Събитията, които белязаха света през 2014 г.

| от |

От украинската криза до възхода на „Ислямска държава“, Франс прес обобщава събитията, които белязаха 2014 г.

Януари

-20 януари – Централноафриканската република – Катрин Самба-Панса е избрана за председателка на прехода от парламента, наследявайки Мишел Джотодиа, който беше принуден да подаде оставка. Страната затъна в хаос след свалянето през 2013 г. на режима на Франсоа Бозизе.

Февруари

-21 – Италия – Матео Ренци стана на 39 години най-младият премиер в ЕС. Той обяви голям план за съживяване на икономиката и конституционна реформа.

-18 февруари – Украйна – Силите на реда щурмуваха проевропейски протестиращи, които бяха окупирали площад „Независимост“ (Майдана) в Киев от три месеца. При насилието загинаха над 100 души за три дни. Президентът Виктор Янукович избяга в Русия. Прозападният милиардер Петро Порошенко беше избран да го наследи на 25 май.

Март

-8 март – Малайзия/инцидент – Боинг 777 на Малайзийските авиолинии, пътуващ от Куала Лумпур за Пекин, изчезна с 239 пътници на борда. Въпреки мащабното търсене никаква следа не беше открита от полет MH370.

-16 март – Украйна/Крим/Русия – Автономната област Крим в Южна Украйна реши чрез референдум да се присъедини към Русия. „Анексирането“, осъдено от Киев и от западните страни, предизвика най-тежката дипломатическа криза с Москва след разпадането на СССР.

През април започна проруски сепаратистки бунт в Източна Украйна. Оттогава Киев опитва да си възвърне контрола с цената на кървави боеве (над 4600 загинали по данни на ООН). От 9 декември е установено примирие, но мирните преговори още не са започнали.

Април

-14 април – Нигерия – 276 ученички са отвлечени в Чибок. Отвличането, за което отговорност поеха ислямистите от Боко Харам, предизвика безпрецедентно вълнение. Някои от момичетата успяха да избягат, но 219 продължават да са в неизвестност.

– 16 април – Южна Корея/корабокрушение – Южнокорейски ферибот с 476 пътници потъна близо до южния бряг на полуострова, при което загинаха над 300 души, включително 250 ученици. Капитанът, който напуснал кораба, докато стотици пътници били блокирани вътре, беше осъден на 36 години затвор.

– 27 април – Ватикана – За първи път в историята на Католическата църква двама папи – Йоан XXIII и Йоан-Павел II бяха канонизирани от папа Франциск в присъствието на предшественика му Бенедикт XVI.

Май

– 24 май – Белгия – Мъж откри стрелба в Еврейския музей в Брюксел, като уби четирима души. Предполагаемият убиец Мехди Немуш, французин от алжирски произход, беше арестуван в Марсилия на 30 май.

– 25 май – Европейски избори – Силен пробив на крайнодесните и евроскептичните партии, най-вече във Великобритания и Франция. Европейската народна партия остана първа сила в новия парламент, въпреки че загуби над една пета от местата си. Нейният кандидат Жан-Клод Юнкер е определен за председател на Европейската комисия на 15 юли.

-26-28 май – Египет – Бившият главнокомандващ на армията Абдел Фатах ал-Сиси беше избран за президент близо една година след като свали и арестува предшественика си ислямист Мохамед Морси.

Юни

– 19 юни – Испания – Фелипе VI (46 г.) е новият крал на Испания, който наследява баща си Хуан Карлос, абдикирал след 38-годишно царуване.

– 29 юни – Ирак/Сирия – Джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД) провъзгласиха „халифат“ над Ирак, където завзеха 40% от територията след светкавична офанзива, и над Сирия. САЩ, а след това и международна коалиция, оглавявана от Вашингтон, започна през август-септември бомбардировки над ИД, която продължи кървавите си боеве срещу населението и обезглави петима западни заложници. В сирийския град Кобане, граничен с Турция, се водят интензивни боеве между кюрдски бойци и джихадисти.

