Самолет кацна принудително в Бургас

| от chronicle.bg |

Самолет, пътуващ от Варшава за египетския курорт Хургада, е бил принудително приземен на летището в Бургас, съобщава Нова телевизия.

На борда на самолета Airbus 320 на Small Planet airlines е имало 161 полски туристи.

По време на полета пътник е съобщил за бомба на борда, която ще бъде активирана, информира БНТ. 64-годишният мъж вече е изведен от властите и се установява самоличността му. По негова информация е употребил алкохол, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Самолетът е бил приземен към 5:40 сутринта. Машината е насочена на странична писта на летище Бургас. Пътниците – полски граждани, са изведени, предаде БНР.

„Самолетът Airbus 320″ е кацнал нормално. Обстановката на летището също е спокойна. Пътниците са настанени в терминала. Надявам се скоро проверката да приключи и от полската авиокомпанията да решат дали самолетът ще се връща във Варшава или ще продължат за Хургада“, коментира пред bTV кметът на Бургас Димитър Николов.

Всички полети на летище Бургас са отменени засега заради сигнала за бомба, съобщиха пред „Фокус” от пресцентъра на аерогарата. Засега обаче няма планирани полети. Първият е чак в 13 часа, до края на деня са заявени и други, за които по-късно ще бъде дадена информация.

 
 

9 много-много важни трейлъра

| от chr.bg |

Следете тези филми и сериали!

В Хрникъл голяма част от информацията, която следим, се отнася до филми и сериали.

По-долу събрахме 9 трейлъра на най-добрите предстоящи продукции, за да си изберете. Нашият скромен, но информиран съвет е да си изберете всичките 9.

Приятно гледане!

 

Jurassic World: Fallen Kingdom


Black Mirror – Season 4

 

Twice Upon A Time – Doctor Who: Christmas Special 2017

 

Altered Carbon

 

Wormwood

 

You Were Never Really Here

 

7 Days in Entebbe

 

Jack Ryan

 

Alita: Battle Angel

 
 

Как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол

| от Дилян Ценов |

Преди две седмици излизаме с приятели на ресторант. Мястото се води едно от хубавите в столицата. Всичко е хубаво – приятелите, разговорът, хуморът, околните.

До момента, в който трима субекти от мъжки пол влизат в заведението и сядат на маса точно в средата на залата. Изглеждат като изплюти от конвейер – около метър и седемдесет, по сто килограма всеки, набити, с мускули, които се показват „апетитно“ изпод тениска, каквато яките пичаги носят през декември. Може би жените наоколо всеки момент ще започнат да саливират, както се изразява една от приятелките ми?

Това е едва началото на цирка. След влизането следва триумфално разполагане по местата в стил „султан Абдул Азис“, а ролята на момичето от харема за зла участ се падна на една от сервитьорките. За още по-голямо съжаление униформата  й се състои от къса (прекалено даже) пола. Идеално за нашите трима субекти. Отива да им вземе поръчката. Единият чичо пуска погледа си по тялото й бавно, отмерено, на лицето му се появява ехидна усмивка. Оглежда я отдолу нагоре и се спира върху лицето й. Тя не го поглежда, макар и добре да знае какво се случва.

„Учиш ли?“

Не нужно да описвам отвращението, което всички изпитахме при създалата се сцена. Не знам как е продължила, нито каква е вината на сервитьорката, и откровено казано, не ми пука. Знам само, че субектът от мъжки пол не спря да я гледа по най-безпардонния начин, сякаш няма търпение да й свърши смяната, докато тя се навежда да вземе нещо от шкафовете по стената. Няма да споменавам и разговорите на висок глас между компанията, които са продължили дълго след като ние си тръгнахме.

Най-гнусното в онази (и в още милиони сцени) не е въпросният сакат опит за свалка. Потресаващото е, че става дума за огромна група субекти, които обитават Земята, имат мозъци на гълъб, побиращ се в тяло на четирикрилен гардероб, и мислят, че имат изконното право да се отнасят по гореспоменатия начин с една жена. Каквато и да е тя. Която и да е тя. Каквото и да прави. Защото това не беше редовия въпрос „Учиш ли?“ Не беше както когато бяхме малки и започвахме разговор с „Как се казваш? Искаш ли да си играем?“ Това беше гнусно поведение, което няма общо с назадничавост или прекалена романтичност.

Не знам дали тази сцена учудва някого. Може би много хора ще я счетат за маловажна. Но истината е, че тя е важна. Важна е, защото не е единичен случай. Грубите и унизителни задявания са много, по всяко време, навсякъде. Уви, има жени, които влизат в ролята на обекти и подобно псевдомачовско поведение помпа самочувствието им до степен на главозамайване. Това от своя страна дава увереност на напомпаните алфа мъжкари, че това е начинът да засвидетелстват своята мъжкарщина пред една жена.

В същото време, за жена, чиято цел е да си върши работата (какъвто е случаят със сервитьорки, често ставащи жертви на такива селски прояви), подобни гнусни намеци са отвратителни. Но тя не е в позицията да им се противопостави. Жените в сферата на обслужването са най-често таргетираните жертви на wannabe мъжкарите с широки гърди и тесни хоризонти.

И ако наблюдавате отношението към тях достатъчно внимателно, ще получите един идеален ориентир за това как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол.

Ако с един поглед и една фраза може да сринете години кървава борба за равенство между половете, вероятно сте такъв. Ако не разбирате предишното изречение – също. Ако смятате, че жена, която носи къса пола си проси секс – voila. Ако мислите, че обслужващият персонал е там, за да обслужва всички ваши нужди… знаете.

