„Руският разкол“ на Европейския съюз

| от |

Европейската комисия продължава да разработва нов пакет от антируски санкции. Тази работа се води на фона на нарастващите противоречия в самия ЕС.

Въпросът за засилването на антируските санкции още по-силно раздели Европейския съюз. Все по-голям брой страни се съмняват, доколко е обоснована такава политика. В същото време се ожесточава позицията на тези държави, които по традиция следват по стъпките на САЩ.

Към последните се отнася, на първо място, Великобритания, която разбира идеята за евроатлантическа солидарност като послушно следване на Вашингтон. Тези дни именно британският премиер Дейвид Камерън направи много силни изявления. Той, в частност, инициира идеята за изключване на Русия от системата за международно плащане SWIFT, както и, по информация на американския вестник „The Wall Street Journal“, се опитал да накара ЕС „да синхронизира“ санкционната си политика с американските санкции – включително и по износа на високотехнологични продукти и оръжия. Последното изискване задълбочи конфронтацията между Великобритания и Франция. Париж по-рано „лобираше“ за решение за това, ембаргото върху износа на оръжие за Русия да не се прилага за договори, сключени преди 1 август 2014 година – и по-конкретно, за договора за хеликоптероносачите „Мистрал“.

Но британско-френският конфликт не е достатъчен, за да се съди за степента на противоречията в Европейския съюз. „Единство в редиците на Европейския съюз, както и преди, няма“ – подчертава постоянният представител на Русия при ЕС Владимир Чижов. Редица държави-членки на ЕС са против засилването на антируските санкции. Сред тях са Унгария, Кипър, Словакия и Чехия. По-специално, министър-председателят на Словакия Роберт Фицо определи новите санкции на ЕС срещу Русия „безсмислени и контрапродуктивни“. А чешкият му колега Бохуслав Соботка смята, че вместо налагането на нови санкции, ЕС трябва да се заеме с дипломатическа дейност „за разрешаване на кризата в Украйна“. „Не съм забелязал да сме постигнали нещо,“ – каза премиерът на Чехия. От ЕС започват да се разбират, че засилването на конфронтацията между Москва и Брюксел може да доведе до реални загуби за всеки европеец – отчитайки руските енергийни доставки.

Дипломатически източници от Брюксел потвърждават, че ръководството на ЕС не е успяло да убеди противниците на антируските санкции да променят позицията си. „По резултатите от дискусията стана ясно, че Чехия, Словакия, Унгария и Кипър имат своите забележки относно разширяването на санкциите“, – разказа за агенция „Интерфакс-Украйна“ пожелал да остане анонимен европейски дипломат.
Гласът на Русия

 
 
Коментарите са изключени за „Руският разкол“ на Европейския съюз