Русия срещу Европа : Владимир Путин става все по-консервативен

| от |

Бил Келър, в. „Ню Йорк таймс“, 15 декември

Светът се нуждае от повече хора като Нелсън Мандела. Вместо това той получава хора като Владимир Путин. Докато миналата седмица в ЮАР погребваха южноафриканския герой, руският президент тормозеше Украйна и я натискаше да влезе в нов митнически съюз, който започва да прилича малко на олекотена версия на Съветския съюз, а освен това затвърждаваше контрола си над държавните медии чрез създаването на нова кремълска информационна агенция под ръководството на твърдолинеен националист и хомофоб.

Тези ходове на Путин не са изолирани събития. Те се вписват в схема на поведение от последните около две години, която целенасочено отдалечава Русия от социално и културно либералния Запад: закони, които официално разрешават терора над гейове и лесбийки, хвърлянето в затвора на музикантки от пънкарска група за оскърбление на Руската православна църква, демонизирането на подкрепяни от Запада продемократични организации като „чуждестранни агенти“, по-широки нови закони за наказване на държавната измяна, ограничения над осиновяването на руски деца от чужденци.

putin_09_04_2012

Ставащото е по-сложно и по-опасно от просто показване на политически мускули от страна на Путин. Той се опитва да очертае гранична линия спрямо Европа, да задълбочи разделенията на един континент, от който на два пъти тръгнаха световни войни. Изглежда по-ясно от всякога, че Путин не се заяжда със Запада просто за да възпламенява поддръжниците си или да задушава в зародиш вътрешнополитическата опозиция. Той също така се опитва да заличи напредъка от последните 25 години.

Мотивацията на Владимир Путин отдавна е тема на журналистически и научни предположения, довели до няколко припокриващи се теории: той е тормозеното момче по дворовете на следвоенен Ленинград, което облича униформа на КГБ, за да си го върне на тормозилите го и никога повече не я сваля. Той е циничният пресметлив майстор на „реалполитик“, който възприема света като поредица от заговори и реагира подобаващо. Той е измъчена руска душа като от творба на Достоевски, разстроена от безбожието, слободията и моралния упадък. Той е съветският Суперман, който продължава да води Студената война. Той е класически нарцисист, най-ясно за което говори склонността му да бъде сниман гол до кръста, яхнал кон.

Откакто започна сегашният му президентски мандат през 2012г., Путин все повече чувстваше, че протягането на ръка към Запада не се приема с дължимото уважение, че с Русия се отнасят като с победена нация, а не като с равен на световната сцена.

Унижението и негодуванието му са прераснали в политическа антипатия, която не е специално съветска, но е дълбоко руска. Спорът му със Запада вече не е само за политическо влияние и икономически предимства. Той за него е дълбоко духовен.

Vladimir Putin

„Путин иска да превърне Русия в световната столица на традиционните ценности“, каза Маша Гесен, автор на острокритична биография на Путин, активистка за правата на гейовете и лесбийките и автор на блог в сайта на „Ню Йорк таймс“.

Човек може да се запита какво общо има ретро пуританизмът на Русия с вълненията по улиците на Киев, където желаещите партньорство с ЕС украинци се конфронтират с президента Виктор Янукович, който изглежда иска вместо това да се присъедини към съперничещия „Евразийски“ съюз на Путин? Повече отколкото си мислите.

Чуйте как председателят на комисията по международни въпроси към руския парламент Алексей Пушков предупреждава, че ако Украйна влезе в ЕС, в страната ще навлязат европейски съветници и ще въведат „разширяване на сферата на гей-културата“. Или вижте яростно антизападния телевизионен водещ Дмитрий Кисельов, когото Путин наскоро постави начело на преструктурирана информационна агенция. Кисельов неотдавна излъчи откъси от шведско предаване, наречено „Акане и пишкане“, което учи децата за тези телесни функции, и заяви, че то е пример за типа европейска поквара, която ще сполети Украйна ако тя се равнява по Европа. (Кисельов също така е човекът, който заяви, че когато умират гейове, вътрешните им органи трябва да се изгарят и заравят, за да не може да се даряват за присаждане.)

Vladimir Putin

Дмитрий Тренин от московския клон на Фонда Карнеги за подпомагане на общия мир е убеден, че тук не става дума просто за угаждане на набожни избиратели, а е и нещо по-лично. През последните две години Путин стана по-консервативен като идеология, по-склонен да вижда Европа като упадъчно място, което е чуждо на източноправославния християнски свят, в който влизат Русия и Украйна.

„Европа, това е безконтролна толерантност, това е секуларизъм. Той вижда Европа като следхристиянско място. Европа значи превес на наднационални институции над националния суверенитет, значи намаляла роля на църквата. Европа значи правата на гражданите да са премахнали задълженията им един към друг и към държавата“, каза Тренин.

За да се осъзнаят мащабите на това, което прави Путин, е полезно да си припомним някои исторически събития.

