Състав на служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев

| от |

Проф. Георги Близнашки, служебен министър-председател

Проф. Георги Петков Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Софийска област.

Възпитаник е на Английската езикова гимназия и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. От 1983 до 1987 г. е асистент, до 1990 г. е старши асистент, а от 1988 г. е доктор по конституционно право с тема на дисертацията „Правно положение на постоянните комисии в Народното събрание“.

От 1990 г. до 2004 г. е главен асистент по Конституционно право на Република България, Катедра „Конституционноправни науки” на Юридически факултет на СУ. От 2009 г. е професор по конституционно право на Република България.

Проф. Георги Близнашки развива богата академична дейност. От 2011 г. е член на Факултетния съвет на Юридическия факултет на СУ. Преподава дисциплини в бакалавърски и магистърски програми на СУ, ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград, ВСУ „Черноризец Храбър“ и Нов български университет.

През първата половина на 90-те години Георги Близнашки е бил експерт към Националната кръгла маса, експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание и народен представител в 36-то Народно събрание. През 2004-2005 г. е експерт към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-то Народно събрание.

През 2005-2006 г. е наблюдател в Европейския парламент, а през 2007 г. депутат в ЕП, член на Конституционната комисия и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

В периода 2005-2009 г. е народен представител в 40-то Народно събрание, член на Комисиите по образование и наука и по европейските въпроси.

През февруари 2014 г. оглавява Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа.
Автора е на повече от 70 научни трудове на конституционно-правна тематика – монографии, студии и статии.

Екатерина Захариева, служебен вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране

zaharieva

Родена е на 8 август 1975 г.

Завършила е Eзикова гимназия „Бертолт Брехт”, Пазарджик, с изучаване на немски език.

Магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От 2001 г. до 2003 г. е адвокат. През 2003 г. е назначена за юрисконсулт, а от 2007 г. е директор на дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“ в Министерство на околната среда и водите.

От месец август 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресори Законодателство; Устройство на територията и проекти; Държавна собственост; Жилищна политика; Концесии; ГРАО; Регионално развитие; Търговски дружества и държавни предприятия.

Има специализации по „Развитие на способностите за извършване на оценка на въздействие на законодателство и политики” по проект „За добро обществено регулиране: институционализиране на процеса на оценка на въздействието в държавната администрация“, Консорциум „Джейкъбс енд Асошиейтс Юръп Лимитид”; по Европейско право; „Човешки права и околна среда“ във Венецианска комисия в Триест, Италия; по „Стратегическо планиране и координация за оценка на въздействието на законодателство и политики и участие на обществеността във взимане на управленски решения“ в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия, и в Националното училище по администрация в Париж, Франция.

На 23 януари 2012 г. с Указ на Президента на Република България е назначена за Главен секретар на Президента.

От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев. След това е Началник на Кабинета на държавния глава.

Владее английски и немски език.

Проф. Йордан Христосков, служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика

Проф. Йордан Атанасов Христосков работи в секция „Макроикономика” на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Професор е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където преподава социалнва политика и социално осигуряване. Автор е на два монографични труда, два учебника, сборник с публицистични статии и има голям брой участия в колективни монографии. Автор е на близо сто научни студии, статии и доклади по въпроси на социална политика, пенсионното и здравното осигуряване, пазара на труда, инфраструктурата и регионалното развитие, публикувани в България и в чужбина.

Проф. Христосков има богат практически опит като зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на Президента на Републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и като Управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.).

Известен е с приноса си като член на Бюрото на Международната асоциация по социално осигуряване, като консултант и експерт по голям брой проекти на Европейската комисия, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Програмата на ООН за развитие.

Христо Иванов, служебен вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието

Роден е на 13 септември 1974 г. в София.

Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative). От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

От 2006 г. досега заема длъжността Програмен директор на Български институт за правни инициативи, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

От 2002 г. е вписан като адвокат.

Владее английски и руски език.

Илияна Цанова, служебен вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз

Родена е на 19 януари 1976 г. в гр. София.

Магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство със сертификат за следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университет “Джордж Вашингтон” САЩ, като стипендиант на USAID и Университета Джорджтоун.

От 2001 г. до 2003 г. Илияна Цанова работи в одиторския отдел на „Делойт-България”, като първоначално започва като стажант в отдел анализ на финансови злоупотреби и съдебни експертизи в Делойт-Вашингтон.

