shareit

Рилските езера – друг поглед към защитените територии

| от Рашид Рашид |

През последните месеци Рилските езера се превърнаха в актуална тема и вече се усеща нуждата от промяна на начина на управление не само на подобни природни забележителности като циркусите, но и на защитените територии като цяло, за да може да се осигури тяхната адекватна защита. За да имаме обосновано становище по темата, решихме да проведем социологическо проучване, което в съчетание с анализ на ситуацията би дало картина, близка до истинската.

Седемте рилски езера вероятно са една от най-популярните и най-посещаваните забележителности у нас. Основна роля за това, разбира се, играе уникалната природа на Рила, но и лифтът, превръщайки маршрута в относително лек, изиграва немалка роля, като успява да „стовари“ между 2000 – 4000 посетители на ден в летните почивни дни.

Друг фактор, който подпомага високата посещаемост на езерата, е интензивният автомобилен транспорт, организиран от предприемчиви хора с високопроходими автомобили, които дублират маршрута на лифта.

В резултат на всичко това, Седемте рилски езера се превръщат в експеримент, при който наблюдаваме какво би се случило с природен обект при посещаемост, сравнима с тази на моловете в София.

Като изключим невъзможността района на езерата да се използва от диви животни поради големия натиск от туристи, основните екологични проблеми са два: замърсяване на езерата и ерозия.

Добрата новина е, че все още има голям шанс езерата да бъдат съхранени, дори повече – ако успеем да прочетем правилно сигналите, които езерата ни дават, те могат да се превърнат в начало на вълна на подобрено управление на защитените територии у нас.

Лошата новина е, че компетентните органи през последните години не са показвали желание за промяна на модела на управление на защитените територии. Дирекциите на националните паркове, от друга страна, нямат нито автономност, нито правомощия, за да предприемат стъпки към промяна на досегашния начин на стопанисване на най-ценните територии в страната ни.

IMG_4134-700x400

Какво представлява едно посещение на езерата?

Масовото посещение на езерата се осъществява от туристи от цялата страна, които с личните си автомобили стигат през Паничище до хижа Пионерска. За паркиране на един автомобил за един ден се заплаща сума от 5 лв. Вариантите за изкачване до хижа Седемте рилски езера не са много – лифт, офроуд автомобил и пеша. Изкачването с лифт и автомобил отнема между 15 – 20 минути, като за лифта може да се наложи да се почака до 2 – 3 часа в почивни дни и пикови часове. Пешеходният маршрут отнема между 1:30 ч. и 2:00 ч. Той обаче все по-малко се използва, понеже, от една страна, все по-малко редовни планински туристи посещават езерата, а от друга – постоянното движение на офроуд автомобили в същия маршрут отблъсква туристите да го използват. Цената на лифта е 10 лв. в посока и 18 лв. в двете посоки. Цената на изкачване с високопроходим автомобил е 8 – 10 лв. в посока на пътник.

След дългото чакане за лифта или друсането в офроуд автомобил всички се насочват към хижа (по-скоро хотел) Седемте рилски езера за санитарни нужди. За обслужване на туристите в пикови часове пред тоалетните са ангажирани до 3 служители на хижата, като цената на входа е 50 ст. Тоалетните не са в много добро състояние, но за планина и при подобно натоварване, е задоволително. В хижата има ресторант и магазинче, като през лятото в натоварените дни навън пред хижата има сергия с цел по-бързо обслужване на туристите. Ако решите да отседнете в хижата, това ще ви струва 25 лв. на легло в обща стая и 70 лв. за двойна стая със собствен санитарен възел. Стандартната цена на нощувка в планинска хижа е между 10 – 15 лв.

От хижата започва пешеходният маршрут към езерата по стръмна пътека. Първото езеро е Бъбрека (Кара гьол). От Бъбрека към Окото (Чанак гьол) и Сълзата (Баш гьол) също има стръмна пътека. Маршрутът не е труден, но в пикови часове преминаването може да се затрудни поради масовото изкачване и разминаването с туристи, движещи се в обратна посока. Поради недостатъчно широките пътеки, туристите са ги разширили, което е увеличило интензивността и обхвата на ерозията. Самите пътеки са много изровени и в някои участъци изискват обувки с добър грайфер. От хижата до най-горното езеро и обратно отнема около 2 – 3 часа, но масово хората остават повече, за да прекарат повече време около езерата.

