Русия съживява НАТО

| от |

Все по-агресивните военни пози, които заема Русия в Европа през последната година, накараха НАТО да предприеме нови стъпки за засилване на отбраната и по този начин й дадоха мотив за изключително необходима нова мисия, казват анализатори.

Промяната в отношенията между НАТО и Русия настъпи вследствие на протестите в Украйна, които доведоха до свалянето на проруския президент на страната. Русия изпрати оперативни работници и войски в украинския полуостров Крим и го анексира насила. Москва подкрепи и сепаратистите в два източни украински региона, предизвиквайки дълготрайна война, която продължава и сега.

Междувременно, руски военни самолети и кораби предизвикаха многократно ситуации, при които се разминаваха на косъм с машини на страни членки на НАТО и други западни страни, а Москва предприе тайни и агресивни действия, които никой не бе виждал от Студената война.

Бившият служител в областта на отбраната във Великобритания и ЕС и настоящ анализатор в групата Европейски съвет по външна политика Ник Уитни казва, че руските маневри са вдъхнали нов живот в стария алианс. „Мисля, че в края на годината лидерите на НАТО би трябвало да пият за здравето на Владимир Путин”, казва той. „За да бъде устойчив, Северноатлантическият алианс има нужда от руска заплаха, а Путин беше достатъчно неразумен да му осигури куп заплахи”, допълва той. Според него действията на руския президент са „съживили”
НАТО, като са накрали организацията да предприеме серия от стъпки. Например повече учения като това в Западна Украйна, разполагане на повече части в Полша и балтийските страни, потвърждение, че ще защитава всичките си членове, и създаване на нови сили за бързо реагиране.

Малкълм Чалмърс от Института на обединените кралски въоръжени сили казва, че президентът Путин е искал да отнеме придобивките на НАТО от 1990 година насам, но действията му са имали обратния ефект. „Русия търси слабостите, пукнатините в бронята на НАТО”, казва той. „Тя иска разногласия в НАТО. А естествено, членовете на алианса смятат, че именно чрез солидарност могат да противодействат на руските действия”. Чалмърс посочва, че Путин е отблъснал и бившия си най-добър приятел в Западна Европа – германския канцлер Ангела Меркел. „По време на кризата канцлерът Меркел отиде по-далеч от всеки друг западен лидер в опитите си да намери дипломатически изход. Меркел търсеше някакъв компромис. А поне досега Путин не беше готов на съгласие”, посочва Чалмърс.

Междувременно членовете на НАТО и други страни наложиха икономически санкции на Русия, които в комбинация с поевтиняването на една от основните й стоки за износ – петрола, предизвикаха 50-процентен спад в стойността на рублата.

Експертите, сред които е и Уитни, очакват следващата година руската икономика да потъне в дълбока рецесия. „Това е голям стратегически провал за Путин. Ако приемем, че той е „шахматен гросмайстор”, можем да кажем, че в момента играта върви много зле за него”, казва Уитни.

Това не означава, че Путин ще отстъпи. Всъщност някои експерти казват, че проблемите може да го направят по-враждебен. По-рано тази година обаче държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че позицията на Русия по отношение на Източна Украйна е започнала да се променя. Според Кери Русия е „направила конструктивни ходове”, които биха могли да открият път към разрешаването на конфликта и успокояването на напрежението./Voice of America/Фокус

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.