shareit

САС ще заседава по делото срещу избора на общински съветници

| от chronicle.bg |

 

Днес в Административният съд в София, предстои заседание по отложеното на 10-ти ноември дело срещу избора на общински съветници заради необходимостта от събиране на доказателства. Съдия Николина Янчева мотивира дадените от съда кратки срокове с предвиденото в Изборния кодекс по-бързо решаване на този вид дела с оглед значимия обществен интерес.

При всички случаи, с оглед броя на страните – 22-ма жалбоподатели, 61-на заинтересовани страни, големият обем доказателства – около 15 хиляди страници е само административната преписка, представена от страна на ответника. Всичко това води до невъзможност в процесния случай да бъдат спазени кратките срокове по Изборния кодекс. Въпреки това съдът се опита да постигне баланс между предвидените кратки срокове по Изборния кодекс и защита на правата на страните за участие в делото и за попълването му с относими доказателства“, обясни съдия Николина Янчева.

Досега в Софийския административен съд са образувани 11 дела, свързани с местните избори. От тях едно е срещу избора на общински съветници, едно – срещу избора на кмет и 9 срещу избора на кметове на райони.

 
 
Коментарите са изключени

Покушението на Папа Йоан Павел II – историята на Мехмет Али Агджа

| от |

На 13 май 1981 г. на площада Св. Петър във Ватикана, папа Йоан Павел II прави обичайната си среща с миряни. Публиката е навсякъде, хората се радват на духовния лидер, а денят е повече от приятен и топъл. Радостта и спокойствието ще бъдат нарушени след няколко минути, когато 4 куршума ще полетят към тялото му. Опитът за покушение е извършен от Мехмет Али Агджа. Доката папата губи сериозно количество кръв, Мехмет се опитва да избяга в тълпата, но е заловен от швейцарската гвардия. Справка в затвора ще покаже, че този човек е роден в Турция и вече има едно убийство зад гърба си. Първата му жертва е журналистът Абди Ипекци. Заловен и изпратен в затвор, убиецът успява да избяга и отново получава задача. Може би най-добрият въпрос, който и до днес не остава с отговор е: кой поръча убийството на папата?

gettyimages-50591155-594x594

Известно време след покушението, Йоан Павел II отива в затвора при своя убиец. Папата води със себе си фотограф и видео оператор, за да може да покаже, че е простил действията на Акджа. Той влиза и Акджа му целува ръка. Двамата сядат на два обикновени пластмасови стола и говорят около 21 минути. Микрофоните не са включени и почти никой не може да чуе какво двамата мъже си говорят. На ставане папата подава малка кутийка – подарък към човека, който се е опитал да го убие. Вътре има броеница от сребро и седеф. Следващият кадър е на човек с ясна несигурност в очите и потенциална възможност за прекарване на живота си зад решетките. През 2000 г. ще бъде освободен и помилван, а именно папата ще бъде в основата на това решение. При завръщането си в Турция влиза, за да излежи старата си присъда. Освободен е за пореден път през 2010 година.

gettyimages-73914462-594x594

За себе си казва, че няма кауза, няма мисия и мотив, той е наемен убиец с доста успешна кариера. Прякорът му е „паякът“. Издирва се все още от Франция, но е посещавал редица затвори, където е имал възможност да обогати знанията си. Всичко започва с кражбите на дребно, включително и пренасянето на нелегални стоки между Турция и България. Твърди, че някога е получил 2-месечно военно обучение в Сирия под шапката на „Популярния фронт за освобождение на Палестина“, чието финансиране идвало от България. До този момент въпросната партия продължава да отрича подобни участия. След убийството на Абди, по нареждане на „Сивите Вълци“ – турска криминална организация, се озовава в затвора. След бягството се крие в България и започва да работи за турската мафия.

В началото на 80-те години започва да пътува из Европа, изпълнявайки различни поръчки, когато е призован за „по-висша цел“. И до днес няма особена информация какво наистина се е случило, различни журналисти и теоритици имат версии и хипотези, но истината остава погребана и най-вероятно ще минат много години, преди да има някаква информация. Следващите редове са практически теории на различни хора, никой не знае кое е истина и кое е лъжа, избирате версията, която ви допада най-много.

