shareit

Сълзи и радост, грешки и сбогувания в последното състезание от Формула 1

| от |

Сезон 2013 завърши. Завърши в Бразилия с доза повече емоции от обикновено. Непрестанно променящи се условия на пистата, изпреварвания, объркване в боксовете, наказания с преминаване през бокса, сбогувания и поредната, но и рекордна девета,  последователна победа на Себастиан Фетел. Девет поредни победи в един състезателен сезон, рекорд, който никой до сега не е правил.

На старта изглеждаше, че Нико Розберг има потенциала да поведе състезанието и го направи, но само за една обиколка. Фетел бързо си върна първата позиция и от там нататък до края на състезанието не беше застрашен от нито един от останалите състезатели.

mark-webber-smiling

Уебър завърши своето финално състезание в Формула 1 с много силно каране и затвърди тоталната  доминация на Ред Бул през този сезон, като се пребори за второто място в състезанието и записа най-бързата обиколка за надпреварата. С този свой успех и спечелените точки той зае трета позиция в генералното класиране при пилотите за сезон 2013. С по-слаб старт в началото допусна Хамилтън, Розберг и Алонсо пред себе си, но един път достигнал оптималното темпо на болида си, лесно проби път напред, изпреварвайки и тримата. След финала, австралиецът свали шлема си, действие недопустимо от правилника на Формула 1, като по-късно коментира действията си с желанието да бъде по-близо до публиката, показвайки своите емоции. За навлажнените му очи в тази последна обиколка с болид на Формула 1 той лаконично «обвини» … вятъра.

С объркване и забавяне в боксовете на Ред Бул при втората смяна на гуми, шампионите  можеха да подарят победата на Алонсо, който направи също много силно състезание и завърши на трета позиция.  За съжаление, очакванията на испанеца за дъжд и по-добро класиране в Бразилия не се опрадваха.

Състезанието беше най-напрегнато за отборите на Ферари и Мерцедес, които до последната обиколка се бореха по между си за втората позиция при конструкторите. Със спорни наказания и преминаване през бокса, както за Маса, така и за Хамилтън, отборът на Мерцедес беше този, който изпревари Ферари в крайното класиране със шест точки и зае почетното второ място, като  най-добрите след Ред Бул. Маса беше наказан, че е настъпил бялата линия при влизане в бокса, докато Хамилън получи наказанието си заради предизвикана катастрофа между него и Ботас. От този сблъсък, Хамиттън се оказа със спукана гума, а Ботас отпадна от състезанието. В спора за второто място при конструкторите Лотус нямаха никакъв шанс да се намесят, поради ранното отпадане на Грожан заради технически проблем на двигателя и Ковалайнен, който финишира извън точките.

След много тежкия сезон за отборът на Макларън, в последното състезание станахме свидетели на изключително силното представяне на Джейсън Бътън и отбора на Макларън. Британецът стартира 14ти и успя да завърши на четвърта позиция. Както той сам казва по-късно: «Това е равностойно почти на подиум. Целият отбор имахме нужда от това класиране в края на сезона.» Съотборникът на Бътън, Сержо Перес също имаше силно представяне в последното си състезание за отбора на Макларън, след като стартира от 19та позиция и завърши шести. «„Дали Макларън взеха правилното решение като ме замениха? Това ще покаже само времето“, заяви мексиканецът. „Аз лично вярвам, че те направиха грешка. Дали греша, ще разберем следващата година.“

Много емоционално беше и последното състезание на Фелипе Маса с отбора на Ферари. След наказание  за пресичането на бялата линия при излизане от бокса, бразилецът успя да финишира едва седми. Маса категорично не се съгласи с наказанието и обвини комисарите, че са действали преднамерено. По-късно през сълзи благодари на целия екип на Ферари, на всички, с които е работил, на тези, които са  му дали шанс да бъде част от този легендарен отбор.