Юли

-8 юли – Израел/палестинците – Израел започна операция „Защитна граница“ в Ивицата Газа за прекратяване на ракетния обстрел от Хамас. Операцията, която продължи 50 дни, отне живота на близо 2200 палестинци и над 70 израелци. От лятото насилието се увеличи след убийството на трима млади израелци, открити на 30 юни, и убийството на млад палестинец, изгорен жив на 2 юли.

-17 юли – Малайзия/Украйна – Боинг 777 на Малайзийските авиолинии, пътуващ от Амстердам за Куала Лумпур, се разпадна по време на полет над зона, контролирана от проруските сепаратисти в Източна Украйна, където се водят боеве. Загинаха 298 души, от които 193 холандци. Киев и бунтовниците се обвиняват взаимно за свалянето на самолета.

Август

– 8 август – Ебола – Световната здравна организация обяви световна мобилизация срещу епидемията от хеморагична треска ебола. Към 1 декември броят на жертвите на епидемията е 6500 души, главно в Либерия, Сиера Леоне и Гвинея.

– 9 август – САЩ/насилие – Смъртта на чернокож невъоръжен младеж, убит от бял полицай във Фъргюсън, щата Мисури, предизвика тежки расови сблъсъци. В края на ноември последва нова експлозия на насилие след прекратяването на съдебното преследване срещу полицая.

В края на декември хиляди хора протестираха срещу полицейското насилие с искане за справедливост след смъртта на чернокожи, убити от бели полицаи.

Септември

-18 септември – Великобритания – „Не“ постигна категорична победа с 55,3% от гласовете на референдум за независимостта на Шотландия. Правителството на Дейвид Камерън обаче побърза да обещае увеличаване на правомощията на четирите нации, съставящи Великобритания.

-26 септември – Скандал в Мексико – Изчезването на 43 ученици в щата Гереро, вероятно убити от банда наркотрафиканти, предизвика смут в страната и доведе до тежка политическа криза и до почти ежедневни протести.

– 28 септември – Хонконг/Китай – десетки хиляди протестиращи, настояващи за демокрация, повечето от които студенти, излязоха на улиците в Хонконг, за да поискат въвеждането на истинско всеобщо избирателно право в бившата британска колония. На 15 декември след повече от два месеца окупация в редица квартали полицията разруши последния лагер, слагайки край на седящите протести.

-29 септември – Афганистан – Ашраф Гани встъпи в длъжност като президент след три месеца политическа криза заради оспорване на изборите от опонента му Абдула Абдула. Те бяха белязани от подозрения за масови измами. Абдула стана премиер на правителство на националното единство.

Кабул, който продължава да се бори с атаките на талибаните, подписа със САЩ и НАТО споразумения за оставане на 12 500 чуждестранни войници през 2015 г. след края на бойната мисия на НАТО, планиран за 31 декември.

Октомври

– 10 октомври – Нобел – Нобеловата награда за мир е присъдена на пакистанската ученичка Маляля Юсуфзай и на индиеца Кайлаш Сатяртхи за борбата им срещу експлоатацията на децата.

-21 октомври – Южноафриканската република – Параолимпийският шампион Оскар Писториус беше осъден за непредумишлено убийство на пет години затвор за убийството на приятелката си през 2013 г. Присъдата беше произнесена след 8-месечен шумен процес. Делото ще бъде преразгледано на втора инстанция.

– 22 октомври – Канада/ислямизъм – Стрелец, близък до ислямистките среди, уби войник, след което предизвика паника в парламента в Отава преди да бъде убит от полицията. Два дни по-рано в Квебек военен беше преднамерено премазан от привърженик на джихадистите.

31 октомври – Буркина Фасо – Блез Компаоре подаде оставка, славен чрез народен бунт, тъй като искаше да промени Конституцията, за да се задържи на власт след 27-годишно управление. Той се укри в Кот Д`Ивоар, а след това в Мароко.

Ноември

– 4 ноември – САЩ/избори – Историческо поражение за демократите в Конгреса на изборите в средата на мандата. На 20 ноември Барак Обама предложи временно узаконяване на статута на пет милиона нелегални имигранти.

