Сърбия на два стола

| от |

в. „Политика“, Белград

Владимир Путин тук е мил гост и желан партньор. Неговата украинска авантюра в Сърбия бе схваната като израз на космическа справедливост, като отмъщение на православния праведник на лицемерния Запад. Но руската мощ не трябва да се надценява. Москва е далеч от Белград, а между тях са не само прозападни лидери, но и граждани на уплашените бивши „съветски сателити“, които в лицето на днешна Русия виждат „четвърти райх“.

По време на Студената война много страни се опитваха да бъдат странични наблюдатели, да гледат големия глобален мач, седейки на оградата. Повечето, рано или късно, заеха страна. Някои историци вярват, че окончателният изход е бил решен още в средата на шейсетте години, когато на страната на Запада застанаха Бразилия, Индонезия и Конго, „регионалните великани“.

Имаше чести притичвания в противниковия лагер, но малко страни успяваха за дълъг период  да маневрират в тясното пространство на неопределеността. Титова Югославия сръчно лавираше между двете страни, макар комунистическото сърце на ръководството винаги да оставаше на източната страна.

Този голям успех стоеше в основата на самоуправното икономическо чудо и захаросания хибрид, който Радина Вучетич нарече „кока-кола социализъм“. Външната политика бе главният износен югославски продукт и осигуряваше завиден растеж на стандарта.

Имаше и други страни, на които географията и талантливото ръководство даваха възможност обилно да печелят от борбата на великаните – от Австрия до Сингапур.  Макар че в умението да превръща външната политика в движещо гориво на икономиката никой не може да се мери с Хафез Асад, покойния президент на Сирия. Работещите в тази страна без големи природни ресурси работеха средно 37 минути дневно и имаха приличен стандарт и безплатно здравеопазване. Такова нещо днес е трудно да се повтори.

Новото съперничество не е глобално, съществува само една суперсила и на актьорите, които са близо до флуидната линия на сблъсъка между САЩ и Русия, няма да им бъде лесно да седят на два стола.  Макар такава политика и днес да обещава  голяма икономическа полза, тя носи немалко рискове.  Затова не са прави  нито онези, които твърдят, че поканата на Владимир Путин да дойде в Белград е била грешка, нито онези, които са убедени, че Сърбия тук няма какво да изгуби.

Главният коз в ръцете на властите е готовността на Вашингтон и Берлин, господарите  на постдемократична „обединена Европа“, да затворят очи и да толерират  външнополитическите залитания с цел достигане на онова, което виждат като устойчиво, трайно решение на балканския въпрос. Главният риск е свързан с последиците от евентуалния неуспех на политиката на необвързаност.  Властите след пети октомври  оставиха страната без стратегическа алтернатива.  Не я предложиха и партиите, които са против  влизането в Европейския съюз. Техният провал на изборите през март не е свързан само с  контролираните медии и дългите пръсти на европеизираната  политическа класа,  обучена в Централноевропейския университет в Будапеща и дообучени  в  „работилници“  в  хотел  „Сплендид“ в Бечичи.

Във важните институции и големите политически партии  преобладават хора, които свързват съдбата на страната  с въвеждането на брюкселските закони. Бъдещето се мери в „глави“, а не в години.  Когато нещо не върви, политическият елит обмисля как да промени гражданите, техния манталитет или съзнание, а не как да пригоди внесените правила  към тукашните обстоятелства.  По този въпрос новите власти не се различават от старите.  Новите арабски приятели на Сърбия са толкова  надеждни, колкото и малко по-старите, западни.  Не трябва да се залъгваме.  Във всички предишни случаи финансовата подкрепа на близкоизточни монархии за държави от нестабилните периферии  на глобализирания свят, към които принадлежат и Балканите, бе свързана или с религията, или с осъществяването на дългосрочните американски интереси в тези региони.  /БТА/

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.

 
 

Почина Долорес О’Риърдън, вокалистката на The Cranberries

| от chronicle.bg |

Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Причината за смъртта й не се съобщава.

О’Риърдън беше в Лондон за записи, каза пресаташето на групата Линдзи Холмс, цитирана от Асошиейтед прес.

The Cranberries стана световно известна през 90-те години на миналия век с хитове като „Zombie“ и „Linger“.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Почина актьорът Стефан Илиев

| от chronicle.bg |

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев.

Тъжната вест е оповестена от сайта на Съюза на артистите в България, актьорът е председател на организацията в продължение на 15-години – между 1990 и 2005 година.

Стефан Илиев е роден е на 25.06.1935 г. в Истанбул. Завършва актьорско майсторство при Н.О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в ДТ – Габрово. Работи в Драматичен театър – Габрово (1958 – 59), Драматичен театър – Плевен (1959 – 60), Драматичен театър – Перник (1960 – 64), Народен театър за младежта (1964 – 66), Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Театър „София” (1969 – 90), МГТ „Зад канала” (от 1990). Сред по-големите му роли в театъра са: Авакум Захов в „Спящата красавица” – А. Гуляшки, Херцогът в „Скъперникът рицар” – А. С. Пушкин, Поручикът в „Поручикът и Марютка” – Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша” – Б. Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво” – Ив. Радоев, Вершинин в „Три сестри” – А. П. Чехов, Сър Оливер в „Училище за сплетни” – Р. Шеридан, Г-н Смит в „Плешивата певица” – Й. Йонеско и др.

Поколения зрители го помнят от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Стефан Илиев е носител на наградата на САБ, ИКАР 2015 за Чест и достойнство.