shareit

Сатурновата дупка не е това, което изглежда

| от Селена Астро |

Вероятно няма човек, който да не е чувал за Сатурновата дупка – онзи период от тридесетте дни преди рождения ден и десетте след него. Въпреки че технически планетата Сатурн няма общо, психичното състояние на човек пред тези малко повече от пет седмици изключително много наподобява тежък Сатурнов транзит към Слънцето или Луната от рождените ни карти, т.е. период, през който се чувстваме объркани, потиснати, виждаме нещата доста по-черно от обикновено, срещаме пречки във външния свят, но също така самите ние си поставяме такива, прикрити като физическо неразположение, неуместна разсеяност или обърканост.

Това по какъв начин Сатурновата дупка ще ни повлияе, зависи до голяма степен от нас. Нека вземем за пример Мария.

Мария години наред излиза с женен мъж, Петър, с когото отдавна работят заедно. Наскоро тя навърши четиридесет и три години, няма семейство, деца, чака Петър да напусне жена си. Той е женен от повече от двадесет години и има три деца.

Любовта й към Петър досега е била движещата сила в живота й. Всяка открадната среща, целувка или интимен контакт са я зареждали с търпението, което той е искал от нея, обещавайки й, че след като децата пораснат, ще напусне жена си и ще се премести при нея.

Още миналата пролет обаче най-малкото дете е станало на осемнадесет и основателните причини за отлагане на съвместното съжителство вече са се изчерпали. Петър обаче продължава да не предприема никакви стъпки в легитимизирането на отношенията си с Мария, заради което нейното недоволство прогресивно започнало да нараства.

С приближаването на рождения й ден, Мария се остави на болката, която изпитва и я анализира, да си даде сметка, какво точно иска за себе си и как би могла да го постигне.

През този период настъпи голяма промяна в мисленето и в изясняването на приоритетите й. Това беше период на депресия, болка и криза, в който беше наистина потисната и черногледа, но той й беше необходим, за нейното вътрешно израстване. В първите дни след като навърши четиридесет и три години, след поредния празник, който празнува със семейството на брат си, вместо с мъжа който искаше до себе си, тя реши най-накрая да поеме отговорност за живота си и да премине на едно ново ниво на осъзнатост.

По време на Сатурновата си дупка Мария разбра, че е силна и способна и че все още не е късно да започне живота си на чисто. Откри страни в себе си, за чието съществуване не подозираше преди. Осъзна, че е време да преустанови чакането и най-накрая събра смелост да каже на Петър, че иска да продължи напред и че прекратява отношенията си с него. Малко след раздялата им смени и работата си, за да не се засичат и благодарение на тази смяна попадна на друга, в която позицията й позволява много по-голяма творческа изява и самостоятелност от предишната. Промените, които предприе в никакъв случай не й бяха лесни, но й бяха необходими, за да успее да предприеме стъпките, водещи я по пътя на себепознанието и себеуважението, по който отдавна бе спряла да върви.

Можем да гледаме на дните преди рождения ден, като на завършването на един цикъл, а на десетте след него като на започването на нов.

Неслучайно доста хора именно тогава си казват заветното: „след рождения ми ден никога повече няма да….“ За всеки един от нас „да-то“ е различно, за някои то е: „да запаля цигара“, за други: „да му се обадя“, за трети: „да се тъпча“. За плановете ни да излязат успешни след празника е препоръчително да не продължаваме с „да-то“ ами да преминем на „ще“, „ще се храня здравословно“, „ще намеря работата, за която мечтая“, „ще си сменя жилището и ще започна на чисто“. При всеки от нас началото ще е различно, както и планът за годината, общото при всички обаче е, че за всеки един човек по отделно е добре да остави нещата, които му пречат, задушават и спират прогреса му, зад гърба си.

През периода е добре да се опитаме максимално честно да застанем в лице със собствените си подсъзнателни нужди, да се докоснем до Висшия си Аз.

Колкото по-надълбоко се вгледаме в себе си и колкото по-пълноценно успеем да се анализираме и да вникнем в най-тъмните кътчета на психиката си, толкова по-добре ще разберем, по каква причина сме правили или предизвиквали нещата, които са ни се случвали, както и тези, които не са ни се случвали.

А случаят с Мария показва и друго – през Сатурновата дупка всеки може да открие своя „Петър“, своята най-често вътрешна спирачка за растеж и да го премахне от живота си, дори това да е само бутилката вино, с която сме свикнали да се приспиваме или работата, в която от десет години не сме имали повишение или развитие.

Снимка: Getty Images

 
 
Коментарите са изключени