Саша Грей на 30: порно, книги и награди

| от chronicle.bg |

Родена на 14 март 1988 г. в Сакраменто, Калифорния, Саша Грей е едно от легендарните имена в порноиндустрията.

Като тийнейджърка, младата Марина Ан Хандзис се интересува от света на BDSM – системата за нетрадиционни сексуални отношения, основана на ролеви игри на господство и подчинение.

На 18 години тя става Саша Грей – име, което заимства от певеца в една от любимите си рок групи и от романа „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд – и се впуска в порноиндустрията. За това си решение Грей заявява: „Не беше случайно, бе напълно съзнателно решение. Исках да участвам и да се изявявам, да проуча идеята, че една жена може да бъде агресивна, вълнуваща се от секса, „мръсна“ също като мъжете. Исках да покажа, че е нормално да харесваш екстремния секс, както е нормално да харесваш и съвсем традиционния секс. Всичко зависи от теб самия.“

Дебютира като актриса в порнографската индустрия през 2006 г, на 18-годишна възраст.

Тя печели няколко награди за порно филми AVN в 2007 и 2008 година. През същия период Грей започва работа като модел и участва в музикален проект в стил индъстриъл.

Публикация, споделена от Sasha Grey (@sashagrey) на

Включена е в списъка на „Мръсната дузина: най-популярните звезди в порното“ на телевизионния канал CNBC, както и е сред 12-те порноактриси, попаднали в т. нар. „Мръснишка дузина на порното“, публикувана от списание Пентхаус. През 2009 г. Саша Грей започва да се снима и в игрални филми и телевизионни сериали, дебютирайки с филм The Girlfriend Experience на Стивън Содърбърг. След него порноактрисата се снима във филмите Quit на Дик Рюд и в канадския филм на ужасите Smash Cut. Участва и в седмия сезон на сериала Антураж на телевизия HBO. През 2011 г. Грей се снима във видеоклипа на песента Space Bound на рапъра Еминем, режисиран от Джоузеф Кан. Главните действащи лица във видеото са самият Еминем, изпълняващ ролята на трагично влюбен мъж, както и Саша Грей, която е в образа на жената, която го тласка към самоубийство. През април 2011 г. Саша Грей обявява чрез официалната си страница във Фейсбук, че се оттегля от порнографската индустрия и няма да се снима повече в порнографски филми.

Sicilian Light ☀️ Публикация, споделена от Sasha Grey (@sashagrey) на

През 2013 г. Саша Грей публикува първия си еротичен роман, озаглавен „Обществото на Жулиет“. В стила й критиците забелязват прилика с мрачното писане на Реймънд Чандлър и кинематографично предаване на събития и детайли, които се редуват. За мотивите да напише романа си Грей споделя: „Чела съм много еротични романи, но не можах да се идентифицирам с героините в никой от тях. Исках да напиша история за силен женски персонаж, за героиня, която не е наивна по отношение на секса. Да създам образи, които са част от света на фантазиите, но не желаех да пиша за жената клише, която чака Идеалния мъж.“

Never was good at squeezing into a box. #ouch #elliot #hurt . . . . . . .#sashagrey

Публикация, споделена от Sasha Grey (@sashagrey) на

В галерията може да видите някои от любимите ни снимки на жената, спечелила AVN награда за най-добра секс сцена с тройка – „Чукай робите“, AVN награда за най-добра анална секс сцена–  съносителка с Ерик Евърхард за изпълнение на сцена във видеото „Търсене в аналната кухина 6″, Номинация за AVN награда за най-добра секс сцена с двойно проникване – заедно с Рико Стронг и Брайън Плумпър за изпълнение във филма „Чукай Саша Грей“ и много други.

 
 

Нови обвинения към Майкъл Джаксън след „Leaving Neverland“

| от |

Американският адвокат Винс Финалди твърди, че негова клиентка му, която вече е над 50-годишна, е била насилвана от Майкъл Джаксън, когато била на 13, в началото на 80-те години. След това кралят на попа е платил на момичето, за да не го съди.

„Имам копия на чековете, които музикалната компания на Джаксън изпраща, които той лично е подписал. Няма никакво съмнение за мен, че тя казва истината“, казва адвокатът в изявление. Той допълва, че жертвата е една от няколко, които се свързват с него след премиерата на документалния филм „Leaving Neverland“.

„Leaving Neverland“ разглежда обвиненията в изнасилване срещу Майкъл Джаксън по време на кариерата му и шокира зрителите на филмовия фестивал Sundance.Филмът е 4 часа, разделен на 2 части по 2 часа. 

leaving neverland, майкъл джексън, michael jackson

Кадър от „Leaving Neverland“

Сред обвинителите е и Джеймс Сейфчък, който твърди, че звездата му плаща $1 милион, за да се омъжи за него в изкуствена сватба, когато е на 9. През 2015 година той се опитва да повдигне дело, но усилията му напразни. По-рано, докато е под клетва, Джеймс казва, че Майкъл никога не се е държал лошо с него.

Адвокатът на Сейфчък казва: „Джаксън сам доказва, че клиентът ми е претърпял няколко акта на сексуално насилие и успява да го заблуди, че това са жестове на любов, предизвикани от самия Сейфчък.“ Той, заедно с друга жертва на певеца, Уейд Робсън, участват в „Leaving Neverland“.

Семейството на Майкъл Джаксън колективно се обявява срещу филма, а сестра му, Джанет Джаксън, апелира зрителите „да оставят бат й в покой“.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.