shareit

С какво Азимов шокира света през 1964

| от |

През 1964 прочутият писател-фантаст публикува в „Ню Йорк Таймс” прогнозите си за света през 2014; той предсказва появата на телевизията 3D, подземните градове и колониите на Луната. За мнозина предсказанията му са пример за невероятна далновидност, според мен обаче те са убийствено умерени, дори лишени от оригиналност.

Идеите на Азимов сякаш са заимствани от популярния футуризъм през петдесетте и началото на шейсетте години на миналия век. Всъщност всичките му предположения ще откриете в телевизионното шоу „Семейство Джетсън”, излъчвано през 1962-63 – предаване, което и пародира бъдещето, и го приема за даденост. Далеч сме от мисълта да омаловажаваме теориите на Азимов, обаче съществуването на „Семейство Джетсън” е доказателство, че популярните представи за бъдещето еволюират също като другите идеи.

Представяме ви няколко прогнози на Азимов в контекста на други футуристични версии от петдесетте и шейсетте.

 ku-xlarge

ПОДВОДНИ ГРАДОВЕ

Азимов: С увеличаването на населението на Земята ще бъдат заселени пустините и земите на Северния и на Южния полюс. Изненадваща и донякъде окуражаваща е перспективата, че през 2014 ще бъде направена първата стъпка към заселването на континенталните шелфове. Подводните домове ще привлекат любителите на водните спортове и несъмнено ще насърчат по-задълбоченото проучване на океаните и моретата с оглед набавянето на храни и полезни изкопаеми.

Идеята за построяване на цели градове на океанското дъно е много популярна в края на петдесетте и е залегнала както в множество публикации в списания на научно-фантастична тематика, така и в прочути телевизионни предавания като „Дисниленд” (през май 1958 е излъчен легендарният епизод „Вълшебната магистрала”, в който се обяснява как благодарение на изобретяването на все по-бързи и маневрени транспортни средства градовете ще се „разпрострат” в пустините и на дъното на водните басейни.)

 ku-xlarge (1)

НАПЪЛНО АВТОМАТИЗИРАНИ КОЛИ „РОБОТИ”

Азимов: Ще се отдели специално внимание на създаването на превозни средства с „мозък на робот”, които ще позволяват маршрутът да бъде програмиран – тоест ще бъдат елиминирани бавните рефлекси на шофьора. Предполагам, че сред най-големите атракции на Световното изложение през 2104 ще бъдат роботизирани автомобилчета, маневриращи сред хилядите посетители и автоматично избягващи сблъсъка помежду си.

През 1964 идеята за автомобили без шофьори не е новост. Всъщност още на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 в павилиона на „Дженерал Мотърс” е показан проект за автоматизирана кола. На рекламния плакат се вижда как цяло семейство се забавлява с настолна игра, вместо водачът да гледа пътя.

ku-xlarge (2)

АВТОМАТИЗИРАНИ КУХНИ

Азимов: Ще бъдат изобретени кухненски уреди, които ще приготвят „автоматизирани” ястия, ще затоплят водата и ще варят кафе, ще пекат филийки хляб, ще варят и ще пържат яйца, също бекон и т.н. Закуската ще се „поръчва” предишната вечер, за да е готова сутринта в точно определен час. Ще се изобрети метод за приготвяне на полуготови храни, които ще се съхраняват във фризери, и така домакините ще могат набързо да поднесат обяд или вечеря.

Илюстрацията е от септемврийското издание на „Сайънтифик Американ” (1955). Показана е автоматизираната кухня на бъдещето, която се управлява с натискане на бутони. Храната, извадена от фризера, се сервира на масата за секунди благодарение на чудесата на науката и технологиите, навлизащи в домовете след края на Втората световна война.

 ku-xlarge (3)

СВЕТЕЩИ СТЕНИ

През трийсетте години хората са смятали за прекалено футуристична представата за разноцветни светлини, проектирани по стените на помещенията в домовете им. Илюстрацията от юнския брой на списание „Модърн Меканикс” (1931) показва как в далечното бъдеще украсата на стените ще се състои от разноцветни светлини, насочвани по желание. По-късно тези идеи са подробно разработени и през петдесетте се превръщат в много популярно предсказание за къщите на бъдещето. Само дето хората предполагали, че ще са им необходими светещи стени, защото ще живеят в бомбоубежища без прозорци. Азимов дори го намеква, като говори за подземни домове, които „не се влияят от атмосферните условия и в които въздухът ще се пречиства, а силата на осветлението ще се регулира по желание.”