Още на първото езеро (Бъбрека) започва най-интересната част от посещението. Миене на лице, ръце и крака, охлаждане чрез влизане в езерата, вкл. плуване, миене на бебешки дупета и къпане на кучета, хвърляне на различни предмети в езерата, вкл. хляб, за да се нахранят рибите, са обичайните гледки, с които човек се сблъсква. По пътеките блъскането е като при Черен петък в магазините, усещането, че си в планина липсва, а поздравяването на всеки турист се превръща в мисия невъзможна.

Резултати от проучването

Проучването е извършено по метода на отзовалите се и не е представително. Участниците в него са 80 и е извършенo през месец август 2018 г. в почивен ден.

Транспорт до езерата

Основният начин на транспорт до езерата според резултатите от проучването е чрез въжения лифт от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера – около 75% от туристите са предпочели този начин на транспорт. На второ място с около 24% е автомобилният транспорт. Пешеходното придвижване е предпочетено от едва 1% от туристите.

Основни проблеми на езерата

Липсата на тоалетни е основният проблем според туристите, участвали в проучването. Като втора група проблеми са посочени големият брой на туристите и липсата на контрол, следвани от влизане в езерата, отпадъци и неподдържани пътеки (ерозия). Други проблеми, посочени от туристите, са: липсата на кошчета около езерата, заблатяване на езерата, липса на култура у посетителите, липса на охрана, недостатъчен брой информационни табели и наличие на високопроходими автомобили.

HY7A9595

Алтернативи за развитие

Имайки предвид голямото натоварване и последвалото го влошаване състоянието на езерата през последните години, а и извършеното проучване, се открояват няколко заключения:

Езерата ще продължават да привличат туристи и техният брой ще се увеличава;

Натискът върху езерата също ще се увеличава пропорционално на посетителите и това ще създаде сериозни екологични рискове за пълноценното им функциониране като естествени екосистеми;

В проучването туристите еднозначно заявиха готовност да заплатят такса „вход“ за езерата.

Очакването им обаче е събраните средства да се използват за опазване на Национален парк „Рила“ и езерата и подобряване на условията за туризъм;

Проучването показа, че туристите не желаят заплатените от тях средства за посещение на езерата да се включат в държавния бюджет.

Алтернативите за промяна на управлението на езерата най-общо са както следва:

Предложение за промяна

Състоянието на Рилските езера ни дава основание да твърдим, че начинът на управление на подобни природни забележителности у нас не е ефективен и работещ, поради което има нужда от промяна.

За запазване на Рилските езера в естествения им вид е нужно предприемане на нетипични мерки за националните ни паркове. Влошаващото се състояние на езерата и резултатите от направеното проучване ни насочват към нуждата от превръщане на Седемте рилски езера в реален туристически продукт, който генерира приходи, за да може да си осигури действителна защита и контрол. Най-бързият и ефективен начин за постигане на това е включване на пазарни механизми и остойностяване на екосистемните услуги, които езерата предлагат на посетителите си.

HY7A9653

Без значение дали Дирекцията на Национален парк „Рила“ или частен концесионер ще поеме управлението на езерата, стъпките към промяната в общи линии са следните:

Въвеждане на входна такса за езерата

Осигуряване на постоянна охрана през деня и охранителни камери през нощта;

Изграждане на дървени пътеки основно около езерата и стълби на стръмните участъци;

Предприемане на противоерозионни мерки;

Отдалечаване на пътеките от езерата и забрана за излизане от маркираните пътеки;

Изграждане на тоалетни около езерата;

Изчисляване на капацитета на туристическия продукт и въвеждане на ограничителен режим в рамките на този капацитет;

Въвеждане на механизъм за почасово записване на туристи с цел пълноценно използване на лифта и езерата в рамките на изчисления капацитет;

Законодателни промени, чрез които събраните такси от вход, глоби и част от концесионната такса на оператора на лифта да се използват за опазване на езерата и националния парк по схемата на екосистемни плащания чрез реално остойностяване на природния капитал;

Забрана за офроуд автомобилите или пълното им освобождаване след изграждане на път до хижата за целта, а междувременно – заплащане на входна такса от тях по подобие на оператора на лифта, приходите от която отново се използват за опазване на езерата и парка.

Можете да прочете цялата публикация тук. Текстът е публикуван със съгласието на автора.

 
 
Коментарите са изключени