shareit

Румъния : по-високи пътни такси и акцизи за горивата и арести за данъчни измами

| от |

Съобщението на румънския премиер Виктор Понта за възможно въвеждане на такса върху цената на бензина и нафтата с цел набавяне на необходимите средства за изграждане на пътната инфраструктура предизвика дискусии за образуването на цената на един литър бензин, пише днес в. „Гъндул“ и прави сравнение между цените в Румъния и България.

Тежестта на акцизите и на ДДС в цената на един литър бензин в Румъния представлява близо 48 процента, а в България – 43 на сто, изчислява изданието, като се позовава на данни от Европейската комисия. В Румъния цената с акцизите на литър бензин е 0,360 евро, подобно на България, където е 0,363 евро, пише вестникът.

Victor Ponta_0

Тежестта на акцизите в цената на литър бензин в Румъния е сред най-ниските в ЕС, отбелязва „Гъндул“. В момента шофьорите в Румъния плащат такса за ползване на обществените пътища чрез
винетка. През септември властите обявиха, че винетката ще бъде по-скъпа – за 12 месеца вече ще струва 32 евро, вместо 28 евро.
Правителството в Букурещ обмисля възможността да увеличи цената на горивата с близо 50 бани (една лея е равна на 100 бани) на всеки литър, за да събере необходимите средства за модернизиране на пътната инфраструктура.

Предложението е на бившия министър на транспорта Релу Фенекиу, според когото акцизите върху бензина и нафтата и таксуването на тежкотоварния трафик са решението за събиране на
26 млрд. евро, колкото ще струват 4000 км автомагистрали, припомня „Гъндул“.
Ако идеята бъде одобрена, увеличаването с 10 евроцента на литър гориво би следвало да доведе от 2014 г. до увеличение с близо 20 леи на един резервоар бензин. По-високата цена на горивата обаче ще има ефект и върху транспортните разходи на стоките и индиректно върху финалните цени на продуктите в супермаркетите, напомня вестникът.

Приходите от акцизи през първите девет месеца на 2013 г. са били 14,8 милиарда леи (едно евро се разменя за 4,44 румънски леи днес), съобщава „Гъндул“. Приходите от акцизи са били с 2,8 процента по-високи заради увеличаването на акциза върху нафтата, бирата и цигарите, както и заради влиянието на обменния курс, отбелязва изданието.

През 2012 г. цената на литър бензин без таксите и данъците нарасна средно с 3,8 процента в Румъния, докато в други европейски държави, като Германия или Испания, цената падна с около пет процента, сочат последни данни на Европейската комисия, посочва „Гъндул“. През 2012 г. най-голямо поскъпване на горивата е имало в Ирландия (14,6 процента), Малта (10,5 на
сто) и България (8,5 процента), докато в други девет европейски държави цената на бензина е намаляла, показват официалните данни на Европейската комисия. Румъния остана на последно място в ЕС по цена на литър бензин – в средата на декември 2012 г. в Румъния литър бензин струваше средно 1,25 евро, докато в Италия – 1,74 евро, отбелязва вестникът.

