Сърбия и ЕС – между разума и чувствата

| от |

Преди да стане член на Европейския съюз, Сърбия трябва да извърши много промени, които засега не са факт. А политиците в страната настояват за максимално бързото присъединяване към Общността, пише Дойче веле.

vuchich

Преди няколко години сръбските противници на членството в ЕС се постараха да „разгромят“ идеята, разпространявайки в интернет изображение, на което жълтите звезди на европейското знаме образуват не кръг, а пречупен кръст. „Истинският сърбин“ не би трябвало да бъде поддръжник на ЕС, а да търси близостта с Русия, гласи и до днес убеждението на патриотично ориентираните партии и организации.

От другата страна на политическия спектър пък безброй неправителствени организации и политици не виждат никаква алтернатива на европейското членство. Допитванията сочат, че сръбското население проявява известна дистанцираност спрямо Запада, но смята, че именно европейската интеграция ще сложи край на бедността в страната.

Маратон с препятствия

Свалянето на Слободан Милошевич през 2000-та година е безспорната повратна точка в сръбската история – с него приключи кървавото десетилетие, започнало с югославските войни и продължило с натовските въздушни нападения. С изборното поражение на Милошевич настъпи и краят на международната изолация и на болезнените санкции. Тогавашното демократично правителство обеща бляскаво европейско бъдеще и пророкуваше, че през 2007 г. Сърбия вече ще е член на Общността. И до момента обаче единственото постигнато е признаването на официалния статут на страната като кандидат-член на Европейския съюз.

Това, че пътят към Европа се оказа маратон, е свързано с наследството от 90-те години, смята Марко Вуячич от неправителствената организация „Европейско движение за Сърбия“. Травматизираното от войната поколение се обръща не към постнационалистическата интеграция, а в точно противоположната посока, коментира Вуячич. И не на последно място по тази причина е трудно приложението на необходимите икономически и административни реформи. Вуячич припомня в този план за убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, платил с живота си опита за извършването на радикални промени.

Сърбия – „подчинената държава“

Александър Вучич, който в момента е най-силният човек в Белград, е изцяло зад реформаторските планове на Джинджич. Само допреди няколко години Вучич беше отявлен националист, настроен враждебно срещу хърватите и албанците, пледиращ за защита на сръбските военнопрестъпници. От 2008 насам обаче се проявява като прагматик: когато неговата Радикална партия се разцепи заради разликите в отношението към европейската интеграция, той заложи на европейския курс.

Наскоро Вучич, чиято актуална партия – Сръбската прогресивна – разполага с абсолютно мнозинство в парламента, се срещна с бившия федерален канцлер Хелмут Кол – за обмяна на мнения в сферата на европейската политика. Заключението на Вучич: не трябва да обичаш Европа, за да се стремиш към нея.

Очевидно и отношението на сръбския народ е сходно: както показват данните в проучванията – над 50 процента от сърбите биха гласували за европейското членство, само една четвърт биха били против. Подкрепата е значително по-малка, отколкото преди десет години, но доста по-голяма, отколкото преди две години. Разумът надделява в борбата с емоциите, които са на страната на Русия, казва Вуячич.

Допитванията показват и, че най-голямото препятствие по пътя към Европа ще е „западната политика на поставяне на условия“. „Диктатът от Брюксел“ представлява садистична игра на котка и мишка, заявява по този повод сръбският историк Чедомир Антич. Визирайки например Косово: бившата сръбска провинция обяви едностранно независимост през 2008 и междувременно е призната от 100 държави, сред които са и 23 членки на Европейския съюз. Макар Белград да не приема официално суверенитета на Косово, на правителството му се наложи да сключи множество споразумения с Прищина в името на кандидат-членския статут за ЕС. По тази причина сега Сърбия може да се присъедини само като „подчинена държава“, смята Антич. „Разпадът на Сърбия ли е цената, която трябва да се плати за европейското членство? Дали с присъединяването си към европейската „В“ или „Г“ група няма да се превърнем в един вид европейски кюрди?“, пита историкът.

Реформи и желания

Европейският съюз гледа на Сърбия като на инструмент за решаването на най-различни проблеми, е мнението на политолога професор Йован Теокаревич. „Сърбия никога няма да напредне толкова, колкото е напреднала Германия. Но ни оставете поне да стигнем нивото на балтийските страни, които днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото по време на съветската окупация“, призовава професорът.

„Балтийското ниво“ има съответното цифрово изражение: в Сърбия брутният вътрешен продукт е приблизително 6000 долара, в Латвия е двойно по-висок, а в Естония – дори тройно. За да достигне това равнище, правителството в Белград би трябвало да приложи болезнени мерки: да подобри инвестиционния климат, да укрепи икономиката и най-вече да ограничи властта на партиите. Тъй като партиите и до днес си разпределят местата в администрацията – от седемте милиона сърби 800 000 работят като държавни служители. А до момента нито една политическа сила не е проявила готовност да промени това. „Много сръбски политици гледат на интеграционния процес като на листче с желания – не предприемаш нищо особено, а в един момент се оказваш реформиран и европейски“, отбелязва Марко Вуячич.

За професор Теокаревич бавното темпо на реформи е източник на разочарование. „Илюзиите са разбити. Макар процесът да продължава, ще трябва още дълго да чакаме за присъединяването към ЕС.“ Колко дълго? Днешните политици избягват прогнозите, но наблюдателите предполагат, че преговорите ще продължат между седем и десет години.

 

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.