shareit

Сълзи и радост, грешки и сбогувания в последното състезание от Формула 1

| от |

Сезон 2013 завърши. Завърши в Бразилия с доза повече емоции от обикновено. Непрестанно променящи се условия на пистата, изпреварвания, объркване в боксовете, наказания с преминаване през бокса, сбогувания и поредната, но и рекордна девета,  последователна победа на Себастиан Фетел. Девет поредни победи в един състезателен сезон, рекорд, който никой до сега не е правил.

На старта изглеждаше, че Нико Розберг има потенциала да поведе състезанието и го направи, но само за една обиколка. Фетел бързо си върна първата позиция и от там нататък до края на състезанието не беше застрашен от нито един от останалите състезатели.

mark-webber-smiling

Уебър завърши своето финално състезание в Формула 1 с много силно каране и затвърди тоталната  доминация на Ред Бул през този сезон, като се пребори за второто място в състезанието и записа най-бързата обиколка за надпреварата. С този свой успех и спечелените точки той зае трета позиция в генералното класиране при пилотите за сезон 2013. С по-слаб старт в началото допусна Хамилтън, Розберг и Алонсо пред себе си, но един път достигнал оптималното темпо на болида си, лесно проби път напред, изпреварвайки и тримата. След финала, австралиецът свали шлема си, действие недопустимо от правилника на Формула 1, като по-късно коментира действията си с желанието да бъде по-близо до публиката, показвайки своите емоции. За навлажнените му очи в тази последна обиколка с болид на Формула 1 той лаконично «обвини» … вятъра.

С объркване и забавяне в боксовете на Ред Бул при втората смяна на гуми, шампионите  можеха да подарят победата на Алонсо, който направи също много силно състезание и завърши на трета позиция.  За съжаление, очакванията на испанеца за дъжд и по-добро класиране в Бразилия не се опрадваха.

Състезанието беше най-напрегнато за отборите на Ферари и Мерцедес, които до последната обиколка се бореха по между си за втората позиция при конструкторите. Със спорни наказания и преминаване през бокса, както за Маса, така и за Хамилтън, отборът на Мерцедес беше този, който изпревари Ферари в крайното класиране със шест точки и зае почетното второ място, като  най-добрите след Ред Бул. Маса беше наказан, че е настъпил бялата линия при влизане в бокса, докато Хамилън получи наказанието си заради предизвикана катастрофа между него и Ботас. От този сблъсък, Хамиттън се оказа със спукана гума, а Ботас отпадна от състезанието. В спора за второто място при конструкторите Лотус нямаха никакъв шанс да се намесят, поради ранното отпадане на Грожан заради технически проблем на двигателя и Ковалайнен, който финишира извън точките.

След много тежкия сезон за отборът на Макларън, в последното състезание станахме свидетели на изключително силното представяне на Джейсън Бътън и отбора на Макларън. Британецът стартира 14ти и успя да завърши на четвърта позиция. Както той сам казва по-късно: «Това е равностойно почти на подиум. Целият отбор имахме нужда от това класиране в края на сезона.» Съотборникът на Бътън, Сержо Перес също имаше силно представяне в последното си състезание за отбора на Макларън, след като стартира от 19та позиция и завърши шести. «„Дали Макларън взеха правилното решение като ме замениха? Това ще покаже само времето“, заяви мексиканецът. „Аз лично вярвам, че те направиха грешка. Дали греша, ще разберем следващата година.“

Много емоционално беше и последното състезание на Фелипе Маса с отбора на Ферари. След наказание  за пресичането на бялата линия при излизане от бокса, бразилецът успя да финишира едва седми. Маса категорично не се съгласи с наказанието и обвини комисарите, че са действали преднамерено. По-късно през сълзи благодари на целия екип на Ферари, на всички, с които е работил, на тези, които са  му дали шанс да бъде част от този легендарен отбор.

Церемонията по награждаването беше по свой начин вълнуваща. Марк Уебър, за последен път на подиума на Формула 1, в откровено и емоционално изказване  благодари на отбора си, на всички, които са му помогнали да стигне до тук, на важните хора в живота му и разбира се на цяла Австралия. При традиционното пръскане на пилотите  със шампанско дори успя да се подхлъзне и падне на подиума, за радост без лоши последствия. «Мисля, че това беше един много добър финал на моята кариера. Това бе едно чудесно пътуване»

 Red-Bull-Ring-Opening-sebastian-vettel

Крайно класиране при пилотите за сезон 2013

 

