Самотните деца на Източна Европа

| от |

Те виждат родителите си само по Скайп или по време на краткия им престой в родината. Милиони деца в Източна Европа израстват сами, тъй като родителите им работят в чужбина. Тези деца си имат име – наричат ги евро-сираци, пише Дойче веле.

east

Оксана Хемей не понася разделите. Тя е едва тригодишна, когато родителите ѝ напускат Молдова и заминават да работят в чужбина. Майката на Оксана се връща за първи път след цели три години. Няколко месеца по-късно обаче настъпва денят на следващата раздяла и детето се връща отново при баба си. Днес Оксана е на 18 години, но травмата, преживяна в детството, продължава да я измъчва: „Бях твърде малка, за да осъзная истинските мотиви за постъпката на майка ми“. Днес тя все още работи в Израел, където се грижи за чужди деца.

Травма, която остава за цял живот

Милиони деца в Източна Европа израстват като Оксана – без родителите си. Наричат ги „евро-сираци“. Според данни на неправителствени организации, само в България, Румъния и Полша има между половин и един милион деца, чиито родители са в чужбина. В Молдова повече от половината деца израстват без майките и бащите си, а в Украйна „евро-сираците“ са цели 9 милиона.

Високата безработица и ниските доходи в източноевропейските държави принуждават много от хората в тези страни да си търсят работа в чужбина – обикновено като помагачи в прибирането на реколтата, строителни работници, болногледачи или детегледачки. В същото време собствените им деца израстват при баби и дядовци или при познати, а някои се отглеждат съвсем сами.

„Социална катастрофа“ – така експертите наричат този семеен модел. „За едно дете е истинска травма да расте без родителите си“, казва психологът Ян Фелдман. Т.нар „евро-сираци“ са свикнали да измерват родителската любов чрез паричните преводи или пощенските пратки с марково облекло и играчки.

„Размазаните образи по Скайп са лош заместител на родителските прегръдки“, казва Фелдман и добавя, че поради редките контакти със собствените им родители тези деца търсят близостта на други възрастни. За съжаление обаче има хора, които злоупотребяват с чуствата на децата – по неофициални данни всяко десето сираче в Молдова става жертва на сексуални посегателства.

Една мечта

В края на миналата седмица Молдова подписа споразумение за асоцииране с ЕС. Сега малката държава се надява, че благодарение на това споразумение икономиката ѝ ще дръпне напред, което поне до известна степен би подобрило и положението на т.нар. „евро-сираци“. Съседна Румъния обаче знае, че надеждите, свързани с членството в ЕС, нерядко се оказват напразни. Така например достъпът до чужди трудови пазари предизвика в Румъния нова емигрантска вълна – най-вече към Испания и Италия. По отношение на „евро-сираците“ обаче членството в ЕС определено има положителен ефект, убедена е социоложката Виктория Неделчич от букурещкия клон на фондация „Джордж Сорос“: „Благодарение на свободата на придвижване много родители успяха да изтеглят в чужбина и децата си“, казва Неделчич.

В същото време обаче е повече от ясно, че проблемът със самотните деца може да се реши най-вече чрез мерки за създаване на достатъчно заетост – за да не бягат родителите в чужбина. Макар вече да не е дете, Оксана се надява, че скоро майка ѝ ще се върне завинаги в Молдова. Младата жена си мечтае за собствено семейство, за което да се грижи. Семейство, каквото тя за съжаление никога не е имала.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!