Всички от мъжки пол имаме качеството да се самозабравяме. Понякога даже да се оливаме. Но субекти като онези тримата, които тази вечер вероятно отново ще щракат с пръсти на сервитьорката в някое заведение, ни помагат да видим онова, което е откровено грозно. И ако сме умни, никога няма да погледнем с този поглед някоя жена. Не и в такава ситуация. Просто не.

 
 

Да спрем опростачването на нацията в няколко лесни стъпки

| от |

Вчера отец Паоло Кортези от Белене и от Италия, който приюти сирийско семейство, получило статут през март, получи награда за „Човек на годината“, връчена от Българския хелзинкски комитет (БХК). Разбира се, веднага се вдигна голяма патардия. Това ни подсети за един случай от края на миналия месец, за който може и да не сте чули. Тогава:

Николай Бареков  подаде сигнал към прокуратурата заради конкурса „Мис България“.

Ето част от това, което написа Бареков във Facebook: „Днес като част от Гражданско сдружение „Дебили“ срещу опростачването на българската нация“ внесох искане до Главния прокурор г-н Сотир Цацаров временно да бъде прекратено и забранено провеждането на всякакви конкурси, които съдържат думата „България”, с цел да бъде спряно опропастяването и злоупотребяването с името на нашата родина, включително това да важи и за политическите партии, които в не по-малка степен опропастиха и опростачиха нашето бъдеще като български граждани, до изработването на ясен регламент от Народното събрание на Р България, който да дава ясни параметри как, кой и при какви условия може да използва бранда „България“, включително и за търговски цели.

Подтикнати от всеобщата негативна обществена реакция, написахме и сигнал отново до Главна прокуратура, с който призоваваме компетентните органи да извършват незабавна проверка относно провеждането на конкурса „Мис България“ 2017 и избора на г-ца Тамара Георгиева за носител на короната.”

Нали знаете неловкото чувство, когато някой неприятен човек направи нещо адекватно. Например, колегата ви, който говори глупости и мирише, донесе понички в офиса. Това не променя много – просто си мислим „Този колко е тъп“, докато устата ти е в пудра захар.

Не за първи път Бареков го играе световен полицай и това крие известни опасности. За да отклоним вниманието му от отец Кортези, предлагаме да погледне няколко събития, които изискват немедлената намеса на прокуратурата.

Оградките на велоалеята на бул. „Дондуков“.

Имаме усещането, че за Бареков би било подходящ коледен подарък възможността да се изживее като Тръмп. Мислим, че би му отивали думи като: „Трябва да изградим стена между колоездачи и шофьори! И колоездачите да платят за нея!“ Не е ли така. Тук служителите на прокуратурата може да не се намесват, а да се присъединят към нас в публиката, откъдето заедно да се насладим на играта Барекова.

УНСС.

УНСС, помним, кани съмнителни личности да говорят пред студентите. Не незаконни личности, но със съмнителни качества и житейска философия. Предлагаме прокуратурата да се сезира, за да не продължават подобни смехории. А и когато си студент по Икономика, добре е да видиш как се сезира прокуратура. За всеки случай.

Мръсният въздух в София.

След като падна снегът, Фандъкова е заета да чисти тротоари, за да не я закачат хората в интернет защо пред входа на блока им не е изчистено. Няма време за мръсния въздух. Преди години Калигула обяви война на Посейдон и накара армията си да отиде на плажа и да хвърля копия във водата. Защо тогава, по сигнал на Николай Бареков, прокуратурата не заведе дело срещу въздуха, че е мръсен?

Ако имате други идеи, пишете на Бареков – той ще се заеме със случая.

 
 

Правим бира от хляб

| от |

Тонове хляб се изхвърлят на боклука всяка година. За да се бори с това пилеене на храна, британска асоциация започна да произвежда бира от непродадения хляб и дори изнася идеята си в чужбина, съобщи Франс прес.

Десетки филии корав хляб се изсипват в огромен казан от неръждаема стомана в пивоварната Уърлд Топ (Wold Top) близо до Дрифийлд, в северното английско графство Йоркшър. Хлябът е съвсем пресен, но пристига от цех за сандвичи, където се използват само меките филии, без коравите крайчета, които не се харесват особено на потребителите. Досега те се изхвърляха, но вече се преработват.

„Заместваме част от малца с хляб“, обясни Алекс Болчин, ръководител на бирарията, където от 2016 година се произвежда златистата напитка, като към малца и хляба се добавят вода, хмел и дрожди. Инициативата е на асоциацията за борба с пилеенето на храни Фийдбек (Feedback).

Бирата, наречена Тоуст ейл (Toast ale – букв. бира от препечена филийка – бел. р.) се е появила благодарение на основателя на Фийдбек, Тристрам Стюарт. Той се е вдъхновил от брюкселските пивовари от Брюкселския бирен проект (Brussels beer project), започнали да произвеждат бирата Бабилон (Babylone) от зърно и неизползван хляб.
Днес „по света се изхвърлят промишлени количества хляб и асоциациите за хранителни помощи не успяват да раздадат всичкия хляб, който им се дава“, изтъква Стюарт. В същото време, отбелязва той, има голям интерес към т. нар. занаятчийски бири (крафт бири).

Всички приходи от продажбите на Тоуст ейл се превеждат на Фийдбек, а останалото след приготвянето на бирата зърно се рециклира и се използва за храна на добитък.

Досега във Великобритания са използвани 9,75 тона хляб за производството на над 300 000 бири, продавани между 2,5 и 3 британски лири бутилката (2,80-3,40 евро) – цена, отговаряща на средната за занаятчийските бири.

Тоуст ейл се разпространява много бързо и вече се произвежда в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Кейптаун (РЮА).

Целта на Фийдбек е също така да се намали масовото производство на хляб, за да не бъде изхвърлян на боклука.