Сергей Лавров: Руснаците не могат да бъдат сломени чрез санкции

| от |

Руснаците не могат да бъдат сломени чрез санкции, предаде агенция Новости, като цитира интервю за руския министър на външните работи Сергей Лавров за телевизия „Русия“.

По думите му, икономическата ситуация този път действително може да доведе до модернизация на икономиката.

В много отношения настоящата ситуация е свързана не само с външни фактори, но и с необходимостта от модернизиране на икономиката, посочи Лавров. / БНР

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.

 
 

Каква е заслугата на сърбите за превземането на Одрин

| от Радослав Тодоров |

На 26 март се навършват 106 години от падането на Одринската крепост, което води до капитулацията на Османската империя в Първата балканска война.

Както е известно, обсаждащата го 2-ра Българска армия получава подкрепления от Сърбия преди решителния щурм на крепостта. Обикновено по-шовинистично настроените сърби твърдят, че едва ли не те превзели крепостта, че Шукри паша искал да се предаде на тях и дори в белградския музей на Калемегдан е изложена сабя инкрустирана с надписи на арабица, която се представя за неговата.

Българите пък тенденциозно смятаме, че помощта на сърбите е била незначителна и реално ние сами сме свършили цялата работа. Истината както винаги се намира някъде по средата. Сръбската армия все пак дава своя принос за победата и според историческите писания, ето точно колко голям е бил той.

В началото на войната турските войски са разделени на две армии. Срещу първата, по-крупна и по-добре снабдявана групировка в Тракия, наброяваща 183 600 души, българската армия трябва да се бие сама. Западната турска армия (наброява близо 156 000 души), разположена в Македония, се намира в изключително тежка ситуация защото й се налага да се бие едновременно срещу сърбите от север, гърците от юг, черногорците и албанските хайдути на запад и на изток срещу българската 7-ма Рилска пехотна дивизия.

Трябва да се признае, че на Западния участък в Македония сръбските войски изнасят основната тежест на войната, разбивайки сами турците в две основни големи сражения, наречени Кумановска и Битолска битка.

10-Rodopski11

Сърбите допринасят в известна степен и за превземането на Шкодра – друга важна турска крепост, макар и не чак толкова стратегическа и мощно укрепена, колкото Одринската. Нея реално я превземат черногорците. Сърбите присъстват известно време на обсадата, тръгват си оттам преди превземането, но оставят част от артилерията и оборудването си, което е от полза на черногорците за превземането на крепостта. Общо взето такава е основната помощ, която впоследствие сърбите оказват и на нас.

След като съюзниците разбиват Западната турска армия и окупират отбраняваните от нея територии, за тях не остава друга работа освен да помогнат на българите в далеч по-крупните и тежки боеве срещу Източната турска армия. През това време българската армия нанася няколко големи поражения на турската в битките при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар, с което я изтласква само за две седмици с бой и преследване на 400 км. Турците се окопават чак при Чаталджа, едва на 30 км от столицата им Цариград и при Булаир, на десетина километра от Галиполи. Крупни турски сили обаче се барикадират зад непристъпните фортове на Одринската крепост далеч в тила на маршируващите към Цариград български войски.

Понеже войниците от 7-ма Рилска дивизия също влизат в Солун заедно с гърците, гръцкият щаб на драго сърце се съгласява да извози с корабите си оттам 2 от 3-те бригади на дивизията, стига да се махнат надалеч от бленувания и от двете страни град. Те са стоварени в Дедеагач, откъдето да се притекат на помощ на 4-та Българска армия при Булаир. Сърбите ни оказват значително по-голяма помощ от тях тогава.

Около приготовленията за щурмуването на крепостта, българският щаб отправя искане към сръбския да прати подкрепления към Одрин, тъй като не достига жива сила да се обкръжи и атакува ефективно от всички страни огромната по размери крепост с фортове отстоящи на по 10 км извън града образуващи широка укрепена окръжност около него. Също така другата причина щабът ни да отправи това искане е, че 2-ра армия разполага предимно с полева артилерия, недостатъчна да пробие крепостта.

