Сърбия по нанадолнището

| от |

Реформите и политиката буксуват. Населението застарява, броят на пенсионерите расте, а все повече хора в трудоспособна възраст напускат страната. Сърбия върви на зле, излизане от стопанската мизерия не се вижда, пише Дойче веле.

Стопанството на Сърбия отново затъва. През януари т.г. министърът на икономиката Саша Радулович подаде оставка. Той остро разкритува премиера Александър Вучич за това, че не е провел нито една от обявените неотложни структурни реформи, които биха скрепили стопанството на страната. Не е извършено преструктурирането на 150 затънали в дългове държавни фирми, а проекто-бюджетът е “недалновиден и несъобразен с това, от което Сърбия се нуждае”. Вучич е раздавал ключови постове на некомпетентни за тях хора от своята партия. През юли подаде оставка и вторият реформатор в кабинета на премиера – финансовият министър Лазар Кръстич, комуто се възлагаха надежди за стабилизирането на силно задлъжнялата балканска страна. Критиката на Кръстич, макар и по-мека, казваше по принцип същото, а именно, че реформите се протакат, поради което кризата остава неовладяна.

Бюджетният дефицит на Сърбия за 2014 г. отива към над 8 на сто, безработицата в страната е 25%. При такива показатели и драстичните мерки надали ще помогнат. Дали Вучич залъгва само с празни обещания, дали не може или не иска да наложи реформи или пък действително ще се окаже обновител на сръбската политика, ще стане ясно най-късно в началото на 2015 г. Тогава именно трябва да проличи действието на законите за обещаните реформи. Във всеки случай, шефът на сръбското правителство никак не е за завиждане – защото задачата, пред която той самият и евентуалните наследници на поста му са изправени, е сравнима с маратон по много стръмен терен при силен насрещен вятър.

Все повече пенсионери и пустеещи селища

Проблемът е в това, че тези реформи трябва да се осъществят в условията на драматично демографско развитие. Населението на Сърбия, което понастоящем е не повече от 7, 3 милиона, застарява и се топи, както в развитите индустриални общества. Само че за разлика от тях, страната не привлича квалифицирана работна сила отвън. Напротив, квалифицираните работници напускат страната. Да се санират държавните финанси и да се съживи икономиката е почти невъзможно при това положение.

Подобна е ситуацията и в почти всички балкански страни. Не в столиците наистина, където притокът на преселници от селата в града е голям, но в провинциите много селища опустяват. С пари за финансирането на скъпи програми за предоляването на този проблем, балканските държави не разполагат.

“Преди пет години в Сърбия имаше 2, 2 милиона трудещи се. Сега те са едва 1, 7 милиона, от които 700 000 са на държавна служба. Останалият един милион са заети главно в търговията и само 300 000 работят в производствени фирми. Броят на пенсионерите надхвърля 1, 8 милиона”, скицира положението известният сръбски демограф Сърдан Богосавлиевич. Стотици хиляди бежанци са напуснали през 90-те години на миналия век родните си места в Босна и Херцеговина и Хърватия, мнозина са се преселили в Белград и околностите му. Разликите между селата, дребните провинции и града тук все още са огромни. Много млади хора търсят късмета си в градовете.

Населението на Сърбия се топи

Само че и младите все повече оредяват в Сърбия. Освен в Белград и в Нови Сад, само още в два региона на страната се отбелязва прираст на населението. Според демографа, официалните данни за броя на населението в Сърбия са доста завишени. В действителност от обявените 7, 3 милиона трябва да се приспаднат най-малко 300 000, защото много сърби живеят и работят в чужбина, макар все още официално да са регистрирани на адрес в Сърбия.

Населението на Сърбия се топи. “През последните десетилетия страната е губила годишно близо по 35 000 жители. Междувременно това са 38 000 годишно”, казва експертът. Почти сигурно е, че в края на днешното десетилетие населението на Сърбия ще наброява по-малко жители, отколкото сочат официалните данни за настоящия момент, т.е. под 7 милиона жители. Страната не е привлекателна за преселници. “Почти всички икономически показатели са отрицателни. Оборотът в търговията и индустриалното производство падат. Брутният вътрешен продукт стагнира”, посочва Богосавлиевич.

И тъй като безработицата расте, огромен е броят на хората, които искат да напуснат страната. Въпросът обаче не е в това, че мнозина са готови да я напуснат, а в това, че я напускат най-добре квалифицираните. Засега това не е масово явление, защото трудовите пазари на ЕС още не са отворени за сърбите. И по-добре още дълго да си останат затворени за тях, смята сръбският експерт. “Ако Германия например отвори трудовия си пазар за сръбски работници, това ще е катастрофа за Сърбия, защото от страната ще изтекат най-добре квалифицираните хора”, казва той.

Едната надежда

Нещо положително за положението в Сърбия? Да, – това, че през януари започнаха присъединителните преговори за членството й в ЕС. “Най-важното е страната да напасне законите си към европейските стандарти”, отбелязва експертът. Няма гаранция, че с това положението в Сърбия ще се подобри, но няма и гаранция, че ще стане по-лошо. Че не на всички граждани членството в ЕС носи някакви предимства, показва всяко лято трудът на сезонни работници от България и Румъния в прибирането на сръбската реколта. Тъй като Сърбия не може да набере за това достатъчно местни селяни, в сръбските ниви се трудят български и румънски роми. България и Румъния членуват, впрочем, в ЕС от 2007 г.

 
 
Коментарите са изключени за Сърбия по нанадолнището