shareit

С какво Азимов шокира света през 1964

| от |

През 1964 прочутият писател-фантаст публикува в „Ню Йорк Таймс” прогнозите си за света през 2014; той предсказва появата на телевизията 3D, подземните градове и колониите на Луната. За мнозина предсказанията му са пример за невероятна далновидност, според мен обаче те са убийствено умерени, дори лишени от оригиналност.

Идеите на Азимов сякаш са заимствани от популярния футуризъм през петдесетте и началото на шейсетте години на миналия век. Всъщност всичките му предположения ще откриете в телевизионното шоу „Семейство Джетсън”, излъчвано през 1962-63 – предаване, което и пародира бъдещето, и го приема за даденост. Далеч сме от мисълта да омаловажаваме теориите на Азимов, обаче съществуването на „Семейство Джетсън” е доказателство, че популярните представи за бъдещето еволюират също като другите идеи.

Представяме ви няколко прогнози на Азимов в контекста на други футуристични версии от петдесетте и шейсетте.

 ku-xlarge

ПОДВОДНИ ГРАДОВЕ

Азимов: С увеличаването на населението на Земята ще бъдат заселени пустините и земите на Северния и на Южния полюс. Изненадваща и донякъде окуражаваща е перспективата, че през 2014 ще бъде направена първата стъпка към заселването на континенталните шелфове. Подводните домове ще привлекат любителите на водните спортове и несъмнено ще насърчат по-задълбоченото проучване на океаните и моретата с оглед набавянето на храни и полезни изкопаеми.

Идеята за построяване на цели градове на океанското дъно е много популярна в края на петдесетте и е залегнала както в множество публикации в списания на научно-фантастична тематика, така и в прочути телевизионни предавания като „Дисниленд” (през май 1958 е излъчен легендарният епизод „Вълшебната магистрала”, в който се обяснява как благодарение на изобретяването на все по-бързи и маневрени транспортни средства градовете ще се „разпрострат” в пустините и на дъното на водните басейни.)

 ku-xlarge (1)

НАПЪЛНО АВТОМАТИЗИРАНИ КОЛИ „РОБОТИ”

Азимов: Ще се отдели специално внимание на създаването на превозни средства с „мозък на робот”, които ще позволяват маршрутът да бъде програмиран – тоест ще бъдат елиминирани бавните рефлекси на шофьора. Предполагам, че сред най-големите атракции на Световното изложение през 2104 ще бъдат роботизирани автомобилчета, маневриращи сред хилядите посетители и автоматично избягващи сблъсъка помежду си.

През 1964 идеята за автомобили без шофьори не е новост. Всъщност още на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 в павилиона на „Дженерал Мотърс” е показан проект за автоматизирана кола. На рекламния плакат се вижда как цяло семейство се забавлява с настолна игра, вместо водачът да гледа пътя.

ku-xlarge (2)

АВТОМАТИЗИРАНИ КУХНИ

Азимов: Ще бъдат изобретени кухненски уреди, които ще приготвят „автоматизирани” ястия, ще затоплят водата и ще варят кафе, ще пекат филийки хляб, ще варят и ще пържат яйца, също бекон и т.н. Закуската ще се „поръчва” предишната вечер, за да е готова сутринта в точно определен час. Ще се изобрети метод за приготвяне на полуготови храни, които ще се съхраняват във фризери, и така домакините ще могат набързо да поднесат обяд или вечеря.

