Русия не е изпила горчивата чаша до дъно

| от |

Рублата се свлича, инфлацията расте и изяжда доходите на руснаците. А това е само началото, предрича Константин Егерт и пита не е ли време Кремъл да се замисли за цената на противопоставянето със Запада, пише Дойче веле.

Новогодишните покупки в Русия обичайно се правят през декември, но тази година започнаха още през ноември. Защото руснаците са прагматични. Може да кълнат американците и европейците заради наложените санкции, да обещават да не се докосват до моцарелата или мортаделата, но когато става дума за насъщния, икономическото им поведение е пределно рационално.

Руснаците знаят, че страната им е много зависима от вноса от развитите капиталистически държави – същите тези, които не признават анексирането на Крим. Стремителното обезценяване на рублата подтикна мнозина да побързат с купуването на подаръците – докато айфоните, парфюмите, джинсите и алкохолът не са поскъпнали още веднъж.

Скептицизмът на инвеститорите

Редица икономически експерти дадоха висока оценка на руската Централна банка заради това, че е освободила курса на рублата. Но пък скептицизмът на инвеститорите по отношение на бъдещето на руската икономика никога не е бил по-голям – дори и по време на кризата от 2008-2009 година.

Становището на инвеститорите се поддържа и от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Още през лятото, преди влизането в сила на последната, най-болезнена степен на санкциите, в Москва пристигна делегация на ЕБВР, която изложи пред руските чиновници своето виждане за финансовите перспективи на страната. На първо място била препоръката да се въведе плаващ курс на рублата, на второ – било разяснено, че на руските компании ще им бъде трудно и скъпо да получат от Азия средствата за покриване на дълга към чуждестранните кредитори, възлизащ на 700 милиарда долара. Освен това експертите от банката прогнозирали, че през 2015-та година инфлацията може да достигне двуцифрени стойности.

Оттогава насам положението само се влошава. Девалвацията, разбира се, дава на държавата възможността да изплати номинално непроменените по размер пенсии, помощи и заплати. Но инфлацията ще ги изяде, т.е. още преди Нова година руските граждани ще разберат, че са обеднели.

През 1998 всичко бе много по-лесно

Що се отнася до програмите за заместване на вноса, те няма как да се осъществят бързо. Някои се позовават на успешния опит за възстановяване на руската икономика веднага след банкрута от 1998 и казват – и сега всичко ще стане така. Но това не е много вероятно. В края на 90-те години в Русия все още имаше значителен производствен потенциал от съветски времена, част от който се възроди или трансформира след девалвирането на рублата.

Днес такъв допълнителен потенциал не съществува, а тръгването от нулата е продължителен и скъп процес. Освен това цената на нефта започна да расте осезаемо именно през 1999-та година, което и допринесе за икономическия подем. А в момента неговата цена е спадала до критични за бюджета стойности. Трябва да се има предвид и това, че в края на 90-те години руската икономика бе ръководена от може би най-либералното правителство на Евгений Примаков. Въпреки обещанията му за активна държавна намеса във всички стопански сфери, кабинетът по онова време просто не се бъркаше в работата на бизнеса, а това активизира предприемачите и създаде благоприятна конюнктура. Днес обаче държавното присъствие в икономиката е толкова голямо, че изобщо не може да се очаква възраждане на предприемаческата активност.

Коркер и Менендес се готвят за удар срещу Русия

Не на последно място трябва да се спомене, че в края на 90-те години Русия не се намираше в международна изолация, нито пък бе подложена на санкции. Засега не се очертава изход от руско-украинската криза, а новото мнозинство в американския Конгрес очевидно смята в най-скоро време да приеме т.нар. „Закон за поддръжка на Украйна“, известен и като Законът „Менендес-Коркер“ – по имената на сенаторите, които са го предложили.

Наред с оказването на военна помощ на Украйна, законопроектът предлага въвеждането на мащабни санкции срещу отделни сектори на руската икономика – военната промишленост, нефтодобива, както и срещу финансовите институции. „Всевъзможни американски бизнес-асоциации и Държавният департамент са категорично против приемането на този закон, но шансовете им да го предотвратят не са големи. Републиканците, които сега контролират двете камари на Конгреса, са настроени много решително, а и се ползват с поддръжката на част от демократите“, казва анализатор от една от големите американски банки.

Ако законът бъде приет, което може да стане и преди Коледа, президентът Обама няма да може да наложи вето на новия закон – нито по процедурни, нито – което е по-важно – по политически причини. Казано иначе, руснаците постъпват напълно правилно като още отсега са започнали да купуват новогодишните си подаръци.

Константин Егерт е руски журналист и коментатор в радио “ Коммерсант FM“.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.