Съдиите от Върховния касационен съд в Румъния наложиха късно снощи предварителен арест от 29 дни на 11 лица, обвинени по дело за данъчни измами, нанесли щети на държавния бюджет в
размер на около 50 милиона евро. Сред арестуваните са прокурорката Анджела Николае и нейният син Даниел Николае, съобщават тази сутрин румънските вестници.
„Евениментул зилей“ отбелязва, че Анджела Николае е главен прокурор, ръководител на Бюрото за международни отношения и програми в Главна прокуратура към Върховния касационен съд.
Тя бе временно отстранена от поста вчера.
В. „Ромъния либера“ нарича случая „месната мафия“. Вестниците публикуват откъси от стенограми на разговори на прокурорката, която посредством своя син вземала подкупи, за да
покровителства членове на престъпната група.
Съдиите постановиха също арест за бизнесмена Мубарак Махмуд Слейман, смятан за лидер на престъпната група, действала в сферата на търговията с хранителни стоки, както и на още осем
лица, сред които служители на данъчната администрация.
Вестниците пишат, че друга водеща фигура в престъпната група е ливански бизнесмен.
Разплитането на случая започна в понеделник, когато следователи обискираха около 160 адреса на частни домове и офиси на фирми в Букурещ и окръзите Прахова, Гюргево, Арад, Кълъраш и Яломица. Става дума за комплексно дело за корупция и укриване на данъци, в което са замесени голям брой лица и над 100 румънски и чуждестранни фирми.
Прокурорката не е била единственият покровител на групата, отбелязват вестниците. В случая е замесен и сенатор Никулае Бъдълъу от управляващата Социалдемократическа партия,
който е заподозрян в търговия с влияние и покровителстване на групата. „Евениментул зилей“ отбелязва, че сенаторът получавал подкупи под формата на месо и пилешки продукти. Вестникът
припомня, че за подкупи под формата на ракия и кървавица, бившият министър на земеделието Дечебал Траян Ремеш излежава тригодишна присъда затвор.
Днес продължава разглеждането на мярката за неотклонение на останалите заподозрени по случая, съобщава „Евениментул зилей“. Около 50 души са разследвани по делото. В. „Адевърул“
отбелязва, че нанесените щети от аферата може да достигнат и 70 милиона евро.
 
 
Коментарите са изключени

Защо Pepsi спряха да предлагат изтребител за награда на своите клиенти

| от |

Някои хора не могат да приемат хумора в рекламите и много често попадат на доста грешни изживявания. През 1998 г. мъж се опитва да спечели билети за световното първенство, консумирайки възможно най-гадната бира (по неговите думи). И така започва безкрайното измъчване, но с тази подробност, че пие кенчета, вместо бутилки, където се крият магическите кодове зад етикета. Горкият харчи почти всичките си спестявания за бира, изсипва огромно количество в тоалетната, но така и не видял надпис, че печели на дъното на кенчето. Едва по-късно приятели му казали, че играе от самото начало грешно своята игра.

През 1995 г. Pepsi пускат специална промоция за своите клиенти. Събират се точки и определният им брой дава евентуална награда. Понякога може да става въпрос за тениска, друг път са очила, а онзи, който донесе 1450 точки ще получи кожено яке. Имайки предвид, че една точка е едно питие, всеки можел да се сдобие за едно лято с поне с тениска, която в този случай била 75 точки.

Рекламистите обаче решили, че това не е достатъчно, а и познавайки своите клиенти, предложили да поставят и онзи див фактор в рекламата. Ето защо всичко завършва с протагонист, който отива на училище с Harrier джет. За военният самолет били необходими 7 милиона Pepsi точки. Тактиката не е изненадваща за никого, сценаристите искали да хиперболизират рекламата. Кой би подозирал, че ще се открие луд човек, който да събере 7 милиона точки. Първо трябва да знаем, че един такъв боен самолет струва на американското правителство около 20 милиона долара.

Една точка на Pepsi струва около 10 цента през далечната 1995 година. Не е задължително да сте експерти в търсенето на техника втора употреба, била тя и военна, за да се досетите, че 700 000 долара изобщо не се доближават до заветните 20 милиона долара. Логично или не, Джон Ленърд искал да получи този самолет. И точно по правилника на компанията е събрал около 15 точки (минимумът) и ако избере например тениска, трябва да заплати разликата от точки в долари. С други думи, ако тениската струва 10 долара, той трябва да заплати още 8.5 долара, както и допълнителни 10 долара за транспортните разходи.

Ленърд направил всичко това. Първо си купил каталог, изпил 15 бутилки, събрал точките и след това потърсил адвокат, който да документира внасянето на сумата 700 008 долара и 50 цента. Както се досещате, той вече разполагал с парите и очевидно е мечтаел за Harrier. Може да си мислите, че става въпрос за разглезен богаташки син, който искал на всяка цена да получи наградата. Зад това име стои 21-годишен бизнес студент, който нямал повече от 5 долара в портфейла си. Парите за самолета стават с инвестицията на 5-ма души.

