Рим и Париж кандидати за Олимпиадата през 2024 г.

| от |

Рим и Париж ще бъдат основните конкуренти за домакин на Летните олимпийски игри след десет години, пише френският вестник „Фигаро“.

От утре градовете-кандидати ще могат да направят заявката си да приемат най-престижното спортно състезание в света.

„Фигаро“ твърди, че още утре правителството на Италия официално ще обяви кандидатурата на Рим.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

Джей Райън ще влезе в ролята на Бен Ханском в продължението на „ТО“

| от chronicle.bg |

След чудесната новина, че Джесика Частейн ще изиграе порасналата Бевърли във втората част на „ТО“ по Стивън Кинг, и още по-добрите новини, че Бил ще бъде поет от Джеймс Макавой, а Ричи – от Бил Хейдър, сега става ясен още един член на каста на „It: Chapter 2“.

Вече знаем кой ще бъде актьорът, избран да влезе в кожата на големия Бен Ханском. Малкият Бен е дебелото дете, на чийто тресящ се корем Хенри Бауърс изрязва инициалите си, малко преди Бен да попадне в Пущинака и да стане част от групата на неудачниците.

Бен е влюбен в Бевърли и тази детска любов не го напуска и след като напуска Дери и се превръща в сексапилен мъж, но подобно на другите от компанията: с непълноценен, дори разбит живот.

benhanscom

Във физическо отношение изборът на Райън е удачен, тъй като актьорът определено изглежда добре.

Дали ще се справи с ролята на порасналия Ханском – предстои да видим на премиерата на филма на 6 септември 2019.

Режисьор на лентата отново ще бъде Андрес Мушети, а сценарият е на Гари Дауберман.

landscape-1505731747-pennywise-teeth-it-movie

Още веднъж: в главните роли ще видим Джесика Частейн, Джеймс Макавой, Бил Хейдър, Бил Скарсгард, Джей Райън, Джеймс Рансън и Анди Бийн.

 
 

Кои сериали ще гледаме това лято

| от chronicle.bg |

Тазгодишният летен каталог със сериали може спокойно да бъде утеха на всички, в чийто график отсъстват честите и дълги пътувания и излизанията навън. Сериалите на лято 2018 г. са достатъчна причина да си останете вкъщи с чиста съвест и да оползотворите свободното време пред телевизора. Още повече, че дори при хубаво време, продукциите, които сме подбрали днес, са за предпочитане пред външния свят.

За да приключи подобаващо телевизионния 2017-2018 г. сезон Netflix е приготвил няколко дългоочаквани премиери за това лято. Но не всичко приключва  с Netflix. HBO, Hulu, Amazon, NBC, Paramount Network – всички тези разпространители пазят редица силни оръжия в коланите си, някои от които ще излязат на малкия екран и през ранната есен. С няколко думи – богат и неограничен избор през летния сезон.

И понеже лятото чука на вратата, и някои прекрасни сериали вече текат в ефира, подбрахме шест такива, които ще видим в следващите месеци. Вижте в галерията горе какво ще гледаме на малкия екран през лято 2018 г.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.