shareit

Седмичен астрологичен обзор (от 07.09. до 13.09.)

| от Селена Астро |

От 07.09. Венера, планетата отговаряща за любовта, хармонията, но също така и за финансовите дела, ще поеме своя директен ход и енергията й вече ще е насочена навън, което предполага, че тази седмица е подходяща за стартиране на проекти, които имат за цел финансово облагодетелстване.

Периодът е също така подходящ за водене на съдебни дела, подписване на договори, сключване на сделки, както и за започване на нови бизнес партньорства. Очаква се, проектите, които стартират сега да са наистина успешни и да носят материална изгода и добро обезпечаване.

Директният ход на Венера също така ще накара повечето от нас да станат по-екстровертни в общуването си с другите, както и по-демонстративни в показването на привързаност и интерес.

Хората, които са обвързани не е изключено изведнъж да станат по-спокойни около половинките си, понеже ще си възвърнат способността по по-дипломатичен начин да говорят за отношенията си и така ще имат възможността да получават от връзката това, от което наистина се нуждаят.

За свободните седмицата ще бъде наистина добра за започването на сериозни отношения, както и за демонстрация на интерес към някой специален човек.

Много вероятно е някои от нас внезапно да срещнат интересен субект или да получат изненадващи обаждания или съобщения, понеже през цялата седмица ще действа и друг интересен аспект: тригонът между Марс и Уран.

Това хармонично взаимодействие между планетата отговаряща за начина по който се отстояваме и защитаваме позициите си и тази символизираща изненадващите събития и внезапните промени, дава индикация, че някои от нас, които са се чувствали потиснати или задушени в някоя сфера от своя живот, може внезапно да предприемат нужните действия, за да се измъкнат от матрицата и да поемат по нов интригуващ път. При всички случаи интересни възможности няма да липсват, нужна ще е само малко инициативност от наша страна.

Ето и какво очаква отделните зодии:

 

Овен

През седмицата е вероятно голяма част от Овните да стартират или затвърдяват любовни отношения. Овни и любов? Никаква изненада, нали? Ако сте представител на тази зодия, очаквайте да се позабавлявате с приятели, да пофлиртувате, както и да се отдадете на различни видове творчески изяви.

Не е изключено също така да изкарате известно време със семейството и родителите си, както и да имате ангажименти покрай дома си.

Овен на седмицата: Ръсел Кроу

Телец

За Телците седмицата може да се окаже с доста силен романтичен привкус. При тях са вероятни срещи или обаждания от хора, които са важни за тях. Някои от заетите представители на тази зодия не е изключено да се впуснат в забранени и тайни отношения с друг човек.

Много вероятно да имат смяна покрай близкото обкръжение, промяна при колегите или съседите, както и ангажименти заради братята или сестрите им.

Телец на седмицата: Меган Фокс

Близнаци

При Близнаците може да изскочат интересни хора около приятелския кръг, хора които хем ще галят окото им, хем ще ги провокират интелектуално.

Финансово не е изключено в началото на седмицата да се чувстват доста нестабилни, понеже има вероятност каквото спечелят, бързо да бъде изхарчвано. Ще имат усещането, че парите все не им стигат, за да си отпуснат душата и да се поглезят.

Към сряда парите няма вече да им основна тема и притеснение и вероятно през остатъка от седмицата ще бъдат заети най-вече с комуникация с хора, сключване на сделки или събиране на информация с цел обогатяване на мирогледа.

Близнаци на седмицата: Колин Фарел

Рак

Раците ще растат в кариерата и ще работят усилено по обществения си имидж. Много вероятно е да получат добри предложения, свързани с финансови облаги. При всички случаи ще намерят начин как да изпъкнат пред останалите и да не останат незабелязани.

През седмицата е възможно да положат основите на нови бизнес партньорства, където те ще бъдат основна и водеща фигура.

В любовен план може да им се наложи под една или друга форма да зависят от партньора си или да трябва да свършат нещо за него. Това няма да им бъде особено приятно, но те ще се жертват в името на разбирателството и хармонията.

Рак на седмицата: Джина Лолобриджида

Лъв

Лъвовете ще имат една много активна седмицата, в която се очаква да срещнат важни хора, които  впоследствие да се окажат ключови фигури в живота им и по един или друг начин да разширят мирогледа им.