Подозираме, че в централата на фирмата всички са били в шок и най-вероятно са вярвали, че техният клиент няма никакво чувство за хумор. Същият ден се случват няколко телефонни обаждания, които обясняват причината за присъствието на самолета – създаването на хумористично съдържание, но Ленърд не искал да чуе. Той вече разполагал с цяла армия от адвокати. Джон Харис от Pepsi-Cola обяснил, че милиони американци вече са забелязали рекламата и са се забавлявали, докато самият Ленърд виждал бизнес възможност. Обществото също разглежда този феномен от забавната страна на ситуацията. Някои дори предлагат Pepsi да даде 20-те милиона за самолет или поне да осигури полет из цялата страна, като с това да гарантира следващата си добра реклама. Дори и след разумните обяснения, нито една от двете страни не отказвала да се пречупи. Pepsi дори изпратили няколко купона за награди, които да се вземат от всеки магазин и въпреки това нито една от изброените не била боен самолет. Адвокатът върнал друго писмо, което гласяло:

„Писмото от 7 май 1996 г. е повече от неприемливо. Прегледахме видео касетата с рекламата на Pepsi и там ясно се забелязва твърдението, че срещу 7 000 000 пепси точки участникът може да получи самолет. Клиентът ми е следвал всички правила стриктно. Изискванията на компанията Ви са изпълнени изцяло от нашата страна, следователно настояваме моментално да изпратите самолет на клиента ми. Ако в следващите 10 (десет) календарни дни не получим инструкция как да вземем наградата, завеждаме дело срещу поверената компания.“

Следователно спорът стигнал до ушите на съда и в следващите 3 години ще се разглежда под микроскоп. Pepsi имали своя позиция и обяснвявали, че от милионите зрители, само един е потърсил тази награда, което показва, че Ленърд не е глупав, а просто търси финансова изгода от целия процес. След 3-годишни спорове, съдът най-накрая се изморил от всичките действия и дела. Всички знаели, че Pepsi няма как да извадят боен самолет и по конституция никой няма право да притежавата такава бойна машина. Друга важна подробност е, че направените реклами никога не могат да се смятат за легитимен договор, който задължава една от двете страни да изпълни уговорката си – всичко се случва изцяло на добрата воля. В този случай Pepsi не само нямали доброто желание, но били готови да спорят до последно. Заключението е, че в нито един случай не е имало подписан договор за получаване на подобна награда. Освен това може да се говори за договор едва, когато компанията се съгласи да приеме заплащането. С други думи, ако човек изпрати пари за тениска с точките за Pepsi, той трябва да изчака одобрение. В случай, че не го получи поради простата причина, че няма тениски, той не може да заведе и иск.
Когато попитали за какво му е необходим боен самолет, Ленърд обяснил, че в миналото американската армия е продавала танкове за цивилни нужди, превръщайки ги в транспортьори и високо проходими машини.

Погледнато назад в историята, това не е единственият забавен случай на компанията. Знаете ли, че за известно време Pepsi се превръща в истинска морска сила и спокойно може да участва във война със собствена техника?

 
 
Коментарите са изключени

Ефектът на доминото и политическите му употреби

Първия път, когато срещаме думата в исторически план, според Probert Encyclopaedia, тя е в контекста на религията:

Доминото е вид качулка, носена, по каноните, в катедралната църква. По-късно така се нарича траурен воал за жени, а още по-късно – цяла или полумаска, отново носена от жени при пътуване или на бал с маски. Доминото става маскарадна дреха, носена за прикритие и от дами, и от господа и състояща се от голямо наметало или мантия с широки ръкави и качулка, които могат да се махат. Обикновено е направена от черна коприна, но понякога и от други цветове и материали.

Как точно известната настолна игра, която можем да срещнем през 18 век в Италия, се свързва с някое от горните определения, не знаем, но има предположения, че италианските мисионери, пътували до Китай, вероятно са видели там подобен тип игра и са я донесли обратно в Италия. Веднъж в Италия, играта вече приема някои промени и нови елементи и така придобива вида, в който я знаем днес.

