shareit

Само един Борн не стига

| от |

Годината е 2002-а и на голям екран се появява един от най-добрите модерни екшъни в киното. Ражда се и култът към машината за убиване с морални проблеми – Джейсън Борн.

Сценаристът Тони Гилрой създава историята за вербуван от тайните служби мъж, който е превърнат в амбициозно оръжие на корпоративната власт, на правителството в сянка, и убива хора и покорява мисии, без да се замисли за последствията. Джейсън Борн е антиморалното статукво, от което се страхува всеки американец с параноя и когото всяко правителство, управлявано от тирани и корумпирани безименни костюмари, се надява да притежава тайно.

Джейсън Борн е перфектният персонаж на задъхан и амбициозен екшън филм, който няма за цел да изглежда и звучи плоско, както сме свикнали да виждаме често в жанра.

Филмът е „Самоличността на Борн“, Дъг Лайман режисира първата част, а впоследствие става продуцент на проекта. Мат Деймън – многопластов, интересен и много нетипичен за такъв тип роли актьор, влиза в обувките на Джейсън Борн. Деймън придава класа на екшъна и този тип жанрово кино, от каквото то спешно се нуждае. Формулата сработва и „Самоличността на Борн“ печели безброй почитатели.

Две години по-късно Пол Грийнграс поема режисьорското място и прави втората част – „Превъзходството на Борн“, а три години по-късно се появява и така наречената тогава финална част – „Ултиматумът на Борн“.

Екшън поредици от калибъра на Борн не се правят от години. Мат Деймън и неговият бягащ и борещ се с неправдата и корупцията персонаж, са последните останали да държат нивото на жанра, за да не попадне той в месомелачката на свръхкомерсиалното и конвейрно кино.

След 2007-а обаче, когато излиза „Ултиматумът на Борн“, Деймън съобщава, че се оттегля от поредицата, за да снима други проекти. И кой може да го вини? Актьорът има „Оскар“ за сценарий и още три номинации за актьорските си изпълнения, прави кино с едни от най-добрите в бранша и е различен. Нещо, което е изключително ценно в Холивуд в днешно време. Освен това не се притеснява да поема второстепенни роли, ако проектът му харесва.

Холивуд се опитва, по типичния си усреднен начин, да върне блясъка и култа към Борн години по-късно, като произвежда „Наследството на Борн“. Отново имаме тайната програма за създаване на машини за убиване, човек минал през нея, който се бори с моралните си задръжки и в крайна сметка, обръщането му към светлата страна и съсипването на хиляди безименни злодеи, корпорации и правителства. В „Наследството на Борн“ обаче липсват няколко много съществени елемента, най-важният от които е Мат Деймън. Неговата липса се усеща тежко и въпреки, че Джеръми Рейнър е приличен актьор, той не успява да внесе тази класа в иначе посредствения екшън.

„Наследството на Борн“ минава незабележимо, тихо и несъществено през кината. Не успява да върне култа към поредицата, нито да запали нови фенове, които да искат да се потопят в света на Борн. Той е незапопняема, плоска, безинтерсна екшън плява, която е великолепна разтуха в някой горещ следобед, когато няма какво да правите. И разбира се, сте откровен почитател на жанра и гледате всичко от Стивън Сегал до Джейсън Стейтъм.

Преди година обаче нещата рязко се промениха. Мат Деймън заяви, че се връща в ролята на иконичния си персонаж, а Пол Грийнграс ще застане на режисьорското място отново, за да визуализира най-новите приключения на бореца за правда.

Така, след много чакане и увъртане, се появява „Джейсън Борн“.

Новата, пета част от франчайза, е директно продължение на третата такава. Подобно на феновете, така и създателите на поредицата, умело се опитват да забравят появата на „Наследството на Борн“ и по-добре.

„Джейсън Борн“ е задъхан екшън. Той е динамичен, експлозивен, сръхамбициозен… Той изглежда като филм, който иска да покаже, че чакането си е струвало, че онези, които го правят, толкова силно са го искали, че са натъпкали най-големите си екшън амбиции в него.

В новата част на поредицата Джейсън Борн се укрива от агенцията, която го търси от години. В крайна сметка, когато той най-после попада на следа от миналото си, те го откриват, и играта на котка и мишка се пренася по улиците на големи градове, подплатена със стрелби, каскади и катастрофи от високо ниво.

„Джейсън Борн“ можеше да се плъзне по кривата на типичния екшън, но не го прави. Филмът има амбиция да върне култа на първите си три части и да изтрие срамните петна от кратката си филмография.

„Джейсън Борн“ напомня силно на първите три филма, но носи по-скъпия и силен дух от тях. Той е екшън, който ще се хареса на почитателите на жанра, на почитателите на поредицата и дори може да запали нови фенове, които да се решат да изгледат тази модерна жанрова класика.

Разбира се, някъде там из тъмния киносалон се прокрадват и предубедените зрители и онези, които може би няма да харесат филма, заради наистина дългите екшън сцени, заради прекалено многото убийства или може би, защото са запазили по-различен спомен за един филм, започнал своя живот преди повече от десет години.

Но киното, като почти всички удоволствия в живота, няма за цел да задоволи непременно и на всяка цена всички нужди. Конкретният момент и настройката, когато гледате един филм са точно толкова важни, колкото и работата, която онези, които са го правили, е трябвало да свършат. Вашата среща пък е перфектната симбиоза между онова, което някой е искал да каже и онова, което вие искате да видите. На повечето хора им се получава при гледането на „Джейсън Борн“.

Седмото изкуство и неговата най-комерсиална форма, каквато е екшънът, е удоволствие, което хората заслужават от време на време. „Джейсън Борн“ не е изкуство в класическия и свръхмодерен смисъл на думата, но е кеф. На екшън и чисто лятно ниво. Ако търсите това, то той е вашето кино, ако ли не… Може би ще ви се случи някой друг път.

 
 
Коментарите са изключени