Русия настъпва към Балканите?

| от |

Назад към нова Студена война? Берлин се опасява именно от този сценарий. Както стана ясно от изказване на канцлерката Ангела Меркел, германското правителство наблюдава със загриженост как Кремъл настъпва към Балканите, пише Дойче Веле.

Един от основните принципи на германската външна политика гласи: дипломатическите проблеми се решават най-добре чрез диалог. Затова и Берлин изпрати пълномощника си за Русия Гернот Ерлер в Москва. Задачата му: да обсъди сложната ситуация с депутати от руската Дума. Само че в парламента не се намери нито един желаещ да разговаря с него. Ерлер тълкува посланието на Москва така: Русия вече не иска да води диалог. Това важи както за редовия депутат, така и за президента Путин. „В момента руската политика действа на принципа на организираната непредсказуемост“, казва по този повод Гернот Ерлер.

Особено огорчен от цялата тази ситуация е германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който през последните седмици на няколко пъти изрази загрижеността си от обстоятелството, че руската страна прави всичко възможно, за да разруши взаимното доверие. В близките години няма изгледи за нормализиране на отношенията с Москва, предупреди Щайнмайер. На това мнение е и германската канцлерка Ангела Меркел, посочва списание „Шпигел“.

Партньорът, който се превърна в противник

Позицията на Берлин е, че за една година Русия се е превърнала от труден партньор в противник. Усилията за изграждане на партньорство с Русия, на което Берлин особено много държеше, изглеждат окончателно погребани. Сега на дневен ред е една друга цел: как да се спре руската експанзионистична политика в Европа – най-вече по отношение на нестабилните балкански държави. Това, което повечето политици в Берлин се въздържат да изрекат на висок глас, казва в прав текст германският евродепутат Елмар Брок: „Всичко това е част от мащабен стратегически план на Русия, който цели „превземане“ на отделните държави чрез използването на политически и най-вече икономически лостове“.

На сходно мнение е очевидно и канцлерката Ангела Меркел. По време на реч в Сидни тя отправи остри критики към руския президент Путин и предупреди, че поведението на Москва в Украйна крие рискове и за други държави. Украинската криза вече не е чисто регионален конфликт – тя засяга всички ни и все по-отчетливо се превръща в сериозна заплаха и за други държави от региона, каза Меркел и назова страните, които са според нея най-застрашени – Молдова, Грузия, Сърбия и другите държави от Балканите.

„След две световни и една Студена война, сега действията на Кремъл поставят под въпрос установения световен ред“, заяви Меркел в Сидни. И даде ясно да се разбере, че не желае възраждането на онова време, когато нищо не ставаше без одобрението на Москва. „Така беше цели 40 години. Не желая да се връщаме към онези времена“, заяви Меркел, цитирана от Ройтерс.

„Мечката не чака разрешение“

От началото на украинската криза досега, Ангела Меркел е провела най-малко 35 телефонни разговора с руския президент Путин. А наскоро поръча да ѝ бъде изготвена преписка на една реч, която Путин държа преди месец пред руски и чуждестранни журналисти в Сочи. В тази реч той изложи своето виждане за новия световен ред и посочи основния виновник за бедите на настоящето. По думите на Путин, САЩ вече са унищожили международното право и сега се стремят към установяването на еднополюсен световен ред. Тъй наречените победители от Студената война искат да моделират света според собствените си интереси, а Вашингтон носи отговорността не само за ислямския тероризъм, но и за конфликтите в Ирак, Сирия и Либия, убеден е Путин. „Защо това, което е разрешено на едни, не важи и за другите? – попита руският президент в речта си, като побърза да уточни, че „Мечката не чака разрешение. Тя е владетелят на тайгата и няма да я остави на друг“. Путин каза и друго: че „мечката“ не възнамерявала да навлиза в други климатични зони. Но къде, според Путин, свършва тайгата и къде започва друг климатичен пояс? – това е въпросът, който си задават сега в Берлин.

Миналата сряда Русия се обяви изненадващо против удължаването на мисията EUFOR в Босна и Херцеговина. Причината: в решението за продължаване на мисията се говореше и за европейската перспектива пред Босна и Херцеговина. След това дойде и новината, че Москва има резерви относно кандидатурата на Германия за председателството на ОССЕ през 2016 година. А малко след това Кремъл информира германския посланик в Москва, че е желателно Берлин да изтегли незабавно дългогодишната сътрудничка на посолството Сабине Щьор. Така и стана: въпросната служителка, известна с критичните си оценки за политиката на Кремъл, беше преместена в германското представителство на ОССЕ във Виена.

Какво цели Путин?

Според оценката на германското правителство, Москва е твърдо решена да осуети приема в ЕС на всички онези страни от Балканите, които все още не са част от европейските структури. В поверителен доклад на германското външно министерство, озаглавен „Влиянието на Русия в Сърбия“, се казва, че „Западните Балкани имат стратегическо значение за Москва“. Документът описва някои от способите, които Русия използва, за да обвърже Сърбия по-тясно към себе си. Твърди се например, че в Сърбия Москва залагала на „публичната дипломация с ясно изразена панславянска реторика“. Или по думите на германския евродепутат Елмар Брок – целта на Путин е да засили натиска върху страните от Балканите до такава степен, че те или да се дистанцират от ЕС, или вече като страни-членки на Общността да работят активно за прокарване на руските интереси вътре в Европейския съюз“. Същото важи с пълна сила и за Босна и Херцеговина, твърдят запознати.

Колко правилна е тази оценка, показва друг стратегически документ за руската стратегия на Балканите. Той е изготвен от влиятелния Съвет за външна политика в Москва и наскоро беше представен на руския президент. В документа се казва, че в този регион, който по традиция поддържа тесни връзки с Русия, „не можем да се ограничим само с фирмени инвестиции. Трябва да харчим пари за подобряване на тамошната инфраструктура и най-важното – трябва да инвестираме в тамошните хора“.

По всичко изглежда, че Путин е възприел именно този курс. В момента руските железници модернизират в Сърбия отсечка от 350 километра – начинанието е на стойност 750 милиона евро; руската компания „Лукойл“ притежава 79,5% от мрежата бензиностанции на сръбската Beopetrol; а „Газпром“ е мажоритарен собственик на най-голямото газоразпределително дружество в Сърбия. Сходно е положението и в Черна Гора, където Русия е първа сред чуждите инвеститори, а 30 процента от фирмите в страната принадлежат на руснаци.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.