Русия не е изпила горчивата чаша до дъно

Рублата се свлича, инфлацията расте и изяжда доходите на руснаците. А това е само началото, предрича Константин Егерт и пита не е ли време Кремъл да се замисли за цената на противопоставянето със Запада, пише Дойче веле.

Новогодишните покупки в Русия обичайно се правят през декември, но тази година започнаха още през ноември. Защото руснаците са прагматични. Може да кълнат американците и европейците заради наложените санкции, да обещават да не се докосват до моцарелата или мортаделата, но когато става дума за насъщния, икономическото им поведение е пределно рационално.

Руснаците знаят, че страната им е много зависима от вноса от развитите капиталистически държави – същите тези, които не признават анексирането на Крим. Стремителното обезценяване на рублата подтикна мнозина да побързат с купуването на подаръците – докато айфоните, парфюмите, джинсите и алкохолът не са поскъпнали още веднъж.

Скептицизмът на инвеститорите

Редица икономически експерти дадоха висока оценка на руската Централна банка заради това, че е освободила курса на рублата. Но пък скептицизмът на инвеститорите по отношение на бъдещето на руската икономика никога не е бил по-голям – дори и по време на кризата от 2008-2009 година.

Становището на инвеститорите се поддържа и от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Още през лятото, преди влизането в сила на последната, най-болезнена степен на санкциите, в Москва пристигна делегация на ЕБВР, която изложи пред руските чиновници своето виждане за финансовите перспективи на страната. На първо място била препоръката да се въведе плаващ курс на рублата, на второ – било разяснено, че на руските компании ще им бъде трудно и скъпо да получат от Азия средствата за покриване на дълга към чуждестранните кредитори, възлизащ на 700 милиарда долара. Освен това експертите от банката прогнозирали, че през 2015-та година инфлацията може да достигне двуцифрени стойности.

Оттогава насам положението само се влошава. Девалвацията, разбира се, дава на държавата възможността да изплати номинално непроменените по размер пенсии, помощи и заплати. Но инфлацията ще ги изяде, т.е. още преди Нова година руските граждани ще разберат, че са обеднели.

През 1998 всичко бе много по-лесно

Що се отнася до програмите за заместване на вноса, те няма как да се осъществят бързо. Някои се позовават на успешния опит за възстановяване на руската икономика веднага след банкрута от 1998 и казват – и сега всичко ще стане така. Но това не е много вероятно. В края на 90-те години в Русия все още имаше значителен производствен потенциал от съветски времена, част от който се възроди или трансформира след девалвирането на рублата.

Днес такъв допълнителен потенциал не съществува, а тръгването от нулата е продължителен и скъп процес. Освен това цената на нефта започна да расте осезаемо именно през 1999-та година, което и допринесе за икономическия подем. А в момента неговата цена е спадала до критични за бюджета стойности. Трябва да се има предвид и това, че в края на 90-те години руската икономика бе ръководена от може би най-либералното правителство на Евгений Примаков. Въпреки обещанията му за активна държавна намеса във всички стопански сфери, кабинетът по онова време просто не се бъркаше в работата на бизнеса, а това активизира предприемачите и създаде благоприятна конюнктура. Днес обаче държавното присъствие в икономиката е толкова голямо, че изобщо не може да се очаква възраждане на предприемаческата активност.

Коркер и Менендес се готвят за удар срещу Русия

Не на последно място трябва да се спомене, че в края на 90-те години Русия не се намираше в международна изолация, нито пък бе подложена на санкции. Засега не се очертава изход от руско-украинската криза, а новото мнозинство в американския Конгрес очевидно смята в най-скоро време да приеме т.нар. „Закон за поддръжка на Украйна“, известен и като Законът „Менендес-Коркер“ – по имената на сенаторите, които са го предложили.

Наред с оказването на военна помощ на Украйна, законопроектът предлага въвеждането на мащабни санкции срещу отделни сектори на руската икономика – военната промишленост, нефтодобива, както и срещу финансовите институции. „Всевъзможни американски бизнес-асоциации и Държавният департамент са категорично против приемането на този закон, но шансовете им да го предотвратят не са големи. Републиканците, които сега контролират двете камари на Конгреса, са настроени много решително, а и се ползват с поддръжката на част от демократите“, казва анализатор от една от големите американски банки.

Ако законът бъде приет, което може да стане и преди Коледа, президентът Обама няма да може да наложи вето на новия закон – нито по процедурни, нито – което е по-важно – по политически причини. Казано иначе, руснаците постъпват напълно правилно като още отсега са започнали да купуват новогодишните си подаръци.

Константин Егерт е руски журналист и коментатор в радио “ Коммерсант FM“.