ПИЛОТ                                  ОТБОР                      ТОЧКИ

1.Себастиан Фетел             Ред Бул                      397

2.Фернандо Алонсо            Ферари                       242

3.Марк Уебър                      Ред Бул                      199

4.Люис Хамилтън                Мерцедес                  189

5.Кими Райконен                 Лотус                          183

6.Нико Розберг                    Мерцедес                  171

7.Ромен Грожан                   Лотус                          132

8.Фелипе Маса                    Ферари                       112

9.Дженсън Бътън                Макларън                     73

10.Нико Хщлкенбер              Заубер                          51

11.Серхио Перес                   Макларън                     49

12.Пол Ди Реста                   Форс Индия                 48

13.Адриан Сутил                   Форс Индия                 29

14.Даниел Рикардо               Торо Росо                    20

15.Жан-Ерик Верн                 Торо Росо                    13

16.Естебан Гутиерес            Заубер                            6

17.Валтери Ботас                 Уилямс                           4

18.Пастор Малдонадо          Уилямс                           1

19.Макс Чилтън                    Марусия-Косуърт         0

20.Гуедо Ван Дер Гарде       Катерам-Рено                0

21.Жул Бианки                      Марусия-Косуърт         0

22.Хейки Ковалайнен           Лотус                              0

23.Шарл Пик                          Катерам-Рено                0

 

Крайно класиране при констукторите за сезон 2013

 ОТБОР                      ТОЧКИ

1.Ред Бул                  596

2.Мерцедес              360

3.Ферари                   354

4.Лотус                      315

5.Макларън               122

6.Форс Индия             77

7.Заубер                      57

8.Торо Росо                33

9.Уилямс                       5

10.Марусия-Косуърт                0

11.Катерам-Рено           0

 

Надпреварата за голямата награда на Бразилия беше и последното състезание за 2013. Както написах в туитър, ако си представите, че Фетел го няма, сезонът всъщност си беше много интересен. Погледнете от тази гледна точка и с нетърпение ще очаквате следващия, със сигурност още по-интересен и вълнуващ сезон.

За chronicle.bg Формула 1 следи Христина Димитрова (@christindim)

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Кърпичка на Мики и Мини Маус (1930)

| от |

Всеки предмет с главата на любимия ни плъх Мики Маус се тиражира чудесно стига тя да е поставена върху предмета от Disney. Така е открай време, така е и днес.

Мики Маус е създаден, за да замести друг герой на Disney, Освалд късметлийския заек. Мишокът за първи път се появява в краткото филмче „Plane Crazy“, а дебютът му пред публика е в Steamboat Willie (1928) – една от първите анимации със звук. В последствие се появява е в над 130 филма като „The Band Concert“ (1935), „Brave Little Tailor“ (1938) и „Fantasia“ (1940). Общо 10 от филмите на Мики са номинирани за Оскар за най-добра кратка анимация, а „Lend a Paw“ печели статуетката през 1942. През 1978 Мики става първият анимационен герой със звезда на Холивудската алея на славата.

Trolley Troubles poster

Освалд късметлийският заек

От 1930 Мики си има и свой комикс, рисуван предимно от Флойд Готфредсън и издаван 45 години.

И с невероятната си популярност мишокът няма как да не направи, както казахме, всичко, върху което го има, изключително ценно. Затова и краси доста предмети – от тениски до кутии за храна. Още от ранните си години, Мики Маус се появява във формата на плюшени играчки и твърди фигурки. До голяма степен отговорен за мърча на Мики е Кей Кейман (1892 – 1949), когото мнозина наричат „еталон за качество“. Усилията на Кейман в очите на The Walt Disney Company има страхотен принос към главоломния успеха на анимационния герой и съответно мъжът е обявен за Легенда на Disney през 1998 година. През 2008 списание Time пише, че Мики Маус е един от най-разпознаваемите персонажи в света, дори в сравнение със Дядо Коледа. Около 98% от децата по света между 3 и 11-годишна възраст най-малкото знаят за съществуването му. В началото на кариерата си Кейман основава маркетингова агенция в Канзас, Мисури. Агенцията специализира в създаване на продукти, базирани на филми и има сключени договори за създаване на няколко различи фигурки по изтъкнати анимационни герои. Той обаче се свързва с Уолт и Рой Дисни чак през 1932 година, така че носните кърпички не са негово дело. И все пак историята му е доста интересна и заслужава няколко реда:

След като се обажда на братята те проявяват интерес и го канят на среща, за да изнесе презентация. Усещайки страхотна възможност, Кейман тегли всичките си спестявания от банката и ги зашива в палтото си, за да са на безопасно място по време на двудневното му пътуване от Канзас към Лос Анджелис. Той будува през целия път от страх някой да не му открадне палтото. Когато пристига в офиса на братята Дисни, вади всичките пари на бюрото и казва, че те плюс 50% от печалбите ще са техни, ако му дадат лиценз да прави мърчъндайза на Мики. Сделката е постигната.