Първата е, че нареждането за елеминирането на папата е дошло от КГБ. Натоварените с тази тежка задача са българските тайни служби, които трябва да си партнират с агентите на Източна Германия. Папата става мишена, защото е изразил солидарност и е подкрепял Пражката пролет. За КГБ, папата е човек, който нарушава много сериозно хегемонията в Източна Европа. Проблемът тук е, че самият извършител сменя толкова пъти версията си и говори толкова много лъжи, че не е сигурно дали изобщо има истина в някоя от изброените версии.

Нещо повече, собственият му адвокат е готов да се откаже, след като всеки път излиза ново и ново изказване. Оригиналното му твърдение е, че именно „Популярния фронт за освобождение на Палестина“ е наредил покушението. Тогаващният директор на КГБ – Юри Андропов е убеден, че папа Йоан II е избран с много сериозно съдействие на англо-немско решение. Збигниев Брезински е бил един от хората, които най-ревностно са пазили кандидатурата на папата с полско произход. Имайки предвид, че голяма част от полското общество е с католическо вероизповедание, шансовете за продиктуване на следващ бунт или уронване на престижа на СССР, стават особено големи.

Агджа споделя, че при пребиваването в София е бил рекрутиран от няколко агента и турски мафиоти, които предложили около 3 милиона немски марки за изпълнението. В следствие на показанията, Сергей Антонов е арестуван. Според атентатора, той е агент под прикритие, който работи в Рим за Balkan Air.

След повече от 3 години разследване, Антонов е обявен за невинен и делото приключва. Друго предположение е, че са замесени така наречените Сиви Вълци, които имат тесни връзки с местното КГБ и контролират много добре отработен канал за наркотици, който минава през балканите и продължава към Европа. Въпреки всички конспирации, участието на тази групировка завършва с любезното съдействие на 3 милиона марки, въпросът е кой е щял да ги заплати. През 2002 г. Йоан Павел II пристига в България, отхвърляйки обвиненията срещу страната.

Междувременно Силвио Берлускони и компания продължават да твърдят, че има родно участие в цялата история. След сериозен компютърен анализ на снимките, агенциите твърдят, че  Сергей Антонов също е бил на площада по време на стрелбата. В последната си книга, папата е категоричен, че Агджа не е измислил сам покушението, той е просто изпълнител. Някои интересни източници твърдят, че дори Романо Проди (бивш министър-председател на Италия) е бил  човек на КГБ. На 31 март 2005 г. само два дена преди смъртта на Йоан Павел II, Акджа дава интервю за италианския в-к „La Repubblica“.

Там говори, че работи върху книга относно покушението и напомня на всички, че „дяволът се крие зад стените на Ватикана“. Атентаторът е сигурен, че разкриването на истината вълнува редица политици, които смятат, че информацията ще допринесе за колабирането на Ватикана и събарянето му по модел на Берлинската стена. Акджа задава и още един важен въпрос „Защо ЦРУ, Сисми, Сисде и други разузнавателни агенции не казват истината за случая Орланди?“.

Емануела Орланди изчезва на 22 юни 1983 г. 15-годишното момиче никога не е открито, но по-важното е, че малко след този случай постъпват телефонни обаждания, които настояват за освобождаването на Агджа в замяна на освобождаването на момичето. Вече 36 години никой не знае какво се е случило с нея. Агджа спомена още едно име през 2010 г. кардинал Авгостино Касароли – отговорен за запазването на католическата църква в някогашните съветски страни.

И до днес никой не може да каже с особена сигурност кой е оркестрирал покушението. Всички теории по един или друг начин не са особено подплатени и подкрепени с доказателства. Самият Мехмет Али Агджа е човек с милиони версии и толкова богата фантазия, че никой не може да бъде какво наистина му се върти в главата. През 2013 г. Агджа публикува своята книга с още по-безумно изказване – Аятолах Хомейни (авторът на Иранската революция) е наредил убийството.