Ефектът на домино е верижна реакция (от линеен вид), която започва с падането на едно парче. Този ефект вдъхновява бившия президент на Съединените щати Дуайт Д. Айзенхауър, когато изнася речта си за „теорията на доминото“ на 7 април 1954 г.

И накрая, имате по-широки съображения, които биха могли да следват принципа на „падащото домино“. Имате подредени няколко плочки домино, бутаме първата и това, което ще се случи с последната, е, че със сигурност ще падне много бързо. По същия начин бихме могли да видим как начало на един разпад много бързо би могъл да добие много по-дълбоки влияния.

Повечето историци са съгласни, че теория за ефекта на доминото е спомената първо от друг американски президент – Хари С. Труман. Почти моментално след края на Втората световна война започва Студената война и идеята, че превръщането на една свободна, некомунистическа нация в комунистическа ще предизвика верижна реакция в съседните й страни, става официалната външна политика на САЩ. Поради тази причина Труман изпраща военни сили и помощ в Гърция и Турция, за да предотврати разширяването на комунизма в от нарастващия брой на комунистическите балкански държави. Теорията на доминото, или ефектът, както е по-известно, е създадена в края на 40-те години, но с речта на Айзенхауър през 1954 г. става известна само няколко години по-късно.

В началото на 60-те години, когато Айзенхауер – който твърди, че ще направи почти всичко, за да избегне предаването на позицията му и страната на Кенеди – успя да го убеди за катастрофалните ефекти, които теорията за домино може да има за САЩ и западния свят като цяло. Той казва на Кенеди, че падането на Лаос в ръцете на комунистите – следователно и в тези на Виетнам – ще предизвика верижна реакция и ще доведе до падането на цяла Югоизточна Азия, нещо, което би създало сериозна заплаха за сигурността на света.

Domino effect

Това обаче се оказва, че не е вярно след войната във Виетнам, тъй като преобразуването на Виетнам в комунистическа държава не предизвика верижна реакция и не позволява на комунистите да завладеят цяла Югоизточна Азия. 

Въпреки поуките, извлечени от Виетнам, в началото на 80-те години теорията за домино отново се използва, за да оправдае намесите на Рейгън в Централна Америка и Карибите. Този път хората по света бяха по-политически осъзнати и подозрителни и открито оспорваха решенията на американското правителство като намекваха, че то използва теорията, за да прикрие други политически и финансови интереси.

Дълги години след Рейгън, използването на теорията е ограничено – поне в западния свят. За нея се споменава отново по време на кризата в еврозоната през 2009 г. Този път е в устата на най-големите банки и правителствата на най-икономически силните държави. Тази криза беше предшествана от затрудненията на САЩ и европейската банкова система, които мутираха в дълговата буря, довела гражданите на по-слабите икономики на еврозоната, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, на ръба на фалита.

В началото на кризата правителствата на всички замесени държави се опитаха да решат проблема с меморандуми и помощи за фалиралите организации, но в целия свят се появяваха рецесия след рецесията, а нивата на безработица и бедност избухнаха. Правителствата се опитаха да оправдаят политическите си и икономически решения като изтъкваха високия риск от верижна реакция от една икономиката към друга.

Дали това е правилно или не и дали получените политики са добри или лоши, без съмнение, са теми, за които ще се напишат много книги през годините, а дори след десетилетия пълните последствия от тях вероятно все още няма да бъдат напълно известни. Разбира се, крайната цел тук е евентуално да се поправят грешките в системата след прилагане на своего рода лекопласт за спиране на този ефект на доминото. Но дори и наистина да има подобен ефект в този случай и политиките в крайна сметка да работят в краткосрочен план, хората са склонни да бъдат по-реакционални. Тъй като кървенето се забавя от подобни лепенки, ние сме склонни да се успокояваме и да забравяме да положим реални усилия за реално оправяне на това, което наистина е причинило рецесията. Така сривовете на акции, петролните кризи и други на пръв поглед циклични големи икономически катастрофи продължават да се случват отново и отново, често по същите причини, както преди.

