САЩ и Куба ще възстановят дипломатическите си отношения

| от |

В този час започват изявления на президентите на САЩ Барак Обама и на Куба Раул Кастро за двустранните отношения помежду им.

Очаква се да бъде обявена най-голямата промяна в политиката на Съединените щати към комунистическата държава от десетилетия – възстановяване на дипломатическите отношения. Двамата лидери са провели телефонен разговор по този въпрос.

По-рано източник от Конгреса на САЩ съобщи, че президентът Обама планира да започне процес за отмяна на търговското ембарго и ограниченията за пътуване, като част от поредица от важни политически стъпки по отношение на Карибския осторов.

Източникът е съобщил също, че САЩ разменят трима кубински агенти срещу американеца Алън Грос, прекарал 5 години в кубински затвор. Той вече пътува за САЩ, придружен от трима членове на американския конгрес.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

САЩ може да легализира халюциногенните гъби

| от chronicle.bg |

След като САЩ направи огромна стъпка напред по отношение на марихуаната, сега щатът Орегон смята да позволи отглеждането на халюциногенните гъби (псилоцибинови гъби) с цел ползване от специалисти за терапия. Проектозаконът се казва Psilocybin Service Initiative 2020 и преди да се гласува трябва да се направят още изследвания.

Псилоцибин е химикалът в гъбите, който кара човек да халюцинира и предизвиква сензорно претоварване. 

„Предвиждаме рамка, в която лицензирани снабдители заедно с лицензирани производители на псилоцибинови гъби създават пътища в Орегон, по който нуждаещите се могат да получат адекватно лечение според развиващите се стандарти.“

Освен тласък към хипарията, тези гъби биха могли да лекуват депресия и безпокойство, както и да увеличават креативността. Скоро екип изследователи от Холандия дава на доброволци малки количества (0,37 грама) изсушени гъби, а след това тества креативното им мислене. Луиса Прочазкова от Leiden University в Холандия казва: „Резултатите ни сочат, че при приемане на микродози от гъбите участниците да измислят повече и по-креативни решения, което доказва един от ефектите им.“

„Също така забелязахме и подобряване в линейното мислене – участниците се справих по-добре със задачи, които изискват едно конкретно и най-добро решение.“

В България и марихуаната, и гъбите са нелегални.

 
 

Леа Седу и Рами Малек в „James Bond“ #25

| от chronicle.bg |

Леа Седу се завръща отново като Маделин Суан в следващия филм за Джеймс Бонд след като участва в „Spectre“. Тя и Бонд може да се изправят срещу персонажа на Рами Малек, който в момента е в преговори да играе антагониста в следващият филм от за агента.

Беше трудно за „Bond 25″ да се задвижи. Първоначално Даниъл Крейг не искаше да участва отново в следващия филм. След това възникват творчески различния между него и Дани Бойл, който в крайна сметка си напуска, а на негово място идва

Кари Фукунага („True Detective“). Именно новият режисьор потвърди завръщането на Леа.

Леа Седу е едва второто момиче на Бонд, което играе в два филма. Първото е Юнис Грейсън, която участва като Силвия Тренч в „Dr. No“, а след това и в“From Russia with Love“. Мод Адамс също се появява два пъти – като Андреа Андерс в „The Man with the Golden Gun“ и след това в „Octopussy“ – но играе различни роли.

CSPJteRWwAA3isF

С Рами нещата още не са сигурни. Ролята на врага на Бонд е много отговорна и съответно се избира много внимателно. Очакваше се Кристофър Уолтс, който игра антагониста в „Spectre“, да се върне, но актьорът не оправда очакванията. Бойл искаше Саид Тагмауи от „Wonder Woman“ за ролята, но плановете му очевидно напуснаха заедно с него. Ако господин Робот вземе ролята, графикът на снимките трябва да бъде съобразен с графикът му в едноименни сериал. Именно там, в ролята си на хакера Елиът в продължение на три сезона (с четвърти и финален, който се снима в момента), Реми показа, че може да играе и мрачни образи.

Малек е първи в списъка с възможности за ролята на Фукунага. Филмът обаче все още няма дори сценарий. Както може да отсъдите по начина, по който го наричаме, няма и заглавие.

„Bond 25″ ще излезе през някъде през 2020.

 

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.