От 2003 г. до 2014 г. работи за Европейската банка за възстановяване и развитие. От 2006 до 2014 е в централата на ЕБВР в Лондон. Има богат опит в структурирането, договарянето и изпълнението на инвестиции в дялов капитал и дългово финансиране на инфраструктурни проекти в страни от Югоизточна Европа, Украйна и Русия, както и в съфинансирането на проекти със средства от Европейския съюз. Като представител на ЕБВР, Илияна Цанова е работила с правителства и международни финансови институции по преструктуриране на публични дружества за комунални услуги, създаването на регулаторни органи в областта на водния сектор, публично-частни партньорства, структуриране на иновативни инвестиционни инструменти за инвестиции в инфраструктура, както и фискална децентрализация.

Председател е на борда на директорите на MIDF, инвестиционен фонд за инвестиции в инфраструктура на Западните балкани. Създател е на Фонд ФЛАГ ЕАД в България и член на борда на директорите (в оставка).

От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз в служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев.

Васил Щонов за служебен министър на икономиката и енергетиката

Роден е на 25 април 1972 г. в гр. Пловдив.

Възпитаник е на Английската езикова гимназия в гр. Пловдив. През 1995 г. завършва Университета на Пенсилвания в САЩ с дипломи бакалавър на науките по електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския Технологичен Институт (MIT).

До 2004 г. работи в САЩ като инвестиционен банкер в областта на енергетиката и технологиите и като консултант по управленски въпроси. Управлява някои от най-големите сделки по сливане и придобивания, сред които обединението на „Бел Атлантик“ и GTE. През 2004 г. основава офиса на международната консултантска фирма „МакКинзи“ в София, където работи до 2009 г., главно в банковия сектор, енергетиката и телекомуникациите.

От 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста Директор „Маркетинг и стратегии“ в кабелната компания „Близу“.

Владее английски език. Женен, с две деца.

Мирослав Ненков, служебен министър на здравеопазването

Мирослав Ненков е роден на 15 март 1969 г. в град София.

Завършил е специалност „Медицина“ във ВМИ-София през 1995 година. Специализирал е анестезиология и интензивно лечение. Има преминати курсове в областта на органното донорство и координирано донорство в Испания и Италия.

Работи в болница “Царица Йоанна” и болница “Лозенец” като координатор по донорство, и в кардиохирургията на болница “Св. Анна” в София. От 2009 г. досега е координатор по донорство и изпълняващ длъжността началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение при ВМА- София. В периода март – май 2013 г. е бил заместник – министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков.

Владее руски и английски език.

Йордан Бакалов, служебен министър на вътрешните работи

Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 г. в град Асеновград.

Завършил е ТИХ „Асен Златаров” в гр. Димитровград, Висшия химико-технологичен и металургичен институт-София (1987 г.) и външна търговия в Пловдивския технически университет (1998 г.). През 2009 г. защитава докторска степен по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство” – Национална сигурност.

От 2012 г. е доцент и преподавател по национална сигурност в Нов български университет, гр. София и в Колежа по икономика и администрация, гр. Пловдив.

Йордан Бакалов е народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание.

Председател е на Комисията по национална сигурност и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-то НС. В 39-то Народно събрание е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В 40-то Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група ОДС.

В 41-то Народно събрание е председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Ползва руски и английски език.

Румен Порожанов, служебен министър на финансите

Роден е на 17 август 1964 г.

Магистър е по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“ от Университета за национално и световно стопанство в София.

Дългогодишен служител на Министерството на финансите. От 1992 г. до 1995 г. е експерт в отдел „Финансиране на специални дейности“, който отговаря за финансите на фирмите в отбранителния сектор, а до август 2001 г. е началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги“ в МФ. От 2001 г. до 2009 г. е директор на Дирекция „Финанси на реалния сектор“ в министерството. От август 2009 г. до март 2011 г. е началник на Кабинета на министъра на финансите, след което заема длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ до септември 2013 г. От февруари 2014 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове.

От 1993 г. до 2014 г. е заемал различни ръководни длъжности в реалния и в публичния сектор, сред които председател на Борда на директорите на „Арсенал“ АД-Казанлък (1993-1999 г.), председател и член на УС на Булгартабак Холдинг АД (2001-2005 г.), член на УС на Sofia Tobacco Company (2005-2011 г.), председател на Борда на директорите на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“ и представител на Годишното общо събрание на акционерите (юни 2010-февруари 2011 г.) и председател и член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (от септември 2009 г.).

Румен Порожанов има специализации по публични финанси, публично управление и структурни реформи в Joint Vienna Institute, Австрия.

Николина Ангелкова, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Родена на 30 ноември 1979 г.

Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация „Фирмено управление“ от Института за следдипломна квалификация на УНСС.