Ако послушаме още малко историите на терориста е възможно самите ние да бъдем обвинени, следователно истината ще остане завинаги заровена в архивите на Ватикана, ако изобщо се съхранява. Любопитен факт е, че Акджа приема християнството през 2007 г., докато е в затвора.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джордж и Амал Клуни: Когато животът ти поднесе “пълния пакет” на 50

| от Мая Вуковска |

Ние, момичетата от махалата (а и Спаско от четвъртия етаж), искахме до една да се оженим за него. Всъщност искахме д-р Рос от “Спешно отделение”, понеже през 90-те  всички познаваха Джордж Клуни само с името на най-известното му до този момент телевизионно превъплъщение. Само че Джордж устоя на изкушението и не взе никоя от нас за жена. На Спаско пък изобщо не му обърна внимание. Всъщност продължи да пренебрегва предложенията за женитба и през следващото десетилетие. И през по-следващото.

В един момент вече всички започнахме да си мислим, че няма какво и кой да мръдне може би най-харизматичния холивудски актьор от трона на заклетото ергенство. И ние, момичетата от махалата, вече на по 40 и малко, продължавахме да таим надежда, че един ден пътищата ни все някак ще се преплетат  и хоп! – някоя от нас ще се окичи с титлата “Мисис Клуни.” Но не, Джорд беше непревземаема крепост, единствената по рода си в иначе разгулния Холивуд. Но както казват мъдрите хора, на всеки от нас рано или късно му идва сляпата неделя. Така и Джордж – един ден се събуди, може и да не беше в неделя, но знаеше със сигурност едно нещо – беше влюбен като хлапак и искаше да се ожени.

Това е любовната история на най-пословичния холивудски ерген и ослепителната му съпруга с мозък като бръснач и сърце като на светица – Амал Аламудин. История, която никоя врачка на успя да предвиди, че изобщо някога ще се случи…

gettyimages-1144010446-594x594
Среща у дома, малко неглиже

Никога не знаеш кога и при какви обстоятелства любовта ще те изненада. И не винаги си подготвен да я посрещнеш подобаващо – в костюм на Армани и с букет бутиков сорт рози в ръка. В случая на Джордж и Амал любовта ги сполетява в един на пръв поглед съвсем обикновен ден през юли 2013-а, който с нищо не предполага, че случайната среща на тези двама души ще се окаже съдбовна и за двамата. Техен общ приятел решава да се отбие на път за Кан в къщата на Клуни край езерото Комо, за да го види как е, що е. В колата си е взел за компания Амал. Съдбата сякаш е подредила пъзела перфектно предварително, защото по същото време на гости на звездата са родителите му Нина (бивша миска) и Ник (бивш телевизионен водещ). Амал е представена на представена на всички, без да подозира, че това са бъдещите й съпруг, свекър и свекърва.

Двамата веднага си допадат, но първо ще си изпратят около хиляда мейла и ще си говорят около 155 часа по телефона преди да стане ясно, че между тях се е заформило нещо повече от приятелство.

gettyimages-1173076761-594x594

Аби Роуд

Как се кани страхотна жена на среща? Ами как! Просто й звънкаш и казваш: “Хей, бейби, аз съм Джордж Клуни. Искаш ли да излезем да пием по едно?” Само че не, бейби, чичо ви Джордж е класа и не би използва чара и славата си, за да сваля мацки по този начин. Във всеки случай  не и мацки като тази! През октомври 2013-а Клуни кани Амал, която живее в Лондон, да отскочи до прочутото звукозаписно студио на “Бийтълс” на улица Аби Роуд. Той е там, за да наблюдава как върви работата по новия филм, в който участва –  “Пазители на наследството”.

“Беше страхотна първа среща, “ спомня си Клуни в интервю пред The Hollywood Reporter и добавя: “От този момент нещата  се развиха светкавично.”

gettyimages-1177517747-594x594

Кой казва, че не може хем умна, хем красива!