При някои от тях са възможни пътувания в страната или в чужбина или решаване на правни проблеми.

След сряда ще им се отворят нови врати за развитие и растеж. Не е изключено да получат предложения, на които ще им е трудно да устоят.

Лъв на седмицата: Коко Шанел

Дева

Голяма част от Девите ще се споразумяват с други хора, във връзка с основни идеи, чиято реализация силно ги вълнува, но сами им е трудно да осъществят. Важно е да останат верни на себе си и да внимават да не се подхлъзнат на някое чуждо предложение, което може да ги подведе или най-малкото да осакати иначе брилянтно тяхно хрумване.

В любовта ще са мечтателни и романтични и може най-накрая да си позволят да демонстрират чувствата си пред човек, на когото отдавна са хвърлили око, но все не са събирали смелост да действат по въпроса.

Дева на седмицата: Стивън Кинг

Везни

При Везните седмицата се очаква да е много успешна за професионалните им дела. Много вероятно е до сряда да стартират проекти, които да се окажат много успешни в последствие.

Четвъртък или петък може да поемат по нов вълнуващ път, водещ ги към осъществяването на тяхна отдавнашна мечта.

Ако са свободни покрай приятелския си кръг може да срещнат някого, който силно да ги впечатли, а ако са заети ще имат социални ангажименти с половинката.

Везни на седмицата: Еминем

Скорпион

Скорпионите ще бъдат изненадани в работа и не е изключено да има внезапни събития, които да се окажат решаващи за тях. Добре е да обръщат внимание какво им казват хората, тъй като благодарение на интеракцията им с останалите не е изключено да намерят решение на свой проблем.

Финансово би трябвало да се чувстват стабилни и да решат да се поглезят с някоя голяма покупка, която да зарадва близките им и тях самите.

В любовен план не е изключен флирт с чужденец или с човек, който има много различен житейски мироглед от техния.

Скорпион на седмицата: Пабло Пикасо

Стрелец

Стрелците ще успеят добре да се позабавляват през седмицата. Те ще носят творческото и детското в себе си и ще правят впечатление на другите с непринудеността и оптимизма си.

Не е изключено да си имат работа с чужди пари и ресурси и да им се наложи да решават семейни въпроси, свързани с общи финанси. Заради вроденото им чувство за правда, нещата ще се решат по най-добрия възможен начин.

Стрелец на седмицата: Франк Синатра

Козирог

При Козирозите се очаква внезапна печалба или получаване на парични постъпления.

Възможно е да си имат дразнене с някого от обкръжението им, с когото ще им се наложи да делят общи отговорности. При всички случаи ще им е от полза да са ориентирани малко повече към другите и по-малко към себе си, за седмицата да им е наистина успешна.

В партньорството им не е изключено да имат както възходи така и падения, но важното е, че с търпение от тяхна страна и провеждането на разговор, който да изясни ситуацията и проблема, нещата ще утихнат и ще се наредят.

Козирог на седмицата: Елвис Пресли

Водолей

Водолеите може да очакват изненадващи обаждания или съобщения от хора, които по един или друг начин ги интересуват и са важни за тях. Много вероятно е да открият нова страна от себе си и да развият нов мироглед, който да им помогне да намерят вътрешен комфорт и мир.

В работата им ще има както много успешни моменти, така и такива при които ще им се наложи да стиснат зъби и да оставят нещата да се случват по начин, по който не им изнася съвсем, но не е и най-лошия възможен вариант.

Водолей на седмицата: Роналд Рейгън

Риби

Във финансовото състояние на Рибите се очаква да има подобрение през седмицата. Възможно е освен това да намерят начин, как да израснат в службата или как да се реализират по по-добър начин.

В любовта нещата ще им се случват от само себе си и при всички случаи няма да им липсват възможности за флирт, които освен всичко ще имат потенциал за развитие към по-сериозни отношения.

Обвързаните от тях може да имат семейни ангажименти и съвместни излизания и забавления.

Риби на седмицата: Ева Лонгория

 
 
Коментарите са изключени

Сурогатните внучки на Марк Твен

| от |

Излиза, че Самюъл Клемънс (известен още като Марк Твен) „събирал“ момичета на възраст между 10 и 16 години.