ku-xlarge (4)

РОБОТИ НА ТЕОРИЯ И НА ПРАКТИКА
Азимов: През 2014 роботите още ще са рядкост и няма да са усъвършенствани, но ще са изобретени.
На пръв поглед тази е най-изненадващата прогноза, като се има предвид, че налагането на домашните роботи се предвижда за толкова далечно бъдеще. От друга страна, когато прочетете текста, публикуван няколко абзаца по-долу, ще откриете колко невероятно оптимистични са предсказанията от началото на шейсетте по отношение на технологията:
„Всъщност една от големите атракции в павилиона на „Ай Би Ем” на Световното изложение през 2014 ще е прилужник-робот – голям, непохватен и придвижващ се бавно, но способен да разтребва, да подрежда, да почиства дома и да борави с различни домакински уреди.”

ku-xlarge (5)

ГРАДОВЕ НА ЛУНАТА

Азимов: На практика ще можете да пътувате между градовете на Луната благодарение на представените от „Дженерал Мотърс” модели на превозни средства с големи колела и с меки гуми, подходящи за пътуване по неравните терени, които може би съществуват на този спътник на Земята.
Разбира се, прогнозите на Азимов, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, отчасти са повлияни от видяното на Световното изложение в Ню Йорк през 1964. Очевидно целта на неговата статия е да подскаже какви новости ще бъдат показани на Световните изложения в далечното бъдеще. Ето защо е съвсем естествено той да използва популярните по това време представи за бъдещето (например колонизирането на Луната) и да ги рекламира, приемайки ги за даденост. Градовете на Луната, описвани от него, са показани на миниатюрен модел (вж. снимката горе).

ku-xlarge (6)

МАГИСТРАЛИТЕ И ЛЕТЯЩИТЕ КОЛИ НА БЪДЕЩЕТО
Азимов: На Световното изложение през 1964 „Дженерал мотърс” показват „заводи за изграждане на пътища” на тропиците и натоварени магистрали, по които дълги автобуси се движат по специални централни платна. Твърде вероятно е през 2014 магистралите (поне в по-напредналите страни) вече да са „демоде” – все повече ще се набляга на транспортни средства, които имат минимален контакт с повърхността.
Азимов отново пропагандира най-безумните предсказания от шейсетте. По онова време всички са били убедени в скорошното изобретяване на летящи автомобили. Той обаче залага на транспортни средства, движещи се на въздушни възглавници. Автомобилът тип „летящо килимче”, показан по-горе, е от серията комикси на Артър Рейдбо „По-близо, отколкото си мислим”, издавани в периода 1958-1963 – златната ера на технофутуризма и благодатна почва за хора като Азимов, вдъхновени от промените в заобикалящия ги свят.

ku-xlarge (7)

ОБРАЗОВАНИЕ ОНЛАЙН

Азимов: В павилиона на „Дженерал Илектрикс” е показано училище на бъдещето, оборудвано с такива съвременни средства като видеокамери, предаващи сигнал до монитори, и програмирани записи на лекции, подпомагащи учебния процес. По този начин ще се осигури напредък на преподаването, но и ще се променят изучаваните предмети. Гимназистите ще изучават основните правила на компютърната технология и бинарна аритметика и ще се усъвършенстват в използването на компютърните езици, които ще бъдат създадени въз основа на сега съществуващите езици като фортран (от formula translation).

Азимов уверява, че в класните стаи на бъдещето ще залегнат множество следвоенни технологии, които ще осигуряват първокласното обучение на децата. На снимката горе виждаме „автоматизираната учителка”, показана на Световното изложение през 1964, чрез която посетителите надникват в класна стая на бъдещето.

В средата на миналия век са били възхвалявани дори средства за обучение, които не днешните преподаватели отхвърлят. Мнозина са смятали, че телевизията (още в зората на съществуването й) е бъдещето на обучението. През 1938, когато малцина са знаели за съществуването й, студенти от Ню Йоркския университет демонстрират в сградата на „Рейдио Корпорейшън ъф Америка” футуристична класна стая с 15 телевизионни приемника! Стига се дотам, че в началото на шейсетте предвижданата автоматизация така наплашва хората, че се налага Националната асоциация по образованието да публикува изявление, успокояващо притеснените родители: не се предвижда в близко бъдеще учители-роботи да превземат класните стаи.