Има специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, по европейско право и по регионална политика и структурни фондове в Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция.

От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство. От 2005 г. до 2007 г. е стажант в ГД „Околна среда“ на Европейската комисия и съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент, където работи в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда.

В периода 2005-2010 г. е собственик на „Николова и партньори консулт“, последователно е генерален директор на компанията „Херчеса България“ ЕООД (2007-2009 г.) и управител на „Хелектор България ЕООД“ (2009-2010 г.).

През 2010-2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството. През 2011 г. е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор европейски въпроси, връзки с международните институции, европейско териториално сътрудничество и стратегическо планиране на регионалното развитие; Национално лице за контакт по Дунавската стратегия.

През март 2014 бе избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 година (Young Global Leaders). Престижното отличие се присъжда от Световния икономически форум и е признание за изключителни постижения в областта на мениджмънта и лидерството, както на професионално, така и на социално ниво.

Владее английски, испански, италиански, френски и руски език.
Омъжена, с едно дете.

Доц. Румяна Коларова, служебен министър на образованието и науката

kolarova

Румяна Коларова е университетски преподавател и изследовател. Завършила е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност „Философия“, специализация „Социология“. Защитила е докторска дисертация на тема: „Понятието политическа сила в съвременната политическа теория“.

Специализирала е в Лондон (London School of Economics and Political Science), Ню Йорк (New School for Social Research) и Флоренция (European University Institute). Доцент по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра „Политология”, директор на магистърска програма „Европейска интеграция”.

Автор е на над 50 научни публикации и повече от 300 публикации в периодичния печат. Председател на Управителния съвет, на „Център за изследвания и политики за жените“, член на УС на Българската асоциация по политически науки.

На 12 декември 2013 г. с Указ на Президента на Република България е назначена за секретар по връзки с гражданското общество.

Владее английски и руски език, ползва немски и френски.

Велизар Шаламанов, служебен министър на отбраната

Велизар Шаламанов е роден на 24 декември 1961 г. в гр. Карлово.

Завършва с отличие и златен медал Математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” през 1979 г. в Пловдив, а през 1984 завършва с отличие и златен медал ВНВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, магистър по радиоелетроника.

През 1991 защитава дисертация в Киев – доктор по кибернетика, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.

През 1995 г. завършва Военна Академия “Г. С. Раковски” – магистър по организация и управление на оперативно-тактическото разузнаване. Преминал е курсове в САЩ и Германия, както и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.

От 1984-1998 г. последователно служи като офицер в поделения на Българската армия, в т.ч. в Института по системи за управление на ГЩ като началник на сектор „Военни интелигентни системи“ и в Главния щаб на Сухопътни войски – управление „Разузнаване и електронна борба“.

В периода 1998-2001 г. е заместник-министър на отбраната по воената политика, планиране и интеграция, както и член на Съвета по сигурността на МС, Междуведомствения комитет за интеграция в НАТО. Председател е на Борда на директорите на ТЕРЕМ ЕАД.

От 2001 г. до 2009 г. работи в БАН като съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана, директор е на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбраната, ръководител на секция „Изследване и развитие на информационните системи“ в Института за паралелна обработка на информацията. Бил е хоноруван преподавател в Софийския университет, УНСС, НБУ, ръководител е на множество проекти с национално и международно финансиране, съосновател на Сдружение „Джордж Маршал“ – България и Асоциация на офицерите от резерва Атлантик.

От 2009 до 2012 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление, а от 2013 г. е Директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО (NCIA).

В периода 2002-2012 д-р Шаламанов е член на Международния консултативен съвет на Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (DCAF), а от 2013 г. е член на Изпълителния комитет и Борда на директорите на Международната асоциация на професионалистите по комуникационно-информационни системи и разузнаване (AFCEA Int).

От 2008 г. до 2010 г. е член на Европейския форум за изследвания по сигурността и иновации ESRIF.
Владее английски и руски езици.

Даниел Митов, служебен министър на външните работи

Даниел Митов е роден на 4 декември 1977 г. в град София.

Завършва СУ „Климент Охридски“, специалност „Политология“. Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US), както и в „Programme des personnalites d’avenir” на френското външно министерство. Специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет.

През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, като част от екипа на Българското училище за политика и списание „Разум“. През 2006 г. става Изпълнителен директор на фондация „Демокрация“, а след това и заместник-председател на Демократи за силна България (ДСБ). Участва в създаването на ПП “България на гражданите“.

От есента на 2010 г. работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като официален представител на НДИ, работи в Брюксел, в Либия, в Демократична Република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и други.