Коя е всъщност жената, която покорява вечния ерген? Въпреки че е само на 42 години, тя вече има зад гърба си удивителен живот и кариера. Надарената с изящна и спокойна красота, Амал Аламудин е един от най-известните и влиятелни адвокати по човешките права в света. Родена е през 1978 г. в Бейрут, а през 80-те заради войната семейството й напуска страната  и се установява в Бъкингамшир. Войната и страданията на народа й оставят траен отпечатък върху детското й съзнание и това е основната причина тя да бъде съпричастна със съдбата на бежанците.

Разбира се, за да се стигне до това да се превърне в икона на движението за граждански права, житейският й път минава първо през няколко реномирани учебни заведения. Има степен по право от Оксфордския университет и още една от Нюйоркския университет, владее перфектно арабски и френски. След като завършва образованието си, започва работа като чиновник в офиса на бившата съдия в Международния съд Соня Сотомайор. Оттам изкачването нагоре по професионалната стълбица е стремително. Настоящата й правна фирма, Даути Стрийт Чеймбърс, я наема като стажант през 2010 г. Не минава много време и Амал вече е пълноправен адвокат в кантората на пълен щат. Списъкът й от VIP клиенти включва Джулиан Асанж, бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко и журналистът от “Ал Джазира” Мохамед Фахми, който прекара 400 дни в египетски затвор. Освен с конкретна адвокатска дейност, Амал се изявява и като преподавател – изнася лекции по международно наказателно право в много университети в САЩ, Великобритания, Холандия…

gettyimages-1144010446-594x594

Доказала се вече като топ адвокат, в общественото пространство все повече започват да обръщат внимание и на външността й. През 2013 г. е обявена за най-секси лондонски адвокат, а на британските модните награди през следващата година отвява всички със зашеметяващото си излъчване и визия. Избрана е за най-стилна знаменитост, а традиционно спряганите за модни икони Дейвид Бекъм, Кейт Мос и Кийра Найтли могат само да й дишат прахта…

Съвсем логично жена с такава класа да има не просто високи критерии за партньора си, а направо недостижими. Най-добрата й приятелка с основание се притеснява, че сега, след избирането й за най-секси юрист, мъжете съвсем ще се отдръпнат и Амал ще си кукува сама до дълбоки старини. За щастие красивата адвокатка се разминава с 200 км/ч със съдбата на “стара мома” в деня, в който среща Джордж. Защото… Хм, този мъж май наистина дава 100-процентна заявка, че може би той  е “единственият”.

gettyimages-1149362243-594x594

Шокът от годежния пръстен

След месеци на планиране до последния детайл, като, например, плейлиста с музиката, на фона на която ще направи предложението за брак, на 28 април 2014-а Клуни кани Амал на домашно приготвена вечеря – уж да хапнат и да си побъбрят. Амал отива, без ни най-малко да очаква как ще се развие вечерта. Когато отваря кутията със запалката, с която обикновено пали свещите на масата, вътре вместо запалка лъсва годежен пръстен със седемкаратов диамант.

“Направих всичко както го бях планирал,” казва Джордж. “Изчаках да започне “Why Shouldn’t I” (Защо да не позная любовта?” в изпълнение на Синатра, паднах на едно коляно и я помолих да се омъжи за мен. Тя обаче продължаваше да се взира в пръстена и само да повтаря: “О, божичко, о, божичко!” И така, вися си аз на едно коляно вече 20 минути и си мисля, че ако се забави още малко с отговора, сигурно ще имам нужда от нови стави.” За щастие Амал казва “Да”, а Джордж не получава трайно увреждане на коленните стави.

gettyimages-1148918369-594x594

Венециански разкош

Не е минала и година от първата им среща край езерото Комо, когато двамата се женят.

“Нарочно не бяхме казали на никого, че ще се женим, обаче някак информацията “лийкна” и в следващия момент – о, боже! –  сватбата ни вече беше събитието на годината.”