АВТОМАТИЗИРАНЕ НА ВСИЧКИ ТРУДОВИ ДЕЙНОСТИ

Азимов: През 2014 ще съществуват много малко професии, които да не бъдат упражнявани по-добре от машини, отколкото от хора. Човечеството ще се превърне в раса, поддържаща машини.

Страхът, че роботите ще изместят хората при извършване на различни трудови дейности, не е от вчера. Само че в началото на шейсетте този страх нараства и се увеличава още повече по време на икономически кризи. Например когато в края на двайсетте се появяват говорещите филми, музикантите, свирещи в киносалоните, били обезпокоени, че ще останат без работа. Едва през 1930- те основан Съюз за защита на музикантите в напразен опит да се спре производството на говорещи филми. Кой олицетворява наглата намеса на технологията в музиката! Роботът, разбира се.

Страховете от роботи, изместващи работниците, възникват не само по време на икономически кризи. Списание „Парейд” дори стига дотам да твърди, че когато хората се превърнат в същества, чиято дейност се свежда само до поддържане на роботите, скуката ще ги тласне към самоубийство.

ku-xlarge (8)

СВЕТОВНИ ИЗЛОЖЕНИЯ

В крайна сметка излиза, че предсказанията на Азимов са крайно консервативни (най-малко повечето). Прогнозите му за случващото се през 21 век са доста точни. Най-забележителното обаче е, че в основата им са повечето техно-утопични идеи, възникнали по неговото време.

И все пак кое е най-забавното предсказание на Азимов? Може би че през 21 век хората още ще се интересуват от Световните изложения.

 
 

Кметът, който спаси 3000 евреи – Георги Ефремов

| от |

Вече ви разказахме за инж. Иван Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София. Днес ще ви разкажем за друг впечатляващ кадър, също академично титулуван, заемал длъжността кмет този път на Кюстендил, доктор Георги Ефремов.

На 19 януари 1883 Томас Едисън създава първата електрическа инсталация с цел домашно осветление – в град Росел, Ню Джърси. На 4 октомври пък Ориент Експрес тръгва на първото си официално пътуване от Париж за Истанбул. Някъде между 19 януари и 4 октомври и между Истанбул и Росел:  на 30 март 1883 в Кюстендил се ражда Георги Ефремов.

Той получава медицинското си звание в Чикаго, САЩ, през 1910 – на 27-годишна възраст. След което се връща в родния си град. Там работи в кюстендилската болница от 1925 до 1931 като е управител и завежда хирургическото отделение. Освен това Георги има и влечение към перото като не само е автор на трудове на здравна тематика и превежда специализирана литература от английски и руски, но създава публицистика и редактира и издава вестник „Добро здраве“ (1923 – 1944), а до края на 1949 прави притурка към вестник „Нов Живот“.

15 ноември 1942 е просто още един тежък ден от Втората световна война като по това време има остър недостиг на храни и облекла и в следствие действа купонната система, при която държавата налага монопол върху разпределението на съответните редки стоки, за да контролира равномерното им разпределение. На тази дата д-р Героги Ефремов е назначен за кмет на Кюстендил.

Най-силният му стремеж е да превърне града в международен курорт и за целта кани четирима специалисти балнеолози, а самият той посещава лечебни центрове е Унгария и Словения. Балнеолечението е метод за изцеряване от болести посредством къпане в минерални извори. На практика д-р Ефремов иска да привлече туристи със спа центрове, което, разбира се, не е никак лоша тактика. За целта той строи лечебен комплекс с нови бани, физиологически институт, нови хотели и така нататък. Паралелно с това от встъпването си в длъжност д-р Ефремов започва да редактира вестник „Кюстендилски вести“.

На 6 август 1944 с инициатори Драган Лозенски, Кирил Цонев и Георги Ефремов, в Ахмед бей джамия в града се открива музейна сбирка и художествена галерия с 50 творби на Владимир Димитров – Майстора, събирани от кмета от цялата страна.