Илюстрацията е от септемврийското издание на „Сайънтифик Американ” (1955). Показана е автоматизираната кухня на бъдещето, която се управлява с натискане на бутони. Храната, извадена от фризера, се сервира на масата за секунди благодарение на чудесата на науката и технологиите, навлизащи в домовете след края на Втората световна война.

 ku-xlarge (3)

СВЕТЕЩИ СТЕНИ

През трийсетте години хората са смятали за прекалено футуристична представата за разноцветни светлини, проектирани по стените на помещенията в домовете им. Илюстрацията от юнския брой на списание „Модърн Меканикс” (1931) показва как в далечното бъдеще украсата на стените ще се състои от разноцветни светлини, насочвани по желание. По-късно тези идеи са подробно разработени и през петдесетте се превръщат в много популярно предсказание за къщите на бъдещето. Само дето хората предполагали, че ще са им необходими светещи стени, защото ще живеят в бомбоубежища без прозорци. Азимов дори го намеква, като говори за подземни домове, които „не се влияят от атмосферните условия и в които въздухът ще се пречиства, а силата на осветлението ще се регулира по желание.”

ku-xlarge (4)

РОБОТИ НА ТЕОРИЯ И НА ПРАКТИКА
Азимов: През 2014 роботите още ще са рядкост и няма да са усъвършенствани, но ще са изобретени.
На пръв поглед тази е най-изненадващата прогноза, като се има предвид, че налагането на домашните роботи се предвижда за толкова далечно бъдеще. От друга страна, когато прочетете текста, публикуван няколко абзаца по-долу, ще откриете колко невероятно оптимистични са предсказанията от началото на шейсетте по отношение на технологията:
„Всъщност една от големите атракции в павилиона на „Ай Би Ем” на Световното изложение през 2014 ще е прилужник-робот – голям, непохватен и придвижващ се бавно, но способен да разтребва, да подрежда, да почиства дома и да борави с различни домакински уреди.”

ku-xlarge (5)

ГРАДОВЕ НА ЛУНАТА

Азимов: На практика ще можете да пътувате между градовете на Луната благодарение на представените от „Дженерал Мотърс” модели на превозни средства с големи колела и с меки гуми, подходящи за пътуване по неравните терени, които може би съществуват на този спътник на Земята.
Разбира се, прогнозите на Азимов, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, отчасти са повлияни от видяното на Световното изложение в Ню Йорк през 1964. Очевидно целта на неговата статия е да подскаже какви новости ще бъдат показани на Световните изложения в далечното бъдеще. Ето защо е съвсем естествено той да използва популярните по това време представи за бъдещето (например колонизирането на Луната) и да ги рекламира, приемайки ги за даденост. Градовете на Луната, описвани от него, са показани на миниатюрен модел (вж. снимката горе).

ku-xlarge (6)

МАГИСТРАЛИТЕ И ЛЕТЯЩИТЕ КОЛИ НА БЪДЕЩЕТО
Азимов: На Световното изложение през 1964 „Дженерал мотърс” показват „заводи за изграждане на пътища” на тропиците и натоварени магистрали, по които дълги автобуси се движат по специални централни платна. Твърде вероятно е през 2014 магистралите (поне в по-напредналите страни) вече да са „демоде” – все повече ще се набляга на транспортни средства, които имат минимален контакт с повърхността.
Азимов отново пропагандира най-безумните предсказания от шейсетте. По онова време всички са били убедени в скорошното изобретяване на летящи автомобили. Той обаче залага на транспортни средства, движещи се на въздушни възглавници. Автомобилът тип „летящо килимче”, показан по-горе, е от серията комикси на Артър Рейдбо „По-близо, отколкото си мислим”, издавани в периода 1958-1963 – златната ера на технофутуризма и благодатна почва за хора като Азимов, вдъхновени от промените в заобикалящия ги свят.

ku-xlarge (7)

ОБРАЗОВАНИЕ ОНЛАЙН

Азимов: В павилиона на „Дженерал Илектрикс” е показано училище на бъдещето, оборудвано с такива съвременни средства като видеокамери, предаващи сигнал до монитори, и програмирани записи на лекции, подпомагащи учебния процес. По този начин ще се осигури напредък на преподаването, но и ще се променят изучаваните предмети. Гимназистите ще изучават основните правила на компютърната технология и бинарна аритметика и ще се усъвършенстват в използването на компютърните езици, които ще бъдат създадени въз основа на сега съществуващите езици като фортран (от formula translation).