На 12 февруари 1908 г. Клемънс казва: „Предполагам, че всички сме колекционери… Що се отнася до мен, аз събирам домашни любимци: млади момичета – момичета от 10 до 16 години; момичета, които са хубави и сладки, наивни и невинни – млади създания, за които животът е радост и на които все още не е донесъл никакви рани, горчивина и сълзи.“

Mark Twain by GH Jones, 1850 - retouched

Самият Марк Твен на 15

Добре, ситуацията не е толкова плашеща, колкото звучи в първия момент и в някои отношения е дори сладка. Самюъл обичаше да забавлява младите момичета. Към края на живота си той претърпява доста неприятни моменти – дъщеря му, Сузи, почива през 1896 г., съпругата му, Оливия – през 1904 г., а последвана от втора му дъщеря, Жан – през 1909 г. Клемънс изпада в депресия в началото на 20 век и казва, че вече стигнал до стадия на дядо, нямаше внуци, на които всъщност да бъде дядо.

Затова той се сприятелява с млади момичета, към които се отнасяше като към сурогатни внучки.

Въпросните момичета бяха дъщери на двойки от социалния му кръг. Често ги срещаше на лодките, които го караха напред-назад от и към Англия и Бермуда, какъвто беше в случая с Хелън Алън. Алън беше едва на 12 години, когато Клемънс остава със семейството й в Бермуда. Баща й беше американският заместник-консул, а баба й беше приятелка със съпругата на Клемънс като дете. Писателят казва, че Алън има „перфектен и прелестен характер и пленителен поглед“.

Freshwater angelfish biodome

Скалария

Тази групата момичета бяха наречени „Скалариите“ или „Клубът на аквариума“. Името произлиза от рибата, която Клемънс за първи път вижда на Бермудите. Той избира това име, защото скаларията „е най-красивата риба в морето“. Той дори им купува брошки с рибката. От около 10 от тези брошки е запазена поне една, която в момента е в библиотеката на Марк Твен в Рединг, Кънектикът.

И така, какво точно направи един мъж в края на седемдесетте си с куп тийнейджърки? Всякакви невинни, дядовски неща всъщност. Клемънс кани момичетата на концерти, театър и в собствената си къща за игри с карти, билярд и четене. Докато беше в Бермуда, няколко от неговите скаларии се забавляваха като се возят в каручка, теглена от магаре, заедно с него. Иначе той поддържаше връзка с тях с писма, когато не можеха да се видят, но винаги държеше по една свободна стая на разположение и се надяваше в нея да има по една скалария „толкова често, колкото провидението позволи“.

Преди да ситуацията да ни се стори прекалено тип „Майкъл Джексън“, трябва да се отбележи, че момичетата винаги са били придружавани от член на семейството им. В стаята дори има две легла – за някои от родителите или придружителите им.

Освен стаята, къщата на Клемънс имаше и билярдна зала, която беше преустроена по темата с клуба на момичетата. Над вратата имаше надпис „Аквариумът“, а вътре стените бяха окичени с рамкирани снимки на всеки от членовете на „Клубът“.

По онова време (за разлика от днес) подобно нещо не е някакъв скандал, въпреки че единствената останала дъщеря на Клемънс, Клара, не се радваше особено на поведението му, може би от ревност. Когато се връща в дома на баща си от пътешествие из Европа и открива, че той е събрал група млади момичета, за да се забавляват заедно, тя забранява на прислугата да пази писма от рибките. (Днес пълната колекция на всяко оцеляло писмо е публикувана в книгата „Mark Twain’s Aquarium: The Samuel Clemens-Angelfish Correspondence“.)

Фактът, че децата бяха с придружител би трябвало да успокои Клара, но писмата, които Клемънс пише на момичетата, определено биха повдигнали веждите ни днес. Малко след четиринадесетия рожден ден на Дороти Харви той й пише: „Иска ми се да отпътуваме някъде и единственото, което да правя, е да те гледам“. На Дороти Куик (друга Дороти), само на 11 години, той пише след едно от посещенията си: „Легнах веднага, след като си замина, нямаше за какво да живея след това и цялото слънце се скри. Как ще съм спокоен без теб?“ Писмата показваха неговата любов и преданост към момичетата и удоволствието, което изпитваше, когато прекарваше време с тях, но днес родителите вероятно биха използвали тези писма като доказателство в съда.

