shareit

Рилското корито – святост, партизани и шпиони

| от |

winter_rila

Светци, партизани, че и шпиони – рицари на „плаща и кинжала“ бродили из Рилското корито, както наричат дефилето, водещо към Светата Рилска обител – Рилския манастир, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Още при отклонението от Е-79 за манастира при град Кочериново, поемащите към обителта биват „посрещани“ от каменната статуя на Свети Иван Рилски – небесният покровител на българския народ. Икони с неговия лик има край пътя при разклона за Кочериново и на входа на град Рила.

След градчето Рила, средище на зевзеците от дружество „Пакост“, организиращи в началото на декември единствения в България 99-дневен „Кратун месец“, започва Рилското корито.

Точно на входа му, пътят за манастира минава между огромни скали. Под дясната, буквално от банкета на пътя, стълба води към скален параклис на Света Неделя. В малката ниша има икони, както и място за палене на свещи. От върха на скалата пък се спуска водопад, наречен „Бохемия“. До него води екопътека.

На върха на лявата се извисява 2-метров метален кръст. Според легендата тук цар Петър идвал да моли Иван Рилски да прекрати отшелничеството си и да се завърне в старопрестолния град.

Светецът отказал. Сцената е увековечена в стенописи в метох „Орлица“ на 3 километра след град Рила. В двора на някогашния метох се намира черквата „Свети Петър и Павел“. В предверието има стенописи с пренасянето мощите на светеца, които на път за Светата Рилска обител пренощували тук. В къщата срещу черквата са снимани сцените с изнасилването от филма „Козия рог“. Според местното население, това светотатство навлича проклятието на артистите, снимали се в зловещите сцени на насилие.

След метоха се преминава през местността Жабокрек. Тук на 24 август 1944 година се е провела култовата акция на Рило-пиринския партизански отряд. Четата на Жельо Демиревски напада шест цели, една от които е Кочеринската почивна станция. В нея имало германски войници. Според комунистическите хроники те са били войници, според опонентите на червените – болни, които тук се възстановявали.

Според книгата „Бюро д-р Делиус“ на Господин Гочев, в Рилското корито било разквартирувано в дълбока секретност елитно подразделение на Абвера, или немското военно разузнаване.

Според партизани, участници в акцията от август 1944 г., при превземането на Кочериновската почивна станция, разрушена едва преди 4-5 години, в нея е открита метална каса, в която имало злато и фалшиви пари, които се печатали именно тук – в Жабокрек.

Руското НКВД също имало своето „дълбоко гърло“ в Рилското корито. Това бил отец Авергий, който служел по време на Втората световна война в Рилския манастир. Пак според партизанин, отец Авергий се срещал тайно с Цар Борис още през 1937 година, който ловувал често в горите край Светата Рилска обител. Скоро след 9 септември Авергий е убит от партизаните погрешка, най-вече заради срещите му с монарха. Без да знаят, че отецът е бил руски шпионин. Според някои това коства главата на командира Жельо Демиревски, убит на фронта, веднага след 9.09.1944 г.

Та стига толкова за Жабокрек.

След него пътят за манастира минава през село Пастра. Тук е едноименната ВЕЦ, селото стана известно преди 10-ина години, когато вляво от пътя дупничанин вдигна резиденция, подобна на Рилския манастир. Приликата със Светата обител е най-вече заради кулата, издигаща се в северната част зад зидовете от бял камък. От 5 години „манастирът“ в Пастра пустее, дворът е обрасъл с храсти и дървета, от години човешки крак не е престъпвал заключените с катинар порти. Бизнесменът, „вдигнал“ манастира, потъна вдън земя.

Над Пастра има един природен феномен – водопадът Дяволските води. Горе – високо, вдясно от пътя се излива каскада от няколко водопада, падът на водата е над 100 метра.

Тук е и началото на Природен парк Рилски манастир.

След Пастра има няколко рибарника, за да се стигне до Рилския манастир. Основан от Небесния покровител на България.

Любопитното е, че Иван Рилски имал последовател. Скоро след 9.09.1944 г. някакъв отшелник заживял по подобие на Иван Рилски. Понеже нямало как да се настани в пещерата на светеца над манастира, заживял в хралупа на дърво. Милиционерите обаче скоро го надушили, извадили го от хралупата, остригали брадата, ударили му един бой и го пратили в лудница. Понеже вече бе време на култове, а не на светци.

 
 
Коментарите са изключени