 
 
Коментарите са изключени

Първият папа в историята на света

През 1 век, след смъртта и възнесението на Христос, неговите апостоли продължават учението му, начело с Петър, рибарят на хора и опорният камък на Римокатолическата църква. В началото Петър се е казвал Симон и заедно с брат си изкарва прехраната си като рибар. След като брат му Андрей научил за Месията от Йоан Кръстител, той:

Доведе [Симон] при Исус. Исус го погледна и каза: „Значи ти си Симон, син на Йоан? Ще се наричаш Кефа” (което означава Петър).

Известно време по-късно Исус, докато проповядваше пред голяма тълпа, се качва на лодката на братята. След като проповедта приключи и въпреки ужасния риболов предходната нощ, Исус казва на Петър „да пусне мрежите си“. Изпълнявайки, но не вярвайки, Петър е изненадан, когато хваща достатъчно риба да напълни две лодки, и възкликна:

„Отклони се от мен, защото съм грешен човек, Господи“, а в отговор Исус отговори: „Не се страхувай; от сега нататък ще хващаш хора“.

Петър се споменава първи в евангелията и това отразява уважението, което Исус е имал към него. В съответствие с това почетно място, на Петър беше позволено да придружава Исус, когато възкреси дъщерята на Яир от мъртвите. 

Гетсиманската градина

Петър също беше един от малкото избрани да бъде с Христос по време на агонията му в Гетсиманската градина в навечерието на Разпятието и беше един от тримата, на които беше разрешено да станат свидетели на Христовото преображение:

Исус взе със себе си Петър и Яков и брат му Йоан и ги поведе нагоре на висока планина. И той се преобрази пред тях и лицето му блесна като слънцето… Ярък облак ги засенчи и глас от облака каза: „Това е любимият ми син, с когото съм много доволен; Слушайте го“.

Името „Петър“ произлиза от гръцката дума за камък (кефас пък е „скала“ на арамейски език) и неговата непоколебимост е показана в цялата Библия. Например, когато Исус предизвикал учениците си да го идентифицират, Петър казал: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ и в отговор Исус обяви:

Благословен си, Симон Бар Йона! Защото плът и кръв не са ти разкрили това, а моят Отец, който е на небето. И аз ти казвам, ти си Петър, и на тази скала ще построя църквата си и силата на смъртта няма да надделее над нея. Ще ви дам ключовете за небесното царство…

Оказва се, че някои библейски учени, главно с некатолически вярвания, считат, че Исус е не имал предвид Петър в смисъла на „скала“. Те основават това твърдение, наред с други неща, на разликата между съществителните имена „Петрос“ (Малката скала) и „Петра“ (Голямата скала). Тоест „… ти си „Малката скала“ и „на тази „(голяма )скала“ ще построя църквата си …“ като „Голямата скала“, не се отнася до „Малката скала“, Петър, а до „това“, което Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“.

Апостол Павел в 1 Коринтяни 3:11 изглежда потвърждава това схващане, защото казва: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“

El Descendimiento, by Rogier van der Weyden, from Prado in Google Earth

Свалянето на Христовото тяло от кръста

Петър беше един от първите, които разбират, че Исус, който наскоро беше погребан, е напуснал гробницата, където Йосиф от Ариматея го беше сложил. Скоро след това, в съответствие с високата почит на Исус, той се явява първо на Кефа и чак след това на останалите апостоли“.

По време на третото си откровение пред учениците след възкресението, Исус разпитал Петър три пъти: „Симоне… обичаш ли ме повече от останалите?“ и всеки път Петър отговарял: „Да, Господи; знаеш, че те обичам.“ В отговор Исус инструктира Петър: „храни агнетата ми… грижи се за овцете… храни овцете ми… [и] ме следвай“.

