shareit

Руският посланик в Турция е убит при атентат в Анкара (обновена)

| от chronicle.bg |

Руският посланик в Турция Андрей Карлов почина след като въоръжен мъж го застреля в Анкара, съобщиха руските медии. Въоръжен човек стрелял в Центъра за съвременно изкуство в Анкара, точно когато посланикът е откривал руска фотоизложба под надслов: „Русия през очите на турците“. При стрелбата има и други пострадали.

По-късно нападателят бе идентифициран като Мевлют Мерт Алтънташ, роден през 1994 година и завършил полицейската школа в Измир. Алтънташ бил уволнен в рамките на чистката след опита за държавен преврат тази година.

Нападателят бил облечен в черен костюм, имал е полицейски документи – приличал на човек от охраната, застанал в близост до посланика. Терористът стрелял във въздуха, след което застрелял посланика в гръб. След това се разкрещял да опразнят галерията и стрелял още веднъж по падналото тяло на посланика. Според очевидец, цитиран от РИА „Новости“, нападателят е викал „Аллах акбар!“. Според различни медии, терористът е заявил: „Не забравяйте Алепо! Не забравяте Сирия! Няма да има за вас сигурност, докато нашите поля не са в сигурност. Само смъртта ще ме изкара оттук. Всеки, който участва в тази тирания, ще плати за това”.

Атентаторът е продължил на арабски: „Ние сме онези, които се врекоха във вярност на Мохамед и поведохме свещената война. Аллах е велик!“

Нападателят е бил ликвидиран от турските спецчасти след кратка престрелка.

Пред hurriyet.com.tr руски официални лица заявиха, че нападението е извършено от радикални ислямски терористи.
Руският президент Владимир Путин разговаря с турския си колега Ердоган. Преди това Путин събра външния министър Лавров и шефове на спецслужбите.Турция и Русия ще продължат да се борят с тероризма.

Андрей Карлов е на 62-годишна възраст, извънреден и пълномощен посланик на Руската федеррация в Турция от 12 юли 2013 г.

Между 2001 и 2006 г. оглавява дипломатическото представителство на Русия в Северна Корея.
Завършил е Московския държавен институт по международни отношения и дипломатическата академия на МВнР в Русия.
Ето 5 тревожни сценария след убийството на Андрей Карлов според сайта foreignpolicy.com.

1) Колапс на примирието в Алепо

Русия и Турция са на противниковите страни във войната в Сирия, но и двете държави помогнаха за договарянето на последното примирие, което позволи на бунтовниците и цивилните граждани да напуснат Алепо.

Атентатът срещу Андрей Карлов може да доведе до ново разпадане на споразумението за прекратяване на огъня, или да предизвика подновяване на бойните действия на други места в Сирия. Руските въоръжени сили действат в Североизточна Сирия, недалеч от позициите, от които турската армия атакуваше пригранични градове, превзети от „Ислямска държава“.

2) Русия разиграва кюрдската карта

Турция е член на НАТО, което предполага, че Русия не би си позволила да обяви пълноценна война срещу Анкара. С други думи – Андрей Карлов не може да се счита за „новия Франц Фердинанд“*.

Но Русия може да използва историческите си връзки с недоволните кюрдски общности в Турция. Не е изключено да подпомогне кюрдските бунтовници, което ще доведе до още по-тревожно зачестяване на терористичните атаки.

Само преди дни кола-бомба се взриви в Централна Турция, като уби 13 военнослужещи и рани 55 души. Пет дни по-рано две бомби окървавиха Истанбул, като в резултат на атентата загинаха 39 души, а 154 бяха ранени. Отговорността за тази атака беше поета от кюрдска екстремистка групировка.

3) Повторение на кризата след свалянето на Су-25

И без това крехката връзка между Русия и Турция може отново да се разпадне, което ще доведе до подновяване на икономическия натиск върху Турция. Именно това се случи след ноември 2015 г., когато турски изтребители F-16 свалиха руски бомбардировач при границата със Сирия. В отговор Москва наложи ембарго на множество турски стоки, което нанесе сериозен удар по турския износ към Русия.

Газопроводът „Турски поток“, който трябваше да стане част от „стратегическото партньорство“ между двете страни, беше замразен. Икономическата ситуация в страната започна да се подобрява едва когато Ердоган се извини на Путин през юни 2016 г.

4) Ожесточаване на авторитарния режим

Убийството на Андрей Карлов може да се употреби като оправдание за още по-тежка репресия срещу демокрацията – както в Турция, така и в Русия. Ердоган вече арестува хиляди турски граждани по подозрения за съучастие в неуспешния опит за преврат срещу режима през юли 2016 г. – пуч, чийто сценарий включваше и убийство на президента.

Самият Путин дойде на власт отчасти благодарение на смазващата реакция срещу неподчинението пред централната власт от страна на Чечня. Във всеки случай, убийството на руския посланик не предвещава нищо добро нито за руското, нито за турското гражданско общество.

5) Турция се превръща в мишена на руските хакери

Русия има склонност да причинява вътрешнополитически проблеми в чужди страни чрез внимателно планирани във времето кибератаки. Турското правителство вече има горчив опит с подобни удари: на 7 декември Wikileaks публикува над 57 000 мейла на Берат Албайрак – министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция, който е и зет на президента Реджеп Тайип Ердоган.

 
 
Коментарите са изключени