– 12 ноември – Космос – За първи път в историята Европейската космическа агенция успя да изпрати малък робот върху кометата „Чурюмов-Герасименко“ на повече от 500 км от Земята. Три дни след кацането си Филе, който пътува десет дни със сондата Розета, „заспа“ след като предаде множество научни данни.

– 23 ноември – Тунис – първи свободни президентски избори в историята на страната близо четири години след революцията от януари 2011 г., с която започна Арабската пролет. Втори тур на 21 декември ще противопостави Беджи Каид Есебси, лидер на антиислямистката партия Нидаа Тунес, която спечели парламентарните избори през октомври, и настоящия президент Монсеф Марзуки.

Декември

-1-14 декември – Околна среда – В Лима 196 страни, представени на конференцията на ООН за климата, подписаха споразумение за общата рамка на бъдещите им ангажименти за намаляване на парниковите газове, очаквано до голямата среща в Париж в края на 2015 г.

-15 декември – Австралия – радикален ислямист от ирански произход взе 17 души за заложници в кафене в Сидни. В края на 16-часова драма силите на реда щурмуваха кафенето, при което двама заложници и похитителят бяха убити, а шестима души бяха ранени. /БГНЕС

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Respect, Арета

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Един малък момент, който ще отеква десетилетия напред. На 24 януари 1967 г. Арета Франклин записва песента „I Never Loved a Man (The Way I Love You)“. Това е първият й проект за звукозаписната компания „Atlantic“ след няколко години работа за „Columbia“. Песента се превръща в първия й номер 1 R&B хит. „Просто се случи“. казва тя по-късно. „Просто се появихме и това стана много бързо.“

Това е началото. Краят няма да дойде скоро. Преди повече от пет десетилетия, Арета Франклин става символ на поп музиката, на женската освободеност и движението за граждански права. Провъзгласена за Кралица на соул музиката още през 1967 г., тази жена променя популярната световната култура. Притежава един от най-мощните гласове в музиката. Такъв, който се движи от съблазнителен блус до мощно госпъл звучене. Музикалният й репертоар тръгва от ранни хитове като „I Never Loved a Man“ и „Think“ през бъдещи събития в музиката като „Sisters Are Doin’ it for Themselves“ в колаборация с Eurythmics.

Повече то 100 нейни сингли попадат в класациите на Billboard, 17 от тях влизат в Топ 10, а 20 стават номер 1 в R&B жанра. Печели 18 награди „Грами“ и една награда за цялостно творчество през 1994 г. Тя е първата жена, включена в „Залата на славата на рок едн рола“ (през 1987 г.). Пее на церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама и на погребението на Мартин Лутер Кинг през 1968 г.

Арета Франклин расте сред госпъл музиката в баптистките църкви, където баща й е пастор и известен певец. Започва да пее в хора на църквата на баща си и скоро става водещ солист там. Пеенето в хор оформя гласа й и по това време се научава да свири на пиано.

Но Франклин е повече от един титаничен глас, който без усилие преминава през попа, джаза, R&B, госпъла и диското. Позната на феновете си просто като „Арета“, тя е звезда, която трудно може да бъде сложена в рамки.

Aretha_Franklin

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Майка й е била госпъл певец и пианист. Когато е на 6 години, родителите й се разделят и тя остава при баща си. Четири години по-късно майка й умира от инфаркт.

В дома на семейство Франклин постоянно звучи музика. Господин Франклин обича да посреща там гостуващи певци и музиканти, които пеят в църквата. Работата му като пастор го отвежда от Мемфис в Детройт, където той се присъединява към поредната баптистка църква. Речите му се записват и разпространяват из страната и той става известен като „мъжът със златния глас“.

Малката Арета започва сама да се учи да свири на пиано още преди да навърши 10 години. По същото време се качва на стол в църквата и започва да дава първите си солови изпълнения. „Ухото й беше безупречно“ казва брат й, твърдейки, че за нея е било достатъчно да чуе една песен веднъж и веднага е могла да я изпее. Когато е на 12, придружава баща си на турне с известни госпъл певци. Записите, на които тя пее в църквите са разпространени през 1956 г. – гласът й вече е впечатляващ. Но младата госпожица Франклин забременява, напуска училище и ражда първото си дете два месеца преди 13-ия си рожден ден. Скоро след това забременява отново от друг мъж. Двамата синове са Кларънс и Едуард Франклин, а по-късно се раждат Тед Уайт и Кикалф Франклин.

