С ексклузивна прожекция на „Съдилището” на Командарев се открива 18-ия СФФ

| от |

След представянето си на фестивала, най-новият филм на Командарев ще се завърти в кината през октомври 

Тази пролет българската публика ще получи изключителната възможност да види дългоочакваната нова творба на режисьора Стефан Командарев – „Съдилището”. Филмът ще се превърне в заглавието на годината, затвърждавайки умението на българския режисьор да пресъздава на големия екран съкровените разкази за обикновени хора и техните необикновени съдби. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.
The Judgement1

След извънредния успех на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който получи награди и отличия от най-големите международните фестивали и е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, Командарев се отправя към следващо кинопредизвикателство. Най-новият му филм разказва историята на баща и син, които трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович (който участваше и в предишният филм на режисьора), Ованес Торосян, Параскева Джукелова и други обичани звезди на българските кино и театър, както и със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” предлага история, в която много от зрителите ще открият нещо познато и преживяно – чувство за семеен дълг, обич, страх, съпътстващите живота предизвикателства, и всичко се случва на фона на едни от най-живописните места в Родопите.

The Judgement6

Заснет с помощта на алпинисти и каскадьори, „Съдилището” ще привлече вниманието на публиката и като изключително зрелищна продукция. Високият професионализъм на екипа и на актьорския състав направиха възможно реализирането на сцени, които спират дъха с рискови моменти и запомнящи се картини.

Филмът е копродукция между България, Германия, Хърватия и Македония и е развит в програмите за сценарно писане ScripTeast, Средиземноморски Филмов Институт (www.mfi.gr), както и най-престижната европейска програма за обучение по кинопродуцентство EAVE, и пазарът за копродукции София Мийтингс, в рамките на международния филмов фестивал София Филм Фест.

The Judgement8

Стефан Командарев е роден в София през 1966 година, завършва Медицинска академия в София през 1993, а през 1999 година — кино и ТВ режисура в Нов български университет. В неговата филмография са късометражните „Балонът” (1997) и „Случайни чаши” (1998), документалните „Пътят на хармонията” (2001), „Хляб над оградата” (2002), „Азбука на надеждата” (2003), „Градът на жените баданте” (2009), „Русенска кървава сватба” (2009) и пълнометражните „Пансион за кучета” (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) и „Съдилището” (2014).

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.