Клемънс умира на 21 април 1910 г. от сърдечен удар, само няколко години след създаването на „Клубът на аквариума“. Като цяло имаше около 10 членa на този клуб, които посещаваха Клемънс редовно до смъртта му, но ентусиазмът му скалариите намалява в последната година от живота му – той се оплака, че момичетата му растат прекалено бързо, оплакват се от гаджетата им и дори изключва едно от тях, когато навършва 16. В крайна сметка, неговата привързаност към тях главно се криеше в тяхната невинност, като нещо като глътка свеж въздух в циничния свят.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Когато най-скъпият тийнейджър в света подлуди Реал Мадрид с поразиите си

| от |

Когато говорим за лудориите на Антонио Касано във футбола, обикновено направо не знаем откъде да започнем. Едно от най-прочутите лоши момчета на италианския футбол прекара почти 20 години по терените, в които обиколи множество отбори, отбеляза немалко голове, но и извърши редица поразии.

Точно поразиите ще останат най-характерното за кариерата на Касано, който на 19 г. стана най-скъпият тийнейджър в света, след като Рома плати на Бари 30 млн. евро за него.

Само на 26 той вече издаде автобиография и там описа доста от бележитите си изцепки дотогава. Книгата беше пълна и с откровения като тези относно дебютния му гол в Серия А за победата с 2:1 над Интер.

Касано беше едва на 17, когато го отбеляза.

„Ако не беше онова мое попадение срещу Интер с фланелката на Бари в края на 1999 г., вероятно и сега щях да тъна в немотия. Този гол промени целия ми живот. Всички мои приятели от онова време са или наркопласьори, или мъртви. Аз също щях да стана дилър. Равносметката е, че 17 години живях в мизерия, а вече 9 съм милионер. Не съм работил нито един ден в живота си, защото, честно казано, не умея да правя нищо конкретно. Правил съм секс с 600-700 жени“, пише Касано.

gettyimages-159524573-594x594

Но никъде той не успя да си покаже рогата в такава степен, както по време на онази година и половина в Реал Мадрид от януари 2006 до лятото на 2007 г.

Когато пристигнал в Мадрид, от Реал му предложили жилище, но Касано предпочел да живее на хотел.

„Сприятелих се с един от сервитьорите, чиято основна работа беше да ми носи по 3-4 кроасана след секс. Срещахме се на стълбището и правехме размяната – аз взимах ухаещите кифли, докато той изпращаше момичето. Секс плюс храна – перфектната комбинация“, пише футболистът.

В испанската столица той продължил да живее бохемския си живот, който преди това изградил в Рим. Разликата не била голяма – секс, чревоугодничество и малко футбол за разнообразие в красива европейска столица.

„Храната винаги ме е правела щастлив. Изпитвам наслада, когато ям паста, сладки неща и всякакви салами. Винаги съм бил пристрастен към храната“, откровен е Касано. Логично, в Мадрид теглото му растяло, а с него и глобите и наказанията от клуба.

Точно на 28 октомври 2006-а станало окончателно ясно, че Касано няма да се задържи дълго в Реал.

Тогава „кралете“ гостували на Химнастик, а треньорът Фабио Капело заръчал на нападателя да започне да загрява след края на първата част.  Антонио спринтирал и правил упражнения близо 50 минути, но така и не влязъл на терена, което било нещо непоносимо за избухливия му характер.

Касано изригнал срещу именития италиански наставник в съблекалнята пред всички звезди на Реал с думите: „Ти си най-изкуственият човек, когото познавам. По-фалшив си и от банкнотите за Монополи!“

В такива случаи Капело не се церемони. Директно извадил Касано от състава и взел да го третира като чиновник, който трябва да спазва работно време и да тренира индивидуално. Никой от съотборниците му не се застъпил за Антонио, а капитанът Раул Гонсалес дори му заявил, че „трябва да е по-скромен, да се труди усърдно и никога да не забравя в колко голям клуб играе“.