Vladimir Dimitrov Gallery in Kyustendil

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

По това време в Кюстендил живеят 3000 евреи. Арестите на евреи в града започват още на 7 март 1943. На 8 март вече е съставена делегация от 40 души, която взима решение да отиде до София, за да изрази позицията си относно очевидно несправедливите задържанията на нейните съграждани. От 40 отиват само 4 и те са: адвокатът Иван Момчилов, пенсионираният професор Владимир Куртев, търговецът Асен Суичмезов, и местният народен представител Петър Михалев. В столицата те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил. Пешев вече знае за положението. Той кани четиримата да се срещнат с него в Народното събрание още същия следобед след пристигането им. След това настоява за среща с министър-председателя Богдан Филов, но такава му е отказана. Вместо от него, приет е от вътрешния министър Петър Габровски, при когото Пешев отива заедно с делегация от седем други народни представители. В началото Габровски отрича да има каквато и да е информация за арестите. Въпреки незнанието му и по настояване на посетителите си в крайна сметка Габровски дава разпореждане по телефона арестите да бъдат спрени, а арестуваните – освободени.

Като кмет на Кюстендил, Георги Ефремов помага за спасяването на българите евреи. Определената от правителството акция за депортиране на кюстендилските евреи пропада, защото датата й е била разгласена от околийския управител П.Милтенов и кмета Георги Ефремов.

Независимо от качествата му като кмет, на 9 септември 1944 Ефремов е уволнен от новата власт. В следващите години се отдава на писане.

Все пак обаче след време работата му получава необходимото признание и той е удостоен е с титлата Заслужил лекар през 1964. През 1997 получава и званието Почетен гражданин на Кюстендил.

В библиографията си д-р Георги Ефремов изследва някои доста любопитни въпроси, както можем да видим в този списък:

  • „Първа помощ при заболяване и злополука“ (1915)
  • „Дълголетие и здраве“ (1921)
  • „Просвета и предпазна медицина“ (1922)
  • „Домашен лекар“ (1925, 1932)
  • „Храната като източник на живот и смърт“ (1935)
  • „Защитните сили на организма“ (1929)
  • „Как да живеем“ (1930)
  • „Как да не стареем бърже“ (1931)
  • „Алкохолизъм и наследственост“ (1948)

След Георги Ефремов начело на града застава Георги Ангелов, който ще построи стадион „Осогово“, Автогарата, хотелите „Пауталия“ и „Хисарлъка“, хижите „Три буки“ и „Студен кладенец“. Ангелов е бивш затворник, осъден през 1942 на 15 години затвор за антифашистка дейност и освободен на 8 септември 1944.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Летящият танк

| от |

Разказахме ви за Кръглия танк и за Летящия джип. Ето ви сега нова военна джаджа, в известна степен амалгама между двете – Летящия танк!

Сергей Анокин вероятно е най-смелият мъж в Съветската армия през Втората световна война, поне така изглежда. Защото той е единственият пилот, който лети и кара летящия танк Antonov KT-40.

KT-40 е съставен от лекия съветски танк T-60, на който са монтирани крила от евтино дърво и плат. Идеята зад проекта е да прелети над и да се приземи зад вражеските редици. Машината е плод на Авиационен научно-технически комплекс „Антонов“ (АНТК „Антонов“).

Той излиза през 1940 и за учудване и изненада – работи!

Antonov A-40

Двойните крила превръщат танка в летящ, брониран глайдер. Той е теглен от тежък бомбардировач и когато наближи крайната си дестинацията, е пускан като много (много) голям коктейл Молотов над немските глави. Изненадващо, но вдигането и свалянето на оръдието работело изкачвало или снижавало глайдера, а завъртането му го карало да завива. KT-40 е побира екипаж от двама човека – командир на танка и шофьор/пилот.

Tupolev TB-3

Tupolev TB-3

По време на единствения полет на летящия танк, тежестта му и въздушното съпротивление кара двигателите на дърпащия го TB-3 да прегреят много лошо и това наложило глайдерът да бъде пуснат по-рано от планираното. Анокин прелита с танка над малко пресечено поле и включва двигателя. След това пуска и механизма за каране и дава газ на веригите на танка моменти преди да се приземи, за да тръгне, когато докосне земята. Откача летящата част от танка и го закарва обратно в базата, където се възхищава пред всички колко хубаво лети машината.