Церемонията по награждаването беше по свой начин вълнуваща. Марк Уебър, за последен път на подиума на Формула 1, в откровено и емоционално изказване  благодари на отбора си, на всички, които са му помогнали да стигне до тук, на важните хора в живота му и разбира се на цяла Австралия. При традиционното пръскане на пилотите  със шампанско дори успя да се подхлъзне и падне на подиума, за радост без лоши последствия. «Мисля, че това беше един много добър финал на моята кариера. Това бе едно чудесно пътуване»

 Red-Bull-Ring-Opening-sebastian-vettel

Крайно класиране при пилотите за сезон 2013

 

ПИЛОТ                                  ОТБОР                      ТОЧКИ

1.Себастиан Фетел             Ред Бул                      397

2.Фернандо Алонсо            Ферари                       242

3.Марк Уебър                      Ред Бул                      199

4.Люис Хамилтън                Мерцедес                  189

5.Кими Райконен                 Лотус                          183

6.Нико Розберг                    Мерцедес                  171

7.Ромен Грожан                   Лотус                          132

8.Фелипе Маса                    Ферари                       112

9.Дженсън Бътън                Макларън                     73

10.Нико Хщлкенбер              Заубер                          51

11.Серхио Перес                   Макларън                     49

12.Пол Ди Реста                   Форс Индия                 48

13.Адриан Сутил                   Форс Индия                 29

14.Даниел Рикардо               Торо Росо                    20

15.Жан-Ерик Верн                 Торо Росо                    13

16.Естебан Гутиерес            Заубер                            6

17.Валтери Ботас                 Уилямс                           4

18.Пастор Малдонадо          Уилямс                           1

19.Макс Чилтън                    Марусия-Косуърт         0

20.Гуедо Ван Дер Гарде       Катерам-Рено                0

21.Жул Бианки                      Марусия-Косуърт         0

22.Хейки Ковалайнен           Лотус                              0

23.Шарл Пик                          Катерам-Рено                0

 

Крайно класиране при констукторите за сезон 2013

 ОТБОР                      ТОЧКИ

1.Ред Бул                  596

2.Мерцедес              360

3.Ферари                   354

4.Лотус                      315

5.Макларън               122

6.Форс Индия             77

7.Заубер                      57

8.Торо Росо                33

9.Уилямс                       5

10.Марусия-Косуърт                0

11.Катерам-Рено           0

 

Надпреварата за голямата награда на Бразилия беше и последното състезание за 2013. Както написах в туитър, ако си представите, че Фетел го няма, сезонът всъщност си беше много интересен. Погледнете от тази гледна точка и с нетърпение ще очаквате следващия, със сигурност още по-интересен и вълнуващ сезон.

За chronicle.bg Формула 1 следи Христина Димитрова (@christindim)

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джанкана – човекът спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джанкана е роден Гилормо Джанкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джанкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Сам трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джанкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали свидетелите не са на почит.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джанкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джанкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джанкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джанкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми. До днес името му се свързва с фамилията Кенеди, няма доказателства за поръчковите убийства, нито за други по-жестоки дейности на Джанкана, той сякаш не е съществувал.

 
 
Коментарите са изключени

Създаването на образа на класическия британец

| от |

Джонас Хануей (1712 – 1786) е може би най-противоречивата личност в историята на британската култура. От една страна, той е много вероятно първият мъж в Лондон, който носи чадър, създавайки мода, която продължава и до днес. Това обаче разбунтува сериозно кочияшите, които се страхуват, че тази нова технология за предпазване от дъжда ще им вземе хляба, защото досега те са били единствената опция, когато завали.

Jonas Hanway by James Northcote

Джонас Хануей

От друга страна обаче, Хануей заема грешната позиция по един друг въпрос (в необявения случаен процес на създаване на класическия английски джентълмен). Той води дълъг спор с известния автор д-р Самюел Джонсън относно… чая. Самюел е за, а Джонас е против, както той сам обяснява надълго и нашироко в есето си от 350 страници озаглавено: „Есе за чая, разглеждан като гибелен за здравето, възпрепятстващ индустрията и обедняващ народа; също и обяснение за развитието и широката му употреба по тези земи; с няколко политически размисли; и мисли за обществената любов, в 25 писма до две дами“*.

Освен други неща, той много страстно в есето си защитава тезата, че чаят е „обида срещу природата“, защото не е естествено за хората да пият топла вода и че този „образуващ газове алкохол“ причинява скорбут, слаби нерви, „паралитични разстройства“, „спазми на червата“ (което той знае „от мой личен опит“), води до разваляне на зъбите и като цяло понижава коефициента на красота у английските жени.

За щастие на любителите на чай, Самюел Джонсън в крайна сметка печели този спор. От този момент  минава само около 1 век преди Едуард Коук да завърши клишето за класическия англичанин с бомбе.

__

* На английски: An essay on tea : considered as pernicious to health, obstructing industry, and impoverishing the nation : with a short account of its growth, and great consumption in these kingdoms : with several political reflections : in twenty-five letters addressed to two ladies

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени