Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

Като част от инициативата „влезте в планината“, която е поставена на планинския връх Егий дю Миди във френските Алпи, осмелилите се да се качат имат възможност да се „реят“ над пропаст дълбока 1000 метра.

1

Петстраната стъклена конструкция „Шамони скайуок „, която е монтирана на височина от 3.842 метра. За изграждането на структурата били необходими цели 3 години.

Французите казват, че е здрава  и е максимално защитена конструкция. От кабината се вижда Мон Блан, а най-смелите туристи могат да погледнат надолу и да се опитат да останат спокойни. 3

 
 

Как да се държим възпитано като падне сняг

| от |

Всяка година едно и също – падне един сняг и хората забравят, че са хора. Всички стават зверове на ръба на оцеляването и всякакво възпитание отлита като щъркел. Граждани, недейте така. Ние сме едно голямо щастливо семейство и трябва да се подкрепяме.

Затова за всички забравили, следва припомняне как да бъдем вежливи в така рязко създалата се поледица. Моля придържайте се към тези норми, защото иначе е гадно.

Когато ходим по улицата

Сняг е, когато тротоарите станат еднолентови и двупосочни. Тогава трябва да се разминем и няма друг начин – най-прецакани са младите мъже. Те са в дъното на йерархията от хора, на които се прави път. Понеже равенството си е равенство, ама ботушките са ни нови, място се прави на жените. Докато се разминавате мъжът има едно наум, че многоуважаемата може да се подхлъзне и затова е готов с бърза реакция да я хване, но само за лакътя. Там е най-не-ерогенното място у женското тяло и съответно има най-малка опасност от изнасилване.

За възрастните хора е ясно – ако инстинктивно не правите място на възрастните хора, нямам думи. Трябва да отбележим само, че има един тип дядковци, които са яли камъни и са пили от бензинколонката – те не дават някой да им пуска фандък, защото са жилави и първи ще стъпят в пряспата, „пък ти като позаякнеш малко тогава“.

При засичане на млада жена с възрастен човек случаят е специфичен. Трябва да преценим интуитивно младата жена дали е по-хубава, отколкото възрастният човек е стар. Ако жената не е много хубава, а човекът е стар, трябва да се направи място на човека. Ако жената е много хубава, а човекът е стар, но не съвсем, той трябва да направи място на нея. Ако жената е невероятно хубава, но човекът е невероятно стар и имаме патова ситуация, то жената трябва да отстъпи, защото всяка крачка на човека е щедър подарък от боговете, дори с риск да закъснее малко и да й напишат акт за неправилно паркиране на Мини купъра. Ако жената не е особено хубава, а човекът не е особено стар, важат половите правила. Това е – не знам защо, но така изглежда правилно.

И накрая идват младите мъже. При засичане на двама млади мъже, най-морално и ненакърняващо още неукрепналото им от житейски и полови успехи крехко достойнство, е да се даде половин път на човека отсреща като с единия крак се стъпи в неотъпканото, а другият остане на пътеката. Така хем сме възпитани, хем егото ни е цяло. Можем, разбира се, и двамата се обърнем с рамо един към друг и така да се разминем, но този начин е малко гей, което ни връща на момента с егото. Защото грипът от мокри крака е гаден, да, но бледнее пред това да отъркаш биреното си шкембе о това на друг мъж.

Ако две жени се засекат, да си се оправят – ние там не се бъркаме.

Когато се качваме в такси

Не седим на отворена врата да се сбогуваме с близки и приятели, да се разбираме някакви неща, да си говорим с шофьора. Отваряме, казваме за къде сме, като ни кажат онова провлачено „Аааайде“ влизаме, изтърсваме си обувките набързо и затваряме вратата. Парното на колите се захранва от акумулатора – имайте уважение към тока, за да не купи Гинка и вашата фирма и да ви уволни.

Когато влизаме в магазин

Тупкаме си крачетата не досами вратата, защото други хора също искат да влязат, а ние не сме Дженифър Лопез и целият магазин не е отворил само за нас. След това трябва да изтръскаме какъвто сняг имаме по дрехите си, за да не мокрим беззащитните стоплени хора. Минималната грижа за околните е това, което прави една държава хубава.

Когато носим чадър докато вали сняг

Не носим чадър, докато вали сняг, защото не сме вандали.

Когато караме кола

Когато се ползваме с автомобила си, винаги имаме предвид, че улицата ни пред нас в Долна Диканя не е приоритет. Също така имаме предвид, че снегоринът не може да се набие в движението в час пик и е нормално при постоянен снеговалеж да има сняг по улиците, когато отиваме и се прибираме от работа.

По този повод искаме да направим един апел към Общината. Оставете някой път града без снегорини – ей така, за да видят хората всъщност какво означава да не се чисти и евентуално (и простете наивния ни оптимизъм) да спрат да мрънкат.