Мартин Иванов служебен министър на културата

Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.

От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.

Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.

Евгения Раданова, служебен министър на младежта и спорта

Евгения Раданова е родена в София на 4 ноември 1977 г.

Възпитаник е на 132-ро СОУ в София, спортен профил, и на Националната спортна академия.

Състезател по бързо пързаляне с кънки-шорттрек от 1987 г. до 2010 г. Първият български спортист, участвал на зимни и летни Олимпийски игри (в дисциплината колоездене на писта в Атина‘2004).

Медалист от Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити (2002 г.) и в Торино (500 м шорттрек). Световен шампион на 500 м от 2000 г. и на 1000 м от 2003 година. Седемкратен абсолютен световен шампион по шорттрек. Печели 47 медала от европейски първенства, от които 37 златни.

От 2001 г. до 2008 г. е световен рекордьор на 500 м с три поправки на световния рекорд. Бивш световен рекордьор е на 1500 метра.

През 2010 г. печели титлата на 1500 м в турнира по шорттрек на първото Световно първенство по зимни спортове за военни в Аоста, Италианска република, след което слага край на спортната си кариера.

От 2006 г. Евгения Раданова е старши-лейтенант в Министерство на отбраната. Индивидуален член е на Българския олимпийски комитет. Член е на Управителния съвет на Българската федерация по кънки и на УС на Българската асоциация на спортистите олимпийци, както и на УС на Националната военна спортна федерация.

Владее английски и италиански езици.

Васил Грудев, служебен министър на земеделието и храните

Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в гр. Пловдив.

Възпитаник е на Френската езикова гимназия в град Пловдив, магистър от Юридическия факултет в университета „Franche-Comté“ в Безансон, Франция.

От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ.

Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.

Владее английски и френски език.

Женен, с едно дете.

Светлана Жекова, служебен министър на околната среда и водите

Светлана Жекова е родена на 1 февруари 1967 г. в София.

Завършва 9-а Френска гимназия в София. Магистър по Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалист по Международни икономически отношения от Свободния факултет на Минно-геоложкия институт в София. От 1997 г. до 1999 г. е специализирала „Международни отношения с Европейския съюз, Развитие на Общия пазар“ в American University, School of International Services във Вашингтон (САЩ). Има специализации по „Глобален мониторинг и качество на околната среда“ и „Организация, система и дейности на ООН“ от United Nations University в Токио (Япония).

Светлана Жекова започва професионалната си кариера в държавната администрация през 1999 година в отдел „Европейска интеграция“ на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. досега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС (до 1 януари 2007 г. – Мисия на България към Европейските общности) в Брюксел. До 2008 година е Първи секретар, представител на МОСВ в Мисията на България към ЕО. През 2008 г. е предсрочно повишена в дипломатически ранг „съветник“ за експертния си принос при защитата на националния интерес в рамките на многостранните преговори по Законодателния пакет „Климат-енергетика”, както и в двустранен формат с Председателството на ЕС и ЕК. От 2008 г. досега е ръководител на сектор „Околна среда” в Представителството.

Светлана Жекова е била хоноруван лектор в Института по публична администрация и европейска интеграция. От 1997 г. до 1999 г. е била административен асистент по проекти, свързани с Източноевропейските страни, в Washington College of Law, Вашингтон. Работила е като изследовател в Съвета на Европа в направление “Образование, култура и околна среда”.

Владее френски, английски и руски език.

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Илон Мъск показа първия си електрокамион

| от chronicle.bg |

Компанията Tesla демонстрира първия си електрически камион с автопилот. Това стана на официалния сайт на Tesla. „Докато обикновените камион имат дизайна на хамбар, камионът Tesla е конструиран като куршум”, похвали Илон Мъск новия транспорт.

За техническите характеристики на камиона Мъск заяви, че той може да измине 500 мили – над 800 километра с едно зареждане. Това камионът може да осъществи с максимален товар и най-високата си възможна скророст. Според Мъск голямата част от товарните камиони пътуват на маршрут с дължина около 250 мили, така че неговият камион ще може да иде до нужния пункт и да се върне без допълнително зареждане. Камионът има четири независими двигателя – по един на всяко задно колело. Той ще може да достига скорост от 60 километра за пет секунди.

768x432

Масовото производство на камиона ще стартира през 2019 г.

Както пише Bloomberg, компанията е работала над новото возило две години. Въпреки че батерията на камиона е много скъпа – сто хиляди долара, той все пак прави икономии, защото се спестява заплатата на шофьора и се пести от бензин. Tesla планира да направи камионите напълно автономни през 2020 г.

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.