Двойката подписва в кметството на Венеция. Булката е облечена със стилен бял костюм с панталон, а младоженецът – в безупречно скроен сив такъв и с тарикатски слънчеви очила. Приемът след официалната част е в луксозния хотел “Аман Канал Гранде”. На него са поканени само някои близки и познати. Е, разбира се, както и някои от известните приятели на двойката като Сидни Крофърд, Мат Дймън и Ана Уинтор. Амал носи ослепителна рокля на Оскар де ла Рента, обшита с мъниста, кристали и почти 10 метра дантела.

gettyimages-1142223457-594x594

Къде го чукаш, къде се пука

Първоначално децата не влизат в плановете им за бъдещето. Дори след сватбата младоженците не повдигат въпроса за потомство. Все пак Амал е толкова заета с важни дела и да спасява човешки животи, а Джордж… ами той си признава, че бащинството никога не е било в ДНК-то му. Обаче съдбата си знае работата. Две години след като са станали семейство, Амал забременява. Когато докторът, който преглежда Амал с ултразвук, съобщава на бъдещите родители, че долавя не един, а два сърдечни ритъма, двамата направо се вцепеняват. “Спомням си, казва Клуни, как седим в лекарския кабинет и се взираме в парчето хартия с резултата от ултразвука, а аз си мисля, че сигурно е станала някаква грешка.” Само че грешката е вярна. През юни 2017-а Амал ражда близнаците Ела и Алекзандър.

Днес семейство Клуни прекрасно успява да балансира семейните и професионалните ангажименти. Малко след като ражда, Амал се връща на работа, но това в никой случай не означава, че близнаците остават на заден план. Напротив! Освен топ адвокат, тя се оказва и топ мама. За нея съпругът й казва: “Тя от тези невероятни, рядко срещани човешки същества, които превъзхождат другите с каквото и да се захванат. Когато я гледаш в действие, те кара да се чувстваш едновременно ужасно горд и ужасно малък.”

 

 
 
Коментарите са изключени

Робът на Фернандо Магелан може би обикаля света преди него

| от |

Няма никакво съмнение, че Магелан е възнамерявал околосветското му пътешествие му да мине успешно, когато тръгва от Испания на 20 септември 1519 г. Той е планирал внимателно всичко, надявайки се да докаже, че хората могат да плават по целия свят, както и да стане първият, който го направя. Амбицията му беше вдъхновена от приключенията на предишни изследователи като Христофор Колумб и Васко Нунес де Балбоа – човекът, който премина през Панамския провлак и стигна до Тихия океан. Имаше малко съмнение в съзнанието на Магелан, че това може да се направи.

Пет кораба напускат Испания, но само три стигат до Тихия океан. Един от корабите е изгубен при опит за бунт, когато експедицията плаваше по Южна Америка; друг беше изоставен, когато минават през място, което днес ни е известно като Магеланов проток, тъй като им отнема месец, за да стигнат до Тихия океан и съответно губят всякаква надежда за успешен край на цялото пътуване.

Останалите три кораба плават в Тихия океан около три месеца, без да могат да се снабдят отново, преди да акостират в Гуам. Екипажът беше много близо до това да умре от глад, но гигантският океан вече беше зад тях и изглеждаше, че ще успеят да стигнат до островите Спайс и след това да завършат обиколката си.

Magellans death

Те пътуват през Филипините, които вече бяха картографирани, но тук Магелан срещна смъртта. Той се замесва в местна война и в крайна сметка е убит на бойното поле на 27 април 1521 г.

Енрике беше до Магелан още от 1511 г., когато Фернандо го приема като плячка от война и незабавно го преименува на Енрике от каквото и име да е имал преди това (и до ден днешен не знаем как се е казвал). И така, щом Магелан не е първият човек, който обикаля земното кълбо, кой е? Това подлежи на дебати.

Все пак тази чест може да е на личния роб на Магелан, Енрике от Малака, макар че не е съвсем ясно дали той е покрил и последните около 1000 мили, необходими, за да завърши официално пътуването, или ако го е направил, кога точно е станало това.

