Сър Алекс Фъргюсън – труден за следване

| от |

DONOTUSEFergusonOF_2705044b

Последната победа за сър Алекс Фъргюсън не беше 13-та титла на Манчестър Юнайтед в почти 27-те години като мениджър на клуба. Последният триумф беше против собствения му страх от пенсиониране, безделие, изолация: тревожност, която го превърна през последните години в автократ на британския футбол .

На сутринта след последната си среща, драматичното равенство 5-5 с Уест Бромич през май, той се събуди без съжаление.

„Моята реакция беше, че знаех, че е най-доброто нещо за мен. Знаех, че изиграх времето си. Беше ми трудно в деня, в който казах на хората, че се оттеглям. Прибрах се вкъщи и за малко ми беше трудно. Но моето време бе дошло. Бих избрал подходящия момент. Успехите бяха факт. Но забравете миналото. То няма смисъл за мен.“

Управлението на промяната е темата на новата автобиография на сър Алекс Фъргюсън, която ще излезе по-късно този месец,

DONOTUSEfergusonal_2706727c

В спомените си той си припомня великите играчи, които е ръководил, с акцент върху втората половина на царуването му в Юнайтед – от Рой Кийн до Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, като споделя и мислите си за Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Рафа Бенитес и други свои „противници“.

Като директор, Фъргюсън продължава да бъде в сърцето на клуба, към който се присъедини преди 27 години и за който спечели 13 шампионски титли, пет купи на Англия и два пъти купата на Шампионската лига.

След пенсионирането си, той вече е с различен поглед за лудостта и интензивността на английския футбол.

„Това, което намирам доста интересно – и аз знаех, че това вероятно е така, е, че футболът е и медийна индустрия“, казва той. „Така например, никога не си направих труда да гледам как пресата изобразява Англия при международните игри. Сега чета повече преса, отколкото през последните двадесет и кусур години.“

В Шотландия, където се е учил как се печели борбата за надмощие с играчи и ръководители, той е бил в състояние да управлява контрол върху журналистическите материали по начин, който му харесва. Но проблемите с „мутиралата медийната индустрия“ на Олд Трафорд може би са и единственият аспект от кариерата му в Юнайтед, в който той не е бил в състояние да упражнява пълен орган.

DONOTUSEFergusonST_2705038a

„Но има едно нещо, което всеки мениджър трябва да притежава. По времето, когато изберете отбор, никога не трябва да мислите, че няма да спечелите. Винаги съм си мислил, че отборът ще спечели, без значение колко много контузени имах. Аз ги отхвърлях, защото те бяха безполезни за мен. Мисля, че това е качество, което всеки трябва да притежава, за да е най-добрият“.

Това твърдение може да бъде заковано в съблекалнята на Юнайтед за винаги!

 
 

Honda Monkey 125 – Легендата се завърна!

| от chr.bg |

Повече от половин век Honda Monkey пленява сърцата и умовете на феновете на мини байковете. Превърнал се в истинска класика и модна икона: стилен и закачлив, компактен и маневрен, впечатляващ и привличащ. Производството за Европа стартира от юли, а доставките: в края на септември. Реновиран и авангарден,  комбиниращ добре познатия класически дизайн с модерни технологии: USD вилка, два задни амортисьора. LCD, IMU базиран ABS и LED светлини. Новият 1-цилиндров 125-кубиков двигател  е с мощност от 6,9 кВт, и разход на гориво 67 км/л. Готов за път тежи само 107 кг.

2018 Monkey_ABS_Yellow_Front 3Q

 

2018 Monkey ABS Yellow Front 3Q

Honda Monkey е един от най-разпознаваемите модели мотоциклети в световен мащаб. Пуснат е в серийно производство през 1961 г., а през 1963 започва експорт за Европа и Америка. Бързо се превръща в любимия RV (Recreational Vehicle – мотоциклет за забавление), и благодарение на изключително лесното управление (3-степенна механична скоростна кутия и центробежен съединител)  става първия мотоциклет в живота на милиони фенове, гарантирайки максимална забава, приятни емоции, и много безгрижни километри.