До 1932 година Мики няма много мърч.

През есента на 1929 г., когато Уолт е на среща в Ню Йорк със своя тогавашен дистрибутор Пат Пауърс, с него многократно влиза в контакт мъж с необичайна молба. По думите на Уолт: „… един тип се мотаеше около хотела, където бях отседнал, размахваше 300 долара и ми каза, че иска да сложи Маус върху хартиените таблети, които децата използват за писане в училище. Както обикновено, Рой и аз имахме нужда от пари, така че взех 300-те долара.“ Въпреки че в архивите на The Walt Disney Company не може да бъдат намерени следи за тази транзакция, братът на Уолт, Рой, потвърждава историята точно преди Уолт да умре.

В книгата си „The Mickey Mouse Treasures“ Робърт Тийман заявява: „Тази сделка не само дава на братята Дисни малко бързи пари, но и им показва, че има още начини за използване и монетаризиране на имиджа на Мики. Така започна революция в търговията с мърч на анимационни герои.“

Освен това, след известни турболенции в компанията Уолт смята, че образът на Освалд късметлийския заек е откраднат от един от колегите му  при неговото напускане (съответно и нуждата от нов образ, Мики, който да го замени). Затова  той е решен да защити права си върху новия герой. „Разработихме мерчандайзинга по-скоро от гледна точка да защитим героите си, неосъзнавайки паричния потенциал зад него“, казва Рой Дисни в интервю през 1968 г.

През месец ноември 1929, когато официално се отбелязва рожденият ден на Мики Маус, фокусът на компанията пада създаването на най-разнообразни стоки, с които да се популяризира мишка през 30-те години.

Така идваме до носните кърпички с Мини и Мики. Ето съвсем кратък календар на административните събития пред следващата 1930 година, когато те стават най-популярния подарък за Коледа.

На 3 февруари 1930 Рой Дисни подписва с George Borgfeldt & Company от Ню Йорк договор за производство на играчки с облика на Мики и неговата любима Мини Маус. 

На 27 март George Borgfeldt & Company издават първия лиценз за мърчандайз на Disney на Walkburger, Tanner and Company от Сент Гал, Швейцария, за производство на носни кърпички с образа на Мики и Мини. 

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени

Как норвежците правят чертежи в реални размери

Чертежи, модели и рендери – те сичките са полезни начини архитектите да илюстрират плановете си, но разбира се, нищо не може да замести реалното изживяване. Можем обаче да се доближим максимално до него.

Архитекти от Вардехауген в Осло, Норвегия, за да помогнат на колегите си и клиентите да визуализират плановете си под-добре, ползват и споделят свободното място зад офиса им за очертания на планове в размер 1:1.

На мърдащата картинка тук виждаме как екип от Вардехауген, с помощта на бяла лепенка, очертават планове на цял етаж в реален мащаб на сивия фон на паркинга си. Те често означават не само стените и врати, и прозорците, но и мебели, и обзавеждане като се добавят също така знаци за илюстриране как се използват части от празното пространство. Всичко това позволяват на други интериорни дизайнери, архитекти и клиенти да придобият по-истинско усещане за мащабите и пропорцията на постройката им, защото могат се движат по целия размер на макета.

„Способността за визуализиране на един все още неосъществен проект е важна част от архитектурната професия“, казват хората от Вардехауген, „за да може да се оценят и комуникират различни проблеми, решения и мнения. Реалния досег с мащаба и усещането какво е да се разходиш из макар и само двуизмерно поставените граници на една стая, не може да бъде изпитано чрез стандартните 3D макети на компютър или модели от хартия.“

Хакон Матре Аасарод, един от партньорите във фирмата, взаимства този подход на илюстриране на мащаба от обучението си в Училището по архитектура в Берген. Той използва тези макети както като още един начин за проектиране, така и за да може да обсъди проекта си по-добре с клиента.

Аасарод е правил по този метод всякакви видове пространства, включително части от къщи, бунгала, офиси и павилиони. Неговата фирма често споделя резултатите и в Instagram.

Първо основните ъгли и точки на чертежа се отбелязват с тебешир. След това всички елементи и детайли се попълват с бяла лента. И готово. Доста оригинална идея.

 
 
Коментарите са изключени

Далматинецът като най-добър приятел на пожарникаря

Едва ли има човек, който да не е гледал „101 далматинци“ на Дисни. Класическото детско филмче през годините се сдоби с няколко игрални филма и освен това накара децата през 90-те години да искат куче за домашен любимец. Историята на петнистите четириноги не започва и не свършва с участието им в киното. Родословието на този добър приятел е свързано с Хърватска, но освен като домашни любимци, тези животни са получавали сериозни задачи още от XVII-и век.