HenriqueofMalacca

Енрике от Малака

Той беше важен член на екипажа на експедицията. Антонио Пигафета, учен и един от двамата на борда, които си водят дневник (който по-късно е издаден със заглавието „First Voyage Around the World“), пише, че робът е една от причините Магелан да успее да убеди испанския крал да финансира експедицията. Освен всичко друго, кралят беше очарован от цвета на кожата на Енрике и способността му да говори свободно няколко различни езика.

Има значителни доказателства, че Енрике е бил или от Малака (както е посочено в завещанието на Магелан), или от остров много близо до Малака, Суматра. Това се подкрепя и от факта, че Енрике е бил преводач на екипажа в района на Индонезия. В такъв случай робът всъщност е изключително близо до завършване на обиколката на земното кълбо, когато се връща отново в този регион след експедицията, много преди останалите европейски изследователи да бъдат дори близо до Испания.

8 Maravedís de Felipe III (1607) Acuñada en Segovia

 

Не се знае само дали действително е успял да се прибере вкъщи, тъй като изчезва от експедицията, не защото умира, а защото (и на пръв поглед с право) предава екипажа си. Според завещанието на Магелан, след смъртта му, Енрике трябва да бъде освободен и да му се дадат 10 000 мараведи (испански монети) от имението на Магелан, за да се издържа. Капитанът на Сантяго Хуан Серано обаче решава да игнорира завещанието и казва на Енрике, че ще остане роб. Най-вероятно той е взел това решение, просто защото експедицията се нуждаеше от преводач и тъй като наближаваха дома на Енрике, той може би щеше да напусне, ако му бъде предоставена свободата.

Капитанът обаче скоро ще плати с живота си за задържането на Енрике като роб.

Четири дни след смъртта на Магелан, докато е на остров Себу, Пигафета твърди, че Енрике, докато превежда, казва на началника на Субтут, Раджа Хумабон, че европейците ще се опитат да поробят него и хората му, както направиха със самия роб. Хумабон след това кани на вечеря няколко от офицерите и екипажа. Самият Пигафета казва, че остава на кораба заради рана, която е получил няколко дни по-рано. В крайна сметка няколко члена на екипажа се връщат и казват, че местните се държат странно. По-късно писарят пише:

Едва бяха изрекли тези думи, когато чухме силни викове и рев. Веднага вдигнахме котва и се приближихме близо до брега. След като стреляхме няколко пъти, видяхме Джон Серано ранен да ни вика да не стреляме повече, защото местните ще да го убият. Попитахме го дали всички останали са мъртви. Той каза, че всички са мъртви, с изключение на преводача. Той ни помоли сериозно да компенсираме Енрике с част от стоката преди да го освободим, но Йохан Карвайо, неговият придружител [както и други хора], не искаха да позволят кораба да стига до брега, за да остане под наше влияние. Но въпреки че Серано плачеше и ни молеше да не плаваме толкова бързо, защото ще го убият, ние веднага отплавахме. Не знам дали е жив или мъртъв.

Действително, Енрике успешно си отмъсти на Серано, който му отказа свободата, както бе предвидено в завещанието на Магелан. Независимо дали Енрике наистина предава своите или не, той вече е свободен човек и очевидно невредим и без намерение да се връща на кораба, тъй като не се споменава, че моли да дойдат да го вземат, както Серано. Така че историците смятат, че вероятно той е бил приятел с местните жители, макар че тук той изчезва от историята и затова не можем да бъдем сигурни какво точно става с него.

Ако е останал жив и в добри отношения с местните жители, за да се върне у дома му бяха нужни месец или два и той би най-вероятно е наясно с това. Ако тръгва за вкъщи това доста скоро след бягството си, той определено щеше да стигне преди европейците, тъй като беше оставен на Себу на 1 май 1521 г., около 15 месеца преди експедицията да се върне в Испания.

Няма обаче документирани доказателства, така че не можем да бъдем сигурни.

По-добре документирани са действията на малкото останал екипаж на кораба Виктория и нейния нов капитан Хуан Себастиан Елкано. Този кораб беше единственият от експедицията (изобразен на картината най-горе), който се завръща в Испания след обиколката на света. Той пристига на 6 септември 1522 г. – около три години след като отплава – като само 18 мъже са били на борда от първоначалните 241 (или повече).