Рабочий визит В.Путина в Дальневосточный федеральный округ

През юли 1989 г. съветският президент Михаил Горбачов изнесе в Страсбург реч, която мнозина възприеха като важно отдалечаване от Студената война. Темата ѝ беше, че Русия сега се вижда като споделяща „общ европейски дом“ заедно със западните си съперници. Взаимното уважение и търговия трябва да заменят конфронтацията и ядреното възпиране като стълбове на отношенията им. Военните блокове ще се преобразуват в политически организации. Това, което президентът Рейгън нарече „империя на злото“, ще стане добрия съсед.

„Дългата зима на световен конфликт, основан на разделението на Европа, изглежда наближава края си“, писа по онова време главният кореспондент в чужбина на в. „Вашингтон пост“ Джим Хоугланд. Това мнение бе широко споделяно.

Когато Съветският съюз се разпадна няколко години по-късно, най-голямата от 14-те освободили се от руското владичество републики бе Украйна. Докато се наслаждаваха на независимостта си, мнозина украинци искаха да последват Русия по обявения от Горбачов път.

„Имаше един лозунг: „Към Европа с Русия“. Тази идея сега очевидно е отпаднала и предполагам, че Путин е решил да възстанови империята“, каза Роман Шпорлук, бивш директор на Института за украински изследвания към Харвардския университет.

Близо 25 години след Горбачовия „общ европейски дом“ Путин звучи като рушител на общия европейски дом.

Russian Pime Minister Putin inspects a new Lada Granta during his visit to the AvtoVaz car plant in the southern Russian city of Tolyatti

Вярно е, че през последните години на рецесия и бюджетни съкращения Европа поизгуби блясъка си. Тя обаче остава по-привлекателна от застарялата украинска икономика, ръководена от неефективна и корумпирана управляваща класа. Украинците никога не са губили надеждата да станат част от Запада.

Протестиращите на площад „Независимост“ в Киев са представители на едно поколение, което е следвало, работило и пътувало в Полша откакто тя влезе в ЕС и което не иска да се оттегли в някаква по-запусната версия на руската империя. Те са подкрепяни от значителна част от украинските предприемачи, които предпочитат западното върховенство на закона пред корупцията и правните капризи на Русия и Украйна.

Путин може и да успее да улови Украйна, но може да съжалява за това. Щом така и така се е загледал в миналото, не е зле да помисли над опита на един предишен владетел, Йосиф Сталин, който анексира Западна Украйна от Полша. Както посочва Шпорлук, Сталин е мислел, че е постъпил умно, но в крайна сметка е удвоил проблемите си, като вкара политически буйните украинци в съветската палатка и остави една по-силна и еднородна Полша, която вече не беше разтърсвана от украинското си малцинство.

По същия начин, ако Путин насилствено привлече Украйна в своя доминиран от Русия съюз, той ще трябва да успокои общественото мнение, като обсипе новия член с подаръци, които не може да си позволи и му отстъпи влияние, което би предпочел да не споделя. А дори и тогава негодуванието на младите украински еврофили ще набъбне и ще подхрани вече широкото недоволство на младото поколение в самата Русия. Както посочва Тренин, „Украйна винаги ще търси къде е изходът“. Подобно на Сталин и Путин може да разбере, че една пленена Украйна причинява повече неприятности, отколкото си заслужава.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Видео от сета на „Men in Black“: Крис Хемсуърт и Теса Томпсън

| от chr.bg |

Крис Хемсуърт и Теса Томсън са в костюми за спинофа на „Men in Black“ от Sony. Филмът все още си няма официално име, но ще събере отново двете звезди от „Thor: Ragnarok“. Крис и Теса ще бъдат в черни костюми, защото са агенти на MIB базирани в Лондон – Агент H и Агент М. Ема Томпсън ще бъде Агент О, а Лиъм Нийсън ще е глава на великобританския клон на MIB. Във филма ще видим още Кумаил Нанджиани и Раф Спал.

Гари Грей от „Straight Outta Compton“ и „Fate of the Furious“ ще режисира.

Детайли около събитията във филма няма, но знаем, че двойката ще разследва убийство, което ще ги накара да обикалят света.

Както се вижда, Хемсуърт е без сако, докато Томсън е в целия си костюм. Това буди въпроса дали външният ми вид е индикатор за характера на персонажите им – единият е по-шантав, докато другият е по-строг? За жалост Агент К (Томи Лий Джоунс) и Агент J (Уил Смит) няма да участват във филма. Въпреки това изглежда, че Хемсуърт и Томпсън целят подобна динамика.

Докато са във Великобритания, не е ясно дали двамата ще се върнат в Атланта за снимките на „Avengers 4″, които започнаха този месец. Всички останали вече са на сет освен Тор и Валкири. Присъствието й в новия филм не е потвърдено все още, но фенонвете се надяват се появи заедно с любимите им извънземни Корг и Миек.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).