напомаден чичо ми сияеше отстрани, а баща ми се задави с маслина… Докато съдържанието в чинията на признавам доста лакомата мен изчезваше постепенно, Козата-Жена се появяваше на хартията.

Чинии и прибори се освобождаваха и изчезваха, правейки все повече място за твореца, който продължаваше да запълва бялата повърхност, докато дори един сантиметър от нея не остана празен. Ние единствено гледахме как тази хартия става безценна пред очите ни. Ето го Пикасо, магьосникът, майсторът на графичната абракадабра.

Освен това Пикасо си беше и шоумен, направо комик. Той очевидно харесваше вълнението, което предизвикваше у другите. Между отпивките от кафето с коняк, Пикасо накъса цялата си рисунка на малки парченца. На фона на стенанията на наблюдателите химикалката също последва съдбата на рисунката… Пикасо дава, но Пикасо и взима.“

От тази игра с публиката той обаче запазва частта с Козата-жена като я дава на единственият човек, които ще я оцени по достойнство, а не по подразбиране – Даян Руут.

stav

Стравински от Пабло Пикасо

Заради такова мащабно производство на мини творби (и разбира се, заради старателното им каталогизиране от автора) днес се смята, че съществуват около 50 000 произведения от Пабло Пикасо по света. Те включват 1885 картини, 2880 керамики, 1228 скулптури и над 12 000 рисунки. Към момента също така, около 1000 от работите му са обявени за откраднати – най-много от всеки художник в историята.

Днес все още се появяват нови и нови творения на художника. Например, през 2010 стотици негови работи бяха представени от френски електротехник, който твърди, че Пикасо и тогавашната му съпруга, Жаклин Роуг, са му ги дали през последните години от живота на художника. За негово нещастие обаче, след като анализ потвърдил автентичността на творбите, наследниците на Пикасо заявили, че те са откраднати. В резултат на това работите (с приблизителна стойност $62 – $75 мииона) са иззети и върнати. Френският съд от своя страна 5 години по-късно осъжда за кражба електротехника и жена му.
Тези навици на художника са добре дошли и за нас. Днес на правилния търг човек от средната класа съвсем спокойно може да си купи оригинален Пикасо за няколко хиляди долара/евро/лири/лева. 
picasso-horse
Разбира се, това все пак са много пари и често се злоупотребява. През 2009 тази рисунка на конче на Пикасо е обявена на търг като очакваната цена е 20 000 паунда. Въпреки че се твърди, че творбата успява да се продаде, една от аукционерите, Ейми Бренан, признава, че никой не предлага сума дори близо до поисканата и конят не е продаден.
 
 

Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън: Времето така и не им стигна

| от Вучето |

Понеже никой не получава при раждането си наръчник за употреба на живота, впоследствие става така, че той протича различно за всеки. Някои, например, не успяват и веднъж за целия си живот да се оженят, а други го правят два, три, четири и дори повече пъти.

Нашите двама герои са се женили общо 13 пъти, от които два пъти един за друг.

Съвместният им живот е по-интересен и драматичен от всички романи за любов, секс и страст на Сестрите Бронте, Даниел Стийл, Нора Робъртс и Сандра Браун взети накуп. Всъщност огромният обществен интерес към изпълнената с пикантерии тяхна връзка дава тласък през 60-те години на миналия век на вманиачаването по живота на известните.

Въпреки че отстрани погледната, връзката им се развива на принципа “тука има, тука няма” и прилича повече на клатеща се лодка сред бурните вълни, любовта им е дълбока и безкомпромисна. Любов, която е колкото красива, толкова и деструктивна. Ако все още бяха женени, тази година щяха да честват 55-тата си годишнина като двойка. Уви, няма как това да се случи, защото той, Ричард Бъртън, умира през 1984 г., а тя, Елизабет Тейлър, си отива 27 години по-късно.