Въпреки че Магелан не е завършил пътешествието си и няма основание да се нарича „първият човек, който обикаля земното кълбо“, той е първият човек, планирал успешна експедиция. Преди смъртта си той също допринася за „епохата на откритията“, като намери път към Тихия океан от запад.

 
 
Коментарите са изключени

Музикални хроники: Как Джими Хендрикс и Кийт Ричардс поделиха една китара и една жена  

| от |

Какво се случва, когато двама от най-прочутите и изтъкнати китаристи в историята се окажат в спор за една и съща китара и една и съща жена?

Особено в задимената лондонска блус сцена от средата на 60-те години?

И особено, когато става въпрос за 20-годишна манекенка, луда по блуса, и бял Fender Stratocaster – иконичния инструмент, който ще остане завинаги свързан с ненадминатото звучене на Джими Хендрикс?

Младата  и красива Линда Кийт, модел на Vogue, връчила китарата на тогава все още неизвестния чернокож американец Джими, който се опитвал да пробие на английската сцена.

Имало само един проблем. Единственият огорчен човек от този толкова мил жест бил собственикът на инструмента – китаристът на Rolling Stones Кийт Ричардс, тогавашен любовник на Линда.

По същото време той бил с групата си на турне в Щатите и не подозирал, че никога няма да си възвърне нито бялата китара, нито чернокосата приятелка. Защото Линда, популярно лице от нощния живот на Лондон тогава, вече приемала за своя мисия да изстреля кариерата на Джими нагоре.

gettyimages-612220576-594x594

А самата китара? По това време тази на Джими била в заложна къща, а той се нуждаел от инструмент, тъй като Линда била поканила Сиймор Стейн (човекът, открил Мадона години по-късно) да чуе Джими в един клуб.

Онази нощ той строши бяла китара на сцената„, разказва Линда. „Не бях на себе си от гняв. Бях му заела китарата на гаджето ми, а той троши такава на сцената! Бях бясна на Джими, за мен това е възможно най-отвратителната постъпка“.

Дали строшената тогава на сцената китара е била именно тази на Ричардс? Най-вероятно не, тъй като нейните следи се проследяват до февруари 1967-а, когато била открадната след друг концерт на Джими. Но сигурното е, че китаристът на Rolling Stones никога не си я получил обратно.

Линда Кийт, която днес е на 73 г. и живее в Ню Орлиънс със съпруга си, музикалния продуцент Джон Портър, разкри доста години по-късно повече подробности за своето участие в кариерата на Хендрикс.

gettyimages-108304014-594x594

Тя за пръв път го видяла да свири в нюйоркския клуб Cheetah. „Не можех да повярвам, че никой още не се е заел да го наложи“, спомня си тя. „Беше удивителен. Настроенията, които предизвикваше с музиката си, умението му и присъствието му на сцената. Но никой не подскачаше от вълнение. Не можех да повярвам“.

Оценката на Линда за непознатия тогава китарист е оценка на истински ценител. Тя се наслаждавала на най-големите блусари по радио BBC и вече била слушала на живо американски емблеми на жанра като Сони Тери и Сони Бой Уилямсън.

А най-добрата й приятелка Шийла Клайн ходела с мениджъра на Rolling Stones Андрю Олдъм и било неизбежно и самата Линда да се запознае отблизо с групата. „Бях ги слушала по клубове. Бяха интересни, но нямаха с какво наистина да ме грабнат“, откровена е манекенката.

Да, Stones далеч не са били най-любимата група на Линда. Но Кийт Ричардс разказва в автобиографията си Life! как изтънчената и светска Линда го съблазнила на едно парти: „Бях напълно и тотално влюбен“.