Bulgarian_soldiers_with_dead_Turkish_civilians_(Edirne) (1)

Така на 6 ноември 1912 г. на жп гарата в Мустафа паша (Свиленград) пристигат 2 сръбски дивизии. Това са общо 47 868 сръбски войници с 96 оръдия и, 4000 коне и волове и 3000 коли. Българските сили възлизат на 106 425 души с 424 оръдия.

Или иначе казано сръбските сили представляват 44% от пехотата и 22 % от артилерията при щурма.

Сръбските войски са разположени на западния сектор. Върховен главнокомандващ на обсадните войски при Одрин е генерал Никола Иванов, а на Източния сектор – ген. Георги Вазов и съответно планът на операцията е начертан от българският щаб. А мястото, където ще бъде направен пробивът, е откъм източния сектор, където са разположени само български войски. Цялата сръбска тежка артилерия обаче е прехвърлена на този сектор и спомага решително за унищожаването на турските крепостни картечници и оръдия, които гърмят по настъпващите българи.

С други думи, без тежката си артилерия, сърбите практически са нямали възможност също да направят пробив при техния сектор. Все пак значителните сръбски сили помагат да се затегне пръстена около крепостта и по време на щурма също се хвърлят в масирана атака, напредвайки с няколко километра през турските позиции, общо взето с толкова с колкото и българските части неучастващи в пробива. В тези боеве сърбите дават около 500 убити и 1900 ранени. Като част от жертвите падат от приятелски огън, защото поради грешно зададени координати полевата артилерия на Тимошката дивизия известно време бие по собствената си пехота.

В това отношение българите използват по-ефективно артилерията. Импровизирайки, те дори въвеждат някои практики за първи път в историята на военното дело, като огневия вал и неподвижния заградителен огън. За първи път в Европа се използва авиация за бомбардировки и е направен успешен опит за радио разузнаване и радио заглушаване на турската станция в града. Най-успешно е приложен може би огневият валяк, представляващ успоредно изнасяне на артилерията напред заедно с напредването на пехотата, така че тя да я прикрива и да бие винаги на известно разстояние пред нея по врага.

Bulgarian_soldiers_with_dead_Turkish_civilians_(Edirne) (1)

И както вече казахме, за да бъде направен пробив на толкова силно укрепена крепост от огромна важност е обсадната артилерия, където едрокалибрените гаубици са предимно сръбски. Тоест без оръдията на сърбите, а и без техните снаряди пробив е нямало как да бъде направен. Атаките на пехотата се нуждаят от постоянна артилерийска поддържа, а общото количество снаряди стигат точно за три дни непрекъснат ураганен огън по всичките вражески фортове. Точно за толкова време пехотата успява да направи пробива. С други думи ако той се беше забавил само с ден още или дори с няколко часа, щурмът  е трябвало да бъде прекратен поради липса на снаряди. Така че без сърбите това нямаше как да се случи и победата е и българска и сръбска.

Но все пак атаката на нож, която води до пробива, е изнесена изцяло от българската пехота. Българските войници се налага да прекосят преминат през истински ад докато се доберат до стените на фортовете. За да неутрализира турските крепостни картечници и оръдия стрелящи по пехотата, артилерията поддържа непрекъснат разрушителен огън по яките стени на фортовете в продължение на три денонощия. Дулата прегряват до червено и се налага артилеристите да събличат дрехите си, да ги топят във вода и да ги хвърлят върху оръдията в опит да ги охладят. А това е доста неприятно на фона на тогавашната люта зима, когато температурите падат до -20*С през нощта, а преспите са по 180 см дълбоки.

В крайна сметка артилерията успява да си свърши работата и войнишкият порой да се изсипе през разрушенията във фортовете с победоносни викове „Ура“.

Считаната за непревземаема, от западните военни експерти крепост пада, а Османската империя се налага да се признае за победена във войната и да отстъпи европейските си владения на съюзниците. Този момент на общ триумф скоро е последван от раздор между България и Сърбия. Следващите няколко войни в които сме били врагове, не водят до нищо хубаво за никоя от страните. Но както виждаме – когато сме били заедно никакви крепости и империи не са били в състояние да ни спрат.

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“