В края на 50-те Арета решава да започне да гради кариера като солов артист. Оставя децата си при семейството в Детройт и се мести в Ню Йорк. Изпълнителният продуцент на „Columbia“, който стои зад Били Холидей, а по-късно зад Боб Дилън и Брус Спрингстийн, подписва договор с 18-годишната Франклин през 1960 г. Първият й албум, „Арета“ излиза година по-късно и две песни от него попадат в Топ 10 на класациите за R&B. Обявяват я за новата женска музикална звезда на годината. По това време тя среща Тед Уайт и двамата се женят, а той става неин мениджър. Три години по-късно, през 1963 г., се ражда синът им, Тед Уайт Младши, а след редица проблеми в брака, Арета и Тед Старши се развеждат през 1969 г.

Стратегията, която Уайт има, е Арета да пее в няколко стила, за да достигне до максимално повече слушатели. Резултатът обаче е объркана аудитория и договорът й с „Columbia“ изтича през 1966 г. Следва договор със звукозаписната компания „Atlantic“. Ангажират я да пее с хора „Muscle Shoals“, но заради творчески разминавания те записват само една песен. „“I Never Loved a Man (the Way I Love You)“ става абсолютен хит и от него се продават 1 млн. копия. Едноименният албум й спечелва титлата, с която е позната и до днес.

Следващата песен се казва „Respect“ и е пусната през април 1967 г. Песента предава посланията, от които Америка има отчайваща нужда в този момент. Равноправие между половете, възможност за жените да живеят извън дома, нацията иска те да работят. Сингълът й донася първите две награди „Грами“ – за най-добър R&B сингъл и най-добра R&B певица. Следващите години от колаборацията й с „Atlantic“ се раждат песните „Think„, „I Say a Little Prayer„, „Baby I Love You„, „Chain of Fools„.

Именно някои от тези песни загатват за клатещия се личен живот по това време. Конфликтите със съпруга и мениджър Уайт се задълбочават. Преди да се разведат тя го „уволнява“ и в последствие си издейства ограничителна заповед. По това време минава през тежка зависимост от алкохола, от която се възстановява през 70-те. Жени се повторно през 1978 г. за актьора Глин Търман и двамата се развеждат през 1984 г. като запазват приятелски отношения. Известността й е засегната от ярката диско ера, но през 1980 г. се появява за кратко във филма „The Blues Brothers„. Играе сервитьорка и пее песента „Think“ и доказва, че няма намерение да слиза от сцената.

През 1979 г. бащата на Арета е застрелян и изпада в кома. Умира 5 години по-късно без да се събуди. Тъй като бракът на Арета с Глин върви към край, през 1982 г. тя се мести в Детрой за постоянно. Същата година песента „Jump to It“ я връща в класациите за хитове, но на върха я поставя албумът „Who’s Zoomin’ Who?“ По това време тя работи със сестрите си Каролин и Ерма, Елтън Джон, Уитни Хюстън.

След поредния относително слаб период в средата на 90-те, Арета Франклин прави впечатляващо участие на церемонията на наградите „Грами“ през 1998 г. Пее с Лучано Павароти  „Nessun dorma„.

С напредването на възрастта амбициите й не изчезват. Тя продължава да издава албуми – сред тях са „So Damn Happy„, „Aretha: A Woman Falling Out of Love“ и коледния „This Christmas„. Процесът, който е започнал през 60-те вече е към своя финал, а резултатът е една жива легенда.

арета франклин

Арета Франклин почина вчера. В дома си в Детройт. Заобиколена от близките си. Обичана от милиони хора по света. Арета Франклин е творец, който не преследва модата. Тя следва публиката. Публиката пък й отвръща с безрезервна обич. Тя е гласът на САЩ. Тя ще остане гласът на САЩ и един от най-великите певци в историята.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.