Резултати от местния вот по градове (обновена с данни към 14.30 ч.)

| от chronicle.bg |

ЦИК публикува обновени резултати от изборите за местна власт при обработени по-висок процент от изборните протоколи. Резултатите са към 14.30 на днешния ден.

Най-много гласове в страна получават кандидатите на ГЕРБ, който печелят на първи тур в София, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново и Стара Загора. Балотаж няма да има и в Кърджали, където печели кандидатът на ДПС.

В София са обработени около 37% от изборните протоколи, но към момента е ясно, че столичният кмет Йорданка Фандъкова постига победа на кметските избори още от първия тур и ще остане на поста още 4 години. Според данните на ЦИК тя печели 59.37% на 100 от гласовете.  След нея се нареждат кандидатът на Реформаторския блок Вили Лилков с 9.60% от гласовете и кандидатът на БСП Михаил Мирчев с 8.80%.

Според резултатите в Столичния общински съвет ще има 42.22% представители на ГЕРБ, 16.47% на Реформаторския блок, 10.15% на БСП. С 4.95% от гласовете за общински съвет са ВМРО, а АБВ в коалиция с Българските социалдемократи – 3.56 % от гласовете.

В Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ) ще се принуди да защитава кметския си пост на балотаж срещу бившия градоначалник Славчо Атанасов (НФСБ-ВМРО). Тотев получи 39.52% от гласовете, а Славчо Атанасов – 21.30 на 100 от гласовете.

Във Варна при 70.78% обработени бюлетини досегашният кмет Иван Портних запазва поста си с 62.69 на 100 от гласовете. След него остават Чавдар Трифонов, подкрепен от Реформаторски блок и Патриотичен фронт с 9.40 %. Данаил Папазов и независимата Анелия Клисарова са близък резултат от малко над 7 на 100 от гласовете.

В Бургас досегашният кмет Димитър Николов (ГЕРБ) остава за още един мандат с 83.99% процента от гласовете. Това сочат данните на ЦИК при обработени близо 100 процента от гласовете. Това е най-високият резултат на кандидат за кмет в общински град. На второ и трето място се нареждат кандидатите на НФСБ Бойко Миразчийски с 6.17% и Евгений Мосинов (БСП) с 5.54%.

В Шумен ще има втори кръг на вота за кмет, като се очертава се балотаж между кандидата на ГЕРБ Любомир Христов с 37.95% и Иван Иванов от БСП с 17.51%. Досегашният дългогодишен кмет Красимир Костов (БСП) отказа да се кандидатира за трети мандат.

В Благоевград досегашният кмет на Благоевград Атанас Камбитов (ГЕРБ) печели изборите от първи тур с 58.03%. На второ място се нарежда претендентът от „ЕКИП – АБВ, НДСВ, ОБТ“  Владимир Елезов. Кандидатът на БСП Милен Богдански остава трети.

Във Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ), който управлява общината от 2007 г. насам, печели изборите от първи тур с 66.37% при обработени 76.87% от протоколите. На второ място се нарежда Валентин Ламбев – БСП.

Във Враца балотаж ще реши кой ще бъде следващият кмет.  Битката е между настоящия кмет Николай Иванов (инициативен комитет, подкрепен от БСП) с 36.95% от гласовете и Калин Каменов, кандидат на ГЕРБ с 38.12% от гласовете.

В Стара Загора  убедително печели настоящият кмет на града Живко Тодоров, за когото са гласували 79.10% процента от имащите право на глас. Далеч зад него е кандидатът на БСП Стефан Шишков с 9.42%. Това ще бъде вторият мандат на Тодоров.

Балотаж се очертава в Сливен между сегашния кмет Кольо Милев (БСП) с 32.74% и кандидатът от ГЕРБ Стефан Радев с 33.86%. Трети остава бившият кмет на града Йордан Лечков.

Във Видин също ще има балотаж –  между Огнян Ценков (ГЕРБ) – 21.06% и Росица Кирова (Единни за Промяна) – 26.26%, по данни от ЦИК за над 80 на 100 обработени протоколи. Кандидатът на БСП Людмил Димитров е на трета позиция.

В Монтана при обработени близо 100% от бюлетините от първи тур печели кандидатът, подкрепен от Реформаторския блок Златко Живков, който получава 54.53% от гласовете. След него с 23.57 процента остава кандидатът на ГЕРБ Дилян Димитров.

Окончателните резултати на ЦИК показват, че ДПС печели убедително в Кърджали. Кметът от ДПС Хасан Азис печели първи тур с 59.41% от гласовете. Данните са окончателни при 100 процента обработени бюлетини. Кандидатът на ГЕРБ Илия Илиев се подрежда на второ място с 27.19% на 100, а Георги Кючуков от БСП е трети с 7.95%.

В Хасково при около 44% обработени бюлетини кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов води с 47.92% – значителна преднина пред дългогодишния кмет Георги Иванов (30.25%). Резултатът му обаче означава, че Хасково ще избере градоначалник на балотаж след седмица.

В Ямбол на първи тур печели кандидатът на ГЕРБ Георги Славов с 54.84% при 100 процента обработени протоколи.

В Плевен балотаж ще има между Георги Спартански, подкрепен от ВМРО и Реформаторския блок (33.37% от гласовете) и Димитър Стойков от ГЕРБ с 31.18% по данни от близо 100 процента обработени протоколи.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n