Приемайки буквално тези инструкции, Петър се захваща за работа. Той ръководи всички и намира заместник на Юда. По-късно, на Петдесетницата (когато Светият Дух се яви на апостолите), Петър започна своето служение:

Мъже от Юдея… нека това да ви е известно… Бог заявява, че ще издигнe Духа си над всичко плътско… И всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен… Нека Израилевият дом следователно знае със сигурност, че Бог го е създал и Господ, и Христос, този Исус, когото сте разпнали.

Събирайки новопокръстените с речи и чудеса, извършени от Соломон в Йерусалим, Петър работи неуморно, разпространявайки новата религия.

Saint Peter A33446

Като мисионер той също така покръства Лида, Йопе и Кесария като в последния той кръсти първите християни-езичници.

Връщайки се в Йерусалим около 42-44 г. сл. Хр., Петър е хвърлен в затвора от Ирод Агрипа I, но въпреки че е бил строго охраняван, с божията помощ, Петър успява да избяга:

Петър спеше между двама войници, вързани с две вериги, и стражи пред вратата охраняваха затвора; и ето ангел Господен се появи и… Събуди го, казвайки: „Ставай бързо“. И веригите паднаха от ръцете му…

През следващите години малко се пише за местонахождението на Петър, но се смята, че той е пътувал много, проповядвайки посланието на Исус. Във всеки случай той е обиколил в Рим и въпреки че точната дата не е известна, много учени смятат, че е екзекутиран някъде между 64 и 67 г. сл. Хр.

Ранните историци са съгласни, че „Петър е разпнат в Рим с главата надолу, както самият той е искал“. Широко се смята, че Петър е поискал да бъде обесен с главата надолу, тъй като „се е обявил за недостоен да умре по същия начин като Господ“. Мнозина вярват, че смъртта на Петър е предсказана от Исус малко преди Възнесението, когато Исус каза: „Когато остарееш, ще протегнеш ръцете си, а друг ще те опази и ще те пренесе там, където не искаш да отидеш“.

Католическите учени смятат, че Петър е разпнат в Неронските градини във Ватикана и е погребан на Ватиканския хълм. По-късно, през 323 г. сл. Хр., Константин (първият римски император, който приема християнството) започва изграждането на базилика, която според легендата е поставена директно над гроба на Петър. През 16 век това е заменено с днешната базилика „Свети Петър“. През изминалите години останките на Петър очевидно са били загубени.

Тогава през 1939 г., докато търсеше подходящо място за тялото на наскоро починалия папа Пий XI, се открива ковчег, на който беше изписано на гръцки: „Петър е тук“. Осем или девет костни фрагмента в него са идентифицирани от Църквата да принадлежи на Петър –  папа Павел VI, който извършва идентификацията през 1968 г. казва, че начин, който са използвали е „убедителен“.

Що се отнася до втория папа, има някои спорове, но като цяло Св. Лин се смята, че е на тази позиция, като папството му обхваща периода от смъртта на Петър през 64-67 г. сл. Хр. до около 76 г. сл. Хр.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Лепанто (1571 г.) – едно мащабно морско сражение

| от Александър Стоянов |

Военната история на света обикновено се върти около сухопътните походи и кампании. Военноморските експедиции и битки са не по-малко решаващи за изхода от конфликтите. В историята на човечеството са се случвали множество легендарни морски сражения, но малко от тях могат да съперничат по популярност с битката при Лепанто. Тя е последната голяма битка, водена между кораби, задвижвани с гребла в историята на Европа. Тя е и една от най-големите морски битки в историята като цяло, тъй като в нея са ангажирани над 400 съда.

Противниковите страни

Сражението край Навпакт (или Лепанто, както го наричат венецианците) е част от цяла поредица морски битки, водени между католическите Свещени лиги и силите, подчинени на Османската империя. Тази надпревара за Средиземноморието започва още в началото на XVI век и продължава през цялото столетие. Лепанто се явява един от ключовите моменти в това противоборство.