Може да сте чували, че далматинците често правили компания на пожарникарите и освен това носят титлата „Кучето на пожарникаря“. Отговорната позиция идва със сериозно количество задължения, но преди да бъдат първи приятели на огнеборците, тази порода е използвана за най-добрия приятел на керваните.

Отговорната позиция трябвало да бъде заемана от енергично и добро куче, което да се движи заедно с каруците и да предпазва конете от евентуални опасности. Преди няколко века са били много важна част от антуража на търговците. Покриването на сериозни разстояния изисквало и защита от дивата природа. Ако един кон се подплаши и бъде изпуснат от контрол, пътуващите могат да се подготвят за сериозни жертви. И така някои пътешественици започват да използват услугите на керванското куче. Никога не е съществувала адекватна порода, която гордо да заеме тази позиция. Чували сме, че керванът си върви, а кучетата лаят, но употребата на тази поговорка е малко изгубена от контекст. Керванското куче лае, за да плаши околните животни, следователно то не само създава благоприятна среда, но и успокоява конете.

New York Commemorates Eighth Anniversary Of September 11 Terror Attacks

Изискванията към четириногите приятели са били следните:
1. Да имат дълги крака и здраво тяло.
2. Да имат енергия за дългите пътища.
3. Да имат силите да тичат в едно темпо с впрегнатите животни.
4. Да бъдат достатъчно добри с конете.

И така идва историята на петнистите приятели на човека. Точно тази порода винаги е била достатъчно приятна за конете. Следователно потенциалните опасности от пътя винаги били редуцирани драстично, за да може всички да стигнат навреме в определено място.
Самите кервански придружители не се оплаквали, особено след като можели да тичат свободно, да се радват на добрата компания на хората.

През 17-и век са били изключителна атракция и са получавали много добро отношение. А най-важното е, че никога не са гладували. Разумният търговец избирал далматинците, а те изобщо не били евтини. В замяна на закрилата, той предлага добра храна. Легендата разказва, че с колкото повече кучета пътува един търговец или благородник, толкова по-богат е.

Тайният трик за обвързване с конете бил доста лесен. Малките кученца били пускани в конюшната от много малки, понякога дори женската била изпраща да ражда там, за да може животните да свикнат. Стопаните ги възпитават да бъдат агресивни спрямо други коне и ездачи. Отговорността за евентуална защита била на хората, които трябвало да предупреждават напред останалите участници от движението, че минава керван и ездачите трябва да го пропуснат, ако не искат да бъдат нападнати от кучетата.

С появата на първите железници започнало да става ясно, че верните помощници трябва да си търсят нова работа. За щастие имало една отворена позиция при пожарникарите. И те много скоро останали очаровани от тези черно-бели приятели. За пореден път човекът избрал това куче  за една от най-тежките битки с огъня. В края 17-и век водата за гасене се пренасяла именно с коне. Проблемът обаче е, че всяко животно се плаши изключително от пламъци – истинктът не може да се контролира толкова лесно.

New York City Fire Fighters Commemorate 10th Anniversary Of Sept. 11th Attacks

Далматинците обаче нямали този проблем. Затова придружавали своите приятели до бедствието, а след това били винаги близо до конете, позволявайки на  да си вършат работата. След потушаването на огъня, кучетата се връщат обратно на работното място или почиват в конюшната при своите приятели.

В зората на първите двигатели с вътрешно горене, кучетата и конете били изместени. Огнеборците може и да са били склонни в даването на конете, но категорично отказвали да се разделят с кучетата си. Обществото също ги харесвало. Животните се забелязвали много добре до големите ярки червени резервоари с вода.

От ХХ век нататък ще променят своята квалификация, но отново ще бъдат част от пожарната команда, особено в САЩ и Англия. Новите занимания на животните били да пазят всичко в склада, да правят компания на своите смели стопани, да се возят в камиона с всички останали и също така да бъдат талисмана на огнеборците. Новото им аплоа се харесвало на обществото. Учениците, които трябвало да видят от първа ръка правилата за безопасност ги изпълнявали именно с кучета. С времето станало ясно, че далматинците започнали да губят позиции. Колегите им решили да се доверяват и на други породи. Без значение каква порода животно е избрано на финала, тези кучета винаги ще бъдат първия и най-специален избор. Днес се използват и като кучета-душачи. Не очаквайте да душат хора, а да душат въздуха за наличието на вредни газове, които са способни да се възпламеняват. Силното обоняние продължава да е от полза в неравната битка с огъня.

 
 
Коментарите са изключени