Сегед – град на спокойствие, красота и чистота

| от Теодор Спасов |

Сегед е третият по големина унгарски град, намиращ се съвсем близо до границата със сръбската автономна област Войводина. Той е главен град на областта Чонград. Разположен е на брега на голямата река Тиса.

Обикновено табелите към Сегед просто се подминават от забързаните търговци и туристи на път към Будапеща, Виена и други по-популярни европейски дестинации. Но ако се отбиете в него поне за 2-3 часа, мястото ще заеме завинаги частица от сърцето Ви.

В града живеят около 160 000 души. По българските стандарти влиза в категорията на един средно голям провинциален град като Враца или Русе. Но в действителност е изпълнен с живот, красота и забележителности. Почти по нищо не отстъпва на прелестната унгарска столица Будапеща, като дори има две големи предимство пред нея – спокойствието и чистотата.

Спокойствието, красотата и чистотата – основните отличителни белези на Сегед

dav

По улиците на Сегед ще видите много повече велосипеди, отколкото автомобили. Паркирането в рамките на целия град се заплаща и излиза скъпо дори и за местните жители. За тях колата на практика е много скъпо удобство. Липсата на безплатни паркоместа обаче се компенсира от отлично уредения градски транспорт. Автобусите, тролеите и трамваите се движат буквално един след друг. В никакъв случай не може да става и дума за препълнени автобуси, тролеи или трамваи, каквато гледа е ежедневие в София. Липсата на задръствания прави придвижването из града удобно и приятно.

Сегед без съмнение е един от най-чистите европейски градове. Почти липсва автомобилно движение, а използването на твърди горива за отопление отдавна е в историята. Толкова отданва, че дори повечето сгради просто нямат комини.

Целият град е газифициран. Разхождайки се по улиците на Сегед човек може буквално да помирише свежия въздух.

Що се отнася до красотата – Сегед със сигурност се нарежда сред най-красивите европейски градове.

dav

В центъра и неговите покрайнини царува духът на Австро-унгарската империя. Типичните за Виена, Будапеща и Загреб стари сгради са разпръснати из целия център, като почти всички те се поддържат добре. Красиви са и са запазени. Разходките из пешеходните улички на града, изпълнени със спретнати кафенета, ресторанти, бутици и книжарници, ще Ви доставят истинска наслада.

Най-популярната туристическа дестинация в града е прелестната католическа катедрала „Сегеди дом“, построена в началото на 20. век на обширен градски площад. Нейните две часовникови кули са високи близо 100 метра. Наблизо се намира и Националният пантеон. Други основни забележителности са средновековната кула „Димитър“, синагогата (която е вторият най-голям юдейски храм в Унгария) и зоопаркът. Популярни са също музеите на изкуствата, салама и пипера.

Всяко зло за добро

Не е случайно това, че Сегед е толкова добре уреден град. За него в пълна сила важи поговорката „Всяко зло за добро“. През 1879 г. целият град е буквално унищожен от голямо наводнение. Император Франц Йосиф посещава руините на града и заявява, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото беше преди“. И спазва своето обещание.

В следващите няколко години се проектират и строят нови улици, градът се възниква наново от руините. Още тогава са предвидени три големи кръгови булеварда, които значително облекчават градския трафик и до днес.

Най-слънчевият град в Унгария

dav

Сегед често е наричан от местните „град на слънцето“ поради факта, че е сред местата с най-много слънце в страната. Климатът му е умерен, със студени зими и горещи лета.

Улиците на Сегед са изпълнени с улични музиканти, художници и фокусници. Градът е университетски, поради което се изпълва със смеха на младежи, които често се събират около някоя пейка, за да пеят и танцуват. Музиката е неизменна част от атмосферата на града.

Ежегодно в Сегед се провежда традиционен от 1931 г. театрален, музикален и културен фестивал на открито. Състои се всяко лято и продължава цели три месеца. Разхождайки се из улиците, много вероятно е да попаднете на талантливи улични музиканти през всеки сезон.

В миналото градът е бил мултикултурен, като в него са живели няколко хиляди евреи. Днес почти всички жители на Сегед са унгарци. Около 1% от населението на града се определя като ромско. Голяма част от ромските жени се обличат в типичния за централно-европейската ромска култура начин – с пъстри шалвари, с красиви плитки и с цветя в косите. В града живеят още малки германски, сръбски, румънски, хърватски и словашки общности.

Град на пипера и салама

Сегед също така е известен като градът на пипера. Именно в Унгария той е култивиран във вида, в който го познаваме днес. В него и до днес се намира заводът на най-популарната по света унгарска марка салами. Градът е обграден от ниви, на които се отглеждат различни земеделски култури.

Ако имате пътуване към някоя от популярните дестинации в Европа, не се колебайте да се отбиете за няколко часа в Сегед. Той със сигурност ще остави у Вас само позитивни емоции и спомени.

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

6 филма, с които да загреем за „Mamma Mia: Here We Go Again“

| от chronicle.bg |

Изминаха десет години откакто най-печелившият мюзикъл на всички времена обиколи кината и се превърна в абсолютен хит, който и до днес не е загубил блясъка си. Ние обаче се чувстваме като една известна героиня от  киното, на която принадлежи репликата „it’s been 84 years…“. Изключително бавно минаваше времето от миналата есен, когато се разбра, че „Mamma Mia!“ ще има продължение.

Вече е време да си отдъхнем и да се настаним удобно в киносалона, защото вчера беше световната премиера на „Mamma Mia: Here We Go Again“, а след два дена младата Дона (Лили Джеймс) и компания отново ще запеят любимите ни хитове на ABBA и на българския екран.

„Mamma Mia: Here We Go Again“ ни отвежда назад във времето, когато Дона е още млада дипломантка в Оксфорд, но разбираме, че още тогава тя изгаря от желание да опита всички сладости, които животът може да предложи. Затова съвсем сама тя поема пътя първо към Париж, където се среща със спонтанния хипстър Хари, а после съдбата я отвежда към гръцкият остров Калокаири и двамата изкусителни младежи Бил и Сам. Втората част на мюзикъла се състои от двете паралелни истории на миналото и настоящето. Днес вече Софи (дъщерята на Дона) не е невинното момиче от първата част на мюзикъла, а решителен предприемач, готов да превърне хотела на Дона в истински рай за туристите. Всичко това е обединено от песните на шведската попгрупа.

Ако и на вас, също като на нас, ви е омръзнало да чакате и искате да оползотворите останалото време до 20 юли, ви предлагаме 6 велики филма, с които ще влезете в духа на „Mamma Mia: Here We Go Again“. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябвало да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.