Русия не е изпила горчивата чаша до дъно

| от |

Рублата се свлича, инфлацията расте и изяжда доходите на руснаците. А това е само началото, предрича Константин Егерт и пита не е ли време Кремъл да се замисли за цената на противопоставянето със Запада, пише Дойче веле.

Новогодишните покупки в Русия обичайно се правят през декември, но тази година започнаха още през ноември. Защото руснаците са прагматични. Може да кълнат американците и европейците заради наложените санкции, да обещават да не се докосват до моцарелата или мортаделата, но когато става дума за насъщния, икономическото им поведение е пределно рационално.

Руснаците знаят, че страната им е много зависима от вноса от развитите капиталистически държави – същите тези, които не признават анексирането на Крим. Стремителното обезценяване на рублата подтикна мнозина да побързат с купуването на подаръците – докато айфоните, парфюмите, джинсите и алкохолът не са поскъпнали още веднъж.

Скептицизмът на инвеститорите

Редица икономически експерти дадоха висока оценка на руската Централна банка заради това, че е освободила курса на рублата. Но пък скептицизмът на инвеститорите по отношение на бъдещето на руската икономика никога не е бил по-голям – дори и по време на кризата от 2008-2009 година.

Становището на инвеститорите се поддържа и от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Още през лятото, преди влизането в сила на последната, най-болезнена степен на санкциите, в Москва пристигна делегация на ЕБВР, която изложи пред руските чиновници своето виждане за финансовите перспективи на страната. На първо място била препоръката да се въведе плаващ курс на рублата, на второ – било разяснено, че на руските компании ще им бъде трудно и скъпо да получат от Азия средствата за покриване на дълга към чуждестранните кредитори, възлизащ на 700 милиарда долара. Освен това експертите от банката прогнозирали, че през 2015-та година инфлацията може да достигне двуцифрени стойности.

Оттогава насам положението само се влошава. Девалвацията, разбира се, дава на държавата възможността да изплати номинално непроменените по размер пенсии, помощи и заплати. Но инфлацията ще ги изяде, т.е. още преди Нова година руските граждани ще разберат, че са обеднели.

През 1998 всичко бе много по-лесно

Що се отнася до програмите за заместване на вноса, те няма как да се осъществят бързо. Някои се позовават на успешния опит за възстановяване на руската икономика веднага след банкрута от 1998 и казват – и сега всичко ще стане така. Но това не е много вероятно. В края на 90-те години в Русия все още имаше значителен производствен потенциал от съветски времена, част от който се възроди или трансформира след девалвирането на рублата.

Днес такъв допълнителен потенциал не съществува, а тръгването от нулата е продължителен и скъп процес. Освен това цената на нефта започна да расте осезаемо именно през 1999-та година, което и допринесе за икономическия подем. А в момента неговата цена е спадала до критични за бюджета стойности. Трябва да се има предвид и това, че в края на 90-те години руската икономика бе ръководена от може би най-либералното правителство на Евгений Примаков. Въпреки обещанията му за активна държавна намеса във всички стопански сфери, кабинетът по онова време просто не се бъркаше в работата на бизнеса, а това активизира предприемачите и създаде благоприятна конюнктура. Днес обаче държавното присъствие в икономиката е толкова голямо, че изобщо не може да се очаква възраждане на предприемаческата активност.

Коркер и Менендес се готвят за удар срещу Русия

Не на последно място трябва да се спомене, че в края на 90-те години Русия не се намираше в международна изолация, нито пък бе подложена на санкции. Засега не се очертава изход от руско-украинската криза, а новото мнозинство в американския Конгрес очевидно смята в най-скоро време да приеме т.нар. „Закон за поддръжка на Украйна“, известен и като Законът „Менендес-Коркер“ – по имената на сенаторите, които са го предложили.

Наред с оказването на военна помощ на Украйна, законопроектът предлага въвеждането на мащабни санкции срещу отделни сектори на руската икономика – военната промишленост, нефтодобива, както и срещу финансовите институции. „Всевъзможни американски бизнес-асоциации и Държавният департамент са категорично против приемането на този закон, но шансовете им да го предотвратят не са големи. Републиканците, които сега контролират двете камари на Конгреса, са настроени много решително, а и се ползват с поддръжката на част от демократите“, казва анализатор от една от големите американски банки.

Ако законът бъде приет, което може да стане и преди Коледа, президентът Обама няма да може да наложи вето на новия закон – нито по процедурни, нито – което е по-важно – по политически причини. Казано иначе, руснаците постъпват напълно правилно като още отсега са започнали да купуват новогодишните си подаръци.

Константин Егерт е руски журналист и коментатор в радио “ Коммерсант FM“.

 
 

Ева Лонгория роди първото си дете

| от chronicle.bg |

На 43 години актрисата Ева Лонгория най-накрая тръгва по-стъпките на най-известния си персонаж, Габриел Солис, която след дълъг период на безгрижен семеен живот роди прекрасните Хуанита и Силия. Преди два дена Лонгория роди първото си дете, съобщава списание „Хелоу!“.

Бебето е момче и се казва Сантяго Енрике Бастон. То се е родило на 19 юни в медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис. Тежи 3 кг.

„Толкова сме благодарни за тази красива благословия!“, споделиха Ева Лонгория и съпругът ѝ пред американското списание „Hola“. Те споделиха и снимка на бебето, на която актрисата го държи близо до лицето си.

Съпругът на Ева Лонгория – Хосе „Пепе“ Бастон, е мексикански медиен магнат. Двамата сключиха брак преди две години.

Хосе има още три деца – две момичета и момче от предишната си съпруга Наталия Есперон. Голямото момиче Наталия е на 22 години, а близнаците Мариана и Хосе – на 14.

Ева Лонгория е на 43 години. През март тя каза, че вече е подготвена за майчинството.

„Вече имаме три деца. Аз имам три доведени деца, така че това няма да е нищо ново. Харесва ни“, заяви актрисата пред американското списание „Hola“.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.