Сдружение „Азбукари“ с предизвикателство към кметовете

| от |

Публикуваме петицията на Сдружение „Азбукари“ до кметовете на 264-те общини у нас под наслов „Кметове помагат на кмет“ с надеждата това, към което от сдружението призовават, да се случи.

Сдружение Азбукари“ хвърля ръкавицата към всички 264 кметове на общини у нас да подкрепят Националната ни кампания „Вярвам в теб!“ за изграждане на детска площадка за деца с увреждания във Велико Търново.

„Сдружение Азбукари“ реши да провокира 264-те кметове на общини, като тества социалната отговорност на всеки един градоначалник и неговия екип, предизвиквайки ги да станат част от Националната кампания на „Сдружение Азбукари“ за социална адаптация на деца със специфични потребности „Вярвам в теб!“. Целта на нашата кампания е изграждането на комбинирани, обществени детски площадки за игра и обучение, адаптирани и за деца в неравностойно положение в България във всеки един град. Искаме да няма дискриминирани деца и във всяко кътче на красивата ни родина малчуганите да получат право на игра. След София, където бе изградена и открита първата в България такава площадка, следващият град, където ще създадем уникален детски кът, е Велико Търново. Вече имаме съгласието на кмета Даниел Панов.

181278_10201362788497169_379870977_n

Визията на бъдещата площадка отново ще се реализира по еталона на положителните европейски практики и идейния проект на „Сдружение Азбукари“. Но, за да получат децата новата си площадка, са необходими доста средства от дарения на граждани и фирми. По този повод търсим подкрепата на общините за финансовото обезпечаване на проекта. Отправяме нашето предизвикателството към всеки кмет в страната за човешко разбиране, защото, когато говорим за децата ни, е добре да забравим за политическите си пристрастия и да се обединим в името на тяхното бъдеще.

Защо го правим?

Знаем, че еталон за отличен кмет е онзи градоначалник, който умее да привлича инвестиции и да благоустроява градската среда.
Призоваваме кметовете, които имат претенции, че отговарят на тези критерии, да подадат ръка на колегата им Даниел Панов, кмет на Велико Търново. С този акт искаме да подложим на тест умението им да се сплотяват в Национални кампании за деца.
Искаме да видим дали в България е възможно градоначалниците в страната, със своя индивидуален характер, светоглед и начин на работа, да дадат уверен тласък на кампанията и да се обединят в едно цяло. Това е цялото на отговорно управленско и гражданско общество, с будна социална мисъл и със силно желание за промяна на стандарта на живот към по-добро.

Помогнете за изграждането на единствената в град Велико Търново площадка за деца с увреждания като привлечете инвестиции за проекта. ЗАЩОТО УТРЕ ЩЕ ПРЕДИЗВИКАМЕ ТАКОВА ОБЕДИНЕНИЕ И ЗА ВАШИЯ ГРАД! Очакваме да видим резултатите от отправеното предизвикателство към вас, 264 кметове на общини.

Уважаеми Кметове,

Ние от „Сдружение Азбукари“ сме убедени, че заедно можем да се погрижим за щастието на децата ни. Днес строим площадка за децата във Велико Търново, а утре бихме искали да зарадваме и децата във вашия град!

„Заедно можем всичко“

Екипът на „Сдружение Азбукари“
Цвета Кирилова, председател
Боряна Петрова, заместник-председател
Севделина Ковачева – „Връзки с обществеността“
За контакти: 0882881905, s.dimitrova@azbukari.org
Яна Трендафилова – Координатор
За контакти: 0882881908, office@azbukari.org
www.azbukari.org

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.

 
 

Audi Q8: върховният SUV на марката

| от chronicle.bg |

Хайде честито – изцяло обновеният Audi Q8 вече е в България. Луксозният SUV заяви претенциите и способностите си на демонстрация в Интер Експо Център, от която стана ясно, че обновеният модел е амбициран да постави нов стандарт в сегмента на премиум класа.

Моделът има едно от най-големите купета в класа си, нова система за управление на функциите и технологии на ходовата част, както и интелигентните електронни системи за асистенция на водача.

