Седалките на самолетите за по-малки задници

| от |

Седалките в кината в САЩ са широки 63 сантиметра, в първа класа на  Boeing 777 ширината им е 53 см, а  вашият стол в офиса е 46 см. В новите модели на Dreamliner 787 и Airbus A330 авиокомпании поръчаха седалки от 42 сантиметра за междуконтинентални полети, които продължават от 6 до 14 часа, пише wsj.com.

Всички авиокомпании, които купуват тези два модела самолети, са приели практика  с 10 места в ред , вместо с 9. Така пътниците на междуконтиненталните полети ще имат по-малки облегалките за ръце, а освен това ще се бутат в седалките защото има и стесняване на пътеките за преминаване. Целта е ясно –  по-голям капацитет на полетите .

В замяна на гъкането, пътниците ще получат ергономичен добре оформени седалки, добър облегалка за глава, по-големи порции храна, повече закуски и големи монитори.

Фирмите, които не купуват от новите модели, имат „Тетрис“ решение за увеличаване на капацитета на кабината. Те намаляват броя на редовете за пътниците, които пътуват в по-ниска класа и ги добавят към по-високата класа. В същото време броят на пътниците в ниските класи се увеличава, като се добавят допълнителни седалки на съществуващите редове .

В своя защита производителите на самолети обясняват, че те правят кабината така както им е поръчана от авиационната компаниите.

 
 

„Пулицър“ е повече от парична награда и златен медал

| от chronicle.bg |

Всяка година в Колумбийския университет в САЩ се раздават наградите, чиито носители наистина променят начина ни на живот. От всички световни награди, „Пулицър“ са може би тези, които най-пряко засягат ежедневието ти, защото те идват и отиват в една сфера, която ежедневно потребяваме – тази на медиите и литературата.

Преди два дена бяха раздадени тазгодишните награди. The New York Times и The New Yorker спечелиха награди за журналистика за покритието на скандалите със сексуално насилие в Холивуд. Романът Less на Андрю Шон Гриър спечели награда за белетристика, Мартина Мейжък спечели награда за драма с пиесата си Cost of Living. Всеки от победителите получава парична награда в размер на 15 000 долара и златен медал. И в допълнение, знаково място в историята за 2017 г. А понякога и знаково място в историята за десетилетия напред.

„Пулицърите“ са връчвани в 21 категории, всяка от които има свое жури, предлагащо няколко претендента. Бордът на наградите избира финалните победители в категориите. Всяка година той има право да не връчи награда в определена категория (ако няма мнозинство на гласовете).

В духа на раздаването на  наградите (които са повече от пари и златни медали) решихме да представим няколко любопитни факти, които са емблематични за над 100-годишната история на най-престижните награди за журналистика и литература.

 
 

Сандалите отново са на мода

| от chronicle.bg |

Германските (а и не само) туристi това лято ще са в крак със световните тенденции, защото любимите му сандали са отново на мода. Дизайнерът Рик Оуенс и Birkenstock представиха своята колаборация на парти миналата вечер в новото мобилно пространство – Birkenstock Box.

В Rick Owens Birkenstock Box, разположена извън магазина на Оуенс в Лос Анджелис на булевард Ла Бреа, ще присъства ограничени бройки от обувките Birkenstock, създадени заедно с дизайнера. Колекцията се състои от 13 сандали на цени от 325 до 525 долара. Оуенс взима класическите Birkenstock и добавя своето собствено усещане. Използва филц, велур и кожа, удължава лентите, добавя повече отвори като декоративен елемент и по този начин променя визията, но не разваля идеята на Birkenstock.

Мобилното пространство, известно като „Birkenstock Box“ в Лос Анджелис в партньорство с Рик Оуенс отваря официално врати на 21 април. Целият интериор и архитектура на The Box са по идея на Рик Оуенс. Кутията се състои от контейнери за товарни превози, а целият вътрешен интериор е дело на дизайнера. Освен световно известните сандали, в The Box ще присъства част от спортната колекция на Оуенс.

„Чувствам, че Кутията е естествено продължение на моя магазин“, каза Оуенс. Той е фен на емблематичните обувки, както отбелязва самият той: „Аз ги нося всяко лято на плажа Лидо.“

 
 

Turkish Airlines с рекордни резултати за първото тримесечие на 2018 г.

| от chr.bg |

Turkish Airlines, авиокомпанията, която не спира да се развива и да разширява дейността си, достигна рекорден за първото тримесечие ръст в трафика. Коефициентът на затоварване (процентът от седалковия капацитет, който е фактически продаден и използван), отчетен от авиокомпанията, е 80.5 %.

 

Резултати от трафика за март 2018 г.:  

  • След двуцифрения ръст в броя пътуващи с авиокомпанията през януари и февруари общият им брой е нараснал с 24%, достигайки 6 милиона през месец март. Като резултат Turkish Airlines отчете най-високия си за последните пет години коефициент на затоварване за този период – 82%.
  • Общият коефициент на затоварване се е повишил с 6 пункта при ръст от 13% в броя налични места на база километри. В същото време международният коефициент на затоварване е нараснал с приблизително 6 пункта, достигайки 81.7%, а вътрешният – 84%.
  • Започналият през юли 2017 г. двуцифрен ръст в търсенето (приходи на километър) е продължил и през март, достигайки 22%.
  • Изключвайки транзитните пътници, броят на международните пасажери се е увеличил с 28%, което е важен индикатор за растящия интерес към Турция като дестинация.
  • През март превозът на товари / поща се е повишил с 29% спрямо същия период през 2017 г. Принос за това имат основно Северна Америка – с 49% ръст, Близкият Изток – с 42% ръст, Африка – с 38% ръст и Европа – с 32% ръст.
  • Ръст в коефициента на затоварване за март е отчетен цялостно във всички региони. Видимо повишение сред останалите се забелязва при Северна Америка, Централна и Южна Америка, Африка и Европа със съответно 12 пункта, 10 пункта, 10 пункта и 5 пункта.

 

Резултати от трафика за периода януари – март 2018 г.:  

  • През първото тримесечие е отчетен ръст както в търсенето, така и в общия брой пътници, възползвали се от услугите на Turkish Airlines. Увеличението е съответно 25% и 29% спрямо същия период миналата година. Като резултат, общият брой на пътуващите с авиокомпанията е достигнал 17 милиона.
  • Рекордно висок за периода е бил и общият коефициент на затоварване, който се е повишил с 6.5 пункта, достигайки 80.5%. Международният коефициент на затоварване е нараснал със 7 пункта, достигайки 80%, а вътрешният – с приблизително 4 пункта до 85%.
  • Превозът на товари / поща се е повишил с 38% през периода, достигайки 312 тона, благодарение на високия ръст, отчетен през месец март 2018 г.
 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.