Сблъсъкът на поколенията: на кого му пука за младите

Много е говорено за риска от сблъсък между цивилизациите, културите и религиите в XXI век. Какво, ако най-голямата заплаха се окаже сблъсъкът между поколенията?

Още миналия век философът Еманюел Левинас пише за значението на това да се предават знание и ценности от едно поколение към друго. Сега обаче се повдига и друг въпрос – значението на прехвърлянето и на богатства. Какво ще се случи, ако за първи път предходното поколение не успее да предаде нищо към следващото? Ако родените в края на миналия век осъзнаят как техните родители и баби и дядовци са застрашили бъдещето им?

Политиците масово се отнасят доста небрежно към младите: „те не гласуват, те са нямат пари…“. Изглежда са забравили, че свободните граници и лесната мобилност дават на младежите възможност да получат вниманието, което заслужават. Другаде. Ако не усетят, че основните им нужди са посрещнати, те просто могат да си хванат багажа и да сменят държавата.

Затова и е толкова важно правителствата да създават перспектива за своите младежи. За първа година докладът Youthonomics Global Index събира данни за 64 държави, за да намери мястото на младежите в днешния свят и да очертае перспективите пред тях. В някои развити страни условията за младите са значително по-добри в редица отношения. Има държави, които правят много за своите младежи и такива, които не правят достатъчно. Същото се отнася и за развиващите се държави – при едни и същи нива на доходите някои държави се справят значително по-добре от други.

Докладът показва, че в голяма степен скандинавските държави изпреварват другите по отношение на голяма част от показателите, които въздействат върху развитието на младите. Богатството обаче не е единственото условие – за да живеят добре младежите е необходимо и политиката да е насочена към интегрирането им и зачитане на мнението им. Според сбора на всички показатели, най-добре се грижат за младежите си Норвегия, Швейцария, Дания, Швеция и Холандия.

Ето и останалите показатели:

По отношение на училищно образование, Словения е първенец, последвана от Австралия, Швейцария, Япония, Холандия, Австрия и Нова Зеландия. Докато богатството обяснява резултата на някои държави, други – като Словения, се представят по-добре от очакваното.

Що се отнася на висшето образование, то лидери са Швейцария, Австрия и Холандия, следвани от Белгия, Австралия и Дания. Трябва да се отбележи, че първата четворка залага на професионалното обучение, което дава на младежите необходимите умения, за да навлязат на пазара на труда. Резултатът на държави като Австрия и Белгия се дължи на добрите и достъпни университети, които не предполага студентите да затънат в студентски заеми, за да завършат.

Най-лесно младежите си намират работа в Швейцария, Германия, Норвегия и Холандия. Там отвъд ниските нива на безработица, икономическата среда предразполага към добри резултати. В случая тя е водеща, а не богатството на държавите. Най-зле е ситуацията в развитите държави в криза – Португалия, Италия, Гърция и Испания, както и в Индонезия, Египет и Южна Африка.

По отношение на условия на живот и труд, не е изненада, че най-добре е за младежите в Норвегия и Люксембург. Този фрагмент на индекса се определя в най-висока степен от богатството на държавата. За добрите условия на живот и труд е важно също да липсва дискриминация. В САЩ, Австралия, Франция и Великобритания например заплатите са високи, но самите страни са по-предубедени към младежите. Затова и по този показател те са по-назад в класацията.

По отношение на благоденствие, най-високи са резултатите в Холандия, Испания, Дания и Италия, следвани то Германия, Португалия и Швейцария. Най-високи са резултатите за социално благополучие в Норвегия и Дания, по отношение на лично благоденствие – Египет, Бангладеш и Испания. Що се отнася до лични свободи най-негативна е картината в Русия, Руанда, Виетнам и Китай.

Най-здрави са младежите в Израел, Испания, Италия, Швейцария и Гърция.

Развитите държави са натрупали големи задължения, които ще трябва да бъдат плащани от младежите в бъдеще и ще тежат на държавния бюджет, става ясно още от доклада.

Най-добри възможности за икономически развитие предлагат Китай, Австралия и Швейцария. Най-зле е в Русия, Мали, Пакистан и Аржентина.

Политическата тежест на младежите е най-голяма в няколко африкански държави – Гана, Мали, Руанда, Кения и Уганда. Причината е, че в тези държави младежите представляват основен дял от населението. За съжаление, те имат ограничен достъп до разработването на политики. Въпреки като цяло по-възрастното си население, Дания, Норвегия, Швеция и Холандия, също имат високи показатели.

На дъното на класацията са Франция, Великобритания, Португалия, Испания и Италия. Това показва голяма пропаст между развитие държави по отношение на участие на младите в политиката. Вероятно именно в това се крие и обяснението защо някои държави се представят толкова добре в класирането на Youthonomics, докато други, бидейки икономически силни – не.

На този етап, за съжаление, България не присъства в класацията.