В нас обаче няма и капчица съмнение, че въпреки многото си бракове, извънбрачни връзки и невинни забежки, Бъртън и Тейлър, известни повече като “Лиз и Дик”, продължават да се обичат силно и в отвъдното. А тук, на земята, тяхната любов протече ето така…

e526cc8fb89c1bc4df7f45fb3d777188

1962

Когато започват снимките на “Клеопатра”, никой не предполага, че това ще се превърне в най-касовата и скандална холивудска лента до този момент. Продукцията на филма поглъща впечатляващите 57.7 милиона долара (равняващи се днес на 472 млн.), но не бюджетът става повод за обществен скандал, а носещият се слух, че главните актьори, Бъртън и Тейлър, са започнали тайна връзка помежду си. Това нямаше да е такова чудо невиждано, защото става дума за холивудски звезди все пак, ако по онова време и двамата не са женени за други хора – Тейлър за съпруг номер 4, Еди Фишър (когото, между другото, безцеремонно открадва от колежката си Деби Рейнолдс), а Бъртън – за първата си съпруга Сибил Уилямс. Когато в таблоидите излиза папарашка снимка на актьорите да се пекат по бански на палубата на частна яхта, публиката направо откача и започва настървено да следи развитието на тази все още в зародиш скандална връзка.

1963

И хоп! двамата вече не се крият и с удоволствие позират на фотографите, които искат да ги щракнат по време на филмова премиера в Париж. Където и да се появят заедно, Лиз и Дик изглеждат погълнати един от друг като тийнейджъри, на които любовта им се случва за първи път. Въпреки че в сравнение с любимата си Бъртън е направо аматьор в семейните дела, той успява да се разведе по-бързо от нея и в края на годината вече е свободен мъж.

1964

Елизабет също не се двоуми много-много преди да сложи край на четвъртия си брак и само няколко дни след като официално са разведени с Еди Фишър, тя се врича във вечна-обич-и-любов на Ричард Бъртън. Брачната церемония, която се състои в хотел “Риц-Карлтън” в Монреал, пресата бърза да окачи с помпозния етикет “сватбата на века”.

Taylor-Burton Wedding

1965

Първите пукнатини върху иначе безупречната фасада на този брак започват да се появяват едва няколко месеца след сватбата. Лиз изпада в емоционални изблици и в тези моменти тя далеч не е приятната гледка от големия екран, а Дик започва да прекарва повече време, отколкото е здравословният максимум, в компанията на бутилките с алкохол. Актьорът обикновено започва деня като обръща няколко Блъди-Мерита, после минава на шампанско (две до три бутилки!), за да завърши накрая с големи брендита. Но и Лиз не е цвете за мирисане. От години тя прекалява със сънотворните и на два пъти почти смъртоносно предозира. Всъщност още в началото на връзката си и двамата знаят, че се обвързват с човек с проблеми. Техен приятел си спомня, че по време на една вечеря още преди да се съберат официално, Лиз положила глава на рамото на Бъртън,  казала: “Чудя се дали този мъж някога ще ми стане съпруг.” На което Бъртън отвърнал с усмивка: “Ако първо не се избием взаимно.”

Тези уж невинно изречени реплики след време ще се окажат пророчески.

1967

Въпреки, че страстта помежду им е все така силна, както в минутата, когато погледите им се срещат за първи път на снимачната площадка на “Клеопатра”, Лиз и Ричард постоянно се дърлят, а да не говорим, че Бъртън е хванат в изневяра с колежка. През юни идва неизбежният край и двойката се развежда.

1975

Минават осем години, през които и Бъртън, и Тейлър неуморно се снимат, пият, друсат се с хапчета и правят секс с други хора. Обаче нищо и никой не може да ги държи прекалено дълго прекалено далеч един от друг. Един ден се срещат, уж за да обсъдят някои финансови дела, обаче накрая се озовават, плачейки в обятията си. Женят се отново, този път тайно, през октомври в националния парк “Чобе” в Ботсвана.

Boom!

1976

Въпреки първоначалната еуфория около втория брак, много скоро нещата отново започват да излизат извън контрол. Само след няколко месеца Бъртън скача в леглото на 27-годишна британка със закачливото име Сузи. Лиз научава за изневярата, но този път е твърдо решена да вложи всички сили, за да запази брака си. Тактиката й обаче е доста посредствена за жена от нейната величина. Отначало се опитва да го накара да ревнува като започва флирт с 37-годишния малтиец Питър, с когото се запознава в дискотека, близо до шатото на Бъртън в Швейцария. Но когато един ден Бъртън й се обажда и я моли да дойде в Ню Йорк, където играе в продукция на Бродуей, тя не се поколебава и за секунда и се качва на първия самолет, оставяйки по-младия си любовник в недоумение и без каквото и да е обяснение за случващото се.

