shareit

Саможертва в Корея: Сержант Джордж Либи

| от |

След като току-що са били сред победителите във Втората световна война, загубата е далеч от умовете на американските военни през 1950 г. До юли същата година обаче те се оказват обкръжени в малки части от Корейския полуостров и се борят за живота си.

Докато част от армията работи трескаво, за да установи отбранителен периметър близо до Пусан, хората от 24-та пехотна дивизия са натоварени да забавят бързото настъпление на корейците. Задържайки линията близо до Теджон, сержант Джордж Д. Либи показва безкористна смелост – нещо, от което американците определено имат нужда в този момент.

По време на изтеглянето от града камионът на сержант Либи попадна под обстрел от засада. Всички в превозното средство са убити или ранени, освен Либи, който остава да се бори сам, успява да отблъсне врага и да окаже помощ на ранените. Той успява да повика американски артилерийски трактор М-5 и натоварва ранените на него. Когато неудържимите вражески сили се опитват да убият водача на трактора, Либи използва тялото си като защитна броня. Заставайки директно между шофьора и вражеския огън, Либи защитава с живота си единствения човек, способен да изведе ранените на безопасно място. В крайна сметка обаче мъжът се поддава на раните си, Либи пада, но не и преди да спечели вечната благодарност на онези, които спасява, и най-високата военна чест на САЩ.

Артилерийски трактор М-5

Джордж Либи е роден на 4 декември 1919 г. в Бриджтън, Мейн. След като навършва пълнолетие, точно когато Америка се кани да навлезе в световната война, той решава да служи, както много мъже от неговото поколение. Записва се в армията и в крайна сметка служи в Европа по време на Втората световна война. Тъй като войната е жестока, редиците на американската армия бързо се свиват, но Либи решава да остане, докато много опитни ветерани си тръгват от бойното поле. Резултатът е армия без опит и подходящо обучение до 1950 г. – точно когато най-много се нуждаят от нея.

На 2 юни 1950 г. севернокорейската армия се излива през южната си граница в огромни количества. Докато американските и южнокорейските сили се опитват да удържат линията, напредването на северняците се оказва твърде силно. Решено е 24-а дивизия да се опита да установи позиция в близост до южнокорейския град Теджон, като даде време на други американски войски да установят отбранителен периметър на юг. Американците се окопават по поречието на река Кум и се бият три дни, преди да бъдат принудени да се върнат в града.

След това битката продължава три интензивни дни в града, преди да бъде взето окончателното решение за оттегляне. Застанал с някои от последните части, които напускат, е и сержант Джордж Либи. Дотогава градът е вече е заобиколен и контролно-пропускателните пунктове на Северна Корея обслужваха повечето изходи на юг. Именно в такава среда с американците, които се опитват да пробият път на юг, Джордж Либи извърши своя необясним акт на храброст.

Вечерта на 20 юли 1950 г. сержантът се качва на камион, тръгнал към приятелски линии като един от последните, които напускат града. Тогава колата се блъска в блокада на Северна Корея, която е създадена за засада на отстъпващите войски. Под интензивен огнен залп камионът е незабавно демобилизиран и всеки войник на борда е или убит, или тежко ранен, с изключение на Либи. Опитвайки се да отвърне на удара, Либи скача в близката канавка, която осигурява известно прикритие и започва да отвръща на огъня. Въпреки позицията си на относителна безопасност, той на два пъти претичва пътя, за да окаже помощ на други ранени войници.

След това сержантът забелязва преминаващ наблизо M5, който тегли гаубица, и успява да му привлече вниманието. Под непрекъснат интензивен огън Либи се опитва да натовари ранените, когато разбира, че севернокорейците концентрират огневата си мощ към шофьора. Осъзнавайки, че ако шофьорът бъде убит, няма да остане кой да евакуира ранените, Либи прави необяснимото. Той защитава шофьора със собственото си тяло, докато отвръща на огън на врага. Това довежда до почти непосредствени рани по ръцете и тялото му, но Либи продължава.

Докато трактора продължава да прекосява града в опит да избяга, те се натъкват на други ранени войници. Либи няколко пъти слиза, за да помогне да се натоварят ранените, след което отново заема позицията си на бодигард на шофьора. Едва след загуба на значително количество кръв, той в крайна сметка припада и се отказва от ролята си.

Сержант Джордж Либи става жертва на раните си този ден, но не и преди да си спечели място във военната история на САЩ. За действията си той е награден с Почетен медал за храброст – благодарение на храбростта, проявена от него в Теджон, американците успяват успешно да поставят отбранителен периметър около Пусан и да започнат бягството си на север. След като войната бавно приключва до 1953 г., в чест на човека, който държи линията, за да могат другите да живеят, е поставен мост през река Имджин в Южна Корея.

 
 
Коментарите са изключени за Саможертва в Корея: Сержант Джордж Либи