Саша Безуханова обявена за Digital woman of Europe for 2013

| от |
1422629_741703985843536_115501643_n
Саша Безуханова бе отличена с престижната европейска награда Digital Woman award и назована Digital woman of Europe for 2013. Наградата се присъжда на личности и организации с изключителен принос в областта на информационните технологии, научно-изследователската дейност и стимулирането на повече момичета и жени да се образоват и реализират професионално в сферата на ИКТ. Церемонията под патронажа на комисар Нели Круз се състоя по време на пленарната сесия на ИКТ 2013, най-мащабното събитие за информационни и комуникационни технологии в Европа, което се провежда във Вилнюс в рамките на европейското президентство на Литва.
Саша Безуханова каза сподели в профила си във Фейсбук :
Радвам се, че за България се говори като за модел в Европа! Този престиж ни е важен, особено във времена като настоящите.
 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.

 
 

Да си мързелив може да е ген

| от chronicle.bg |

Учените откриха седем нови гени, на който може да се дължи нежеланието ви да станете от леглото сутрин. 

Изследователите от Университета в Оксфорд, които анализираха данните от 91105 души, казват, че мързелът може да се дължи на генетика. Те сравниха гените с нивото на активност на изследваните. Това може да доведе до по-добро разбиране на физическия тонус, съня и други здравословни проблеми. Откритието ще помогне и на разгадаване проблема с наднорменото тегло – дали гени са виновни за натрупването на подкожни мазнини или самото натрупване променя генетиката.

Изследваните хора носеха специални гривни, която следят за активността им, за една седмица. Резултатите след това бяха анализирани и така бяха идентифицират новите гени.

Така учените откриха 14 гени, 7 от които абсолютно нови, в пряка връзка с нивото на активност на човек. 

Не може обаче да отдаваме всичко на генетиката. Доктор Айден Дохърти, който води изследването, казва: „Не всичко е гени. Но да разгадаем тяхната роля е много важно за разбирането ни за ефектите и последствията от физическата неактивност.“

През 2016 година в световен мащаб над 1,9 милиарда възрастни хора, над 18 години, живеят с наднормено тегло. 650 милиона са със затлъстяване. 41 милиона деца под 5-годишна възраст имат проблем с теглото.

Затлъстяването е една от причини за смърт, които могат да се избегнат лесно.

Данните са на Световната здравна организация.

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.