От @ до # – седемте символа променили Интернет

| от |

Пунктуацията, такава каквато я познаваме, съществува от около 200 години. За това време знаците, които отделят или свързват думите ни, не са спрели да се променят бавно. До навлизането на интернет, когато започнаха истински експерименти.

Какво общо има пунктуацията с интернет?

Освен, че ги намираме в текста, голяма част от символите имат и едно друго значение за интернет и за компютъра въобще. Ето и седемте най-важни.

at-sign-001

@ – at, кльомба, маймунско а, aerobase и oще хиляди имена в различните държави.

Използван за първи път през Ренесанса като съкращение за амфора, @ се прероди като символ през 1971 със създаването на e-mail-а. Работейки на Apranet, предшественика на Интернет, младият Рей Томлинсън създава програма за изпращане на съобщения от един компютър на друг. И докато се чуди с какво да отдели адреса забелязва почти неизползвания символ. Така започва историята, а преди няколко години Twitter го използва за да отбележи потребителските имена, което превърна символът в един от най-използваните.

Twitter възроди друг рядко използван символ , за да отбелязва нововъведението си, наречено хаш-таг. Въпреки, че създателите на Twitter са виждали хаш-тага само като временно явление, той успя да се наложи и идеята за заместването му с програма, която да групира туитовете по една тема с помощта на алгоритъм засега е прибрана дълбоко в килера.

Тирето е друг често използван символ за отделяне на адреси. Впоследствие започва използването и на наклонената черта, използвана вече нашироко в текстовата операционна система DOS (пояснение за младежта : прародител на днешния Windows). И ако в DOS се използват и двете наклонени черти, то в интернет преобладава наклонената надясно “ / “ .

Mars Science Lab

За анекдота, предложилият използването на http:// в интернет адресите през 1996 Тим Бърнърс – Лий е мотивирал предложението си с предположението, че ако има живот на Марс интерпланетарният код за телефоните на Земята ще е с две черти (//), а на Марс с три примерно (///)…  И макар все още да няма интерпланетарен интернет, вече знаем, че сайта ни от Марс ще се чете с адрес http:///earth//chronicle.bg :)

И ако Twitter възроди #, e-mail-a @, то Google+ вдъхна живот на знака + със своето +1.

Интернет ползва активно още * макар и това да остава скрито от потребителя. И разбира се точката. Точката е навсякъде.

Това са най-важните седем, без които интернет нямаше да бъде това, което е.

Разбира се има и други, а сигурни сме тепърва ще се намерят нови приложения на $,%,€,&,~,^ и редица други. Защото интернет се развива с луда скорост. Не знам дали скоростта на развитие на интернет е равна или по-голяма от тези на звука и светлината, може би учените е време да се замислят по въпроса…

 
 

Джуди Денч: „Ще изтрием ли Кевин Спейси от историята?“

| от chronicle.bg |

Докато масовата аудитория в социалните медии все още не е „простила“ на Кевин Спейси, а последният му филм спечели малко над сто долара приходи, един от стожерите на световното кино изразява своята значително по-трезва позиция по повод скандала с великия актьор. След Катрин Деньов и Глен Клоуз, Джуди Денч е поредното голямо име, което застава против криворазбраната политкоректност на Холивуд.

Преди няколко дена актрисата се изказва в защита на актьора Кевин Спейси на Международния кинофестивал „Сан Себастиан“, предава Variety.

Пред журналисти тя си спомня за времето, когато със Спейси си партнират в драмата „The Shipping News“ (2001). По това време Денч губи съпруга си и Кевин Спейси й оказва „безценна подкрепа“ на снимачната площадка. След това тя добавя, че не  е редно актьори като него да бъдат изрязвани от филмите си, заради неясните и недоказани обвинения на няколко мъже.

По никой начин не одобрявам факта, каквото и да е направил той, да го изрязват от филмите. Ще заличим ли това, което се е случило, когато го заместим с Критофър Плъмър? Ще го изтрием ли от историята? Ще се върнем ли назад и всеки, който се е държал неприлично, или е нарушил закона, или е обидил някого… всички ли ще ги отрязваме? Ще ги заличим ли от историята? Не знам.

Случаят, за който споменава актрисата е свързан с филма „Всички пари на света“. След обвиненията в сексуален тормоз режисьорът Ридли Скот уволни Кевин Спейси и на негово място дойде Кристофър Плъмър. Всички сцени с участието на Спейси е трябвало да бъдат презаснети. Плъмър беше номиниран за „Оскар“ за ролята си.

„Не знам при какви условия е станало, но въпреки това той е прекрасен актьор.“ допълни носителката на „Оскар“ и ветеран в киното и театъра.

Джуди Денч беше на „Сан Себастиан“, за да  получи най-високото отличие на фестивала – почетната награда „Доностия“. Тази година заедно с актрисата, наградени са Робърт де Ниро и Хирокадзу Корееда. 

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!

 
 

ReMastered ще разкрива тайни от живота на големите имена в музиката

| от chronicle.bg |

Нямаме търпение да видим какво се е получило с ReMastered – документална серия от 8 части от братята Джеф и Майкъл Цимбалист.

Става дума за епизоди, които ще разказват историите на някои от най-значимите имена в света на музиката изобщо. Всеки месец по Netflix ще се излъчва една серия, която ще запознае зрителите с ключовите събития от живота на хора като Боб Марли, Джони Кеш, Сам Кук др.

Самите братя Цимбалист са носители на награди „Еми“ и „Пийбоди“, така че има за какво да се надяваме, че сериалът ще е интересен. Според слуховете той ще засяга теми като насилие, политика и ще развенчава митове около животите на големите музиканти, както ще потвърждава някои слухове.

Последният епизод ще бъде излъчен през май 2019 г. и ще ни представи разследване в търсене на оригиналните автори на популярната песен The Lion Sleeps Tonight, която е донесла повече от 15 милиона долара на различни изпълнители.

Поредицата започва на 12 октомври.