 

 

1961 Monkey

1961 Monkey

 

През 2018 Monkey 125 ще бъде произвеждан в следните цветове:

Banana Yellow/Ross White

Pearl Nebula Red/Ross White

Pearl Shining Black/Ross White

 

Техническа спесификация

Двигател
Тип Едноцилиндров, двуклапанов, четиритактов, с въздушно охлаждане  SOHC
Работен обем 125 cc
Диаметър x Ход на буталото 52.4 x 57.9 мм
Степен на сгъстяване 9.3:1
Мощност 6.9 кВт @ 7000 об/мин
Въртящ момент 11 Нм @ 5250 об/мин
Масло 0.9 л
Горивна система PGM-FI – програмируем инжекцион
Резервоар гориво 5.6 л
Разход на гориво 67 км/л (според WMTC)
Електрическа система
Стартер Електрически
Акумулаторна батерия YTZ5S
Трансмисия
Съединител Мокър, многодисков
Скоростна кутия Механична, четирискоростна
Рама Стоманена единична широка рамка
Габарити (L´W´H) 1710 x 755 x 1029 мм
Междуосие 1152 мм
Кастър ъгъл 25°
Ход на амортисьора 82 мм
Височина на седалката 776 мм
Клиренс 160 мм
Радиус на завой 1.9 м
Тегло готов за път 107 кг
Окачване
Предно USD вилка, 100mm аксиален ход
Задно Два амортисьора, 104mm аксиален ход
Колела
Предна джанта 10-спици
Предна джанта 10-спици
Предна гума 120/80-12 65J
Задна гума 130/80-12 69J
Спирачна система
Предна гума Единичен 220 мм хидравличен диск с IMU-базирана ABS
Задна гума Единичен 190 мм хидравличен диск
Светлини
фар LED
Стоп LED
 
 

Кейт Мидълтън е приета в болница с контракции

| от chr.bg |

Херцогинята на Кеймбридж Катрин е приета в болница за раждането на третото си дете, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на съобщение от двореца Кенсингтън .

Съпругата на принц Уилям е постъпила в частното крило „Линдо“ на болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, където са родени двете по-големи деца на кралската двойка – принц Джордж и принцеса Шарлот .

Според съобщението от двореца Кенсингтън херцогинята на Кеймбридж Катрин е в „начална фаза на родилния процес“.

 
 

Почина най-възрастният човек на света на 117 г.

| от chr.bg |

Японката Наби Таджима, смятана за най-възрастният човек на света, е починала в събота вечерта на 117 години на родния си остров Кикай, съобщи представител на местните власти.

Таджима е родена на 4 август 1900 г. Тя е починала към 20:00 часа местно време от естествена смърт в болница на о-в Кикай, префектура Кагошима, каза Сусуми Йошиюки от управлението по здравеопазване.

„Г-жа Таджима живееше в дом за възрастни хора. През януари тя се обезсили и беше приета в болница. Почина в резултат на напредналата си възраст“, каза Йошиюки.

През септември 2015 г. Таджима стана най-възрастният човек в Япония, а според японски медии след смъртта на 117-годишната Вайълет Браун от Ямайка през септември 2017 г., тя е станала и най-възрастният човек на света.

Годишният справочник Световните рекорди на „Гинес“, който проучваше въпроса след кончината на Браун, обаче не бе признал до момента Таджима като най-възрастният жител на планетата. Вместо това, на 10 април обяви 112-годишният японец Масадзо Нонака за най-възрастния мъж на света.

Япония е известна с дълголетието на жителите си. Официална статистика от 2017 година сочи, че в страната живеят близо 68 000 столетници. За сравнение, през 1963-та те са били 153-ма.

Според „Гинес“ абсолютният рекорд по дълголетие, доказан официално, държи французойка – Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни.

По данни на американската Група за геронтологични изследвания сега най-възрастният човек на планетата отново е японка – жителката на Йокохама (южно от Токио) Чийо Мияко, която след десет дни ще навърши 117 години.

 
 

Avicii: момчето на EDM музиката, което не обичаше славата, а сцената

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Avicii не беше просто продуцент, той беше новатор. Още с излизането си на голямата сцена през 2011 г. с хита Levels, шведският музикант Тим Берглинг стана символ на възхода и паденията на dance музиката в САЩ.

Когато пробива в шоубизнеса, е на 21 години и не прилича на останалите известни изпълнители. Високите скули и платинено русата коса никога не се чувстват удобно под светлината на прожекторите. Приятелите и колегите му го описват като срамежливо и тихо сладко дете със сърце на механик. В интервютата отговорите му понякога са уклончиви. Репортерите се опитват да измъкнат информация от един артист, който очевидно се чувства по-удобно пред компютъра, докато композира.

С музиката нещата стоят по различен начин. Avicii е пионер в развитието на EDM-а (electronic dance music), който изгрява точно в най-подходящия момент – когато жанрът тепърва става масово явление отвъд океана.