Любовта към музиката ги свързвала силно, но по време на връзката им новата му приятелка не му позволявала да пуска Stones на грамофона й. „Знаеше, че не съм им голям фен. Много бях навътре в черната музика, а в сравнение с нея те звучаха бледичко“, обяснява тя.

gettyimages-114322870-594x594

Естествено, това не спирало Линда да ходи заедно с Rolling Stones по американските им турнета и именно така станала и срещата й с Джими Хендрикс. „Първата ми мисъл, естествено, беше, че Кийт трябва да го види“. Но скоро до Ричардс стигнали слухове, че любовницата му твърде често се движи с извънредно талантливия американец.

„Смятах, че е задължително той да бъде забелязан, да си намери кой да го издаде, и да отвърти главата на всички. Знаех, че притежава всичко необходимо и затова се впуснах“, разказва Линда.

Затова тя поканила мениджъра Андрю Олдъм на онази въпросна изява на Джими, в която свирил с китарата на Кийт Ричардс. Но вечерта не протекла особено успешно: „Джими беше разпилян в свиренето си и раздърпан на външен вид. Андрю също се държеше странно и не беше особено заинтригуван. Може да е знаел, че се движа с Джими. Може би е бил предупреден от Кийт. Кой знае? Но това много ме тревожеше“.

След това пристигнал и Сиймор Стейн, а Джими счупил китарата. Стейн усетил задаващия се скандал и побързал да си тръгне.

Но Линда Кийт все пак успяла в мисията си. Късметът й се усмихнал, когато тя поканила мениджъра и китарист на Animals Час Чандлър да чуе Джими.

„Посред бял ден влизаш в тъмно като пещера кафене. Тогава сцената светва и Джими забива първия акорд на Hey Joe. Беше помитащо и не съм изненадана, че закова Час от самото начало. Самата аз бях поразена, а уж знаех какво да очаквам“.

Не след дълго Хендрикс започнал да постига успехи с Чандлър като мениджър. Сформирал бандата си The Jimi Hendrix Experience, а Линда се оттеглила от живота му.

„Той си имаше мениджъри, приятелка и други хора, които да му казват какво да прави. Може би те са виждали моето влияние като някакъв вид заплаха. Може би са мислели, че ще се опитам да го завлека по-далеч от комерсиалното звучене и по-близо до чистия блус“.

gettyimages-156677041-594x594

Междувременно Ричардс алармирал бащата на Линда, че някогашната му приятелка си е намерила лоша компания и се е забъркала с наркотици (каквито, ако искате вярвайте, тогава китаристът на Rolling Stones все още не употребявал).

„Каза на баща ми да дойде да си ме вземе. Щом той влезе в кафенето Au Go-Go, си казах „Боже, това изглежда е баща ми“. Той ме хвана за ръката и ме изведе оттам“.

Самият Ричардс я очаквал в Лондон. „Изглеждаше доста доволен. Казах му да се разкара. Кийт определено ми направи мръсотия, но той искрено си е мислел, че съм в опасност, от която ще ме спаси. И Бог да го благослови, може пък наистина да ме е спасил“.

С Хендрикс Линда изгубила връзка, но не напълно. „Все още се опираше на мен в критични моменти“, твърди тя. Отново я потърсил и малко преди смъртта си.

„Писа ми да ми каже, че е измислил песен за мен – See Me Linda, Hear Me, I’m Playing the Blues. Винаги съм обожавала как свири блус, повечето му песни са си блусарски“.

Хендрикс умира трагично през 1970 г. след предозиране с хапчета, но успява да остави вечно музикално наследство и все още да е смятан от мнозина за най-великия, който някога е хващал китарата.

gettyimages-108304087-594x594

Ролята на Линда в онази преходна и малко известна фаза от изгряването на суперзвездата е описана в игралния филм All is by My Side (2013), като режисьорът Джон Ридли признава, че е бил вдъхновен точно от въпросната загадъчна късна песен на Хендрикс, която остава под името Send My Love to Linda.

А както се оказва, манекенката получила и още една прекрасна песен за себе си – Ruby Tuesday.

Една от най-красивите балади на Rolling Stones е написана от Ричардс конкретно за тази явно специална жена – която по-късно той ще определи като „първата, разбила сърцето ми“.

 
 
Коментарите са изключени