Свещената лига

Коалицията включва силите на Католическата монархия, Венеция, Папството, Генуа и рицарите-хоспиталиери от Малта. Католическата монархия е предшественик на съвременна Испания, но в нейно владение се намират също така значителни части от Италия, както и владения в днешните Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Освен това, под неин контрол са и колониалните владения в Латинска Америка, от където идват прочутите галеони, натоварени със злато и сребро. Католическата монархия осигурява втория по-големина сегмент от съюзническата армада – 49 галери.

Венеция все още представлява значителна военноморска, икономическа и политическа сила в региона, но е загубила значението си на общо европейска търговска величина. Въпреки това, републиката на Сан Марко осигурява основния контингент в съюзената флота – 109 галери и 6 галеаса. Генуа, верен съюзник и де факто васал на Католическата монархия предоставя 27 галери, а Папата отделя 7 галери от своята собствена флотилия. Тосканското херцогство на Медичите изпраща 5 галери, а херцогство Савоя и рицарите-хоспиталиери участват с по 3 съда. Отделно от тях има още няколко галери, осигурени от частни лица, поддържащи крал Фелипе II. Общо, Лигата разполага с 212 кораба, командвани от дон Хуан Австрийски, полу-брат на крал Фелипе II, адмирал Андреа Дориа и венецианският „капитан-генерал на морето“ Себастиано  Вениер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Ignazio Danti? (based on a 1572 etching by Fernando Bertelli?), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=142856

Османската империя

Флотът на Османската империя се състои както от галерите, подчинени на Високата порта, така и от ескадрите на берберските пирати. Пиратите владеят по-голямата част от бреговете на Северна Африка от Либия до Мароко. Те са постоянна заплаха за Католическата монархия, а набезите на берберите са постоянен бич за търговията в Западното Средиземноморие. Самата Османска империя се намира на върха на своята мощ.

Владенията й се простират от границите на днешна Словакия до Иран и от Крим до Йемен. Владетелят й Селим II носи едновременно титлите султан и халиф и претендира да е върховен владетел на целия ислямски свят. До този момент, с изключение на обсадата на Малта, османците доминират изцяло централното и източното Средиземноморие. Османско-пиратският флот наброява 278 кораба, начело с Мюезинзаде Али паша, Шулук Мехмед паша и Кълъч Али паша (италианец, приел исляма и постъпил на служба при султана)

The_Battle_of_Lepanto_by_Paolo_Veronese

Снимка: By Paolo Veronese – Paolo Veronese, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359523

Битката

Двете флоти се срещат край Навпакт призори на 7-ми октомври, 1571 г.  Дон Хуан свиква военен съвет, на който е взето решение да се даде решително сражение. Подреждането на такъв голям брой кораби отнема значително време. Още повече, че до обяд, вятърът духа в посока изток, давайки предимство на османските кораби, които се разгръщат значително по-бързо.

И двете страни разделят силите си на три части – център, ляво и дясно крило, поддържани от резерв. Християнските сили разполагат пред центъра си 4 от своите шест галеаса – тежки гребни кораби, натоварени с повече оръдия. Замисълът е те да се използват като плаващи батареи, които да нанесат максимално много щети на приближаващите се вражески кораби, преди да се стигне до самото сражение и сблъсък между двете флоти.

Първото съприкосновение се случва между левия християнски фланг начело с венецианеца Агостино Барбариго и противостоящия му десен османски фланг, командван от Шулук Мехмед паша. Корабите им се вплитат в мащабно меле, в което чрез абордаж екипажите започват да водят палубни боеве по цялото протежение на фронта. В хода на сражението, християнските сили освобождават част от робите-гребци , въоръжават ги и те също се включват в битката, тъй като мнозина от тях са бивши войници и моряци от Иберия или Апенините. В разгара на боевете и Барбариго и Мехмед паша падат убити.