След още два месеца ситуацията за Касано станала съвсем безнадеждна. Преди мач с Еспаньол, футболистите на Реал излезли да усетят терена все още по костюми. В прекрасно настроение, Касано взел да забавлява останалите и събрал около себе си Роналдо, Фабио Канаваро и Мамаду Диара. В един момент той започнал да имитира Капело – оправял си сакото като треньора, закопчал си копчето, въртял си главата с вирнат нос досущ като авторитетния Дон Фабио.

Не за пръв път футболист се подиграва на треньора си, само че обикновено това не се случва пряко в ефир. Проблемът е, че в онази ситуация една от камерите на стадиона заснела групичката и телевизионният режисьор показал сценката в прякото предаване.

Авторът на комичната имитация получил своето „признание“ под форма на тотално замразяване на скамейката. В онзи сезон, който даже се оказа шампионски за Реал, Касано не помириса терен в Ла Лига до края на февруари 2007 г.

В обтегнатите отношения между играч и треньор, Фабио Капело даже родил нова дума за обогатяване на футболния речник. Става въпрос за определението „касанта“, което Капело така и не пожела да разясни, но май че не е необходимо – очевидно „касанта“ означава да се държиш като Касано, като себичен, недисциплиниран, мързелив и твърдоглав играч, който на всичкото отгоре е с наднормено тегло.

gettyimages-961123878-594x594

Тази представа за Антонио Касано продължи да го преследва през цялата кариера, чак до нейния парадоксален край, в който той се отказа на три пъти от футбола.

В рамките на около 10 дни нападателят първо подписа с Верона, още преди началото на сезона обяви, че се отказва, но после размисли и гарантира, че няма търпение да прекара „забавен сезон“ във Верона.

След още няколко дни Касано пак се отказа и не изигра нито един официален двубой за клуба. „Същото е като да погледнеш жена, която вече не те привлича. Когато усетиш, че това е така, си биеш шута“, мъдро отбеляза футболистът.

Но и това съвсем не бе всичко. Година по-късно Антонио реши да се завърне към футбола във Виртус Ентела в Серия C. Но и това не се случи, защото той отново се отказа!

„Идва денят, в който решаваш, че наистина всичко е приключило. През последните няколко дни, в които тренирах, осъзнах, че вече нямам психологическата нагласа да се подготвям постоянно” разясни италианецът, чийто последен мач си остана със Сампдория през май 2016 г. За да играеш футбол, трябва да притежаваш страст и талант, но най-вече мотивация, а в този етап от моя живот аз имам други приоритети“.

Е, футболът така или иначе рядко беше приоритет в шеметната кариера на Касано – но поне немирникът допълни футболния фолклор по начин, по който малцина биха могли да го направят.

А и днес в неговата биография се съдържа безспорното „шампион с Реал Мадрид за сезон 2006/2007“. Независимо от жените, кроасаните и всичко останало…

 
 
Коментарите са изключени

Нортън I – единственият император на САЩ

Неговото императорско величество Джошуа Ейбрахам Нортън I е роден някъде между 1811 и 1818 г. в Англия. Свидетелствата за датата му на раждане варират значително, но най-вероятно последната дата да е правилната. Семейството му имигрира в ЮАР, където баща му оглавява малка еврейска общност, когато е съвсем малък. Като млад той се опитва да създаде собствен бизнес в Кейптаун, но бързо фалира и вместо това започнал работа в магазина за свещи на баща си.

Към 1848 г. император Нортън вече остава сам – майка му, баща му и двамата му братя почиват – и без останали други роднини, наследява всичките 40 000 долара, спестени от баща му. Нортън е изкушен от американската мечта и по-специално на Златната треска в Сан Франциско. Той нямаше търпение да умножи богатството си, но нямаше и намерение да копае за злато, а вместо това започва бизнес с търговия и купува кораб, на който отдава под наем помещения като складове.

Само няколко години след като пристига в Сан Франциско, Нортън вече се справя изключително добре като състоянието му се беше увеличило на около 250 000 долара (днес около 6,5 милиона долара). Той беше добавил към бизнесите си и фабрика за пури, оризова мелница и офис сграда. Но късметът му нямаше да продължи дълго.

