Салвадор Дали: артистът, който нарисува сънищата ни

| от chronicle.bg |

Той е олицетворението на екстравагантността в началото на ХХ век. Една от най-известните фигури в света на изкуството, Салвадор Дали е запомнен както с яркия си образ (култовите мустаци и ококорен поглед), така и с творческия отпечатък, който оставя. Роденият на днешната дата през 1904 г. гении твори в областта на живописта, скулптурата, дизайна, сценографията и дори киното. Преди да умре,  през 1989 г., настоява да бъде погребан в музея, посветен на него, защитавайки идеята, че изкуството и твореца са две неделими звена.

Мегаломан и продукт на самия себе си, Салвадор Дали персонализира творчеството си, създава съноподобни картини, наподобяващи анализите на Фройд. „Може би при Дали за първи път прозорците на ума се отвориха напълно„, казва сюрреалистът Андре Бретон през 1929 г., въпреки че след години именно той изключва художника от това движение в изкуството. Манията на Дали по сексуалното, смъртното и фобията му от скакалци са знакови за сюрреалистичното му творчество, което е основа за всички следващи поколения артисти.

Защо работата му е толкова важна?

Както в живота, така и в изкуството, Дали отрича традициите и започва да развива нови език и методи, целящи да изследват човешката психология. Кариерата му започва в Академията в Мадрид, откъдето е изключен заради иницииране на студентски протест срещу професор, който според младия Дали е посредствен художник. Воден от желанието да разбие оковите на рационализма и да освободи съзнанието, той се мести в Париж през 1929 г., за да се присъедини към сюрреалистите. Същата година започва да работи заедно с режисьора Луис Бунюел по първия сюрреалистичен филм „Un Chien Andalou“ – лента с разтърсващ монтаж, сцени с монахини, каращи колело, разлагащи се магарешки трупове и крава с разрязано око. Въпреки че споделя манифеста на групата си, Дали е против „автоматизма“ – процес на спонтанно писане и рисуване, с цел да се отключи творческото вдъхновение. Предпочита умишлената, целенасочена работа, комбинирайки в нея утвърдените реалистични техники на „Старите майстори“ – да Винчи, Микеланджело, Дюрер, Караваджо, Рембранд и други. Темите му са човешките страхове и фетиши. През 60-те, когато се появява фотореализмът, много творци го смятат за  негов непряк основоположник, заради техниката trompe-l’oeil – стил на рисуване, при който обектът е толкова реалистично изобразен, че окото го възприема като сниман, а не рисуван.

1939.269_1024x1024

През 30-те Дали създава първите си сюрреалистични творби, като култовия телефон-омар, и развива нова практика в изобразяването на обектите, която кръщава „параноично-критичен метод“. Тези картини са пълни с оптически илюзии или двойни образи, предлагащи множество интерпретации. Най-известната такава е „Apparition of Face and Fruit Dish on a Beach“ (от 1938 г.). Двойната трактовка е критикувана от Бретон и той я определя като обикновена „кръстословна загадка“. Тези параноични картини обаче карат публиката да открие противоречията вътре в себе си. В картините си Дали обръща внимание на сексуалността на тялото, което не е прието добре от сюрреалистите. Но причината да бъде отлъчен от техния кръг в средата на 30-те е отказът да заклейми фашизма.

Втората световна война минава безопасно за него, защото се мерси в Америка през 1940 г. В тези години името му става истинска търговска марка. Промотира се повече от успешно, създава си име, прави декор за филма на Хичкок „Spellbound“. Бретон му слага прякора „Avida Dollars“ (в превод, „алчен за долари“). Дали обаче е възхитен и приема името за свой официален прякор. В този период рисува прозорци за известни магазини на Пето авеню и пише две книги – извън активната работа в рисуването и скулптурата. Става любимец на рекламодателите – появява се в телевизионни реклами, прави корици на списания, работи с фотографа Филип Халсман, който по-късно ще проправи пътя на Анди Уорхол. Въпреки че съвременниците му го заклеймяват като „ниска топка“, той е първият художник, който постига световна слава.

Откъде идва вдъхновението?

Причината Дали да се посвети на сюрреализма е теорията на психоанализата на Фройд. Тя е важна  за артиста, чийто семеен живот определено може да бъде подложен  на дисекция на някое канапе. Кръстен е на по-възрастния си брат Салвадор, починал девет месеца преди Дали да се роди. Родителите  вярват, че малкото момче е прероденият по-голям брат. Това оставя трайна следа в съзнанието му и той вярва, че родителите не обичат самия него, а паметта на по-големия брат. Майка му умира от рак, когато той е в тийнейджърските си години, а след 4 години баща му се жени за балдъзата си, Тиета.

the-enigma-of-my-desire-or-my-mother-my-mother-my-mother-1929

Нещата ескалират отново през 1929 г. когато художникът озаглавява своя картина с противоречивото заглавие „Понякога плюя с удоволствие на портрета на майка ми (Святото сърце)“. Картината толкова разгневява баща му,  че той изключва сина от фамилията. Тези събития са отразени в едни от най-мрачните картини на Дали. Личната му история винаги намира отражение в картините и често елементи от миналото са представяни като отворени чекмеджета, развалящи се храни или топящи се часовници. „Единствената разлика между Древна Гръция и настоящето е Зигмунд Фройнд, който открива, че човешкото тяло е претъпкано от тайни чекмеджета, които само психоанализата може да отвори.“ казва Салвадор Дали.

Каталунското възпитание и система от първите години служи за вдъхновение през целия му живот. Пейзажите от детството и католицизма са чести елементи също. Каталунският апетит се смята, че е допринесъл за честото изобразяване на храни. Влюбен в испанското изобразително изкуство, Салвадор Дали пълни личната си библиотека с томове за Диего Веласкес, и се смята, че мустакът му е вдъхновен именно от него.

Защо и до днес продължава да се споменава?

IoHnCOl

Защото десетилетия след смъртта, името Салвадор Дали все още е марка. Извитият мустак, наскоро определен като най-известният мустак на всички времена, е символ на артистичната свобода и можете да го  намерите върху хиляди чаши, чанти и какво ли още не. Не това обаче е най-важното. Удивителното е, че дори в епохата на компютърния графичен дизайн, неговите ръчно рисувани картини продължават  да шокират публиката. Дори днес сме неприятно сръчквани от „Постоянството на паметта“, „Слоновете“ или „Любовна игра“. Защото Салвадор Дали е и ще продължава да бъде артистът, който нарисува сънищата ни, такива каквито са. Нелогични, брутални, страшни, пристрастяващи светове, от които не можем да се спасим.

„Единствената разлика между лудия и мен е, че аз не съм луд. Лудият си мисли, че е добре, а аз знам, че не съм.“

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.