Открит е в платформата MySpace от холандския продуцент и „ветеран“ Лейдбек Люк. Артистичният псевдоним на Берглинг от будистки означава „ад“ (avici). Още в началото синглите му стават явления в популярната култура. В тази група са едни от първите му хитове – Levels, Fade Into Darkness и Silhouettes – с тях диджеят отдава почит на повлиялите му Swedish House Mafia и Daft Punk. Песните са страхотни интерпретации и създават шаблон, който се използва и до днес – почти десетилетие по-късно, от творците в EDM музиката.

Синглите стават химни за всички милениали, които се събират по фестивали и ги слушат в късните августовски нощи. Музиката на Avicii е любима на цяло едно поколение, чиято младост минава в ерата след 11 септември – времена  на постоянни военни и технически конфликти и икономическа несигурност. Ако за предишното поколение в култ са издигнати хип-хопа и грънджа, сега на мода е EDM – тази музика изкарва в младите духа на забавлението, като противовес на постоянния негативизъм, идващ от медиите. Тази електронна музика е колективен катарзис, а Avicii, за определено време, е най-яркият артист, който я развива. Той няма общо с политиката, творчеството му образува своеобразен сапунен мехур от шампанско и конфети, а песните са антидепресант.

Тази музикална революция не се нрави на някои ветерани, които се мъчат да пробият на сцената на електронната музика още от края на 70-те. Блясъкът и популизмът на новият стил е в разрез с музикалните традиции на миналия век. На феновете не им пука, нито на Avicii – той е навсякъде. Присъства на всички световни фестивали – Tomorrowland, Ultra Miami, EDC Las Vegas, Coachella. Лас Вегас го обиква и се превръща в средище на EDM музиката.

Чрез помощта на мениджъра му, Аш Пурнури, Авичи покачва стандартите за заплащане на диджеите  по света, настоявайки за шестцифрени хонорари за участие във фестивали. Образът му е по всички билбордове от Лос Анджелис до Вегат – той се превръща в емблема на EDM-a.

На сцената той напълно е в стихията си – носи спортни дънки, тениска, бейзболна шапка и владее сцената с вдигната дясна рака. Самият той казва: „Обичам това, което правя, но никога не ми е харесвало да ме разпознават или да съм под наблюдение.“

Творчеството му е удостоено с две номинации за награда „Грами“ – една за работата му по сингъла на Давид Гета Sunshine и една за Levels. По-късно казва в интервюта, че тези номинации са го карали да се чувства най-горд в цялата си  кариера. Най-големият му хит е Wake Me Up , която излиза на фестивала Ultra през 2013 г. Заедно с Алое Блак, песента стига до върха на класациите в повече от 40 страни и пазарен хит. Парчето смесица от EDM и кънтри е многократно интерпретирано от редица артисти. Песента е включена в соловия албум на Avicii True, който стига до топ 10 в повече от 15 страни.

Въпреки успеха, не липсват и сълзи. Графикът на турнетата е напрегнат, като диджеят присъства на фестивали и по клубове навсякъде по света. През 2014 г. отменя участието си на фестивала Ultra,  защото му предстои операция. Фийчър за него в списанието GQ показва хедонистичния му начин на живот и обрисува едно  ежедневие с диета от „RedBull, никотин и храна от летищата“. Феновете му заклеймяват статията, а самият Тим я определя като „нечестна и неточна“. Слуховете за някакъв вид зависимост се засилват, когато през 2014 г. той отменя всичките си насрочени концерти, заради проблеми със здравето.

„В  началото купонясвах много… всяка нощ беше купон.“ казва той през 2013 г. „Но след време осъзнах, че тялото и ума ми не могат да поемат повече.“ Официално се оттегля от изпълненията на живо през 2016 г., когато е на 26.

Две години по-късно говорителят на Авичи известява, че диджеят  е намерен мъртъв на Арабския полуостров, на хиляди километри от дома си в Стокхолм. „Той беше намерен мъртъв в Маскат, Оман този следобед. Семейството му е съсипано и всички ние искаме да уважим тяхната нужда от лично пространство в този труден момент“, пишат представителите на звездата.“ каза Даяна Барън.

Голямата популярност често е прилича на ритуална саможертва, при която публиката издигаме личности до върха, които е предопределено да паднат. А после гледаме вцепенени, когато това стане. Историята на Тим Берглинг е с трагичен край, наред с прекрасните му парчета и краткото му царуване на върха на музиката. Трудно е да тъгуваме на песни като Levels, която толкова еднозначно отрича тъмнината като душевно усещане. EDM е радост, празнуване, надежда, изсмиване в лицето на конфликтите. Точно това, което може би Берглинг е искал да постигне в живота. Това ще бъде неговото послание и наследство.