В Китай настава глад и пратките с ориз са прекъснати, което кара цената му да скочи от 10 до 80 цента за килограм. Нортън вижда възможност да направи още повече пари, когато разбира от мъж на име Уили Силем за кораб, превозващ перуански ориз. Ако го купи, ще може да подбие значително цените на пазара, тъй като перуанският ориз е само 30 цента на килограм.

За съжаление, след като дава депозит от 2000 долара за кораба, който би му струвал общо 25 000 долара, се появяват все повече и повече перуански кораби с ориз. Цената съответно спадна до 7 цента за кг, което означава, че Нортън не само няма да реализира печалба, но и ще загуби значителна сума пари. Той се опита да разтрогне договора с мотива, че Силем го е подвел – това довежда до двугодишна съдебна битка, която завършва в полза на Силем. Така Нортън трябваше да плати останалите 23 000 долара.

На този етап Нортън беше близо до фалита. Банката наложи възбрана на няколко от бизнесите и имотите му и той вече не можеше да отсяда в хубави хотели, общественият елит не искаше да има нищо общо с него и на всичкото отгоре отново има проблеми със съда, когато е обвинен в присвояване на средства от свой клиент. До 1859 г. някога богатият търговец вече живееше в пансион за работници.

Банкнота от 10 долара, издадена от император Нортън I

Но в Америка културата е специфична още от тогава. Когато живеете на изпарения и няма какво да губите, какво правите? Обявете се за император на САЩ, разбира се!

Виждате ли, Нортън открай време е критичен към правителството на Съединените щати и същевременно симпатизира на Британската империя. Имаше чувството, че Америка е управлявана от корупция, неефективност и лични интереси и не  само заради неговите загуби. През 1859 г. в Калифорния дебатите относно робството довеждат до Гражданската война, а икономиката на Сан Франциско като цяло не вървеше много добре, защото Златната треска вече умираше. На този политически фон Нортън казва на свой приятел, че нещата биха вървели много по-добре, ако той е главен на държавата.

За разлика от милионите, които мислят по същия начин, Нортън всъщност прави нещо по въпроса. На 17 септември 1859 г. в San Francisco Bulletin е публикувана една необичайна история:

По искане на голяма част от гражданите на тези Съединени щати, аз, Джошуа Нортън, от залива Алгоа, нос Добра надежда, сега за последните 9 години и 10 месеца живеещ Сан Франциско, Калифорния, се провъзгласявам за император на тези Съединени щати, и по силата на предоставената от мен власт, заставям и насочвам представители на различните щати на Съюза да се съберат в Музикална зала на Сан Франциско, на 1-ви февруари, тогава и там да направим промени в съществуващите закони на Съюза, които могат да облекчат злините, по които страната работи и по този начин да създадем увереност както у нас, така и в чужбина, в нашата стабилност и цялост.

Emperor Joshua A. Norton I

Можеше хората просто да го обявят за луд, но San Francisco Bulletin продължи да публикува исканията и постановленията му. Нортън I призова за прекратяването на конгреса и премахването на Върховния съд. Той уволни губернатора на Вирджиния, Хенри А. Мъдър, защото беше изпрати на бесилото Джон Браун, борец за свободата на робите, а Нортън бе категорично за равни права за всички. Но той не можа да остави Вирджиния без губернатор, затова назначава Джон Брекинридж от Кентъки, който по същото време е вицепрезидент на САЩ.

През 1860 г. Конгресът на САЩ се събира, въпреки заповедите на император Нортън I. Като отмъщение той заповядва на „Главнокомандващия на армиите … да изчисти залата на конгреса.“ Човекът, когото имаше предвид, беше генерал Уинфийлд Скот, който е бил командир на армии преди 15 години, а сега е на 74. Същата година император Нортън I обяви САЩ за абсолютна монархия, а през 1869 г. премахна демократичната и републиканската партия.

Очевидно никой от указите на император Нортън I никога не се реализира. Като самопровъзгласил се император без армия и пари, които да подкрепят прокламациите му, той нямаше реална законова власт да създава монархия, да уволнява когото и да е или пък да разпусне Върховния съд. Въпреки това, колкото и да е странно, той в крайна сметка придобива известна власт. Император Нортън I бързо се превръща в легенда и е изключително популярен сред хората в Сан Франциско. Политиците бяха принудени да му обръщат внимание, защото да ако покажат някакво неуважение към него, щяха да загубят гласове.