Азимов уверява, че в класните стаи на бъдещето ще залегнат множество следвоенни технологии, които ще осигуряват първокласното обучение на децата. На снимката горе виждаме „автоматизираната учителка”, показана на Световното изложение през 1964, чрез която посетителите надникват в класна стая на бъдещето.

В средата на миналия век са били възхвалявани дори средства за обучение, които не днешните преподаватели отхвърлят. Мнозина са смятали, че телевизията (още в зората на съществуването й) е бъдещето на обучението. През 1938, когато малцина са знаели за съществуването й, студенти от Ню Йоркския университет демонстрират в сградата на „Рейдио Корпорейшън ъф Америка” футуристична класна стая с 15 телевизионни приемника! Стига се дотам, че в началото на шейсетте предвижданата автоматизация така наплашва хората, че се налага Националната асоциация по образованието да публикува изявление, успокояващо притеснените родители: не се предвижда в близко бъдеще учители-роботи да превземат класните стаи.

АВТОМАТИЗИРАНЕ НА ВСИЧКИ ТРУДОВИ ДЕЙНОСТИ

Азимов: През 2014 ще съществуват много малко професии, които да не бъдат упражнявани по-добре от машини, отколкото от хора. Човечеството ще се превърне в раса, поддържаща машини.

Страхът, че роботите ще изместят хората при извършване на различни трудови дейности, не е от вчера. Само че в началото на шейсетте този страх нараства и се увеличава още повече по време на икономически кризи. Например когато в края на двайсетте се появяват говорещите филми, музикантите, свирещи в киносалоните, били обезпокоени, че ще останат без работа. Едва през 1930- те основан Съюз за защита на музикантите в напразен опит да се спре производството на говорещи филми. Кой олицетворява наглата намеса на технологията в музиката! Роботът, разбира се.

Страховете от роботи, изместващи работниците, възникват не само по време на икономически кризи. Списание „Парейд” дори стига дотам да твърди, че когато хората се превърнат в същества, чиято дейност се свежда само до поддържане на роботите, скуката ще ги тласне към самоубийство.

ku-xlarge (8)

СВЕТОВНИ ИЗЛОЖЕНИЯ

В крайна сметка излиза, че предсказанията на Азимов са крайно консервативни (най-малко повечето). Прогнозите му за случващото се през 21 век са доста точни. Най-забележителното обаче е, че в основата им са повечето техно-утопични идеи, възникнали по неговото време.

И все пак кое е най-забавното предсказание на Азимов? Може би че през 21 век хората още ще се интересуват от Световните изложения.

 
 

Ограда от пчели пази от слонове

| от |

По-големите слонове изискват стотици килограми храна на ден, което прави фермите на практика шведски маси за гигантските животни. За африканските фермери може да бъде много опасно да се опитват да изгонят слоновете, а поставянето на достатъчно ефективна стандартна ограда е доста скъпо. Съответно с течение на времето се разработват най-различни алтернативни решения, а най-сладкото от тях : използването на пчелни кошери.

Има гео-оградите, при които на слоновете се слагат GPS-и и когато те бъдат засечени в някакво определено пространство, пазачите получават съобщение по телефона и отиват да го изгонят. Електрическите огради и каменните стени могат също да свършат работа, но са скъпи. Засаждането на люти чушки около нивите може да отблъсне слоновете (и да осигури допълнителен доход). Но всички тези решения са частични и нито едно от тях не е перфектно.

Най-новото обаче в този дълъг списък в отбранителни стратегии е особено гениално, както в простотата си, така и със своите предимства.

