С какво Брежнев беше по-добър от останалите?

| от |

Дълго време Западът смяташе, че за смяната на властта в Кремъл преди петдесет години има както вътрешно-, така и външнополитически причини. Архивите обаче говорят друго в репортажа на Дойче веле.

По времето на Хрушчов се стига до зърнена криза, която през 1961 довежда до мощни протести в град Новочеркаск, а от 1962 година нататък принуждава държавата и партията да внасят зърно от чужбина. Кубинската криза пък се смята за външнополитически провал, с който СССР се е изложил пред целия свят. Въпреки всички тези катастрофи от достъпните днес архиви става ясно, че тогавашните политически лидери са се притеснявали не толкова за външната и вътрешната политика, а за собственото си влияние. Треперели са за собствената си власт. Хрушчов се заканва да разбие партийния президиум, така както вече е направил с много други политически институции. Според него, президиумът е „сборище от старци“.

Членовете на партийния президиум обвиняват Хрушчов, че ги е обидил, подиграл им се е, унижил ги е и през главата им е провел редица реформи в страната. „Това не е никакво управление, а абсолютна въртележка“, казва Брежнев и обещава на елитите в партията и в държавата онова, за което всички те мечтаят: сигурност и стабилност. За тях той е не връщане към политиката на Сталин, а алтернатива след десетилетия терор по времето на Сталин и след хаоса от реформи на Хрушчов.

„Изненадата“ Брежнев

Според злите езици, Брежнев станал партиен шеф по случайност и оставането му на тази позиция било „инцидент“. Слабият за управление, безличен и в по-късните си години скован и сив Брежнев сякаш няма необходимите качества, за да управлява СССР. Много западни наблюдатели го смятат за посредник или просто пионка в ръцете на конкуриращите се големци от Политбюро. Но точно Брежнев е онзи, който организира и осъществява заговора срещу Хрушчов. Във функцията си на втори секретар на партията той не само има най-добрата изходна позиция да стане негов наследник; той просто има политически стил, на който по онова време няма алтернатива.

След сприхавия, склонен към крайности Хрушчов партийното управление иска човек като Брежнев, който да е уравновесен, винаги дружелюбен, лишен от самомнителност. Брежнев е ученик на Хрушчов и подобно на него е израснал в семейството на обикновени работници в Украйна. Брежнев е роден през 1906 година, принадлежи към поколението, което през 20-те години участва в изграждането на съветската държава. В началото на 30-те е студент, а през 1937-38-ма заема постове в партията и в икономиката, останали свободни след масовите арести.

В по-късно написаната „идеална биография“ на Брежнев авторите на неговите „мемоари“ представят началото на житейския му път като геодезист през 20-те години и като инженер през 30-те години. Важна роля в живота му изиграва срещата с Хрушчов през 1939 в Днепропетровск, когато Брежнев вече е партиен секретар. По това време Хрушчов е най-властният мъж в Украйна и помага на Брежнев да направи стремителна кариера. След като Брежнев затвърждава позиции като партиен секретар в Украйна, Молдова и Казахстан, през 1956 година Хрушчов го прави своя дясна ръка в Москва.

Особена политическа дарба

Благодарение на добрия си външен вид, общителността и успеха сред жените Брежнев се слави като носител на нови надежди. Освен това той си е излякъл важен урок от готвения пуч срещу Хрушчов през 1957 година, който е осуетен с негова помощ. По примера на своя учител той вече знае как се организира и как се губи мнозинство. 18-те години на управление на Брежнев са доминирани преди всичко от въпроса как да подсигури властта си. Той не само трябва да държи в шах петима заговорници, вътре в партията има четири други течения, които се стремят към повече влияние. Така Брежнев се представя пред членовете на президиума (от 1966 година – отново Политбюро) като гарант на колективното управление: По всички въпроси се постига консенсус. Лоялността, която Сталин постига, внушавайки страх, а Хрушчов – чрез хапливите си подигравки, Брежнев постига по дружески и покровителствен начин.

Неговата особена дарба се състои в това, че между 1965 и 1977 един след друг лишава от власт своите съзаклятници и представя действията си като взаимно решение на Политбюро и дори като поощрение и грижа за съпартийците. Така например през 1967 година, когато сваля от власт московския партиен шеф Йегоричев, дъщерята на същия получава апартамент, а самият Йегоричев е изпратен като посланик в Копенхаген.

Речите на Брежнев винаги са предварително уговаряни и обсъждани. Докато Сталин пише речите си сам, а Хрушчов се грижи поне за поантата в словото си, Брежнев превръща писането на речи в колективен процес, в който участват шефове на отдели в ЦК, секретари на ЦК и членове на Политбюро. Брежнев всеки понеделник разговаря дълго по телефона с партийните секретари в цялата страна. Позволява да го наричат „Льоня“, кани ги на разходка със своята „Дачия“ и ги води на лов. Брежнев е смятан за гарант на равновесието в Политбюро. На два пъти иска да подаде оставка, но и двата пъти съпартийците му не я приемат. Брежнев умира през 1982 година, докато още е на власт.

Днес много руснаци определят управлението на Брежнев като „златен век“. Той обявява високия жизнен стандарт за най-важна политическа цел и успява да наложи СССР като световна суперсила, наред със САЩ. За много руснаци Брежнев се нарежда до Ленин и Сталин като държавен и партиен водач, изградил един силен Съветски съюз, докато от другата страна са „гробарите“ Хрушчов, Горбачов и Елцин. През 2005 година, когато Путин заяви, че разпадането на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“, той визира Съветския съюз на Брежнев. Защото по негово време съветската суперсила буди респект, а в доктрината Брежнев се говори за морално право, дълг към историята и прилагане на сила срещу „отцепническите“ васали.

 
 
Коментарите са изключени за С какво Брежнев беше по-добър от останалите?