Сараят на Ердоган ще фалира министерства

| от |

Изграждането на президентския мегакомплекс в Анкара е източило бюджетите на министерства и на държавната строителна агенция ТОКИ, съобщават турските медии днес.

Водещата статия във в. „Джумхуриет“ е със заглавието „Сарай на вересия“ и днес е обект на рекорден брой коментари в Туитър. Според доклад на Сметната палата резиденцията на Ердоган Аксарай дължи на ТОКИ 297 млн. лири, а министерството на образованието – 171 млн. лири. Депутатът от Народно-републиканската партия Тургай Девели представи доказателства, че просветното ведомство е кредитирало сарая за изграждането на електрическата система на комплекса. Той подчертава, че ТОКИ е държавна агенция, която трябва да строи нискобюджетни жилища за хората с по-ниски доходи, а не свръхлуксозен палат за президента. Според него изграждането на пищната резиденция се е превърнало в тежък казус и заради факта, че то е незаконно върху защитения природен парк „Ататюрк“. Депутатът подчертава, че президентът е пример за беззаконие.

Общият размер на вземанията на ТОКИ до юли 2013 г. от търговете на държавните администрации възлиза на 10,8 млрд. лири. Министерството на здравеопазването дължи на агенцията 826 млн. лири за строителството на болници, други 574 млн. лири за изграждането на полицейски участъци трябва да плати вътрешното министерство.

В статията се акцентира на това, че президентството надскача дълга на образователното ведомство, по поръчките на което са строени училища. Подчертава се и фактът, че държавната агенция по строителството е превърната в кредитна институция. Цитиран е докладът на Сметната палата, в който се посочва, че мегакомплексът на Ердоган е със собствена електропреносна система, независима от националната и ползва ток по специална цена. Тъй като агенцията ТОКИ не е специализирана в изграждането на елсистеми, са провеждани търгове за всяка отделна точка в сарая, което е в противоречие с турския закон за обществените поръчки. /БГНЕС

 
 

Къде можете да гледате „Възвишение“ онлайн?

| от chronicle.bg |

„Възвишение“ вече обиколи родните кина, хареса се на публиката, стана най-популярният български филм за последните 7 години и тръпнем в очакване на телевизионната му премиера. За щастие обаче преди нея, се случва нещо още по-удобно – съвсем скоро „Възвишение“ вече ще може да бъде гледан онлайн.

Филмът на Виктор Божинов влиза в селекцията с български заглавия на HBO. Премиерата в HBO GO е на 1-ви юли, а по HBO – седмица по-късно.

Екранизацията по едноименния роман на Милен Русков, е едно от най-силните заглавия, които стават част от съдържанието на онлайн услугата за филми и сериали. За традиционалистите „Възвишение“ се включва в програмата на телевизионния канал от 8-ми юли.

Заедно с филма на Виктор Божинов, съвременните български заглавия в HBO GO са общо 19 – игралните „Възвишение“, „Източни пиеси“, „Маймуна“, „Никой“, „Докато Ая спеше“, „Подслон“, „Дзифт“, „Love.net”, “TILT”, „Граница“, „Събирач на трупове“, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, „Прелюбодеяние“, „Отчуждение“, „Обърнатата елха“, „Писмо до Америка“ и документалните „Чия е тази песен?“, „Хотел „Рай“ и „Пощальонът“.

Желанието на българското представителство е този подбор от заглавия е платформата да се адаптира към променящите се навици за гледане на видео съдържание у нас и в чужбина.

Онлайн стрийминг платформата дава лесен и напълно легален достъп до хитови български заглавия, за феновете, които искат да ги видят и извън кино салоните. Възможността да се гледа навсякъде и по всяко време улеснява и увеличава любителите на българското кино и позволява съвременните филми да стигнат до още по-широка аудитория.

От май месец абонатите на HBO GO от България имат достъп до съдържанието на онлайн стрийминг платформата на територията на страните в ЕС. Това позволява гледането на български и чужди филми и сериали с приложението и по време на летните ваканции в чужбина. Възпитаването на интерес към родните заглавия е дългосрочна кауза на HBO у нас, както и осигуряването на възможност успешните ни продукции да имат легален живот онлайн.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.