Слоновете имат вродена отвращение към пчелите. Сега биолозите използват това, за да проектират система за ограждение с кошер. Когато слон мине през определено място, той дръпва тънка корда, която разлюлява кошерите. Това ядосва пчелни и те съответно нападат. Дебелата му кожа го защитава от ужилвания, но вътрешността на хоботите им е слабото им място: там кожата е мека. Благодарение на развитото отвращение на слоновете към пчелите, дори звукът им е достатъчен, за да ги уплаши и да си тръгнат.

За разлика от други „органични огради“ по света (като невенчета или урината от койот, които се ползват за отблъскване на по-малки животни като елени и зайчета), този подход решава нещо повече от проблем с вредители. Кошери се поставят на всеки 9 метра достатъчно, за да се създаде невидима бариера, която отблъсква слонските нахлувания. Пчелните колонии от своя страна помагат за опрашването на посевите във фермата. Те, разбира се, произвеждат мед, което увеличава и източниците на доходи за фермерите. Пчеларството вече е вкоренена традиция в много части на Африка, което прави интеграцията на огради от пчелен характер на много места по-естествена. В някои случаи това просто включва лека преорганизация на стопанства, които вече гледат пчелите.

 
 
Коментарите са изключени

Кучешкият рай на мелезите

| от |

Всички кучета отиват в рая. Не можем да си представим най-добрия приятел на човека на друго място. Интересното е, че съществува кучешки рай и тук. Представете си слънчево място, където може да откриете повече от 900 кучета, чийто породи са от уникална по-уникална. Запознайте се с един много красив проект, който защитава бездомни кучета и посреща посетители от целия свят, а най-важното – ръководи се от доброволци. Territorio de Zaguates или „Земята на бездомните кучета“ се намира в Коста Рика. Финансира се от дарители и различни организации се опитват да помогнат в поддържането ѝ. Свободната зона посреща посетители през цялата година и всеки може да прекара времето си с гостоприемни и щастливи четириноги приятели.

  Всяко едно от животните е също така кастрирано, за да няма потенциална възможност да станете свидетели на кучешка агресия. Идеята на това място е да докаже, че уличните кучета са уникални и имат право на живот като всички останали породисти животни. Доброволците се надяват да докажат, че техните питомци не се отличават по качества спрямо останалите. Много скоро раят започва да привлича погледите на някои знаменитости и с това общественото внимание се насочва в правилната посока. Организаторите дори се стараят да измислят оригинални породи като „Пухкаво Коли Флъфитериер от Аляска“. Именно това куче става и билборд на кампанията, използвайки слогана „Когато осиновявате улично куче, осиновявате уникална порода.“. Нещо много важно в целия процес за осиновяване е, че организаторите не само имат огромен списък със снимки, но дори предлагат на всеки приятел на животните да посети мястото, да се разходи с животните и да ги опознава.


View this post on Instagram

(Español abajo) Do you ever feel overwhelmed by the events taking place around the world, or by how people treat each other? It seems everyone’s too busy to be kind to one another. There seems to be more violence and less empathy every day. Let’s change that today! We at Territorio want to inspire you to get out of your comfort zone and join the #WorldKindnessDay celebration, promoting small acts of kindness, love, solidarity and compassion, with which we can make a big difference, inspiring and spreading generosity to individuals and companies to follow suit. A small gesture goes a long way, and this world desperately needs more kindness and compassion. You can change someone’s day entirely with just one phone call, an honest compliment, a small helping gesture, a little empathy. You can be kind to the environment by not littering, recycling and not wasting natural resources. You can also be kind to animals by rescuing and adopting instead of buying domestic animals , or carrying  some dog food with you in case you run into a hungry stray, but especially by rejecting animal cruelty practices and decreasing your consumption of animal products. There are hundreds of things we can do that require little effort on our part, that can generate a huge and positive impact on the lives of those around us. ✨ Let’s make kindness the norm.  Give us a hand and help our shelter by making a small donation if you can! ➡️ DONATIONS link in Stories ➡️ PAYPAL territorio.de.zaguates.oficial@gmail.com ➡️ AMAZON SMILE smile.amazon.com/ch/81-4423251 • • • #WorldKindnessDay #BeKindToEveryone #kindness #TerritorioDeZaguates #LandOfTheStrays #DogShelter #SpayNeuter #AdoptDontShop