Следва фаза номер 2 в плана на Лиз да си върне съпруга. В Ню Йорк тя се опитва да “подхлъзне” Ричард, който почти е станал въздържател покрай Сузи, настоявайки, че не може да пие сама. Въпреки че ангелите му са слаби, той успява да не се поддаде и отказва да се напива с нея. На това Лиз отвръща с насмешка: “Какво, за Бога, се е случило с теб!? Вече ИЗОБЩО не си забавен. “ На Бъртън обаче не му пука колко е забавен в очите на истерясалата си съпруга и подава молба за развод.

1982

Лиз Тейлър навършва 50 години и кани на партито Ричард, с когото, въпреки дрязгите, изневерите и цялата драма, са останали близки приятели. Бъртън, разбира се, уважава юбилея на бившата си, а с това тръгват и слуховете, че двамата имат намерение отново да се съберат.

1983

Бъртън и Тейлър за последно играят заедно в пиесата “Частни животи”. Отзивите на критиците за продукцията са толкова лоши, че преди първото представление след премиерата Лиз така се натрясква, че забравя да излезе на сцената. Злите езици твърдят, че актрисата се е съгласила да играе в пиесата не от любов към театъра, а само за да бъде близо до любимия си мъж. Последният обаче й е толкова бесен, задето е опропастила представлението с безотговорното си напиване, че в яда си преспива с асистентката си Сали (която по-късно става съпруга номер 4).

Richard Burton and Elizabeth Taylor in Private Lives

1984

На 5 август 58-годишният Ричард Бъртън умира от инсулт в швейцарския си дом. Дни преди смъртта си пише писмо на Лиз Тейлър, което пристига в дома й в Бел Еър малко след като тя се е върнала от погребението му. Години по-късно, вече прикована в инвалидна количка, Лиз го прочита през сълзи и го заключва в едно чекмедже. До края на живота си през 2011 г. тя отказва да разкрие съдържанието му. Спекулира се, че в писмото си нейният обичан Дик е изявявал желание да даде на връзката им още един шанс. В документалния филм от 2010 г. “Furious Love” (Бясна любов) Тейлър казва: “Внимателен и любящ – такъв беше Ричард. Още от онези първи моменти в Рим ние бяхме лудо, силно влюбени един в друг. Разполагахме с много време, но то така и не ни стигна.”

 
 

Наистина ли има капани в пирамидите

| от chronicle.bg |

Всемогъщите фараони на Египет често били заравяни заедно с буквално цяло съкровище – съкровище, което, както можете да си представите, те силно биха искали да запазят. В такъв случай използвали ли са всъщност някакви изключително находчиви методи (а’ла „Сам вкъщи“), за да предпазят ценностите си след смъртта?

И да, и не. Но що се отнася до капани и гатанки, както ни показва Холивуд и поп културата като цяло – определено не. 

Giza-pyramids

Пирамидите в Гиза

За начало, трябва да отбележим, че ценностите на фараоните се крадяли най-вече от приближените им.

Фараонът има до голяма степен абсолютна власт и може да прави каквото си иска. В резултат на това много фараони ограбват гробниците на предшествениците си като понякога дори използват откраднатите предмети при собственото си погребение. Някои от тях дори безцеремонно изхвърлят мумията на споминалия се , за да използват саркофага.

Това се правело най-вече в трудни времена, когато египетската аристокрация никак не се свени да посегне на покойното място на някой роднина, защото от тяхна гледна точка тези предмети в гробницата са техни. 

Има най-различни предимства именно ти да измисляш и налагаш правилата. Тези роднински похищения на мъртви владетели от живите владетели в древен Египет били напълно толерирани. Набезите на гробници от простолюдието обаче – ни най-малко. И за такава дързост имало доста неприятни наказания. Те варирали от публично налагане с камшик до директна смърт в зависимост от това колко важна била похитената крипта и на каква стойност били откраднатите предмети. За метод на смъртното наказание бил избран изгарянето на клада. Защо? Защото, освен че е особено мъчителен начин да умреш, така крадецът се обрича на бродене из нищо за вечни времена – в древността се е смятало, че ако умреш без тяло, не можеш да започнеш задгробния си живот.

