САЩ почитат жертвите на 11 септември

| от |

Днес се навършват 13 години от атентатите на 11 септември 2001 г., които записаха една от най-големите трагедии в история на САЩ и разтърсиха целия свят.

За 13-ти път в САЩ отдават почит на жертвите на трагедията от 11 септември 2001 г., когато в рамките на няколко минути атентатори самоубийци забиха последователно два самолета в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, а малко след това друг се разби и в Пентагона.

Възпоменателните събития с участието на семействата на жертвите, спасителите и героите от тези трагични събития ще се проведат в националния мемориал, който бе открит за 10-ата годишнина от най-голямата терористична атака в историята на света.

Рано сутринта на 11 септември 2001 г. 19 терористи установяват контрол над четири пътнически самолета, излитащи от Източното крайбрежие на САЩ към Калифорния. Специално са подбрани самолети за далечни направления, тъй като техните резервоари са напълно заредени с гориво. Два от тях се разбиват в Кулите близнаци в Световния търговски център в Ню Йорк. Събитието се излъчва на живо по цял свят, след като телевизионните станции пристигат, за да отразят първото сблъскване.

Третият самолет се блъска в Пентагона. При атаките загиват всички пътници в самолетите и близо 2500 души, които са в сградите. След по-малко от два часа кулите се сриват до основи. Единствено четвъртият отвлечен от терористи самолет не успява да достигне целта си, за която се смята, че е била Белият дом. Той пада в поле в Югозападна Пенсилвания. Предполага се, че терористите са загубили контрол над самолета след съпротива от пътниците.

Трагедията, която отне живота на близо 3000 души, е повратна точка във вътрешната и външната политика на САЩ. След тези безпрецедентни атаки бе подет поход срещу тероризма. Последва нахлуване в Афганистан, за да бъдат свалени от власт талибаните, които дават убежище на Ал Кайда. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. След продължилото десет години преследване през май 2011 при американска операция беше убит терорист №1 – ръководителят на Ал Кайда Осама бен Ладен.

Терористични атаки с мащабите на тези от 11 септември 2001 г. не бяха извършвани в последвалите години, но гаранции, че нещо подобно няма да се случи и в бъдеще, няма. Тероризмът се оказа неизкореним. Осуетени опити за възпроизвеждане на ужаса от 11 септември под една или друга форма доказва тази теза. /БГНЕС

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…

 
 

Fisker създава електрическа кола, която ще се зарежда за 1 минута

| от chronicle.bg |

Луксозният бранд Fisker Automotive, основана и развита от бившия консултант на Tesla Хенрик Фискер, обяви, че от компанията са направили сериозен пробив, който ще задмине Tesla като лидер в производството на луксозните електромобили.

Сега Fisker внесе патенти за нова технология за батерии, която може да осигури заряд за над 500 мили (над 800 км) пробег за една минута. Според компанията, такива електромобили може да се движат по пътищата още през 2024 г.

Компанията не беше много обстоятелствена в изявлението си, но разкри някои детайли относно измеренията на новите ѝ изобретения и открития. Новата технология за съхраняване на електроенергия ще позволи създаването на полупроводникови (статични) батерии, които ще имат много повече повърхност, отколкото съществуващите плоски тънкослойни полупроводници. Новата технология ще прави възможна по-голямата проводимост и така батериите могат да работят по-добре в студено време и да се зареждат значително по-бързо.

Въвеждането на новата технология на пазара е сложно поради трудното изграждане на вериги за доставка на някои суровини и създаване мерки за контрол на качеството, така че от Fisker казаха, че е малко вероятно изобретението им да влезе в употреба за коли и камиони по-рано от  2024 г.