Дизайнът: изчистени линии и силно изразени контури. Внушителна осмоъгълна версия на предната решетка Singleframe. Шест вертикални хромирани ламели, радиаторната решетка, правеща внушението за здравина и мощ. Благодарение на вратите без рамки на прозорците, типичната за спортните купета линия на покрива създава визуално впечатление за ниско преминаване по протежение на страничния силует на каросерията, завършвайки с дългия спойлер в края на автомобила. Задната част на каросерията е изпълнена в спортни компактни пропорции, с много нисък покрив и силно скосен прозорец.

Интересен елемент от колата е силовият тракт на новия Audi Q8 – той е базиран на новата mild хибридна технология (MHEV). В режим на намаляване на скоростта или пълно спиране, ремъчният стартер-алтернатор BAS преминава автоматично в режим на рекуперация, в който може да възстанови и съхрани в акумулаторната батерия до 12 кВт електроенергия. Работният режим на системата старт-стоп започва още при 22 км/ч, а в условия на реално пътно движение, технологията MHEV е в състояние да намали разхода на гориво с до 0,7 литра на 100 километра.

Audi_Q8_2018_1

Концепцията за управление на функциите в новия Audi Q8 не изисква почти никакви бутони, превключватели и регулатори на арматурното табло и е изцяло фокусирана върху двата сензорни екрана с висока разделителна способност.

Audi Q8 дебютира в Европа с двигател 3.0 TDI във версията Q8 50 TDI. Средният разход на гориво е между 6,8-6,6 литра на 100 км. Максималната му мощност е 210 кВт или 286 к.с, а максималният въртящ момент – 600 Нм.

Ускорението на големия SUV модел от 0 до 100 км/ч става за 6,3 секунди. Максималната скорост на Q8 e 245 км/ч. Предостатъчно за нашите пътища, а и не само. Нали знаете, повече от това – на писта.

Много е хубаво, че Q8 не е предвиден да се кара само по асфалт: благодарение на системата за постоянно двойно предаване quattro и клиренса от 254 милиметра, новото SUV Coupé може да продължи и в нивата.

Багажникът на новия SUV модел разполага серийно с минимален обем от 605 литра, което може да се увеличи с лекота до 1 755 литра със сгъване на задните облегалки. Това е предостатъчно, за да побере два напречно разположени сета за голф. В случай че не сте голф-хора, този багажник означава и че може да отидете на къмпинг с петчленно семейство, без жената да се отказва да си носи ютията и с опция всяко дете да си носи собствения надуваем басейн.

Audi_Q8_2018_3

В тези време на умни коли няма как да не обърнем внимание и на интелигентната съврзаност, когато говорим за нови коли. Q8 е оборудван серийно със системата MMI navigation plus, която използва новия стандарт LTE Advanced за мобилен трансфер на данни. Навигационната система дава интелигентни предложения за избор на дестинация въз основа на предишни пътувания и черпи от опита на системата за продължителността на шофиране и натоварването на трафика. Маршрутът се изчислява онлайн от сървърите на доставчика на картова информация и навигационни услуги HERE, използвайки данни в реално време за общата пътнотранспортна обстановка.

Audi_Q8_2018_2

Приятен гъдел е управлението на част от функциите с гласови команди с разговорни фрази. Системата обработва всички въпроси и команди от страна на водача и неговите спътници по два начина – на основата на съхраняваната на борда информация и с помощта на много по-подробните масиви от данни и изчислителни възможности в облака. Това значи, че можете да изкажете въпросите и командите си към колата съвсем свободно, а системата ще разбере изречение като „Гладен съм“ и съответно ще даде своите предложения за намиращи се наблизо ресторанти.

Моделът се предлага в 11 тоналности на външното лаково покритие, включително най-новите цветове „Dragon orange“ и „Galaxy Blue“.

Audi Q8 вече може да бъде поръчван в България, като в дилърската мрежа има осигурени и тестови автомобили. Цените на модела в България стартират от 152 461 лв. с ДДС.