Като пример за неговата популярност император Нортън I веднъж беше арестуван, но не заради някаква конспирация за свалянето му, а по обвинения в скитничество като по-късно е обвинен и в лудост. Арестът му предизвика протести – вестниците веднага призовават масите да отидат на изслушването на императора и да протестира срещу несправедливостта, която го застига. Това дава желания ефект: император Нортън I бе освободен с извинения, а шефът на полицията, Патрик Кроули, заповяда на всички полицаи да отдават почести на императора, когато го видят на улицата, където той между другото често можеше да бъде забелязан да общува с поданиците си.

За съжаление, след 21 години управление на тези Съединени щати в един тъжен ден през януари 1880 г. императорът внезапно падна на тротоара по време на вечерната си разходка и почива преди да може да бъде откаран в болница. Тихоокеанският клуб в Сан Франциско събира средства, за да купи ковчег от розово дърво от най-висок клас, както и да покрие останалите разходи за погребението на Нортън, който почина почти без стотинка.

Смъртта му се оплакваше из цялата държава. Около 10 000 души изказаха съболезнованията си по време на погребението му, като някои вестници твърдят, че около 30 000 души, или 13% от населението на Сан Франциско по онова време, излизат на улицата за шествието до гроба му.

 
 
Коментарите са изключени

Музикални хроники: Как Леми Килмистър създаде машината Motorhead

| от Тодор Ковачев |

През 1975 г. един пропаднал и своеволен бас китарист на име Леми Килмистър бил уволнен от британската психеделик рок група Hawkwind. До драстичната мярка се стигнало заради няколко меко казано непристойни инцидента с негово участие – той за малко да пропусне концерт заради среща с фенка в Чикаго, която трябвало да му даде амфетамини, а после бил арестуван на канадската граница, защото полицаите помислили амфетите му за кокаин.

Трийсетинагодишният Леми бил толкова разгневен на останалите от групата, че се решил на разплата типично в свой стил – като съблазнил техните съпруги и приятелки.

gettyimages-478638182-594x594

“Отмъщението ми беше да се прибера и да изч*кам всичките им жени“, разказва една от типичните си истории Леми. „Постарах се първо да са тези на Саймън Кинг и Алън Пауъл [съгрупари от Hawkwind]. Алън така и не ми прости, надявам се никога да не го направи, защото имаше вложена доста злоба и се наслаждавах на всяка минута“.

Тогава на Леми – с рождено име Иън Фрейзър Килмистър – тепърва му предстояло да стане икона на рок музиката и символ на знаменитите Motorhead, създали класиката от 1980-а Ace of Spades.

Подобно на друга хеви метъл легенда, Ози Озборн, Леми си изгради образ, който далеч надхвърля чисто музикалната страна на живота му. С емблематичната кавалерийска шапка с череп и кости, с големите бакенбарди и брадавиците по лицето, с вечната бутилка уиски до него (калъфът на бас китарата му имал специални отделения за бутилки), с любимите му амфетамини, той живееше за музиката, секса и пороците си.

Беше също колекционер на автентични фашистки предмети (с колекция от ножове и униформи) и страстен любител на конете. Носеше едни и същи черни панталони в продължение на 25 години и твърдеше, че е преспал с над хиляда жени и всеки ден в продължение на десетки години изпивал поне по един литър Jack Daniel’s.

gettyimages-102039170-594x594

Куриозните истории, които разказваше, бяха неизчерпаеми, вероятно някои от тях доукрасени, други съвсем измислени. Той почина през 2015-а на 70-годишна възраст от рак на простатата и необратимо влошено здраве, но до самия край остана верен на рокендрола и на начина си на живот.

Родителите му се разделили скоро след раждането му, и то по причини, които така и не научил.

Когато бил на 10, майка му се омъжила за бивш футболист с две по-големи деца, с които Килмистър изобщо не се разбирал. Семейството се преместило във ферма в Северен Уелс, там Иън тръгнал на училище и получил прякора си Леми – легендата гласи, че вечната му реплика на уста била Le’me a quid ’till Friday („Дай ми кинта до петък“), защото постоянно играел на ротативките.

