Сър Алекс Фъргюсън – труден за следване

| от |

DONOTUSEFergusonOF_2705044b

Последната победа за сър Алекс Фъргюсън не беше 13-та титла на Манчестър Юнайтед в почти 27-те години като мениджър на клуба. Последният триумф беше против собствения му страх от пенсиониране, безделие, изолация: тревожност, която го превърна през последните години в автократ на британския футбол .

На сутринта след последната си среща, драматичното равенство 5-5 с Уест Бромич през май, той се събуди без съжаление.

„Моята реакция беше, че знаех, че е най-доброто нещо за мен. Знаех, че изиграх времето си. Беше ми трудно в деня, в който казах на хората, че се оттеглям. Прибрах се вкъщи и за малко ми беше трудно. Но моето време бе дошло. Бих избрал подходящия момент. Успехите бяха факт. Но забравете миналото. То няма смисъл за мен.“

Управлението на промяната е темата на новата автобиография на сър Алекс Фъргюсън, която ще излезе по-късно този месец,

DONOTUSEfergusonal_2706727c

В спомените си той си припомня великите играчи, които е ръководил, с акцент върху втората половина на царуването му в Юнайтед – от Рой Кийн до Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, като споделя и мислите си за Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Рафа Бенитес и други свои „противници“.

Като директор, Фъргюсън продължава да бъде в сърцето на клуба, към който се присъедини преди 27 години и за който спечели 13 шампионски титли, пет купи на Англия и два пъти купата на Шампионската лига.

След пенсионирането си, той вече е с различен поглед за лудостта и интензивността на английския футбол.

„Това, което намирам доста интересно – и аз знаех, че това вероятно е така, е, че футболът е и медийна индустрия“, казва той. „Така например, никога не си направих труда да гледам как пресата изобразява Англия при международните игри. Сега чета повече преса, отколкото през последните двадесет и кусур години.“

В Шотландия, където се е учил как се печели борбата за надмощие с играчи и ръководители, той е бил в състояние да управлява контрол върху журналистическите материали по начин, който му харесва. Но проблемите с „мутиралата медийната индустрия“ на Олд Трафорд може би са и единственият аспект от кариерата му в Юнайтед, в който той не е бил в състояние да упражнява пълен орган.

DONOTUSEFergusonST_2705038a

„Но има едно нещо, което всеки мениджър трябва да притежава. По времето, когато изберете отбор, никога не трябва да мислите, че няма да спечелите. Винаги съм си мислил, че отборът ще спечели, без значение колко много контузени имах. Аз ги отхвърлях, защото те бяха безполезни за мен. Мисля, че това е качество, което всеки трябва да притежава, за да е най-добрият“.

Това твърдение може да бъде заковано в съблекалнята на Юнайтед за винаги!

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.

 
 

Добре дошла на новата кралица Елизабет II в „Короната“

| от chronicle.bg |

Преди дни Клеър Фой добави в биографията си втора номинация за награда „Еми“ за ролята си в оригиналната продукция на Netflix, „Короната“. Едва ли има по-добър начин актрисата да се оттегли от сериала и може да се каже, че тя взе най-доброто от първите два сезона на историческата драма.

Третият сезон на историята за британското кралско семейство е насрочена за 2019 г., но от Netflix, вече пуснаха първия кадър на следващата актриса, която ще влезе в ролята на най-дълго управлявалия британски монарх – Оливия Колман. 

Разбира се, един кадър в профил на новата кралица е крайно недостатъчен, но е успокоително да знаем, че поне Колман има излъчването и вида, който Фой предаде в първите два сезона. Поставени една до друга, Колман изглежда като естествено продължение на персонажа на Клеър Фой. С няколко дума – засега всичко изглежда наред и третият сезон на „Короната“ може и да не бъде кризисната точка в поредицата. Напомняме, че има известна опасност от това, тъй като първите два сезона вдигнаха летвата, а в следващия няма да видим много голяма част от актьорите.

Вече е известно, че Мат Смит отстъпва ролята на принц Филип на актьорът от „Игра на тронове“ Тобиас Мензис, а Хелена Бонам Картър поема щафетата от Ванеса Кърби и ще играе непокорната принцеса Маргарет. И мат Смит и Ванеса Кърби също са номинирани за ролите си във втория сезон, който излезе през декември 2017 г.

Третият сезон на „Короната“ по информацията досега трябва да покрива животът на кралицата от 1964 г. до началото на 70-те години.

Преди обаче да видим Колман в ролята на кралица Елизабет II, очакваме да излязат „The Favourite“ на Лантимос, където тя играе друга кралска особа, принцеса Ан. Филмът тръгва по кината на 23 ноември.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.

 
 

Бокс-офис класацията: „Хотел Трансилвания“ е номер 1

| от |

Третият филм от поредицата „Хотел Трансилвания“ , който отвежда граф Дракула на круиз, оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 44 милиона долара.

Приходите от „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ са по-високи от дебюта на първия филм от поредицата (42 милиона долара), но по-слаби, отколкото на втория (48 милиона долара).

Водачът в бокс-офис класацията на Северна Америка от миналата седмица – „Ант-Мен и Осата“ остана на второ място с приходи от 28,8 милиона долара.

Новият филм с Дуейн Джонсън „Небостъргачът“ зае третото място с 25,5 милиона щатски долара – най-ниското представяне на филм със звездата напоследък.

На четвърто място в бокс-офис класацията на Северна Америка е „Феноменалните 2″ с приходи от 16,2 милиона долара през петия уикенд и общо 535,5 милиона долара на вътрешния пазар, което го нарежда на девето място в историята. Приходите от филма в света са 856,9 милиона.

„Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ зае петото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 15,5 милиона през уикенда.