Обезглавяването също било добре прието като метод, защото също толкова ефективно няма да позволи осъдения да премине в отвъдното. И не само това – египтяните вярвали, че така духът на обезглавения е завързан за мястото на екзекуцията завинаги.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Цар Собекемсаф

Проблемът с наказанията е, че в тогавашния очевидно паянтов обществен морал е лесно да се измъкнеш. Ето, например, какво казва професионалният крадец на гробници Аменпануфер през 11 век пр. н. е. за това как си е решил проблема с наказанията и какъв е маниерът му на крадене:

„Отидохме да крадем от гробниците, както правим по принцип, и попаднахме на гробницата на цар Собекемсаф, която не е като пирамидите на другите благородници, каквито сме свикнали да посещаваме. Извадихме медните си инструменти и си проправихме път в гробницата на този цар и със запалени свещи в ръце тръгнахме към долните стаи.

Намерихме го да лежи в края на стаята, където са го погребали, а до него беше погребана царица Нубхаас, съпругата му, като мястото беше защитето с мазилка, покрита с чакъл.

Отворихме саркофазите им и при краля видяхме, че е погребан с меч. Имаше и голямо количество амулети и бижута от злато на врата му като той носеше и златна шапка. Всехме каквото намерихме и след това запалихме ковчезите им.

След няколко дни местните полицаи научиха, че сме крали и ме арестуваха и ме заключиха в офиса на кмета на Тива. Взех 20-те дебенаа златко, които бяха моят дял, и ги дадох на Кхаемопе, писаря на кейовете в Тива. Той ме пусна и аз отново се присъединих към колегите си, които отново ми дадоха дял. Така започнах да правя набези по гробници.“

Тези грабежи били толкова разпространени из обществото, че обвиненията получавали дори хора, които участвали в строежа на самите гробници, както и хората, които погребвали мъртвите.

За съжаление обаче капани нямало – това е единсвено измислица на Холивуд. Както казва Емили Тийтър, експерт по египетски и нубийски антики в Университета в Чикаго: „Наистина съжалявам да го кажа, но ако оставим проклятията настрана, няма нищо злокобно. Холивуд превърна стандартни архитектурни елементи като плъзгащи се блокове решетки, шахти и зали, пълни с пясък, в символи на самия ужас.“

Това, разбира се, незнайно защо не пречи на разни експерти да пишат, че египетските пирамиди били пълни с всякакви капани от остри жици, опънати на нивото на главата, до отровни змии. Всички тези твърдения са били отхвърлени от истински експерти.

Това, което трябвало да спира крадците, са огромни гранитни блокове и други предмети, които да препречват пътя. Също така се използвали и множество празни стаи, за да се обърка евентуалния похитител. Физическите препятствия били от такъв старомоден тип, а към тях се добавяли само проклятия, които би трябвало да обрекат душата на лошия на вечни мъки, страдания, агония и така нататък.

Ето, например, това проклятие от гробницата на фараон Аменхотеп, поставено от един от първосвещениците, който увещава евентуалния крадец, освен други неща, и да: „загуби земните си позиции и почести, да изгори ритуално в пещ, да се преобърне и да се удави в морето, да няма наследници, да не получи своя собствена гробница и погребални дарове, а тялото му да изчезнат, защото ще гладуват без храна и костите ще изчезнат…“

Но тези проклятия още тогава не се взимали сериозно. Понякога дори кълнящят бил залавян да ограбва пирамидата, която проклина…

513px-Colossal_Amenhotep_III_British_Museum

Фараон Аменхотеп

Фараон Аменхотеп е толкова раздразнен от цялото това безобразие с кражбите, че заповядва да се построи място, което се казва Сет Маат – буквално „Място на истината“. То е селище с военнослужещи, натоварени със задачите и да строят, и да пазят пирамидите. Идеята е понеже в селището те зависят от държавата – за заплата и дом – ще бъдат силно мотивирани към лоялност и изпълнителност в работата си.

Честите закъснения в доставките на храна и вода, както и на изплащането на въпросните заплати, мотивирало работниците точно в обратна посока и те използвали знанията за гробниците и съдържанието им не както се очаквало.

Въпреки изолирания характер на селцето, наемниците монетизирали плячката си в близкия град, където след това тя тръгвала по каналния ред на претопяване и създаване на нови предмети, които не могат да се проследят.