Сърбия на два стола

| от |

в. „Политика“, Белград

Владимир Путин тук е мил гост и желан партньор. Неговата украинска авантюра в Сърбия бе схваната като израз на космическа справедливост, като отмъщение на православния праведник на лицемерния Запад. Но руската мощ не трябва да се надценява. Москва е далеч от Белград, а между тях са не само прозападни лидери, но и граждани на уплашените бивши „съветски сателити“, които в лицето на днешна Русия виждат „четвърти райх“.

По време на Студената война много страни се опитваха да бъдат странични наблюдатели, да гледат големия глобален мач, седейки на оградата. Повечето, рано или късно, заеха страна. Някои историци вярват, че окончателният изход е бил решен още в средата на шейсетте години, когато на страната на Запада застанаха Бразилия, Индонезия и Конго, „регионалните великани“.

Имаше чести притичвания в противниковия лагер, но малко страни успяваха за дълъг период  да маневрират в тясното пространство на неопределеността. Титова Югославия сръчно лавираше между двете страни, макар комунистическото сърце на ръководството винаги да оставаше на източната страна.

Този голям успех стоеше в основата на самоуправното икономическо чудо и захаросания хибрид, който Радина Вучетич нарече „кока-кола социализъм“. Външната политика бе главният износен югославски продукт и осигуряваше завиден растеж на стандарта.

Имаше и други страни, на които географията и талантливото ръководство даваха възможност обилно да печелят от борбата на великаните – от Австрия до Сингапур.  Макар че в умението да превръща външната политика в движещо гориво на икономиката никой не може да се мери с Хафез Асад, покойния президент на Сирия. Работещите в тази страна без големи природни ресурси работеха средно 37 минути дневно и имаха приличен стандарт и безплатно здравеопазване. Такова нещо днес е трудно да се повтори.

Новото съперничество не е глобално, съществува само една суперсила и на актьорите, които са близо до флуидната линия на сблъсъка между САЩ и Русия, няма да им бъде лесно да седят на два стола.  Макар такава политика и днес да обещава  голяма икономическа полза, тя носи немалко рискове.  Затова не са прави  нито онези, които твърдят, че поканата на Владимир Путин да дойде в Белград е била грешка, нито онези, които са убедени, че Сърбия тук няма какво да изгуби.

Главният коз в ръцете на властите е готовността на Вашингтон и Берлин, господарите  на постдемократична „обединена Европа“, да затворят очи и да толерират  външнополитическите залитания с цел достигане на онова, което виждат като устойчиво, трайно решение на балканския въпрос. Главният риск е свързан с последиците от евентуалния неуспех на политиката на необвързаност.  Властите след пети октомври  оставиха страната без стратегическа алтернатива.  Не я предложиха и партиите, които са против  влизането в Европейския съюз. Техният провал на изборите през март не е свързан само с  контролираните медии и дългите пръсти на европеизираната  политическа класа,  обучена в Централноевропейския университет в Будапеща и дообучени  в  „работилници“  в  хотел  „Сплендид“ в Бечичи.

Във важните институции и големите политически партии  преобладават хора, които свързват съдбата на страната  с въвеждането на брюкселските закони. Бъдещето се мери в „глави“, а не в години.  Когато нещо не върви, политическият елит обмисля как да промени гражданите, техния манталитет или съзнание, а не как да пригоди внесените правила  към тукашните обстоятелства.  По този въпрос новите власти не се различават от старите.  Новите арабски приятели на Сърбия са толкова  надеждни, колкото и малко по-старите, западни.  Не трябва да се залъгваме.  Във всички предишни случаи финансовата подкрепа на близкоизточни монархии за държави от нестабилните периферии  на глобализирания свят, към които принадлежат и Балканите, бе свързана или с религията, или с осъществяването на дългосрочните американски интереси в тези региони.  /БТА/

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.