Sergey_Nikolaevich_Anokhin

Съветският тестови пилот Сергей Анокин 

Въпреки техническия успех на теста, летящият танк не влиза в производство. Руснаците нямат самолет, който е достатъчно мощен, за да тегли тежкия KT-40. И още повече – T-60 не е особено много танк… За да полети въобще, се налага да се премахне голяма част от бронята и горивото му. Така оголената машина няма да издържи много срещу немските танкове.

 
 
Коментарите са изключени

Шотландия търси костите на последната останала вещица

| от |

Библейските страхове са известни през 17-и и 18-и век. Разумът нямал право да коментира и търси обяснения за различни аномалии, вместо него говорила църквата. В този малко по-тъмен период от историята има опасност за всяка жена да се превърне във вещица. Съдбата на заподозрените партньорки на сатаната била лесна за решаване – пречистване чрез огън. Разследването на църквата и властите по обвиненията във вещерство били кратки и бързи, а и докато то тече, някой вече реди дърветата за кладата.

Един от добре документираните случаи датира от 1704-а година в Шотландия. Вещицата Лилиас Ади (на главната снимка) е обвинена в призоваване на сатаната. Арестуваната нещастница се озовава в съда на Торибърн и след бърза проверка става ясно, че е практикувала вещерство и е правила секс с дявола. И докато отново публиката се събира, за да стане свидетел на живото изгаряне, обвинената предпочита да си спести мъките и да се обеси в килията си. Никой не е бил подготвен за този специален ход, а и така населението започва да я подозира още повече – самоубийството в библията се смята за смъртен грях, но след като Ади така или иначе е поклонница на дявола, просто няма от какво да се притеснява.

Обвинението е чисто комично, но след като се насаждат страхове с години в обществото, особено в малките градове, където всяка вяра управлява по-добре от закона, шансовете да бъдете обвинени в колаборация с ада са доста високи. Една пияна съседка сънувала, че Лилиас идва да я вземе и също така била пионка в ръцете на дявола. Слухът и паниката бързо сковават сърцата на съседите и всички са убедени, че причината за техният душевен дискомфорт е дяволската ръка и обсебването. Пишман вещицата получава дежурната пречистваща литургия под формата на разнообразни арестантски мъчения. Признанието е буквално изкарано с жесток побой.

Baldung_Hexen_1508_kol

Снимка: By Hans Baldung – Source: R. Decker, Hexen, Frontispiz (2004), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359546

Осъдената знаела, че ако разкажеш някоя безумна история, най-вероятно всички сеирджии ще бъдат задоволени. Разказът на обвинената споделя, че сатаната и идвал на гости. Бил блед и имал кравешки копита. Гостът я карал да се отрече от библията. След отричането последвал паранормален секс. Посещавал я от време на време и в други дни, но важното е, че заедно с други последователки са танцували в захлас. Било редно да се издадат и други имена и Лилиас използвала само онези, които били изпечени за общото благо. И след обесването, тялото на Ади било изпратено на брега в кален гроб, затиснат от огромен камък, в случай, че сатаната реши да я възроди отново. Отново популярно вярване от онова красиво време. Друг особен казус за властите е и самопризнанието, то гарантирало шансът за възкресение. Ади така или иначе се превърнала във втората забележителност след чудовището от Лохнес.

След като гробът и бил отворен от ловци на антики, практически нищо не било пощадени. Костите, някои ценности вътре и дори дъските от ковчега били използвани за направата на различни елементи. Андрю Карнеги получил бастун от този лов. Главата била предадена на Джоузеф Нийл Патън, който се занимавал с френология – наука за установяване на психични проблеми чрез измерване на черепа. След приключване на изследванията, същият е предаден на медицинската асоциация FIFE.

John_William_Waterhouse_-_Magic_Circle

Снимка: By John William Waterhouse – Tate Gallery, online database: entry N01572, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1173532

По-късно експерти ще използват робот за създаването на образ от костната структура. Археолозите искат да направят паметник на последната запазена вещица, но идва и следващият проблем – костите липсват. Тази година се навършват 315 години от смъртта на горката женица, но никой не си спомня къде са останките ѝ. Черепът е бил изложен в Глазгоу през 1938-а година и все още не може да бъде открит. Та в този ред на мисли, властите умоляват всеки за информация в издирването на последната вещица. От 3500 екзекутирани за практикуването на вещерство, само нейните следи са запазени в историята, само трябва да се намерят.

 
 
Коментарите са изключени