A post shared by Territorio De Zaguates (@territorio_de_zaguates) on

Хората като цяло са добре дошли само за разходка, особено след като се намират сред природата и могат да прекарат известно време в една от най-добрите приятелски среди, които съществуват. Повечето питомци обикновено прекарват дните си в разходки или препичане на слънце, наслаждавайки се на перфектния климат, но също така чрез дарения се радват и на възможността да бъдат горди ползватели на модернизирана сграда, която позволява качествен живот.

 
 
Коментарите са изключени

Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света

| от |

През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от  Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.

Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.

Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets  правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.

Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?

Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.

Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.

След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.

Bernie Madoff Expected To Plead Guilty To $50 Billion De-Fraud Of Investors

Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.

На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.

Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.

 
 
Коментарите са изключени

Колапса на най-високата кула в света

| от |

На 8 август 1991 най-високото нещо на планетата, построено от човека, се огъва на две, чупи се и пада. Със своите 646 метра кулата е два път по-висока от второто най-високо нещо в Европа, а осанката й няма да бъде надмината до построяването на Бурдж Халифа (828 метра) почти 2 десетилетия по-късно. И въпреки това светът не научава за края на тази кула.

Warsaw radio mast in Konstantynow

Радиофоничният предавателен център Константинов (известен още като Варшавската радио кула) може да изпраща сигнали, които да бъдат прихванати от Европа, Африка и дори Северна Америка. Строителството й отнема 4 години, от 1970 г. до 1974 г., 420-тонната стоманена решетъчна кула с течение на времето остава без поддръжка, което в крайна сметка е и причината да падне.

Формирана е комисия, която установява, че вината е в Mostostal Zabrze – компанията, която изгражда и поддържа кулата. Строителният координатор и началникът на отдела са признати за виновни за срутването и са осъдени на две години затвор.

Обломки рухнувшей Варшавской радиомачты

В безкрайната надпревара в графата най-високата сграда в света, Съветът за високи сгради и градски условия, който отсъжда подобни рекорди, не признават радио кулите за сгради. Техните правила обаче също така не изискват и всички части от сградата да са обитаеми. Затова радио кулите, антените и шпилите, макар и да не се считат за самостоятелни конструкции, могат да се използват за добавяне на още няколко цифри към височина на сградата, на която са прикрепени.

Човек може да каже, че Съветът няма най-високите стандарти на света (ако ни позволите тази забележително безвкусна, но сполучлива игра на думи). Само половината от височината на сградата трябва да бъде съставена от обитаема площ, за да може тя да се счита за претендент за най-високия рекорд. Освен това неговите критерии и дефиниции продължават да се променят с течение на времето, предполагайки степен на субективност.

Освен антените и кулите има и други спорни фактори, които могат да се намерят и в правилника на Съвета, като: дали сградата е в строеж или завършена, дали виси като окачените мостове и дори каква част от височината й е под земята. Или под водата.

Това ни отвежда до още една от най-високите структури в света: Petronius – петролна платформа, която се намира на 612 метра от морското дъно в Мексиканския залив. Преди Бурдж тя беше най-високата свободна структура в света, според Световните рекорди на Гинес от 2007 г.

Като сграда обаче Petronius би могла да претендира за „най-високата сграда на СВСГУ“, заради 74-метрова част от 43 000-тонната структура, която седи над повърхността на водата. Тя обаче не изпълнява изискването за “ заетите етажи“. Но подобни платформите, като близката Ursa (1,3 километра), могат да бъдат още по-високи; Магнолията, също в Мексиканския залив, е с дължина 1,4 километра, много по-висока от Бурдж.

 
 
Коментарите са изключени