Леми само веднъж се срещнал с баща си, когато бил на 25 и вече бил рокер с афинитет към наркотиците.

Двамата се видели в пицария на ъгъла до апартамента на Леми, а музикантът поискал пари от баща си за китарен усилвател. „Той обаче предложи да плати за шофьорски курс и да стана пътуващ търговец. Казах му „Добре, че пицата още не е пристигнала, иначе щях да ти я сложа като шапка на главата“ и си излязох. Повече никога не го видях“.

gettyimages-86122938-594x594

Така музикантът прекратявал отношенията си с хората – рязко и категорично. В края на 60-те една от многото му жени, която се казвала Трейси, го ядосала с новината, че е бременна и той веднага я напуснал. Срещнал я отново шест години по-късно, когато случайно се оказали в апартамента на един и същ дилър на кока. По-късно тя завела сина си Пол на концерт на Леми и момчето било поразено да види баща си да свири, но самият Леми така и не го признал за свое дете.

“Някога сменяли ли сте памперс? Отвратително е. Като начин на живот, това е скапано”, разяснява веднъж Леми. „Не мога да си представя да гледам едно и също лице над корнфлейкса до края на живота си. Не знам как хората го правят“.

Неговата музикална кариера започнала в средата на 60-те и той постигнал бърз успех с шантава банда на име Rockin’ Vicars, която издала три сингъла и направила турне из Европа. В този период Леми за пръв път видял Джими Хендрикс да свири и не след дълго напуснал Rockin’ Vicars и станал един от „роудитата“ в екипа на Хендрикс, като му носел китарите и осигурявал дрогата.

Няколко години Килмистър бил наркопласьор по улиците на Лондон, преди да се присъедини към Hawkwind, смятани тогава за нещо като беден вариант на Pink Floyd. Когато през 1975-а басистът бил изхвърлен от групата, това го оставило съсипан и просълзен, без желание да продължава.

gettyimages-84901497-594x594

Мениджърите му го убеждавали да състави нова група и даже самосиндикално я нарекли Motorhead – по името на последната песен, която Леми бил написал за Hawkwind.

Когато се съвзел, той приел наименованието, макар че преди това искал да кръсти новата група Bastard. Но по-важното било да намери точните музиканти. След няколко неуспешни опита с други хора, Леми срещнал барабаниста Фил Тейлър – също любител на амфетамините, бивш скинар и хулиган от агитката на футболния Лийдс Юнайтед.

Двамата прекарали няколко дни надрусани точно преди Коледа през 1975-а. Една сутрин Тейлър изтичал навън в градината чисто гол и започнал да подскача и да се блъска във всякакви предмети, причинявайки невъобразим шум. Когато от околните къщи погледнали какво се случва, барабанистът изкрещял: „Всичко е наред! Просто съм надрусан!“

По-късно същия ден Леми предложил на Тейлър да засвири на барабаните и това било същинското начало на Motorhead. Триото се оформило в класическия си състав, когато се присъединил и китаристът Еди Кларк.

През следващите 4 години, бандата създала три Топ 10 сингъла и шест Топ 30 албума, а малко по-късно се появила и Ace of Spades, същински химн на жанра и до днес. В средата на 80-те Motorhead били на пика на славата си, а през 1990-а Леми се преместил от Лондон в Лос Анджелис, където после прекара остатъка от своя живот.

gettyimages-478640800-594x594

До самия край Килмистър оставаше предводител и двигателна сила на Motorhead, а последният албум на групата се появи четири месеца преди смъртта му. Бандата смени доста различни музиканти, но нейният фронтмен никога не изневери на себе си и на своите лоши навици – дори когато към края беше диагностициран с диабет тип 2.

Един от приятелите му, Морат, разказва, че към края на живота на Леми обсъдил с него употребата на алкохол и наркотици: „Радвам се, че спря да употребяваш“, казах му аз и Леми ми отговори „Не, не! Не съм спрял, само ги намалих“. „А защо изобщо все още го правиш“, питах го аз, а той ми отвърна простичко: „Защото това ме прави щастлив“.

Е, Леми Килмистър никога не е бил пример за подражание, но със сигурност беше човек, който знаеше какво го прави щастлив и се придържаше неизменно към него.

 
 
Коментарите са изключени