Giorgio-vasari-battle-of-lepanto

Снимка: By Giorgio Vasari – Zeno.org: http://images.zeno.org/Kunstwerke/I/big/77j404a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20755973

В центъра, двата флагмана буквално се сблъскват един в друг, а корпусите им са заклещени. Първоначално, еничарите на борда на османския кораб „Султана“ успяват да завземат голяма част от испанския „Реал“. В последния момент, коръбът на дон Хуан получава подкрепления и османците са изтласкани от бойците от испанските терции. След повече от час ожесточен бой, целият екипаж на „Султана“, в това число и Мюезинзаде Али паша, са избити, а на мачтата на кораба е издигнат един от флаговете на Свещената лига. Въпреки този сериозен успех, битката в центъра продължава още около два часа.

На десния фланг, адмирал Андреа Дория допуска сериозна тактическа грешка и изтегла корабите си в посока югоизток, с идеята да предотврати османски обход на християнския фланг. Тази маневра отваря широка пролука между собствените му кораби и центъра, начело с дон Хуан, в която се вклиняват част от османско-берберските съдове, начело с Кълъч Али паша. Ситуацията става критична и въпреки успеха срещу османския център, християнските сили с азаплашени от разгром. В този ключов момент, дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз хвърля в битката своя резерв и разбива османските части. Това принуждава Кълъч Али да се изтегли, следван от остатъците от османския флот и резерва.

След продължило няколко часа кърваво сражение, силите на Свещената лига пленяват 137 вражески съда и потапят 50. Останалите около 90 съда се изтеглят. Победата е категорична и бляскава и бързо се превръща в повод за празненства в целия християнски свят. Въпреки това, успехът предизвиква няколко митове, които и до сега битуват сред обществото.

Lepanto_f1

Снимка: By Tommaso Dolabella – www.pinakoteka.zascianek.pl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1482908

Митовете около Лепанто

Първият мит е, че османското числено превъзходство им дава качествено предимство. В действителност, галерите от онази епоха били с различни размери, като берберските пирати разполагали със значително по-малки по-размер съдове, в сравнение с редовният османски флот. Там също имало значителни разлики, като най-качествените галери били строени в арсеналите на Истанбул, които са по-малко от половината от османската флота. За сравнение, гръбнакът на Свещената лига се състои от първокласните съдове, строени във Венеция и Генуа. Вторият важен момент е качеството войските, използвани в битката. Макар еничарите да са отлични бойци за сухопътни кампании, само малка част от тях принципно се ползват като морска пехота. Обратно, по-голямата част от войниците на християнските съдове са ветерани с богат опит в морето. Присъствието на берберските пирати до някъде изравнява баланса на военноморския опит, но в никакъв случай не го накланя в османска полза.

Вторият голям мит, свързан с битката е за нейната стратегическа стойност. Според старите схващания, загубата при Лепанто бележи началото на падението на Османската империя. В действителност, година след битката, Портата вече е възстановила броя загубени кораби. Далеч по-сериозен удар е загубата на опитни екипажи – османците дават над 30 000 убити, много от които стари морски вълци, отлично познаващи Средиземно море. Въпреки това, разединението в християнския лагер и невъзможността за развиване на постигнатия успех, позволяват на Османската империя успешно да завземе остров Кипър през 1573 г., с което на практика превръща Източното Средиземноморие в свое неоспоримо владение. Както се изразява султан Селим II – “Когато християните ме победиха при Лепанто, те отрязаха брадата ми. Когато аз завзех Кипър, отрязах ръката на Венеция. Моята брада ще порасне отново“.

След победата при Лепанто и падането на Кипър, в Средиземно море се установява равновесие на силите, което се запазва до средата на XVII ве, когато османците завземат остров Крит, с което окончателно слагат ръка над Източното Средиземноморие и практически установяват контрол над около ½ от Средиземно море, чрез директен контрол или посредством своите васали и съюзници от Берберските пристанища. Междувременно, с откриването на пътищата към Азия през Атлантика и създаването на търговския маршрут от Китай през Филипините и Мексико към Испания, стойността на Средиземно море като икономически хъб (да използваме модерния термин) намалява драстично. Едва с прокопаването ан Суецкия канал в края на XIX век, Средиземно море отново ще придобие ключовата стратегическа стойност, която има в края на Средновековието и през Ренесанса.

 
 
Коментарите са изключени