 
 

Джим Кери няма нищо против да губи фенове заради картините си

| от chronicle.bg |

Ако следвате Джим Кери в Туитър – или въобще ако сте чели нещо за него през последните няколко години – знаете много добре за политическите му убеждения. Той е върл критик на Доналд Тръмп и това си личи по множеството картини на актьора, в който президентът е представен в не особено добра светлина.

 

Не всички обаче са почитатели на изкуството му. Кери казва, че в началото когато е започнал да се занимава с Туитър, си е имал неприятности, защото е казвал истината. Било го е страх, но все пак е станал активист, въпреки натиска от мениджърите му. „Мениджърите ми казаха: „Хората те обичат. Ако започнеш да говориш за политика, ще загубиш половината си фенове.“ И аз им казах: „Нека ги загубя“.  

„Понякога просто трябва да следваш собствения си път и да кажеш своето мнение – това правя и аз.“ продължава Джим. „Първото, което направих обаче беше да дам акаунта си на един от асистентите ми. Не искам да пускам прибързани туитове в 3 сутринта, както прави президента.“

Рисунките няма да спрат скоро, защото актьорът се наслаждава на изкуството и споделя, че се чувства много доволен.

 

 
 

Facebook дава $6 милиона за обучение на журналисти

| от chronicle.bg |

Facebook създаде фонд на стойност $6 милиона за обучението на 80 журналиста във Великобритания като част от новия „Community News Project“. Целта според ръководството на социалната мрежа е да се окуражат репортажите от малки места, които са загубили медии си. „Местните новини се споделят масово във Facebook – в страници и в групи. Тази колаборация ще помогне да достигнем до общности, които в момента нямат задълбочена новинарска система“, това каза Карин Флитинг, началник в издателство Reach PLC.

С финансите ще оперира National Council for the Training of Journalists (Национален съвет за обучение на журналисти), който ще ги раздаде да местни издатели, за да наемат стажанти. 

Финансирането идва след откриването на Facebook Journalism Project в началото на 2017 година, с което Facebook искаше да създаде „здравословна новинарска екосистема“, но по-късно беше разкритикуван, че промотира грешни или подвеждащи новини. Тогава мрежата нарече местните новини „началото на качествения журнализъм“ и изказа надежда, че промени в алгоритъма на сайта ще намалят медиите, които търсят сензационност.

Великобритания загуби около 40 по-малки местни вестника само през 2017 година, така че финансиране със сигурност е необходимо. Програмата обаче има пари само за 2 години. Самата система на малките журналистически гнезда ще трябва да претърпи промяна, ако иска да даде работа навече тренираните стажанти.

 
 

Оратница се завръщат с национално турне и трети албум

| от chronicle.bg |

След цяла година отсъствие и европейско турне през 2017 г., любимата на мнозина група, Оратница, ще представи третия си албум, Аlter Ethno, на 30 ноември в Mixtape 5 в София. 

Преди това групата ще подгрее публиката в страната с първото си национално клубно турне от една година насам, което ще включва дати в Перник, Варна, Свиленград, Велико Търново, Русе и Бургас.

През последната година бандата се е фокусирала върху записите на третия си студиен албум, както и върху съвсем нови музикални проекта. През изминалата година Оратница беше посланик на българската музика в поредица събития, свързани с Европредседателството, а през месец септември изправиха на крака Зала Арена Армеец на откриването и гала церемонията на Световното първенство по художествена гимнастика.

Новият албум на Оратница е съвсем ново музикално измерение на тяхната впечатляваща смесица от фолклорни мелодии и акустично изпълнени електронни стилове (дъбстеп, трап и дръм енд бейс).

В него групата експериментира в още по-широк списък от музикални жанрове (фънк, джаз, афтобийт , ембиънт и др.), както и цяла палитра от фолклорни традиции – от аборигенски мотиви, през етиопски мелодии, до арабски елементи.

Първият цялостен проект на групата като секстет ще допълни към стила на бандата и красотата на женските фолклорни гласове на двата нови члена – Дияна (певица във фолклорен ансамбъл „Тракия“ и „Мистерия на българските гласове“) и Ася (певица в “Космическите гласове”). Техните магически вокали ще представят автентични песни от шопкия и родопския региони.

Останалите членове на Оратница са: Християн Георгиев (кавал, вокал, мелодика, тамбура), Георги „Хорхе“ Маринов (диджериду, гайда), Петър „Бъни“ Йорданов (кахон, тъпан) и Иван „Попа“ Господинов (вокал).

В последните 9 години групата не само съживи интереса към българските музикални традиции сред различните поколения у нас. С уникалната си музика и над 150 концерти и международни фестивали, Оратница създадоха изцяло нова публика за българската етно музика в цяла Европа.